ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2830
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502711 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано по възражение,неправилно наименувано „жалба“ от К. Б. П.,ЕГН-
********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №
10776/10.12.19г.,издадена от ПдРС,2-ри бр.с.по ч.гр.д.№ 18301/19г.
Във възражението се твърди,че заповедта за незабавно изпълнение не е редовно
връчена на молителя,тъй като с ПДИ,изпратена до него не била връчена и самата
заповед,която е отделен документ.Поканата за доброволно изпълнение не можела да замести
заповедта за изпълнение,независимо,че инкорпорирала част от нейното съществено
съдържание.Иска от съда да приеме възражението му по чл.423 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответника по възражението- И. Г. П.,ЕГН-
**********,гр.Р. със становище за недопустимост на възражението като просрочено по
изложени в отговора съображения.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени във възражението и отговора и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Доколкото молителят не посочва кога е узнал за заповедта за незабавно
изпълнение,съдът приема,че това е станало с депозираната от него на 10.06.22г.молба за
възстановяване на срока за възражение,поради което възражението е подадено в
едномесечния срок и като такова същото е процесуално допустимо.
Искането за приемане на възражение от въззивния съд обаче е неоснователно.
От съдържанието на възражението,наименувано „жалба“ е видно,че молителят
твърди ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл.423,ал.1,т.1 от
1
ГПК.Твърди,че с връчената му по образуваното изп.дело № 662/20г. ПДИ не му е връчена и
самата заповед за незабавно изпълнение,поради което той не е редовно уведомен за
заповедта.
Касае се за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,с която е
разпоредено длъжникът К. Б. П. да заплати на И. Г. П. сумата от 7000лв.,дължима по запис
на заповед,издаден на 23.04.19г.от длъжника в полза на кредитора,платим на падеж-
23.05.19г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното погасяване,както и разноските по делото.
От приложеното към изпълнителното дело известие за доставяне към ПДИ до
длъжника П. е видно,че същото е връчено лично на молителя на 19.11.2020г.,който се е
подписал.От известието се установява,че същото е по изп.д.№ 662/20г.на ЧСИ
Л.Мурджанова и касае връчване на ПДИ.
Твърденията на молителя са,че с призовката за доброволно изпълнение не му е
връчена и заповедта за незабавно изпълнение.Видно е обаче от съдържанието на самата
ПДИ,че с нея е изпратен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт и заповед
за изпълнение № 10776/10.12.19г.Молителят не опровергава констатираното в ПДИ,поради
което съдът приема,че заповедта за изпълнение е изпратена и съответно му е редовно
връчена заедно с ПДИ,както е отбелязано и в нея.Следователно едномесечният срок за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК е започнал да тече от датата на връчване на ПДИ-
19.11.20г.и е изтекъл на 21.12.20г.
Не се доказват твърденията във възражението за ненадлежно връчване на заповедта
по чл.417 от ГПК на К. Б. П..Последният е бил надлежно уведомен за издадената против
него заповед за незабавно изпълнение на датата на връчването-19.11.2020г.,поради което
възражението се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението,подадено от К. Б. П.,ЕГН-********** против заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 10776/10.12.19г.,издадена от
ПдРС,2-ри бр.с.по ч.гр.д.№ 18301/19г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3