№ 68
гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20241500100333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от “БАНКА ДСК” АД, гр.София ул. „***“ № 19,
вписано в ТР към АВ с ЕИК *** чрез пълномощника си главен юрисконсулт ***,
съгласно пълномощно рег.№*** - удостоверяващ подписите и с рег.№2883 -
удостоверяващ съдържанието, том 1, акт 181 от 17.05.2021 г. по описа на Нотариус ***
с район на действие Районен съд - София и peг. № 609 по регистъра на Нотариалната
камара, съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ №14, тел. за контакт **********
против К. С. М., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.Кюстендил, ул.***
№243, ет.1, ап.3.
В исковата молба се сочи, че на 10.02.2021 г. между „Банка ДСК“ АД, в
качеството си на Кредитор и К. С. М., като Кредитополучател, бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление. По силата на сключения договор Банката предоставила
на кредитополучателя кредит за текущи нужди в размер на 60 000 лева, със срок за
издължаване - 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 28-
мо число на месеца. Страните уговорили, че сумата от кредита се усвоява еднократно
по посочената в договора за кредит разплащателна сметка, с титуляр
кредитополучателя и се погасява чрез същата сметка с месечни вноски за главница и
лихва, съгласно погасителен план (Приложение №1), представляващ неразделна част
от договора.
Съгласно чл.7 от договора кредитът се олихвявал с преференциален променлив
лихвен процент в размер на 5,40% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността
на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства“, със срок над 1 ден до 2 години %
0,110%, който при отрицателна стойност се приемал със стройност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,290%, при изпълнение на Условията по
програма „ДСК Престиж Плюс“.
1
Налице било валидно облигационно отношение, за сключването на което
кредитополучателят получил своевременно преддоговорна информация по смисъла на
чл.5 от Закона за потребителския кредит. С нея били конкретизирани параметрите по
кредита - посочен бил размерът на предоставената в кредит сума, уговорена била
дължимата договорна лихва, срокът за издължаване на кредита и падежната дата за
месечните вноски. Изготвен бил и погасителен план, с визирани в същия дати и
размер на месечната вноска за главница и лихва, както и общата дължима сума.
Сочи се, че с подписване на договора за страните възникнали и съответните
задължения. Банка ДСК АД изпълнила поетия с договора ангажимент и на 10.2.2021 г.
по сметка на кредитополучателя, цитирана в договора за кредит, била преведена
сумата от 60 000 лв.
Неразделна част от сключения договор били и приетите с подписването му
Общи условия по договори за кредит за текущо потребление, съгласно които били
уговорени параметрите на договора за кредит, а именно - реда и начина на усвояване,
на олихвяване, санкциите при забава на плащанията, задълженията за страните.
Съгласно чл.18.1 от подписаните общи условия, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвявала с договореният лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата се месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилагала.
Съгласно чл.18.2 от общите условия - при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал
предсрочно изискуем. От датата на изискуемост - на краен падеж или предсрочна,
целият непогасен остатък от главницата се олихвявал със законната лихва по чл.86 от
ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен
ред.
С оглед липсата на погашения по кредита банката предприела действия по
съдебното събиране на вземането, като до кредитополучателя било изпратено
уведомление с изх.№0090-20-02041/25.9.2023 г. за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, връчено лично на 27.9.2023 г.
Ha 10.10.2023 г. Банката депозирала заявление с искане за издаване на Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, на основание извлечение от счетоводните книги за
заемна сметка №11/27754716. В образуваното ч.гр.д. №20231520102136 по описа за
2023 г., на 22.01.2024г. Районен съд Кюстендил издал Заповед №62 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
процесните суми. Присъдени били и сторените в заповедното производство разноски -
1061.68лв. - държавна такса и 49,89лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист с молба
от 05.02.2024 г. „Банка ДСК“ АД образувала в кантората на ЧСИ ***, с рег.№743 и
район на действие - ОС Кюстендил изпълнително дело №104/2024г. срещу К. С. М. с
ЕГН **********, в което изпълнително производство поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение до длъжника, била връчена при
условията на чл.47 от ГПК.
