Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, VII-ми гр.състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДИМИТРОВА
при секретаря Мирослав Минев, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№
5564 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба
подадена от О.Г.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. В.И.,
против Г.К.Р., ЕГН **********,***, Х.К.Д.-М., ЕГН **********,***, Н.В.Й., ЕГН **********,***
и „Приста Ленд“ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Русе, представлявано от Управителя Р.А.С., с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК: да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик по давност върху останалата общо 1/3 ид.ч. от: Нива с площ от 16.025 дка.
четвърта категория, в местността „*****", имот № 053001 по плана за
земеразделяне в землището на град Русе, с идентификатор 632427.53.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
91/15.12.2017 г. Ищецът твърди, че е владял описаната нива непрекъснато в
продължение на 10 г., считано от
01.06.2010 г. до 01.06.2020 г., а преди това единствено баща му Г.И.Х. я
владеел и управлявал, след въвода във владение за
цялата нива с Протокол № 419 от 04.09.1997 г. на ПК, като от този период
притежава Договор за наем на земеделска земя от 21.09.2004 г. за срок от 3
стопански години между него като наемодател и Н. С.Н.като земеделски
производител. Моли на осн. чл. 537 от ГПК да се отмени нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 35, том 9, дело 1751 от 06.04.2020 г. на Сл.Вп. Русе до размер 1/3 идеална част. Претендира разноски
само от ответниците Н.Й. и „Приста Ленд“ООД, изрично заявява, че не претендира разноски от Г.К.
и Х.К.. Представя и посочва писмени и гласни доказателства, моли да се приложи
гр.д. 2275/2020 г. на РРС
В законоустановеният срок е
постъпил отговор от ответното дружество „Приста Ленд"
ООД, чрез адв. Л.С., който счита предявеният иск за
недопустим, тъй като е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
2275/2020 г. на РРС, което има сила на пресъдено
нещо, както по отношение на целия имот, така и по отношение спорната 1/3 ид.ч. и прави отвод за сила на пресъдено
нещо. Счита, че е недопустимо въвеждане на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС, като преклудирано,
тъй като ищеца вече е водил установителен иск по чл.
124 от ГПК срещу същия ответник по отношение на целия имот и след като
давността, на която се позовава е изтекла на 01.06.2020 г. е можел преди
последното по делото заседание да я релевира и
докаже. Моли да се прекрати производството като недопустимо, за което съда се е
произнесъл. Оспорва иска и като неоснователен, твърди, че ищеца не е владял процесната ид.ч. от имота през
посочения период, тъй като от 04.06.2019 г. ответното дружество е ползвало
имота като наемател, а от 24.07.2019 г. е преотдало
половината имот под наем на друг наемател, а на 06.04.2020 г. валидно е
закупило процесната 1/3 ид.ч.
от имота. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Моли за
допускане на гласни доказателства.
В законоустановения срок е
постъпил отговор и от ответника Г.К.Р., с който оспорва иска изцяло, заявява,
че имота е наследствен и има влязъл в сила протокол за подялба между
наследниците, като оспорва твърдението на ищеца, че я владял през посочения в
исковата молба период. Сочи, че като собственик на имота е извършил
разпоредително действие като е упълномощил представител на фирма за подготвяне
на действия и извършване на продажбата му и извършил продажба на имота на „Приста Ленд“ ООД, с документи удостоверяващи правото му на
собственост, с каквито ищецът не разполага. Счита, че ищецът му дължи изплащане
на получените наем и рента, за което предявява насрещен иск по чл. 211 от ГПК,
който е върнат като нередовен, заедно с молбата му за освобождаване от такси и
разноски. Представя писмени доказателства касаещи друг имот в местността
„Слатина“, с площ от 81,101 дка, с протокол за подялба, нотариален акт и скица,
които са неотносими към спора.
В законоустановеният срок е
постъпил отговор и от ответницата Х.К.Д.-М., чрез адв.
