Определение по дело №26/2023 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 29
Дата: 3 юли 2023 г. (в сила от 3 юли 2023 г.)
Съдия: Полк. Петьо Славов Петков
Дело: 20236000600026
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. София, 03.07.2023 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р. А.
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20236000600026 по описа за 2023 година
при участието на прокурора лейтенант МАРИЯ ДОЙЧЕВА, образувано по
частен протест на Военно-окръжна прокуратура П. срещу определение №
41/22.06.2023 г. по чнд № 183/2023 г. на Военен съд – П..
Производството е по чл. 64 ал. 8 от НПК.
С протестираното определение състав на Военен съд – П. е взел мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 8 000 (осем хиляди) лева по
досъдебно производство № ....... година по описа на Военно-окръжна
прокуратура – П. спрямо обвиняемия гр.л. С. А. М. ЕГН **********. Съдът е
оставил без уважение искането на военния прокурор, на основание чл. 64 ал. 1
от НПК, по отношение на същия обвиняем да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“
Недоволен от определението военният прокурор е подал частен протест.
Изтъкват се доводи за незаконосъобразност на същото. Налице били всички
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Налице било
обосновано предположение, че този обвиняем е извършил деянието по чл. 281
ал. 2, т.т. 1 и 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, в което е обвинен.Оспорва се
заключението на първостепенния съд, че не е налице опасност обвиняемият
да извърши друго престъпление или да се отклони от съд и следствие. В тази
насока се изтъкват предишните осъждания на обвиняемия, независимо от
последвалата му реабилитация по право. Имало данни, че през
1
инкриминирания период М. е извършвал и други деяния, макар да не са
налице доказателства да му бъде повдигнато обвинение за тях. Постоянният
му адрес на местоживеене не бил пречка той да извърши и други
престъпления, като това в което е обвинен. Здравословното му състояние не
било пречка той да пребивава в местата за лишаване от свобода. В съдебно
заседание прокурорът посочва, че честите пътувания на М. до Гърция и
Германия също сочат на опасност този обвиняем да се укрие от съд и
следствие. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде уважено
искането на прокуратурата за вземане най-тежката мярка за неотклонение на
С. А. М. – „Задържане под стража“.
За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:
Обвиняемият С. А. М. е привлечен като обвиняем, затова че на
10.03.2023 година в землището на град Х. като съизвършител с ...... Д.Д., Г.Б.
И.П. и Д.П. с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно
подпомогнал чрез извършване на превоз от град Л. до землището на град Х.
група от чужденци – осем лица граждани на С. да преминат в страната в
нарушение на Закона за чужденците в Република България като деянието е
извършено чрез използване на моторни превозни средства – престъпление по
чл. 281 ал. 2, т.т. 1 и 5, вр. ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Основният съд е преценил, че е налице обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен въз основа но
обясненията на обвиняемата И.П., на обвиняемия Г.Б. от показанията на
свидетелите Р.М. и Ш. (Ш.Х.). Изводът за обоснованото предположение не се
оспорва от защитника на обвиняемия, видно от становището на същия по
повод на частния протест.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че липсват доказателства за
опасност този обвиняем да се укрие или да извърши друго престъпление.
Обвиняемият М. има постоянно местоживеене в град Х., което се установява
от представената от ОД на МВР – Х. справка (на л. 165 от том VI-ти на ДП).
Същият се занимава с покупко-продажба на автомобили, включително и в
чужбина, което е законна дейност. Ето защо липсват доказателства, че
същият може да се укрие. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че
няма доказателства, от които да се направи извод за опасност същият да
извърши и друго престъпление. Наличието на предходни осъждания на М., по
2
които той е реабилитиран не сочи на такава опасност. Следва само да се
отбележи, че последното му осъждане е от 2013 година. Това означава, че за
един период от повече от десет години същият не е извършвал престъпления,
което е доказателство за неговото поправяне и превъзпитание. Доводът в
протеста, че са налице оперативни данни за друга престъпна дейност на
обвиняемия М., но доказателствата не са достатъчни за повдигане на
конкретни обвинения тук не следва да се обсъждат, доколкото съдът борави
само с доказателства, които са събрани по реда на НПК. Честите пътувания на
С. М. в чужбина не сочат на опасност същият да се укрие от съд и/или
следствие, доколкото свободата на придвижване е основно право на
гражданите на Република България и на Европейския съюз.
Предвид изложеното Военно-апелативният съд намира, че
протестираното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.

По тези съображения и на основание чл. 64 ал. 8 НПК Военно-апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:



ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/22.06.2023 г. по нчхд № 183/2023 г. на
Военен съд – П., с което на обвиняемия по досъдебно производство № .......
година по описа на Военно-окръжна прокуратура – П. гражданско лице С. А.
М. ЕГН ********** е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 8 000 (осем хиляди) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4