Предвид изложеното се поддържа искане за постановяване на съдебно
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на
2
ответника К. С. М., с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес: гр.Кюстендил, ул.
„***“ №243, ет.1, ап.3, че вземането на Банката, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №62 от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2136 по описа за
2023 г. на PC Кюстендил и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист по
вземане, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2021 г.,
съществува за следните суми:
50 761,07лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до
изплащане на вземането;
1959,89 лв. - договорна лихва за периода 28.12.2022 г. -26.09.2023 г.;
125,02 лв. - обезщетение за забава за периода 28.01.2023 г. - 26.09.2023 г.;
240,50 лв. - обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 27.09.2023 г. до
10.10.2023 г.;
Претендират се и сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна - К. С. М., с ЕГН ********** ,
чрез назначения му особен представител адв. С. К. от АК – Кюстендил, със служебен
адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №36 – А, е депозирала отговор.
Застъпено е становище, че исковете са допустими, но неоснователни по
основание и размер.
Оспорва се всяко едно от обстоятелствата, на които се основават предявените
искове, в т.ч., че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на
задължението по кредитния договор.
Твърди се, че в исковата молба не са изложени конкретни фактически твърдения
досежно релевантни факти, относими към настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането, а именно след сключване на Договора за кредит за текущо потребление
има ли изпълнение по договора за плащане на вноските по погасителния план, ако има
- как и кога са плащани тези вноски; не били посочени начало на липсващо плащане
по договора, респ. период на неизпълнение на поети договорни задължения от страна
на кредитополучателя. В тази връзка се оспорва наличието на неизпълнение по
Договора за кредит и изпадането в забава на длъжника.
Твърди се, че липсва настъпила предсрочна изискуемост както към 27.09.2023 г.
– деня на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, така и към
10.10.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Оспорва се твърдението, че кредитополучателят бил получил своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от Закона за потребителския кредит.
Пояснява се, че приложената като доказателство по делото и описана в раздел III, т. 1
Декларация - преддоговорна информация по никакъв начин не удовлетворявала
изискванията на чл. 5, ал. 1 - ал. 7 ЗПК, тъй като върху нейното съдържание
кредитополучателят не можел да влияе. Позовава се на разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗПК, където изрично било предвидено, че информацията по ал. 1 се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно Приложение № 2, което обстоятелство не се
удостоверявало от представената декларация.
Оспорват се предявените обективно съединени искове и по размер - както по
отношение на главница, така и по отношение на претендираната мораторна лихва и
3
законна лихва. Претенцията за падежирала лихва също се оспорва по размер, като и
претенцията за разноски, сторени в заповедното производство.
За изцяло неоснователна се приема и претенцията за обезщетение за забава в
размер на 125.02 лева, дължимо за периода от 28.01.2023 г. - 26.09.2023 г., доколкото
ищцовата банка не била изложила фактически обстоятелства, респ. основанието на
което е начислена същата. В случай, че тази лихва е начислена на основание чл.18.1 от
Общите условия, се излага възражение, че искането е основано на неравноправна
клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаряло
на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между
правата и задълженията на тьрговеца/доставчика и потребителя - чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
За неоснователна е възприета и претенцията за присъждане на сумата от 240.50
лева - обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 27.09.2023 г. до 10.10.2023 г.
с довода, че банката изобщо не е конкретизирала какъв според нея е размера на
непогасената главница по договора за кредит, не е посочила и основание, на което се
начислява законна лихва. В този смисъл уведомлението за предсрочна изискуемост не
можело да се приеме за нарочна покана за връщане на сума, в конкретно определен
размер, но дори и да се приемело обратното, се твърди, че длъжникът ще е изпаднал в
забава от деня, следващ датата на поискване на сумата.