В.Й., която оспорва иска и твърдението на ищеца в исковата молба, че не познава
нея и брат й Г.Р., като заявява че ищеца и баща му са й гостували в Швейцария,
където живее. Счита, че не е възможно да не е знаел, че има и други наследници.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че е упражнявал владение за себе си с
демонстрирано своене. Оспорва ищеца да е предприел
действия, които да отричат правата й върху процесиите идеални части, които
действия да са достигнали до нейното знание. Сочи, че ищеца е бил само държател
на техните части, а не владелец. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Ответникът Н.В.Й., уведомен лично, не е подал отговор
в указания срок.
С определение № 261981 от 02.08.2021 г. съдът се е
произнесъл по възражението на ответното дружество за недопустимост на иска,
като е прекратил производството по делото, което е отменено с определение №
915/03.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 701/2021 г. на РОС и върнато делото за
продължаване на процесуалните действия.
Със същото определение № 261981 от 02.08.2021 г. по
гр. дело № 5564/2020 г. на РРС е върната молбата на ответника Г.К.Р. по
предявения насрещен иск по чл. 211 от ГПК, за получени от ищеца наем и рента,
ведно с молбата му за освобождаване от такси и разноски, което като необжалвано
е влязло в сила.
Производството по делото продължава по първоначалната
искова молба подадена от ищеца О.Г.Х., чрез адв.
Владимир Н.И., който междувременно починал.
В съдебно заседание ищеца О.Х. не се явява,
представлява се от адв. Г. М. Г., който поддържа
иска, по същество заявява, че повече от
10 години от смъртта на своя баща ищецът владее и ползва необезпокоявано процесната нива от 16 дка. Заявява, че ищеца е сключвал
договорите за отдаване под наем на земята сам, като е противопоставил волята си
на останалите сънаследници Х. и Г. К., на които не е
заплащал наеми и ренти. Сочи, че след узнаването за смъртта на вуйчо им Г.Х. от
Х.К. по никакъв начин не е претендирана или търсена
тази идеална част от въпросната нива. Сочи, че няма доказателства Г.Р. да е
продал частта си от този имот на ответното юридическо лице. Счита, че е
следвало двамата ответници Г. и Х. К. да си заведат
положителен установителен иск за това, че са
собственици. Предвид липсата на изрично заявена претенция от страна на
собствениците Г. и Х., счита, че единствения собственик доказал правото си на
собственост върху имота е О.Х.. Моли да се уважи предявения иск и му се
присъдят разноски.
В съдебно
заседание ответникът Г.К.Р. не се явява, намира исковата молба за неоснователна
и моли да се отхвърли. Твърди, че сключил сделка и се разпоредил с имота в
качеството на собственик. Отново представя доказателства касаещи друг имот.
В съдебно
заседание ответницата Х.К.Д. –М. не се явява, представлява се от адв. Д.Ж. /като адв. В.Й. междувременно е починала/, като счита предявеният
иск за недоказан и неоснователен и моли да се отхвърли. Счита, че ищецът не е
доказал, че е превърнал държането във владеене с едностранни действия, с които
по явен и недвусмислен начин да покаже отричането на владеенето върху
притежаваните идеални части от ответницата, като от собственик съвладелец да стане собственик владелец. Позовава се на
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2012 г., като счита, че завладяването на
частите на останалите и промяната в намерението следвало да се манифестира пред
останалите съсобственици, освен когато това е невъзможно, а е установено по
делото, че адреса на ответницата е бил известен на ищеца и баща му и са й
гостували в Швейцария, при което не е налице обективна невъзможност и
твърдението на ищеца, че не познавал ответницата и не знаел адреса й не
отговаря на обективната истина.
В
съдебно заседание ответникът Н.В.Й. не се явява, не се представлява.
В
съдебно заседание за ответното дружество „Приста Ленд“ООД
не се явява управителя, представлява се от адв. Л. С.,
който моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Моли да се
обърне внимание, че ищцовата страна не иска
присъединяване по реда на чл. 82 от ЗС на владение от бащата. Твърди, че в този
10 годишен период с начална дата 01.06.2010 г. до 01.06.2020 г. не може да се
приеме, че ищецът е владял непрекъснато процесната
нива. Счита, че няма доказателства ищецът да е демонстрирал явно, изрично и
категорично намерението си спрямо ответниците К. и К.-М.
