№ 125896
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110138179 по описа за 2023 година
Със заявление по чл. 410 ГПК от 12.06.2023 г. заявителят ФИРМА е поискал длъжникът М.
Н. Б. да бъде осъдена да заплати следните суми:
- 100 лева - главница по договор за "Бяла карта" № 830991;
- 403,86 лева - изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени в
приложената Тарифа и описани в чл. 9;
- 40 лева - договорна лихва по договор за заем за периода 06.06.2020 г. - 31.03.2022 г;
- 15,45 лева - законна лихва за забава за периода 06.06.2020 г. - 22.05.2023 г.
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
При извършената проверка съдът установи следното:
1
По отношение на претенцията за сумата от 403,86 лева - изискуеми по повод процеса на
събиране на кредита и изчислени в приложената Тарифа и описани в чл. 9:
С разпореждане от 31.07.2023 г. на заявителят са дадени указания да уточни основанието на
тази претенция - какви конкретно такси са включени в тази сума, като ги индивидуализира
по основание и размер. Указанието не е изпълнено в срок, поради което с ново мотивирано
разпореждане от 16.08.2023 г. на заявителя са дадени указания да уточни заявлението си.
Депозирана е молба от 31.08.2023 г., в която бланково се заявява, че сумата от 403,86 лв
представлява част от вземането формирано спрямо общи условия към Рамков договор за
издаване на платежна карта "Бяла карта" на "Изи пеймънт Сървисиз" ООД. С ново
разпореждане от 11.09.2023 г. съдът е предоставил последна възможност на заявителя да
уточни заявлението си. Въпреки горното на 09.10.2023 г. е депозирана нова молба, която
единствено преповтаря съдържанието на молбата от 31.08.2023 г.
При това положение съдът намира, че искането е нередовно в тази част. На заявителя са
дадени указания многократно, като е предупреден за неблагоприятната санкция, следваща
при неизпълнението им. Указанията не са изпълнени, поради което заявлението е останало
неуточнено и съдът няма възможност да извърши дължимата се проверка за
неравноправност на клаузите на договора за потребителски кредит. В тази хипотеза
заявлението следва да се отхвърли за сумата от 403,86 лева - изискуеми по повод процеса на
събиране на кредита и изчислени в приложената Тарифа и описани в чл. 9;
По отношение на претенцията за сумата от 40 лева - договорна лихва по договор за заем за
периода 06.06.2020 г. - 31.03.2022 г:
От представения препис от договор за кредит "Бяла Карта" от 06.06.2020 г., сключен между
ФИРМА и М. Н. Б. се установява, че по потребителския кредит е уговорена възнаградителна
лихва в размер на 43,2 % /чл. 4. (1) 2 от Договора/. Настоящият състав намира, че клаузата от
договора, с която е уговорен този размер е нищожна поради противоречие с добрите нрави -
лихвеният процент е екзорбитантен, несъответстващ на общественоприетите разбирания за
функциите на лихвата като граждански плод, дължим за ползването на финансов ресурс. С
оглед на това заявлението следва да се отхвърли за претендираната възнаградителна лихва
по договора за кредит.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „ФИРМА, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 12.06.2023 г. против М. Н. Б., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно: сумата 403,86
лева - изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени в приложената
Тарифа и описани в чл. 9 от договор за кредит "Бяла Карта" от 06.06.2020 г., сключен между
ФИРМА и М. Н. Б., и 40 лв. – договорна лихва по договор за кредит "Бяла Карта" от
06.06.2020 г., сключен между ФИРМА и М. Н. Б..
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3