РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Горна Оряховица, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120101927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от законните си представители П.С., Я. Д. и Д.Д., чрез процесуален
представител : юрисконсулт В. М., твърди в исковата си молба, че ответницата А. Г. е
клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: гр. Г.О.
ул... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба
на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.
98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези
Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, и потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание
чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 12.07.2021г. в ГОРС е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу А. Г. и е образувано е ч. гр. дело № 1415/2021г. Твърди, че
1
към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ
размер на 1061,37 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в гр. Г.О. ул...,
като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1038,21
лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура №
**********/20.01.2021г., с падеж на 10.02.2021г., на стойност 179,20 лв., фактура №
**********/18.02.2021г., с падеж на 10.03.2021г., на стойност 170,20 лв., за период на
консумация от 08.01.2021г. до 16.02.2021г., фактура № **********/19.03.2021г., с падеж на
12.04.2021г., на стойност 331,37 лв., за период на консумация от 08.02.2021г. до
07.03.2021г., фактура № **********/20.04.2021г., с падеж на 10.05.2021г., на стойност
357,44 лв., за период на консумация от 08.03.2021г. до 07.04.2021г., а също и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 23,16 лв., считано от падежа на всяка една фактура
до 25.06.2021г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата.
Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което
и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на горепосочените
фактури не е заплатена.
Заявява, че към момента на предявяване на исковата молба ответницата е заплатила част от
дължимите суми, като неплатеният остатък е в размер на 709,20 лв., представляващ
главница за консумирана ел.енергия от ответника по неплатените фактура №
**********/18.02.2021г., с падеж на 10.03.2021г., на стойност 170,20 лв., с неплатен остатък
от 20,39 лв., фактура № **********/19.03.2021г., с падеж на 12.04.2021г., на стойност 331,37
лв., фактура № **********/20.04.2021г., с падеж на 10.05.2021г., на стойност 357,44 лв.,
заедно с мораторна лихва върху тази главница в общ размер на 11,38 лв., считано от падежа
на всяка една фактура до 25.06.2021г., общо 720,58 лв.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът А. Д. Г. му дължи
заплащане на сумата от 720,58 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, кл. № **********, находящ се в гр. Г.О. ул..., включваща сумата 709,20 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по неплатените фактура
№ **********/18.02.2021г., с падеж на 10.03.2021г., на стойност 170,20 лв., с неплатен
остатък от 20,39 лв., фактура № **********/19.03.2021г., с падеж на 12.04.2021г., на
стойност 331,37 лв., фактура № **********/20.04.2021г., с падеж на 10.05.2021г., на
стойност 357,44 лв., мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11,38 лв., считано
от падежа на всяка една фактура до 25.06.2021г., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена
молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. М.. Моли съда да даде ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да
уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно списъка по чл.80
2
от ГПК.
Ответникът А. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : град Г.О. ул...
призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на
ответника по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. С. Й. К. от ВТАК, депозира писмен отговор на
исковата молба. Особеният представител заявява, че с оглед на това свое качество няма
връзка с ответника, за да узнае позицията му по предявените искове. Поради това не може да
изложи пълно становище по въпросите, посочени в чл.131 от ГПК, както и не може да
представи доказателства, опровергаващи твърденията в исковата молба. Изразява
становище, че исковете са допустими, предявени от надлежна страна и пред родово и
местно компетентен съд. Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че липсват
безспорни доказателстваза дължимост на исковата сума от ответника. В този смисъл счита,
че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Заявява, че
приложените към исковата молба доказателства са относими и допустими към
обстоятелствата, на които се основават исковете, поради което следва да бъдат приети.
Моли съда да даде възможност на ответната страна да представи доказателства, непосочени
в този отговор, поради обективна невъзможност такива да бъдат заявени и представени с
отговора.
В съдебно заседание, ответникът А. Д. Г. не се явява. Назначеният от съда особен
представител - адв. С. К. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да постанови
решение съобразно приетите по делото доказателства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приложената по делото справка от НБД, изд. на 10.01.2022г., се установява, че
ответницата А. Г. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Г.О. ул.... Съдът приема,
че с оглед данните, регистрирани в НБД, преценени във връзка с приетите по делото годни
писмени доказателства (фактури, справки, извлечение за фактури и плащания), се
установяват изложените в исковата молба и оспорени от особения представител факти, че
ответницата А. Г. е потребител на ел. енергия на горепосочения адрес.
Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата
25.06.2021г., извлечение от сметка към дата 12.10.2021г., справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към 16.09.2021г.; извлечение за фактури и плащания към
16.09.2021г., 4 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на
получател А. Д. Г., кл. № **********, за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Г.О.
