№ 3994
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203486 по описа за 2023
година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. И., ЕГН **********, чрез адв.И. Е., адвокат при
Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. София, ул.
„********“№ 1, ет. 1, офис 5, против наказателно постановление № СО-Т-Б-22-04-
085/04.08.2022 г., издадено от Заместник - кмет на Столична община за
извършено нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. На основание чл.
36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление като издадено в несъответствие с материалноправните норми и при
неспазване на административнопроизводствените правила. Излагат се аргументи в посока
нередовното връчване на обжалваното НП на жалбоподателката. Сочи се липсата на
доказателства за осъществявана от жалбоподателката търговска дейност, като се излагат
подробни доводи в подкрепа на това, че липсва основание за ангажиране на нейната
административнонаказателна отговорност. Изтъква се наличието на трудово
правоотношение между жалбоподателката И. и дружеството „**********“ ЕООД,
собственост на което са били наличните стоки, продавани от И.. Изрично се посочва, че в
длъжностната характеристика на жалбоподателката не влизат задължения по снабдяване с
разрешение за извършване на търговия и/или представянето на такова, тъй като това е
типична организационна дейност, отговорност за която носи именно търговецът –
„**********“ ЕООД. В тази връзка сочи, че жалбоподателката не е субект на нарушението,
за което е санкционирана. Прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява, не се явява
1
и нейният процесуален представител – адв. Е..
Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. К.,
която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода
на съдебното следствие и от представените писмени доказателства се установява по
безспорен начин реализирането на състава на административно нарушение от
жалбоподателката И.. Отбелязва, че от представените трудов договор и длъжностна
характеристика се доказвало наличието на трудово правоотношение в търговски обект –
склад, магазин, но не и че лицето е наето да извършва търговия на открито. Счита, че следва
да се вземе под внимание легалната дефиниция за понятието търговец, по смисъла на
Наредбата и по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която разпоредба
препраща към нормата на Наредбата. Сочи, че наложеното наказание е в минимален размер,
въпреки че жалбоподателката многократно е извършвала нарушения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Липсва обективна доказателствена основа, че наказателното
постановление е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че
същото е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. По делото
липсват каквито и да било доказателства за връчване на процесното НП на
жалбоподателката, като отсъстват обективирани в съответни документи опити същата да
бъде открита на посочения от нея адрес. Без да се предприемат действия по лично връчване,
АНО директно е отбелязъл, че НП е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и че
впоследствие, след изтичане на законоустановения срок за обжалване същото е влязло в
законна сила. Предвид изложеното съдът приема, че не са били извършени всички
необходими действия за връчване на наказателното постановление на жалбоподателката - не
е била направена справка за евентуална промяна на адреса на лицето, не е бил съставен
протокол за проверка на адреса и въобще не е било търсено съдействие от общината или
полицията за връчване на издаденото НП, поради което съдът намира, че не са били налице
предпоставките за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на горното настоящият
състав прие, че депозираната жалба е подадена в срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 09.01.2022 г. жалбоподателката С. В. И. имала сключен трудов договор с
„**********“ ЕООД за длъжността „продавач-консултант“.
В това си качество, на 12.05.2022 г. около 13:10ч., в гр. София, район "Оборище",
парк "Заимов", на централна алея, извършвала търговия на открито - продажба на варена и
печена царевица, които били разположени на самостоятелни съоръжения за извършване на
търговска дейност, представляващи 4 бл. колички, заемащи разгърната площ от около 5 /пет/
кв.м. публична общинска собственост - паркова алея.
Съответното обстоятелство било възприето от Т. П. Ц. - главен инспектор в
„Столичен инспекторат“ към Столична община и колегата му - свидетелката Р. И.
Харалампиева – също служител на „Столичен инспекторат“ към СО. Те изискали от
жалбоподателката да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на
район „Оборище“. Такова не било представено от жалбоподателката С. И., поради което Ц.
й съставил АУАН № 22-04-085/12.05.2022 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична Община /НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен лично на
2
жалбоподателката И., като на предвиденото място за възражения И. изрично посочила, че е
служител в дружеството „**********“ ЕООД като в удостоверение на това е представила
трудов договор и издаден касов бон. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката
депозирала и писмени възражения срещу така съставения акт, в които сочи, че не е
извършвала търговска дейност от свое име, а че въпросните продажби е осъществявала на
база сключен трудов договор с „**********“ ЕООД, като в допълнение заявява, че
щандовете, от които извършва продажби и стоката, предмет на същите, са собственост на
търговското дружество.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна
квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата заместник-кметът на Столична община издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3
от Наредбата наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля Т. Ц. и писмени - заповед № СО- РД-09-
2540/12.12.2014 г.; заповед № СО-РД-09- 2027/29.11.2011 г.; заповед № РД-09-567/20.06.2013
г.; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в районен инспекторат
към Столичен инспекторат към Столична община; трудов договор № 00001/09.01.2022 г.;
длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“ ; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223013606/09.01.2022 г.;
служебни бележки, издадени от Столична община – 2 броя.
Посредством показанията на актосъставителя Т. Ц. се установява единствено факта
на съставяне на АУАН от същия, който припознава положения върху процесуалния
документ подпис като свой. По отношение на релевантните за предмета на доказване
обстоятелства обаче - време и място на извършената проверка, обстоятелството, че
жалбоподателката била заварена на място да предлага за продажба описаните в АУАН и НП
изделия, свидетелят заявява, че няма спомен.
Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по
издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените по делото
писмени доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-09-
2027/29.11.2011 г., заповед № РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика на
длъжността „главен инспектор“.
Посредством приложените копие от трудов договор и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ се изясни обстоятелството, че към дата
12.05.2022 г. жалбоподателката С. В. И. се е намирала в трудово правоотношение с
„**********“ ЕООД на длъжността продавач-консултант.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма
и съдържание – чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в
рамките на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални
документа отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки,
макар и по-лаконично, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено - в това число времето и мястото, на които е осъществено. Съдът намира, че е
налице и редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателката. Относно
опорочената процедура по връчване на наказателното постановление, настоящият състав
отчита това като несъществено нарушение на процесуалните правила. Това е така,
доколкото опороченото действие по връчване на издаденото НП има значение единствено
за възможността на санкционираното лице да обжалва НП, респ. за преценка дали жалбата е
подадена в предвидения в закона преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Дори да се
3
приеме, че процесното НП не е връчено надлежно, то по принцип това действие няма да се
отрази на законосъобразността на самото НП, която се преценява единствено с оглед
наличието на процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото издаване, сред
които не е връчването на НП, следващо неговото издаване.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателката или да представляват формални
основания за отмяната на така издадения санкционен акт.
Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал се изясни безспорно, че на посочените в двата акта време и място е била
извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ,
представляваща публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото,
издадено от кмета на район „Оборище“, въведено като административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/.
Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен състав
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради неговата
материалноправна незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:
Действително жалбоподателката С. И. е лицето, което на посочените време и място -
на 12.05.2022 г., около 13:10 ч., в гр. София, район „Оборище““, парк “Заимов“, централна
алея, предлагала за продажба варена и печена царевица от самостоятелни съоръжения за
извършване на търговска дейност на открито – 4 бр. колички, заемащи площ от около 5 /пет/
кв. м. публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от
кмета на район „Оборище“.
Независимо от това обаче, според настоящия съдебен състав отговорността й е
ангажирана незаконосъобразно, доколкото не е притежавала качеството „търговец“.
Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, „търговец“ е лице по смисъла
на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други думи всяко физическо
или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в принципен
план да бъде ангажирана отговорността на физическо лице.
В конкретния случай отсъстват обективните и субективни предпоставки за това,
предвид обстоятелството, че С. В. И. се е намирала в трудово правоотношение с
юридическото лице, извършващо търговската дейност – „**********“ ЕООД, именно
спрямо последното е било относимо изискването, заложено в чл. 23 НРУИТДТСО - при
осъществяване на търговия на открито да притежава разрешение за ползване на място /което
се издава по образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Предвид това обективната съставомерност на нарушението в случая не е
изпълнена спрямо жалбоподателката, респективно и субективната такава, доколкото, като
лице, намиращо се в трудово правоотношение с търговеца, от чието име и за чиято сметка е
осъществявала продажбите, на жалбоподателката И. не може да бъде вменено задължението
да знае дали последният разполага с разрешението, изискуемо съобразно нормата на чл. 23
НРУИТДТСО. Отделно от това отсъствието на субективния елемент се потвърждава и от
обстоятелството, че търговското дружество, от чието име и за чиято сметка
жалбоподателката е извършвала дейността, е предоставяло изцяло стоката и оборудването
за приготвяне и предлагане на търговския продукт. Доказателства в посока субективното
вменяване на нарушението на жалбоподателката така и не се събраха.
Наред с това за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката за така
4
вмененото й административно нарушение контролният и административнонаказващият
орган е трябвало да изследват множество ключови за правилното прилагане на материалния
закон обстоятелства – обстоятелството, че към датата на нарушението жалбоподателката е
действала в качеството на работник на „**********“ ЕООД, което е било лесно установимо
с оглед заявеното от нея наличие на трудов договор при вписване на първоначалните й
възражения при съставяне на акта, а впоследствие и в депозираните от нея писмени
възражения. На следващо място неизследвано от контролния и административнонаказващия
орган остава обстоятелството от чие име и за чия сметка жалбоподателката е извършвала
фактически търговска дейност, както и дали посоченото от нея, при съставяне на акта,
дружество „**********“ ЕООД има издадено разрешение за търговия на открито на
процесното място, където са заварени самостоятелните съоръжения /в тази насока Решение
№ 673 от 07.02.2023 г. на Адм. Съд –София-град по адм. д. № 8934/2022 г./.
Игнорирайки липсата на яснота по отношение посочените по-горе обстоятелства и
санкционирайки жалбоподателката И. в лично качество - като физическо лице,
осъществяващо търговската дейност, наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон. Това, само по себе си, обуславя извод за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно.
При този изход на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл.
63д ЗАНН. Като взе предвид датата на сключване на представения по делото договор за
правна помощ /20.02.2023 г./ и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът прецени, че претендираният
размер от 400 лв. се припокрива със законоустановения минимум и не е релевирано искане
за намаляването му поради прекомерност, поради което искането следва да бъде уважено в
цялост, а претенцията на представителя на административнонаказващия орган оставена без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-Б-22-04-085/04.08.2022 г., издадено
от Дончо П. Барбалов - заместник - кмет на Столична община, срещу С. В.
И. за извършено административно нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община, за което на
основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. В. И., ЕГН **********, сума в размер
на 400 /четиристотин/ лева - направени по делото разноски, представляващи възнаграждение
за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган чрез процесуалния му
представител за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава
XII от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5