Изложено е възражение за несъответствие на договора за кредит за текущо
потребление на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е посочено, че
формулярите, съдържащи преддоговорната информация, не отговаряли на законовото
изискване за съдържание. В тази връзка се твърди и нищожност на договора по см. на
чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Изложени са възражения относно съдържанието на Уведомление с изх. № 0090-
20-02041/25.09.2023 г., като се поддържа, че уведомлението за предсрочна изискуемост
не съдържало всички реквизити, а единствено било отбелязано, че кредитът се обявява
за предсрочно изискуем, считано от връчването му, като бил посочен само размера на
отпуснатия кредит, без да се съдържали никакви данни относно размера на
непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсвала също така
информация, която реално и обективно да отразявала фактическото състояние на
задължението, като това изявление на кредитора не възпроизвеждало реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които можело да се проследи
движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем.
Възразено е и срещу посочения в договора ГПР, тъй като не били посочени
неговите компоненти, как е формиран и по каква методика е изчислен, като липсвала и
общата сума, дължима от потребителя.
Договорът за кредит не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от
ЗПК, тъй като липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Не ставало ясно основанието за дължимост на включените към анюитетните
вноски, обективирани в приложения по делото погасителен план, такса в размер на
4.95 лева и застраховка в размер на 42.56 лева.
Сочи се и несъответствие между сумите по погасителен план и извлечението от
4
счетоводните книги на банката.
Оспорва се Извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК" АД за сметка №
11/27754716 от 10.10.2023 г. относно верността на съдържанието му.
Позовава се и на нищожност на клаузи от договора по смисъла на чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищцовото дружество, а особеният представител на ответника я
оспорва по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
10.02.2021 г., се установява, че Банка ДСК предоставила на кредитополучателя кредит
за текущи нужди в размер на 60 000 лева, със срок за издължаване - 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 28-мо число на месеца, ведно
с уговорена в чл. 8 от него лихва, при договорен ГПР 5,71 %.
Договорът е бил сключен въз основа на Искане за кредит вх. №
*********/04.02.2021 г.
Кредитът бил обезпечен със залог на вземанията на кредитополучателя по
разплащателна/депозитна сметка.
Приложени са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ за клиенти –
служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по
кредити, както и Заявка за ползване на преференциален лихвен процент.
Към договора е приложен и погасителен план, доведен до знанието на
длъжника, видно от положените на него подписи на страните, които не са оспорени.
Видно от приложената на л. 16 декларация, на ответника била предоставена
необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 5 от ЗПК.
Приобщена е тарифата на банката за таксите по кредити за текущо потребление.
С покана-уведомление длъжникът бил уведомен, че поради забавата в
погасяването на задълженията по процесния договор той се обявява за предсрочно
изискуем. Поканата до длъжника е била връчена лично на 27.09.2023 г., видно от
отбелязването на приложената към заявлението разписка.
Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги за сметка №
11/27754716/10.10.2023 г. кредитът е бил усвоен на 10.02.2021 г., но поради забава от
254 дни, предсрочната му изискуемост е настъпила на 27.09.2023 г., като дължими до
датата на изискуемостта са останали 8 месечни вноски – една от 570,64 лв. 6 бр. по
645,67 лв. и една от 647,04 лв., или общо 5091,70 лв., респ. общият размер на
дължимата главница е 52720,96, от тях 50761,07 главница и 1959,89 договорна лихва за
5
периода 28.12.2022 г. -26.09.2023 г. Начислени като дължими са и 125,02лв. -
обезщетение за забава за периода 28.01.2023 г. - 26.09.2023 г., както и 240,50лв. -
обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 27.09.2023 г. до 10.10.2023 г.
Подадено е било заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 10054/10.10.2023 г. пред
КРС, по което е било образувано ч.гр.д. № 2136/2023 г. и е била издадена Заповед №
62/22.01.2024 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
както и Изпълнителен лист от 22.01.2024 г., за сумите, посочени в извлечението.
