№ 1347
гр. Варна, 02.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900795 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. 16 556 / 11.07.2022г. от “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 238 / 16.06.2022г.,
постановено по т.д. № 795 по описа за 2021 година на Варненски окръжен съд, като се
присъди пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 012 лв.
В молбата се излага, че неправилно съдът е уважил направеното от ищеца
възражение за прекомерсност на адвокатското възнаграждение, като го е намалил към
изчисления съобразно материалния интерес минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че както с оглед
тълкуването, дадено в т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и от правилата на
чл. 68 и чл. 72, ал.2 ГПК и на чл. 2, ал.5 НМРАВ се извеждал извод, че за всеки от
предявените искове поотделно следвало да се определи минимален размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно правилата на чл. 7 и чл. 8 от Наредбата. Сочи, че това е така, тъй
като основателността на исковете произтичала от реализирането на различни фактически
състави и в различен период от време.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „Глобо Енерджи“ ЕООД, ЕИК
*********, не изразява становище по молбата.
Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за изменение на
постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира молбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Глобо Енерджи" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4,
представлявано от К. – К. Д. - управител, срещу „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав Варненчик“,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки от
двамата членове на управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д., Даниела Колева Димитрова, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми:
1/ сумата от 21 710,51 лв. /двадесет и една хиляди седемстотин и десет лева и
1
петдесет и една стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2018г.
на произведена електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012г.
по дебитно известие № 127 / 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба -16.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
2/ сумата от 6 434,71 лв. /шест хиляди четиристотин тридесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
21 710,51 лв. за периода от 16.12.2018г. до 15.11.2021г.;
3/ сумата от 177 268,15 лв. /сто седемдесет и седем хиляди двеста шестдесет и осем
лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. октомври
2018г. на произведена в количество 826.030 МWh електрическа енергия от ВтЕЦ
„Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №195/24.02.2012г. по депитно известие № 128 /30.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.11.2021г. до окончателното й изплащане.
4/ сумата от 52 540,43 лв. /петдесет и две хиляди петстотин и четиридесет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
177 268,15 лв. за периода от 16.12.2018г. до 15.11.2021г.;
С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил изцяло исковете, като
съобразно изхода на спора е присъдил и разноски. Разноските са присъдени след тяхното
редуциране по своевременно направено от ищцовата страна възражение за прекомерност.
Мотивите на съда, отразени в постановеното решение са в насока, че не е налице основание
за определяне на отделно възнаграждение по всеки иск, тъй като съобразно Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът се
определя на база интерес, т.е. върху съвкупно претендираните парични средства. На
следващо място, ВОС е приел, че делото не е с фактическа сложност, а фактът, че
настоящият спор е пореден такъв за ответната страна, води до понижаване на правната му
сложност.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът по
исковете е уговорил и платил адвокатско възнаграждение в размер на 9012 лева за
процесуално представителство и защита в производството по т.д. № 795/ 2021 год. на ВОС,
като уговореното възнаграждение е поотделно за двата обективно съединени иска, ведно с
акцесорните претенции към всеки от тях.
Съдът не споделя доводите на ответника, изложени в молбата му. Съобразно чл.2 ал.5
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
по отделно. В този смисъл и освен броя на исковете, следва да се вземе предвид и техния
вид. Както е посочено и в мотивите към постановеното решение /в частта за разноските/,
двата главни иска са напълно идентични, като произтичат от един правопораждащ факт, а
единствената разлика е в периодите на дължимост, а исковете за обезщетения за забава са
изцяло в зависимост от основателността на исковете за главница.
Отделно, съдът съобрази и Определение No 29 / 20.01.2020г., постановено по ч.т.д.
2982 / 2019г. на ВКС, II т.о., съобразно което „ когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Когато обаче с една
искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу
определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското
2
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на
база интереса на всеки отделен ищец по делото.“.
С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания,
които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв.
възнаграждение, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.
Мотивиран от горното и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 16 556 / 11.07.2022г. от “Енерго –Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, с искане за изменение в частта за разноските на Решение
No 238 / 16.06.2022г., постановено по т.д. № 795 по описа за 2021 година на Варненски
окръжен съд, като се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение
от 9 012 лв. /девет хиляди и дванадесет лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3