да завладее техните идеални части, което не е манифестирал и не е владял необезпокоявано
процесните 1/3 ид.ч. от
имота.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът е внук на В.Г.И., б.ж. на гр.София, починала на
02.02.1985 г. Съгласно удостоверение, изд. от
Столична община на 07.05.2020 г., имената В.И.Х.и В.Г.И. са на едно и също лице
с ЕГН **********.
След смъртта си, същата е наследена от своя съпруг И.Д.И.
и децата си М.И.П. и Г.И.Х.. На 23.01.1990 г. умира и И.Д.И., който е наследен
само от бащата на ищеца – Г.Х., впоследствие също починал на 01.06.2010 г. и
наследен от сина си - О.Г.Х..
На 19.03.1988 г. умира М.И.П. и оставя свои наследници
по закон Я.М.П.-преживял съпруг, Г.К.Р.-син и Х.К.Д.-М.-дъщеря. А наследници по
закон на починалия на 23.01.2001 г. Я.П.са децата му - Г.Я.А.и Р.Я.М.. Приживе,
на 12.09.1989 г. Я.П.съставя саморъчно завещание /обявено на 14.03.2006 г./, с
което завещава цялото си имущество на Х.К.М..
С протоколно решение № 149/01.11.1994 г. на Поземлена
комисия, гр.Русе се признава и определя за възстановяване на наследниците на В.И.Х.правото
на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, а именно: ниви с
площ 16 дка.
С последващо решение №
398/16.06.1997 г. на ПК-Русе на наследниците на В.И.Х.се възстановява правото
на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Русе, върху
нива от 16,025 дка, четвърта категория, местност „******“, имот № 053001 по
плана за земеразделяне, при граници: имот № 053002 нива на насл.
на К.П.К., имот № 000518 полски път на Община Русе, имот № 000517 полски път на
Община Русе, имот № 053022 лозе на И.Д.Х., имот № 053021 лозе на В.Г.С., имот №
053020 лозе на А.Д.Г. и имот № 053019 нива на К.Д.П..
Бащата на ищеца - Г.И.Х. е въведен в имота с Протокол
№ 419/04.09.1997 г. на ПК-Русе.
Съгласно представената Скица № 15-356510-30.04.2020
г.изд. от АГКК Русе по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД 18-91/15.12.2017 г. на Изп.директор на
АГКК, нивата представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 63427.53.1, с адрес
на поземления имот: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе,
местност „******“, с площ 16 029 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; категория на земята:
нула; номер по предходен план: 05300, при съседи: имот № 63427.54.41, имот №
63427.53.23, имот № 63427.151.150 и имот № 63427.53.2.
Представен е договор за наем на земеделска земя от
21.09.2004 г., с който Г.И.Х. отдава процесната нива
за временно и възмездно ползване на Н. С.Н.за срок от 3 стопански години. След
смъртта на баща си, ищецът, чрез пълномощника си И.К., отдава под наем на Н. Н.като
земеделски производител спорния земеделски имот с договори, съответно от
01.10.2012 г., 01.03.2014 г., 01.02.2016 г. и 01.07.2017 г., касаещи
стопанските години от 2012 до 2018 г. Представен е договор от 30.07.2020 г. и
за периода от 01.08.2020 г. до 01.08.2021 г.
За периода от 01.08.2018 г. до
31.07.2019 г. няма сключен договор.
С НА № 91, т.І, рег.№ 667, д.№ 64/06.04.2020 г. на
нотариус С.К.и район на действие РС-Русе, ответникът Н.В.Й. е признат за
собственик по давност на имота, предмет на настоящото производство. С НА № 92,
т.І, рег.№ 668, д.№ 65/06.04.2020 г. също на нотариус С.К., Н.Й. продава същия
имот на втория ответник „Приста Ленд“ ООД.