Издаденият изпълнителен лист, заедно със заповедта, били представени пред
ЧСИ ***, с рег. № 743 на КЧСИ, пред който по искане на взискателя било образувано
изп.д. № 104/2024 г., видно от приложения препис на молба на л. 24 от делото.
Приложено е и ч.гр.д. №2136/2023 г. на КРС, по което съдът е издал Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Прието по делото е и заключение на вещото лице М. В., която сочи, че съгласно
предоставени извлечения от банкова сметка BG07STSA93000027263851с титуляр К. С.
М., на 10.2.2021 г. е усвоена сумата в размер на 60 000 лв., отпуснати по процесния
кредит. Внесените суми по тази сметка са отразени по вид задължение - главница,
лихва, санкционна лихва, по сметка 27754716, обслужваща кредита. На 24.01.2023 г. е
погасена последно главница в размер на 416,63 лв., а на 19.5.2023 г. - последно внесени
20 лв. за погасяване на лихва.
Пояснено е, че към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК -
10.10.2023 г., задълженията са: главница - дължима 60 000 - 9 238,93лв. внесени ~50
761,07 лв. остатък; Договорна лихва - дължима 7 662,72 лв. -5702,83 лв. платена^ 1
959,89 лв. остатък; Санкционна лихва - дължима 152,94 лв., изплатена 27,92 лв.,
остатък - 125,02 лв., Законна лихва за периода 27.9.2023 г. до 10.10.2023 г. върху
непогасена главница в размер на 50 761,07 лв. - 240,50 лв.
Към датата на депозиране на Исковата молба-28.6.2024 г., задълженията са:
Главница - дължима 60 000 - 9 238,93лв. внесени = 50 761,07 лв. остатък; Договорна
лихва - дължима 7 662,72 лв. -5702,83 лв. платена= 1 959,89 лв. остатък; Санкционна
лихва - дължима 152,94 лв., изплатена 27,92 лв., остатък - 125,02 лв.; Законна лихва за
периода 27.9.2023 г. до 28.6.2024 г. върху непогасена главница в размер на 50 761,07лв.
- 5 275,94 лв.
Към датата на изготвяне на заключението - 13.2.2025 г., задълженията са:
Главница - дължима 60 000 - 9 238,93лв. внесени = 50 761,07лв. остатък; Договорна
лихва — дължима 7 662,72 лв. -5702,83 лв. платена = 1 959,89 лв. остатък; Санкционна
лихва - дължима 152,94 лв., изплатена 27,92 лв., остатък - 125,02 лв.; Законна лихва за
периода 27.9.2023 г. до 13.2.2025 г. върху непогасена главница в размер на 50 761,07
лв. - 9 696,68 лв.
6
Вещото лице сочи, че няма данни за внесени суми от принудително събиране.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта на установителната претенция: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет
установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 2136/2023 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова
молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.,
поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията
на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е
спазен и срокът за предявяване на установителния иск.
При посочените обстоятелства претенцията е допустима.
По основателността: За да бъде основателна претенцията, предявена по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, в тежест на ищеца бе да установи със средствата на ГПК
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на
вземането си. На установяване подлежи и обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, доколкото и искът е обоснован с наличието на тази хипотеза. При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже
точното изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
При така разпределена доказателствена тежест и от ангажираните писмени
доказателства се установява, че страните се били в договорни отношения по силата на
Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.02.2021 г., съгласно който на
ответника бил предоставен кредит за текущи нужди в размер на 60 000 лева, със срок
за издължаване - 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата
28- мо число на месеца, ведно с уговорена в чл. 8 от него лихва, при договорен ГПР
5,71 %, обезпечен със залог на вземанията на кредитополучателя по
разплащателна/депозитна сметка, и сключен при Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“
7
за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят преференциални
условия по кредити.
Установява се още, че съгласно Заявка за ползване на преференциален лихвен
процент, ответникът се е ползвал от посочената привилегия.
Липсва спор и по това, че кредитът е усвоен, като в т.см. е и заключението на
вещото лице М. В..
След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави кредита
на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение да го върне в
предвидения срок на уговорените погасителни вноски, включващи и дължимото
възнаграждение.
С общите условия към договора – чл. 16.2 при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем, като тези последици настъпват след уведомяване на длъжника.
Тези условия са валидни. Предсрочната изискуемост е такова изменение на договора,
което настъпва с волеизявление на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради това обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
С оглед изложеното и в резултат на неизпълнението в случая, което е
установено и със заключението на вещото лице М. В., която сочи, че на 24.01.2023 г. е
погасена последно главница в размер на 416,63 лв., а на 19.5.2023 г. - последно внесени
20 лв. за погасяване на лихва, и в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ,
до длъжника било изпратено съответно уведомление, получено лично на 27.09.2023 г.,
която дата е и тази, на която е настъпила предсрочната изискуемост. С обявяването на
кредита за предсрочно изискуем задължението по него е трансформирано в изцяло
изискуемо, като е отпадало занапред действието на погасителния план, с който
страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Предвид това и доколкото към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са били погасени общо 8 вноски,
следва да се приеме, че от сочената дата същата е настъпила и ответникът дължи
пълния размер на неизпълненото задължение за главница, възлизащо общо на 50761,07
лв.
От това следва, че претенцията за главница е изцяло основателна и ще бъде
уважена.
Сумата по главницата се дължи ведно със законната лихва от датата на
сезирането на заповедния съд по реда на чл. 417 от ГПК – 10.10.2023 г.
Досежно иска за установяване вземане за възнаградителната лихва в
размер на 1959,89 лв.:
По делото е представено извлечение от счетоводни книги на банката, което
отговаря на установените по делото обстоятелства. С него се сочи дължимост на
договорна лихва в претендирания размер.
Страните по договора са постигнали подобна уговорка за заплащане на
8
възнаграждение за отпуснатия кредит под формата на възнаградителна лихва, съгласно
чл. 7 от договора.
Същата се дължи от 28.12.2022 г. до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 26.09.2023 г. и възлиза на 1959,89 лв., съгласно заключението
на ССЕ, поради което и претенцията за установяване дължимостта й следва да бъде
уважена в пълния предявен размер. В т.см. се съобразяват и задължителните указания
по прилагането на закона в т. 2 от ТР No 3/2017 г. по т. д. No 3/2017 г. на ОСГТК, респ.
възнаградителна лихва се дължи само за вноските с настъпил падеж към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Клаузите на процесния договор относно лихвения процент не са неравноправни
и противоречащи на чл. 143, т. 3, 10,11 и 12 от ЗЗП, както и на регламент /ЕС/ №
575/2013 г. на ЕП и Съвета от 26.06.2013 г. В него ясно е посочено по какъв начин се
формира възнаградителната лихва, в какъв период от време и при какви условия
подлежи на промяна. Промяната на договорения лихвен процент е обвързана с
конкретно основание, посочено в договора, свързано с обективни обстоятелства, които
са извън контрола на доставчика на услугата. Посочени са вида, количествените
изражения и относителната тежест на отделните компоненти, от които се формира
дължимата договорна лихва.
В договора е вписан и размерът на годишния процент на разходите по кредита,
а в погасителния план се посочва и общата сума, дължима от потребителя, а в ОУ – в
Раздел III са вписани компонентите, включени в ГПР, като годишният процент на
разходите е в съгласие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, респ. не се констатира
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Досежно иска за установяване вземане за лихва за забава в размер на 125,02
лв.:
Основателна е и претенцията за обезщетение за забава в размер на 125.02 лева,
дължимо за периода от 28.01.2023 г. - 26.09.2023 г. Тя е формирана в приложение на
чл. 16. 1 от Общите условия, неразделна част от договора, според която разпоредба се
следва заплащане на санкционираща лихва при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвявала с договореният лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси
дължимата се месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава
не се прилагала. След като банката е изпълнила основното си задължение да
предостави кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му
задължение да го върне в предвидения срок на уговорените погасителни вноски. Като
не е сторил това, длъжникът следва да понесе последиците от собственото си
неправомерно поведение, като заплати на ищеца и лихва за забава в размер на 125,02
лв., изчислена на база дължимите, но неплатени месечни погасителни вноски за
периода 28.01.2023 г. - 26.09.2023 г.