ул..., както следва : фактура № **********/20.01.2021г., с падеж на 10.02.2021г., на стойност
179,20 лв., за период от 08.12.2020г. до 07.01.2021г., фактура № **********/18.02.2021г., с
падеж на 10.03.2021г., на стойност 170,20 лв., за период от 08.01.2021г. до 08.02.2021г.,
3
фактура № **********/19.03.2021г., с падеж на 12.04.2021г., на стойност 331,37 лв., за
период от 08.02.2021г. до 07.03.2021г., фактура № **********/20.04.2021г., с падеж на
10.05.2021г., на стойност 357,44 лв., за период от 08.03.2021г. до 07.04.2021г.
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело №
1415/2021г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
765/15.07.2021г. против длъжника А. Д. Г., за следните суми : сумата от 1038.21 лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от 20.01.2021
г. до 20.04.2021 г., за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул.
”Тунджа” № 2, по кл. № **********; сума в размер на 23.16 лв. - общ размер на мораторна
лихва върху главницата за периода от датата на падежа на вземането по всяка една фактура
до дата 25.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда –13.07.2021 г. до окончателното плащане на задължението;
сумата от 25.00 лв., представляваща направените по заповедното производство съдебни
разноски за ДТ, и сумата от 50.00 лв. - ЮК възнаграждение. Съдът е приел за безспорни и
фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на присъдените със заповедта вземания.
В хода на настоящото производство, ищецът признава неизгодните за него факти, че към
момента на предявяване на исковата молба ответницата е заплатила част от дължимите
суми, като неплатеният остатък е в размер на 709,20 лв., представляващ главница за
консумирана ел.енергия от ответника по неплатените фактура № **********/18.02.2021г., с
падеж на 10.03.2021г., на стойност 170,20 лв., с неплатен остатък от 20,39 лв., фактура №
**********/19.03.2021г., с падеж на 12.04.2021г., на стойност 331,37 лв., фактура №
**********/20.04.2021г., с падеж на 10.05.2021г., на стойност 357,44 лв., както и част от
мораторната лихва, неплатената част от която върху остатъка от неплатената главница е в
размер на 11,38 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 25.06.2021г.
С окончателния доклад по делото, предвид извършеното от ищеца признание, съдът е
приел за безспорни фактите, че ответницата е заплатила на ищцовото дружество част от
претендираната по делото главница в размер на 844.63 лв. и е заплатила изцяло
претендираната мораторна лихва, като остава неплатена сума в размер на 193.58 лв. за
главница, и плащането е извършено в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за
което е издадена Заповед № 765/15.07.2021г. по ч. гр. дело № 1415/2021г. по описа на ГОРС,
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е
предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.
4
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен досежно
претендирания размер за неплатена главница, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (справка от НБД, извлечение от
сметка към дата 25.06.2021г., извлечение от сметка към дата 12.10.2021г., справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към 16.09.2021г.; извлечение за фактури и
плащания към 16.09.2021г., 4 броя фактури), съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че между него и ответницата А.Г. е налице облигационно отношение, възникнало на
основание Закона за енергетиката. В случая, за правния спор е от значение, че през
процесния период на потребление на ел.енергия от 08.12.2020г. до 07.04.2021г. ответницата
е ползвател на недвижимия имот, намиращ се адрес на потребление в гр. Г.О. ул... на който
е регистрирала по предвидения за това ред своя постоянен адрес на 15.10.2001г., както и
своя настоящ адрес – на 07.07.2004г., поради което същата притежава и качеството на
страна по договора за продажба на електрическа енергия с дружеството - ищец. Това
правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния
снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот, какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца. В този смисъл е и
съдебната практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело № 439/2018г. по
описа на ВКС, ГК, Трето отделение, и др. Цитираните по-горе писмени доказателства
обосновават извод, че ответницата Г. е битов клиент и потребител на ел. енергия за битови
нужди, по смисъла на §1,т.2а и т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката. Интересът,
който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.
енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу
задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и
равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че
по силата на облигационното отношение, възникнало на основание ЗЕ във връзка с
потреблението на ел.енергия за обитавания от ответницата недвижим имот, ищецът е
доставил на ответницата, за клиентски номер **********, и потребителят А. Г. е получила
от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и е ползвала ел. енергия в обект на потребление с
абонатен № **********, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Тунджа” № 2, през период
на потребление от 08.12.2020г. до 07.04.2021г., отчитана редовно с електромер №
1114021566086137, на обща стойност 1038,21 лв., за което са издадени следните документи:
фактура № **********/20.01.2021г. с падеж на 10.02.2021г., фактура №
**********/18.02.2021г. с падеж на 10.03.2021г., фактура № **********/19.03.2021г. с
падеж на 12.04.2021г. и фактура № **********/20.04.2021г. с падеж на 10.05.2021г. При
тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответницата е възникнало задължение, по
силата на договора за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената й от
ищеца и ползвана от нея ел. енергия в горепосочения обект на потребление, за периода на
5
потребление от 08.12.2020г. до 07.04.2021г., на обща стойност 1038,21 лв., при условията и
по начина, визирани в договора и издадените въз основа на него фактури.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят
дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния
за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, при редовен
ежемесечен отчет, за същия обект на потребление, каквито в случая се установяват от
приетите по делото писмени доказателства.