Към отговора на „Приста Ленд“
ООД е депозиран договор за наем на зем.земи от 04.06.2019
г., с който имот № 63427.53.1 с площ 16.029 дка е отдаден за временно и
възмездно ползване от Н.Й. на „Приста Ленд“ ООД,
считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. На 24.07.2019 г. половината от имота
с площ 8.015 дка е пренаета от ЕТ „Нефес-Нуршен
Акиф“. Представени са и РКО от 05.06.2020 г. и 05.08.2020 г., видно от които
„Приста Ленд“ ООД е заплатило на Н.Й. наема на зем.земя за 2019/2020 г.
По делото са събрани и гласни
доказателства относно владението на спорния имот от ищеца и неговия праводател. Свидетелят И.К. заявява, че с О. са приятели от
детските си години. След като баща му починал, през 2011 г. или 2012 г. ищеца
го помолил да се занимава с нивите, които има в местността „******“. За процесната нива свидетелят имал пълномощно от О., за да
сключва договор с арендатора Н. Николов, който я работил от 2004 г. още приживе
на баща му. Преди 2 години някой си изкарал нотариален акт за тази нива и
тогава започнали делата за нея. Преди издаването на този нотариален акт само арендатора
Н. Н.е ползвал земята. Първия договор свидетеля сключил с него през 2012 г.,
след това през 2014 г., 2016 г. и т.н. Преди 2012 г. не е сключвал договори. Приложените
по делото договори били сключвани от свидетеля, въз основа на пълномощни,
издавани от ищеца, смъртен акт на баща му Г.Х. и Протокол за въвод, с който Поземлената комисия дава нивата на Г.Х..
Свид. Н. Н.излага твърдения, че от около 25 години
обработва процесните 16 дка земя и в момента
продължавал да я работи. Имал договор с бащата на О. и от 2004 г. имал договори за аренда със
собствениците, като договорите били сключвани от името на О. с негов
пълномощник И.К.. Основно отглеждал люцерна. Заявява, че заедно с неговата земя
30 декара, тези 16 декара на О. и още 10 дка оформяли един масив, който бил
засят с люцерна и парцела не е бил променян, не е влизал съседен ползвател или
арендатор, за да го ограничи. Заявявал земята и била субсидирана,
проверявана на терен от Разплащателна
агенция Разград. Преди 3 години се обадили от Кадастъра, че някой си вади
скица, с цел придобиване имота по давност. Тогава той се обадил на пълномощника
на О., но после когато трябвало да се заявяват договорите в Поземлената комисия
разбрал, че е с нов собственик. Първоначално контактувал с бащата и после с
пълномощника, не е виждал лично О., нито неговия документ за собственост.
Заявява, че е животновъд и силата му е там. След като починал Г.Х. до 2012 г.
не може да каже, с кой е сключвал договори. През 2019 г.-2020 г. тази нива променила
собствеността си и я придобил „Приста Ленд“ ООД. Свидетелят
кандидатствал за субсидия само за 2/3 ид.ч. от нея,
които съда е решил, че са на О.. Новият собственик е отдал част от нивата на арендаторката ЕТ „Нефис-Нуршен
Акиф“. Свидетелят сключил друг договор с арендатор Дичо Дичев, с цел замяна, за
да не му отрежат парцела.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.К.
се установява, че е близка с ответницата Х. и тя й споделяла, че вуйчо й Г. и сина му О. с първата си съпруга са ходили
на гости при нея в Швейцария, гр. Базел, като им е известен адреса й, но ищеца
никога не е заявил пред нея желанието си да завладее имота й. Х. имала устна
уговорка с вуйчо си той да се занимава със земите и да ги дава под аренда, като
събира рентата. Никой не е предявявал претенции пред нея за дела й. През 2010
г. се чули с О. и той й е казал, че вуйчо й е в старчески дом и там е починал. Имала
намерение да дойде през 2020 г., за да си продаде дела и да помогне на болния
си син за операция, но заради Пандемията се отложило идването й. Била
възмутена, когато получила призовката и разбрала, че племенника й е завел дело
и иска да й вземе дела.