Досежно иска за установяване вземане за законна лихва в размер на 240,50
9
лв.:
С цитираните вече общи условия е въведено правилото – чл. 16.3, че от датата
на изискуемост - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от
главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД до окончателното
погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.
Претенцията в случая е за присъждане на сумата от 240.50 лева - обезщетение
за забава /законна лихва/ за периода от 27.09.2023 г. до 10.10.2023 г. Тя е основателна,
като не се споделя доводът, че банката изобщо не е конкретизирала какъв според нея е
размерът на непогасената главница по договора за кредит, не е посочила и основание,
на което се начислява законна лихва.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и въведеното от ответната
страна възражение за липса на предоставена преддоговорна информация. В този
смисъл са налице изрични изявления от ответника както в самия договор, така и в
изрична негова декларация в т.см. на л. 16 от делото.
Погасителният план също отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
и в него е посочено ясно, че размерът на погасителните вноски и общо дължимата
сума за погасяване на кредита, са валидни само за лихвен процент 5,4% годишно,
който е уговорен при сключването на договора за кредит.
Възражението, че не ставало ясно основанието за дължимост на включените към
анюитетните вноски, обективирани в приложения по делото погасителен план, такса в
размер на 4.95 лева и застраховка в размер на 42.56 лева, не следва да се подлага на
анализ, т.к. подобни суми не са предмет на иска.
Оспорването на извлечението, което банката е съставила за целите на
заповедното производство, също е бланкетно и необсновано.
По разноските: С оглед изхода от спора по установителните искове на страните
се следват деловодни разноски по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед основателната на претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца ще бъде присъдена сумата от 3900,16 лв., както и 300 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда начл.
78, ал. 8 изр. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него, но и това, че разглеждането на делото приключи в едно съдебно заседание, без
усложнения по фактите и правото, налагащи завишението по ал. 2 от цитираната
наредба.
В заповедното производство настоящият ищец е сторил разноски в общ размер
на в общ размер на 1111,57 лева, от които 1061,68 лв. – внесена държавна такса за
разглеждане на заявлението чл. 417 от ГПК, и 49,89 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт. При настоящия изход на спора те
също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
10
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
К. С. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №
243, ет.1, ап.3, дължи и следва да заплати на „Банка“ ДСК АД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ № 19, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
*** сумите по издадената Заповед за изпълнение № 62/22.01.2024 г. от Районен съд -
Кюстендил по ч.гр.д.№ 20231520102136, а именно:
50 761,07лв. - главница, дължима на основание Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 10.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
10.10.2023 г. до изплащане на вземането;
1959,89 лв. - договорна лихва за периода 28.12.2022 г. -26.09.2023 г.;
125,02 лв. - обезщетение за забава за периода 28.01.2023 г. - 26.09.2023 г.;
240,50 лв. - обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 27.09.2023 г. до
10.10.2023 г.;
ОСЪЖДА К. С. М., с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес:
гр.Кюстендил, ул. „***“ №243, ет.1, ап.3, да заплати на „Банка“ ДСК АД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ № 19, вписано в ТР при АВ с
ЕИК: *** сумата в размер на 4200,16 лв. (четири хиляди и двеста лева и шестнадесет
стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и
сумата в размер на 1111,57 лв. (хиляда сто и единадесет лева и петдесет и седем
стотинки) - деловодни разноски, направени в хода на заповедното производство по
ч.гр.д.№ 20231520102136.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд - по ч.гр.д. № 2136/2023 г. на КРС.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
11