На следващо място, ищецът признава неизгодните за него факти, че след издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение № 765/15.07.2021г. по ч.гр.дело №
1415/2021г. по описа на ГОРС и в хода на настоящото съдебно производство ответницата е
заплатила в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна изцяло неплатените парични
задължения по фактура № **********/20.01.2021г., фактура № **********/18.02.2021г. и
фактура № **********/19.03.2021г., заплатила е частично неплатената главница по фактура
№ **********/20.04.2021г. в размер на сумата от 163,86 лв., всичко на обща стойност 844,63
лв., както и е изпълнила паричното задължение за мораторна лихва, начислена за периода от
датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 25.06.2021г.,
на обща стойност 11,38 лв.
Наред с това, до приключване на съдебното дирене по делото не са събрани никакви
годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на остатъка от паричното
задължение за главница в размер от 193,58 лв. по фактура № **********/20.04.2021г. от
страна на ответницата, в чиято доказателствена тежест е да докаже изпълнението. Поради
това, в случая следва да се приеме, че към момента на приключване на съдебното дирене по
делото неизпълненото парично задължение за главница по горепосочената процесна фактура
възлиза на 193,58 лв.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за
сумата от 193,58 лв., представляваща остатък от неплатена главница за ползвана ел. енергия,
за период на потребление от 08.03.2021г. до 07.04.2021г., за процесния обект на
потребление, - вземане по фактура № **********/20.04.2021г., заедно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело №
1415/2021г. по описа на ГОРС в съда – 13.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането. Поради това, съдът счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в тази негова част.
С оглед изложените дотук съображения, искът по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлен частично като неоснователен за разликата от признатия
размер на главницата от 193,58 лв. до пълния предявен размер от 709,20 лв., заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението, а искът по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.86
6
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен а сумата от 11,38 лв., предвид
погасяване чрез плащане на тези вземания, настъпило в хода на исковото производство по
настоящото дело.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на особен
представител по чл.47,ал.6 от ГПК /304,30 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100
лв./, общо в размер на 479,30 лв. в исковото производство, както и за присъждане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75,00 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, тъй като с поведението си същата
е станала повод за образуване на двете съдебни производства.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес : град Г.О. ул..., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от
П.С.С., Я.М.Д. и Д. Д., СУМАТА от 193,58 лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет и
осем стотинки/, представляваща остатък от неплатената главница за ползвана ел. енергия
през период на потребление от 08.03.2021г. до 07.04.2021г., за обект на потребление с
клиентски номер **********, за абонатен № **********, намиращ се в гр. Г.О. ул..., -
вземане по фактура № **********/20.04.2021г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 765/15.07.2021г. по ч. гр.
дело № 1415/2021г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ частично като неоснователен в тази негова част иска с правно основание
чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, чрез
юрисконсулт В. М., против А. Д. Г. с ЕГН **********, за установяване дължимостта на
парично вземане, съставляващо разликата от признатия по-горе дължим размер на
главницата от 193,58 лв. до пълния предявен размер от 709,20 лв., поради погасяване чрез
плащане на паричните вземания изцяло по фактура № **********/20.01.2021г., фактура №
**********/18.02.2021г. и фактура № **********/19.03.2021г., и частично по фактура №
7
**********/20.04.2021г., настъпило след издаване на Заповед № 765/15.07.2021г. по ч. гр.
дело № 1415/2021г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска с правно основание чл.415,ал.1във вр.
чл.86 от ЗЗД, предявен от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, чрез юрисконсулт В. М.,
против А. Д. Г., за установяване дължимостта на парично вземане в размер на сумата 11,38
лв. /единадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 25.06.2021г.,
поради погасяване чрез плащане на това парично вземане, настъпило след издаване на
Заповед № 765/15.07.2021г. по ч. гр. дело № 1415/2021г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА А. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : град Г.О. ул..., ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д. Д., СУМА в размер
на 479,30 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и тридесет стотинки/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на особен представител /304,30 лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75,00 лв. /седемдесет
и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело №
1415/2021г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8