С решение по гр. дело № 2275/2020 г. на РРС образувано
по искова молба от О.Г.Х. срещу Н.В.Й. и
„Приста Ленд“ООД, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
е признато за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик по давност върху 2/3 ид.ч. от процесния имот: Нива с площ от 16,025 дка, четвърта категория,
в местността “ *****", имот № 053001 по плана за земеразделяне в землището
на град Русе, с идентификатор 632427.53.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2017 г. Ищецът се е
позовал на владението на баща си и на своето, което не било прекъсвано. Отхвърлени
са претенциите за останалата 1/3 ид.ч. от имота,
предмет на настоящия иск, за която той не се е позовал на придобивна
давност и не е имал право на собственост по наследство. На осн.
чл. 537 от ГПK е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 91, том I, рег. № 667, дело № 64 от 06.04.2020 г. на нот. С.К.за 2/3 ид. части от
имота.
Съобразно
горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен
иск за собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор 63427.53.1, е неоснователен и недоказан.
Ищецът се легитимира като собственик на процесната 1/3 ид. част от гореописаната
земеделска земя, с непрекъснато владение в продължение на 10 г., считано от
01.06.2010 г.
В случая не е
спорно, че към датата на откриване наследството на В.И./поч.
на 02.02.1985 г./ призовани към наследяване са били
преживелият й съпруг И.Д.И., дъщеря й ****** и синът й Г.И.Х., които, по
правилото на чл.9, ал.1 ЗН, след възстановяването на процесната
нива, я наследяват поравно – по 1/3 ид.част.
Идеалната част на първия от тях И.Д.И. е наследена от сина му – бащата на
ищеца, така че същият става собственик на общо 2/3 ид.части
от нивата, но останалата 1/3 ид.част след смъртта на М.П.е
наследена от нейните наследници по закон ответниците К.-М.
и К.. Така чрез наследяване от своя баща, след 01.06.2010 г. ищецът е придобил
правото на собственост върху 2/3 ид.части от спорната
земеделска земя, което му е признато и с решението по гр. дело № 2275/2020 г.
на РРС.
С исковата молба по настоящото дело ищецът О.Х. твърди,
че в 10 годишен период с начална дата 01.06.2010 г. до 01.06.2020 г. е владял
непрекъснато процесната нива. Не иска присъединяване
по реда на чл. 82 от ЗС на владение от баща си макар и да сочи, че от 2004 г.
до смъртта си на 01.06.2010 г. баща му владеел и управлявал имота.
Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че е
владял необезпокоявано, трайно и непрекъснато 1/3 идеални части от процесния имот в продължение на 10 години, считано от
01.06.2010 г. и че е станал собственик на правно основание. По делото не се
представиха доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищеца, въпреки
разпределената му доказателствена тежест. Видно от
представените писмени доказателства за сключени договори за наем касаещи
стопанските години от 2012 до 2018 г. и за периода от 01.08.2020 г. до
01.08.2021 г., както и от показанията на изслушаните по делото свидетели Ив. К.
и Н. Н.се установява, че липсват данни за сключени договори от ищеца за период
от 2 години след смъртта на баща му от 01.06.2010 г. до 01.10.2012 г., като св.
Ив. К. заяви, че е започнал да сключва договори като пълномощник след 2012 г.,
а св. Н.заяви, че след като починал бащата на ответника през 2011 г. или 2012
г. ищеца го помолил да се занимава с нивите, които има в местността „******“.
Няма категорични доказателства по делото преди 2012 г. ищеца да е обработвал процесните 1/3 ид. части от нивата.
За периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г. също липсват доказателства ищеца
да е владял процесните идеални части от земеделската
земя, няма сключени договори за аренда от ищеца за този период. Видно от
представения договор за наем на земеделски земи от 04.06.2019 г., с който имот
№ 63427.53.1 с площ 16.029 дка е отдаден за временно и възмездно ползване от Н.Й.
на „Приста Ленд“ ООД, считано от 01.10.2019 г. до
01.10.2020 г. се установява, че ответното дружество е владяло процесния имот в този период. На 24.07.2019 г. половината
от имота с площ 8.015 дка е пренаета от ЕТ „Нефес-Нуршен
Акиф“. Установи се, че ответника Н.В.Й. е признат за собственик по давност на
имота с НА № 91, т.І, рег.№ 667, д.№ 64/06.04.2020 г., с които действия е
прекъснато твърдяното 10 годишно давностно владение
на ищеца за периода от 01.08.2018 г. до 01.06.2020 г. Свидетелите К. и Н.също
заявиха, че преди 2 години започнали дела, като през 2019 г-2020 г. тази нива
променила собствеността си и я придобил „Приста Ленд“
ООД. Свидетелят Н.заяви, че кандидатствал за субсидия само за 2/3 ид.ч. от нея, които съда е решил, че са на О.. Свидетелят е
сключил друг договор с арендатор Д.Д., с цел замяна,
за да не му отрежат парцела.
Ищцовата страна не успя да докаже, че е манифестирала на
всичките наследници ясно и недвусмислено намерението да свои имота, съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2012 г., като за ответницата К.-М. се
установи от показанията на св. К., че ищеца никога не е заявявал пред нея
намерението си да завладее имота й, а е ходил на гости и е разговарял с нея по
телефона, поради което е било възможно да заяви претенциите си. Опровергаха се
твърденията му в исковата молба, че не му бил известен адресът на Х. в
Швейцария, като същия фигурира и в завещанието по делото.
Спрямо ответника К. също не се установи да му е
заявявано желание от ищеца да придобие неговия дял. Ответника К. заявява, че се
е разпоредил със своята част като собственик и представителят на ответното
дружество признава, че има издадени пълномощни от К. за неговите идеални части
от процесният имот, с които им е предоставил права по
чл. 38 от ЗЗД, като няма изповядана сделка до момента.
По гореизложените съображения, Съдът намира
предявеният иск за неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли със
законните последици.
По повод наведения довод от процесуалния представител
на ищеца в пледоариите по същество, че О.Х. е изцяло собственик на процесната нива и предвид липсата на заявена изрична
претенция от страна на ответниците Х.К. и Г.Р., на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК следва да се отбележи, че с
искова молба вх. № 30660/05.12.2022 г. К.К.Д.-М. е
предявила против Н.В.Й. и „Приста Ленд“ООД, искове с
правно основание чл. 124 ал. 1 вр. чл. 537 ал. 2 от ГПК за признаване за установено, че тя е собственик на 2/9 ид.ч.
от процесния имот с идентификатор №63427.53.1, което
е висящо пред друг състав.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед
отхвърляне на исковете, ищецът дължи на ответниците „Приста
Ленд“ООД 600 лв. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и на ответницата К.К.Д.-М. 20 лв. за депозит
за призоваване на свидетел, като липсват доказателства за платен от нея
адвокатски хонорар и списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски. Няма
доказателства за направени разноски и от ответниците Г.К.Р.
и Н.В.Й..
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
О.Г.Х., ЕГН **********,***,
против Г.К.Р., ЕГН **********,***, Х.К.Д.-М., ЕГН **********, от гр. ******,
Швейцария, Н.В.Й., ЕГН **********,*** и „Приста Ленд“ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Русе, представлявано от Управителя Р.А.С., с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК:
да се признае за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик по давност върху 1/3
ид.ч. от: Нива с площ от 16.025 дка. четвърта
категория, в местността „*****", имот № 053001 по плана за земеразделяне в
землището на град Русе, с идентификатор 632427.53.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 91/15.12.2017 г. и на осн. чл. 537 от ГПК
да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 35,
том 9, дело 1751 от 06.04.2020 г. на Сл.Вп. Русе до
размер 1/3 идеална част.
ОСЪЖДА О.Г.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРИСТА ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул.“Цар Освободител“ 33, търговски комплекс „Сердика“,
партер, магазин № 6, представлявано от управителя Р.А.С. сумата 600 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА О.Г.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на Х.К.Д.-М., ЕГН **********, от гр. Базел, Швейцария, 20 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: