Мотиви към присъда по НОХД№53/2017г. по описа на РС гр.***НОХД № 53/2017г. е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура гр.***срещу ***:
Р.Х.А. ЕГН **********,обвинен в
това,че:
1. През периода месец юни 2011
г. в гр. ***, чрез въвеждане в заблуждение (обещаване на
работа в закусвалня във *** набирал отделно лице Д.В.И. ***, и я транспортирал,
като я превел през границата на страната от *** с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159б ал.
2 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 159а ал. 2 т. 2 предл. 2 във вр.
с ал. 1 от НК;
2. През периода месец юни 2011
г. в гр. ***, в съучастие като извършител с ***А.А., използвал лицето Д.В.И. ***, пострадало от трафик на хора, за развратни действия
независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159в във вр.
с чл. 20 ал. 2 от НК.
***А.А. ЕГН ********** , обвинен в това,че:
1. През периода месец февруари – месец май 2009 г. в *** набирал
отделно лице ***М.Й. (З.М.Й.)*** и я транспортирал, като я превел през
границата на страната от гр. ***с цел да бъде използвана за развратни действия,
чрез обещаване и получаване на облаги – парични средства, независимо от
съгласието му – престъпление по чл. 159б ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 159а ал. 2 т. 6 във вр. с ал. 1 от НК;
2. През периода 10.04.2009г. – края на м. май 2009 г. във ***, използвал
лицето З.М.Й. ***, пострадала от трафик
на хора, за развратни действия независимо от съгласието му – престъпление по
чл. 159в от НК;
3. През периода месец юни 2011
г. в гр. ***, в съучастие като извършител с Р.Х.А.,
използвал лицето Д.В.И. ***, пострадало от трафик на хора, за развратни
действия независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението.
Пледира *** да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, в
което са обвинени, като им бъде определено съответното наказание. Прокурорът излага
становище, че престъпленията са доказани от обективна и субективна страна.
Подсъдимте не
признава вината си. Дават обяснения. Искат от съда да бъдат оправдани.
Защитава се от адв.
М.Б., Г.А. ***. Адвокатите пледират за оправдателни присъди. Излагат подробен
анализ на доказателствата и съждения по правото.
Съдът, като обсъди всички доказателства по делото – показанията на
свидетелите, писмените и веществени доказателства и доказателствени средства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
По обвинението с
пострадала Д.В.И. ***: През м. юни 2011 г. ***Р.Х.А. и ***Д.В.И.
имали
романтична връзка и интимни отношения. Двамата решили да отидат в ***, където
да си намерят работа и да заживеят заедно. На неустановен ден през м. юни 2011 г. двамата с
автобус пристигнали в ***. Там живеел ***на ***Р.- Г.А., който ги
посрещнал и настанил временно в жилище в града.
След пристигането им,***Г. разговарял с ***- ***на Р. /св. Х.А. /, съобщил
му, че *** е в ***с Д.И.. ***не бил съгласен с това двамата да са заедно и
поискал от ***да върне Р. и Д. обратно в ***. Два-три дни по-късно Р.А. и Д.В. тръгнали
с автобус за ***. За да са сигурни роднините на Р. ,че двамата с Д. ще се
приберат в ***, с тях в автобуса пътувала и съпругата на Г. - св. А.С. и ги придружила до ***. Когато пристигнали в ***всеки се прибрал
в дома си.
На следващата
година -03.10.2012г. Д.И. се явила в Първо РПУ в гр.***и подала „Сигнал”,в
който посочила,че е заминала за ***с Р.,за да работят, там престояли около две
седмици,през които била карана от Р. и *** да проституира. Било образувано ДП
№2423/2012г. на Р.П. На 15.12012г. ***И. била разпитана пред съдия на основание
чл.223 ал.1 от НПК. В този разпит /прочетен по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК/ тя посочила, че били гаджета с Р. и той и предложил да заминат за ***, където
да работят в закусвалня.Там работели *** и ***. Ходили у ***и говорили с ***, който се съгласил двамата да заминат,но предупредил
Р.Д. да не се занимава с проституция, защото щяло да стане лошо. Когато
пристигнали в ***, в гр.***ги посрещнал с джип *** ***на Р. – ***/Г.А./.
Закарал я в апартамент на *** и й казал, че трябва да изкара парите, които той
им бил дал за билети за пътуването до ***.Почнал да й „пуска” мъже още същия
ден,а Р. й носел трева и нещо прозрачно в ампули. Парите от клиентите й вземали или Р., или тя пък му ги предавала. Това
продължило около две седмици,през които тя непрекъснато заплашвала двамата
подсъдими,че като се прибере в *** ще ги издаде в полицията и ***се съгласил да
я пусне. Предупредил я да си затваря
устата,че щял да запали къщата им в ***. Изнудвал я с голи снимки.В ***като ***за
Г. тогава работили три момичета от ***-А., П. и ***. Когато се прибрали в *** Р.
й се скарал и я накарал да подаде жалба в полицията срещу ***, защото била
изкарала три хиляди евро,а той й бил взел парите. Д. казала на Р.,че се срамува
от родителите си, но като отидела в полицията щяла да каже,че той я е завел в ***.
Пред съда,в хода на съдебното следствие ***Д.В.И. излага по-различна
версия. Твърди,че с ***Р.А. били
приятели /гаджета/. Той
знаел, че ***имала три деца. Искали заедно да живеят, да си купят къща и да бъде
добре всичко- такива били намеренията на
двамата. ***Р.А., или както ***го нарича „***“ й
предложил да заминат за ***, за да работят в закусвалня, да правят
закуски, за да спечелят пари, а другият ***бил вече в ***. Несигурна, ***сочи,
че събитията станали през 2013-та или
2014-та година „
не помня със сигурност…хладно време
беше, дата не помня датата, пролетта беше 2013г…“ Повече от
два месеца преди да заминат за ***, двамата били гаджета.Вярвала му,той
твърдял,че я обича. По време на пътуването ***нищо не
й бил казал за намеренията си. Родителите
й - св. В.И. и св. ***П. не били съгласни тя да се омъжва и те решили да
избягат скришом, като оставила децата си на ***. Двамата заминали за ***, като
по пътя, който пропътували с автобус, ***й казал, да излъже родителите си, че са минали през ***, че
се качили на самолет и са заминали
за ***. Когато пристигнали в *** и слезли от автобуса, ***на *** –***Г.А. пристигнал с ***“ и ги взел. В джипа имало още две момичета –*** и П.. *** й казал,
че и те са работили като ***.
Пристигнали пред един блок, където слезли ***и ***. ***й взел сака и отишли заедно до
апартамента, като св. Д. И. си
помислила, че само ще си остави сака и ще излязат, но вътре в
апартамента, където нямала никого, ***й съобщил, че това й е работното място.
Трябвало да си върне парите за билетите
и за другите разходи направени за нея и
за ***Р.А., т.к. ***бил изпратил пари за
билетите . Около две- три седмици работила като ***. Имало и фотограф, който я снимал и качвал в
различни сайтове снимките й. Била снимана по нощничка.
Имало посочен адреса и желаещите да се възползват от нейните услуги идвали на
адреса. Не била наясно колко пари е
изкарала за това време, но не били малко. Успяла да се обади на ***, за да чуе децата, като
цяло два –три пъти, а веднъж само
могла да
изпрати на *** 60 евро. В апартамента останали да живеят тя и *** Р.А.. Тя
работела като ***. Клиентите
идвали сами. Звънели на вратата,
влизали, плащали на нея и тя след
това винаги давала изработените пари на Р..
Времето през което извършвала секс-услугите оставала сама в апартамента, само
с клиента. *** излзал,а като си заминел клиента,се появявал и вземал
парите. Нощем той се прибирал и
спял в апартамента. Като дойдел клиент през нощтта,Р.
ставал от леглото и отивал в кухнята, докато клиента „си свършвал
работа” и си тръгвал. Денем оставала сама, а той излизал и не се връщал по цял
ден. Това продължило около две
седмици. За това време, на ден минавали по 6-7 човека и тарифата била
различна -40-50 или 60евро.
При един
от разговорите им по телефона с *** –
св. ***П., последната съобщила на св.Д.И.,***
за издирване. Тази новина, била чута от ***Р.А., който веднага от своя страна
съобщил на ***. По
най-бързия начин св.Д.И. и ***Р.
потеглили обратно за ***. Желанието на св. Д.И. да се върне в *** било голямо и
това неведнъж тя заявявала на *** Р., а той от своя страна й
отправял заплахи, че ако ги предаде, ще си имат проблеми и тя и семейството
й и ще ги запали. Хвалбите на ***- Г. сред хората, че св.Д.И. работела като ***
за тях, стигнали до ушите на *** и роднините й и те
започнали да я питат наистина ли
е била ***. Родителите й
след като разбрали, й
казали да отиде в полицията и да
съобщи. *** -св. В. П. бил в *** тогава. *** не искала да
гледа децата й и затова я „пуснала” за издирване, че да се върне при децата си.
Според нея, прибирането й в *** се
дължало на това, че били изплашени ***,
че е обявена за издирване. След прибирането им от ***, двамата с
***Р. преустановили срещите и
взаимоотношенията си.Когато случайно
се видели някъде, ***се опитвал да я „напада”,твърдял
че тя имала да му дава
някакви пари.
Предвид
обстоятелството,че не помни годината,когато това се е случило и дали е била
карана от *** Р.А. да подаде жалба в
полицията,на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК са прочетени
показанията на ***Д.И. дадени пред съдия, в хода на ДП№2423/2012г. на РП-***. В
тези показания,които тя заявява,че поддържа, е посочено, че заминали с ******А.
за ***през м.юни 2011г.
След като чу прочетените показания, св. И. заяви, че не може нито да
потвърди, нито да отрече да е карана от ******да подава сигнал в Полицията
срещу ***Г. . ***потвърди, че се придържа
изцяло към прочетените й показания,
макар да не помни всичко,че е ходила
един път в ***и то само с ***Р.А., както и че това е било през юни 2011 година.
Обвинителната
теза на прокурора почива основно на показанията на ***И.,които обаче според
съда са объркани, противоречиви, неясни и неточни и не могат да бъдат приети за
достоверни. Те не се подкрепят и от останалите доказателства.
Ако действително св.И. е била
заплашвана от двамата подсъдими и се е страхувала да подаде жалба в полицията/както
твърди в хода на съдебното следствие/, защо след като я е подала на
03.10.2012г., в разпита пред съдия на 15.11.2012г. по ЧНД№2895/2012г. на РС ***не
е заявила подобно нещо за ***Р. /че се страхува/,а е твърдяла, че именно той я
е накарал да подаде жалба. Дори обратното, твърди,че именно заплахите й,че ще
подаде жалба станали причина Г. да я пусне.Не намери отговор въпроса защо в
различните показания св.И. излага различни версии по основни въпроси,а именно
веднъж твърди,че тя била казала на ***,че била ***, друг път,че родителите й
били чули от хората,т.к. Г. се хвалел. Знаели ли са родителите й,че тя тръгва с
Р. за ***и пуснали ли са я или тя избягала, без да им съобщи. Колко точно
останала в ***. Докато тя била в ***кой от двамата подсъдими я принуждавал да
проституира и на кого отчитала парите. Защо в разпита по ДП разказва, че са й
давани наркотици,а пред съда не твърди подобно нещо.Защо в ДП разказва,че е
снимана и публикувана в интернет,а на съда не съобщава за това.Пуснал ли я е ***
да отиде с Р. в ***или избягала с него ,без да предупреди вкъщи, като ***
останала при децата й. Като се върнали в *** защо подала жалба в полицията-защото
Р. я накарал или защото родителите й разбрали че е била ***.
Всички тези противоречия не се
изясниха и от останалите доказателства.
Факт е,че не
*** я обявили за издирване,а тя лично подала жалба в полицията,което станало
повод за образуване на досъдебното производство.
Налице са съществени вътрешни противоречия по
основни въпроси , освен това показанията не са подкрепени от нито едно друго писмено
или гласно доказателство. ***В.П. и ***П. –нейни родители в показанията си
пред съда описват по по-различен начин случилото се.
***на Д.И.-В.
И.П. твърди,че познава ***Р., който бил
излъгал ***, че ще се оженят. За годината нямал спомен, но сочи, че съпругата му - св. ***П. му се обадила по
телефона и му казала „***пътува за ***“. Тогава той звъннал веднага на ***
и й заявил да се върне веднага в ***. От своя страна тя му отвърнала,че отиват в ***да работят. Като пристигнали двамата в ***и съпругата му отново му
звъннала, за да му съобщи за пристигането им. След това отишла в полицията, за да подаде сигнал. *** й звъннала и й казала „майко недей ме пускай за
издирване, че тука ще ме убият“. При тези думи, св. ***П.
не подала сигнал. В показанията
си по-нататък ***заявява “Жена
ми я остави за издирване. Тя още като на
другия ден като тръгнаха и на
другия ден отива в първо районно и ми
каза, че ще я обявява за издирване“. В това време,
***се намирал на работа в *** и от там бил провеждал разговорите с жена си. Когато разбрала,че *** ще подава
сигнал в полицията и ще я обявява
за издирване, Д. се обадила от ***и спряла
***, като й казала, че се прибира, че на другия ден си тръгва за ***. Била в ***около седем дена. Едва,
когато се прибрала в ***, Д. споделила
с ***-св.***П., че докато е била в ***„щяла да стане ***.” ***П. разбрал за случилото се с *** от
съпругата си, т.к. на *** й било неудобно да споделя подобни неща с него. Разказала на ***, че била
затворена в една стая в ***. Там бил и ***на *** и се подигравал с нея. Това означавало, че е правил секс
с нея. Единствено св.Д.И. споделила с *** - св.В.И. „той /***Р./ ме излъга,
че ще се оженим и ще работим в ***“.
***твърди в
показанията си и, че когато са се
прибрали от ****** Р. ходил в домът му, но тогава ***не бил знаел още за това,
че е „искал да направи” *** ***. Не
е сигурен дали преди заминаването им за ******Р. е ходил у тях. Той разбрал , че *** и ***Р. са гаджета, едва когато са заминали за ***,
тогава той бил в *** и жена му му се е обадила и съобщила, че дъщеря им Д. е
оставила децата си и заминала за ***.
В
показанията,дадени в ДП пред съдия,и прочетени в хода на съдебното следствие,
предвид съществени противоречия, ***В.П. твърди, че Р.А. бил ходил в домът му и
му казал,че с *** Д. ще ходят да работят в ***.***го предупредил,че *** не се
занимава с проституция и да няма такива неща,на което ***казал,че няма да има
такива неща,че ще работят в пицария,където работел и *** . Св.П. се съгласил и двамата заминали. Това се
случило през лятото на 2011г. След около
две или три седмици Д. се прибрала в ***. Той бил в *** и тя по телефона му
съобщила,че се е прибрала. Не й било удобно да му съобщи какво й се било
случило, че била *** в ***, но казала това на ***, която от своя страна го
казала на него.
На въпроса
дали отговаря на истината, това което е
чул, ***отговори,че тези показания не
ги е дал и подписа не е неговият.Твърди,че е неграмотен . Повтаря, че *** Р.А. не е ходил в домът му, не е имало разговори да ходят с Д. в ***, както и че не е вярно, че е щяла да мие и чисти в пицария в ***и
да работи при ***на ***Р. в пицария.
Показания на ***В.П. не се приемат от
съда за такива, от които да може да бъдат направени изводи за обстоятелствата
по делото.***е толкова объркан,че дори отрича да е дал показания по ДП, а това
е безспорен факт.Показанията са Дадени на 15.11.2012г. по ЧНД№2896/2012г. по
описа на РС ***/ ДП№2423/2012г. папка №1 л.15 / .
Показанията
на ***дадени в съдебно заседание в хода на съдебното следствие и тези пред
съдия по ДП са не просто непълни или незадълбочени, а абсолютно противоречиви и
напълно взаимно изключващи се. Твърдението му пък, че не е дал показания по ДП
са абсурдни. Показанията му не подкрепят показанията на св.Д.И., нито пък се
потвърждават от показанията на майката -***Г.. От друга страни дори и объркан ***П.
в показанията си не твърди,че Д. е била жертва на трафик,че е работела като ***,че
е принуждавана за това,че се е страхувала и пр. Показанията на двамата
свидетели не са в синхрон и по въпроса за връзката на ***Г. със случилото се по
време на престоя на И. в ***. Св.П. твърди,че „..там бил и ***на *** и се
подигравал с детето ми”,което
означавало че е правил секс с нея,а св.И. не твърди подобно нещо.Св.П. твърди
още и,че при разговора си с ***,тя казала,че ще я убият,а Д. не твърди,че е
заплашвана с убийство или с друго физическо насилие.
Според съда не е налице нито едно
доказателство,дори и спорно и неподкрепено за извършено от Г.А. деяние по
чл.159в от НК /пункт 3 от обвинението/. Не се твърди дори от Д.Г. да има
някаква връзка с използването й за развратни действия. Не се твърди той да е
водил клиенти,да е взимал пари или каквото и да било подобно действие,което е следвало
да е извършвал, за да бъде обвинен в това деяние.Дори Д. не твърди да е
общувала с него по време на престоя си в ***.
Нито един пункт
от обвинението не се подкрепя от показанията на св.***Г.- ***на Д.И. в разпита
по ДП, проведен на 02.01.2014г. пред съдия и прочетен в хода на съдебното
следствие.
***Г.П. в разпита като свидетел пред съда сочи,
че не помни времето и годината. ***имала три деца, когато тръгнала с *** Р.А..Обадила й се веднъж по телефона и й казала „мамо аз съм с ***“ и, че се
била омъжила за него. ***питала Д. къде е и тя казала,че пътува за ***с *** .Когато пристигнала в ***, *** й се обадила отново. На ***й направило впечатление,че не се чуват
шумове,а е много тихо и я попитала от къде се обажда,на което Д. на цигански й
отговорила „мамо тука ще ме пребият“. След като тя й казала тези думи, че ще я пребият, П. й казала, че отивам на полицията и там
разказала това,че *** е „изчезнала за ***”,
но не помни на кой ***. Докато била
вътре в Полицията Д. отново й се обадила и й казала „мамо излез, че ако подадеш
жалба, те ще ме пребият тука“. Това отново на цигански й го казала. Затова
св.П. не подала жалба. Три дни след като
Д. й се обадила от ***,майката посетила полицията. Два пъти тя й се обаждала ***от там.Като се прибрала Д.,споделила
на *** : „ми мамо отидох там и *** ме
затвори вътре“...и съм ходила мамо за пари.Секс е правила. Стара съм и ме е срам да говоря това. За пари. Пускали са
я на мъже, мръсни работи.”
Според ****** Д.
я нямало около десетина дни, не може да определи точно,а тя останала в *** с
трите й деца.На съпруга си В. била казала: „***
замина за ***и като замина *** за ***и с нея е
свършено“.
Предвид констатирани съществени противоречия между показанията дадените в
хода на съдебното следствие и тези дадени в ДП по въпросите какво точно е разбрала ***за престоя на ***
в ***, кога и от кого е разбрала, познавала ли е тогава ***Р.А., на основание
чл.281 ал.1 т.1 НПК показанията ******П. дадени в хода на ДП са прочетени.Според тях
/дадени на 02.01.2014г. по ЧНД №10/2014г. на РС ***, папка 2 л.36/ тя не познава човек на
име Р.Х.А. и не знае *** да е ходила някога в чужбина ,не е казвала на мъжа си В.И.П.,че
Д. е ходила да проституира в ***. По такъв въпрос разговори с него не била
водила,т.к. не знаела такова нещо.
След прочитането на показанията, дадени по ЧНД№10/2014г. на РС ***,св. П.
заяви :Ха, това аз не съм го казвала… Да , моят подпис. Аз съм
неграмотна. Аз не съм дала показания
такива. Значи и досега не познавам момчето и това дето сега го казах е истината, и такива
показания не съм давала.”
Според съда,от показанията на цитираните трима свидетели,
толкова объркани и противоречиви, единственото достоверно и сигурно нещо е,че Д.
е заминала и престояла в ***с ***Р. ,след което се е върнала в ***.
От всичко посочено
до тук следва,че от показанията на тримата свидетели- Д.И., В.П. и ***П. не
могат да се извлекат категорични изводи за обстоятелствата,които твърдят
относно подлежащите на доказване факти, а те са основни свидетели на обвинението. Съдът е поставен пред
невъзможност да отсее кои от показанията им и по кои точно въпроси отговарят на
действителността и кои не. Без категоричен отговор,предвид противоречията
останаха много въпроси, например кога точно се е случило всичко, дали някой от
родителите на Д. е знаел /и кой от
двамата/ ,че тя тръгва за ***с Р. или не, кога и на кого от двамата е съобщила
за престоя си там, какво точно е казала за това с какво се е занимавала, на
кого е оставила трите си деца при заминаването си, *** ли е била вкъщи с тях
или ***, ходил ли е Р. у тях, колко пъти, преди заминаването им или след
връщането им, разговарял ли е с *** и кога, колко точно време е отсъствала от
вкъщи /една седмица,десетина дни или две-три седмици/, била ли е *** или е щяла
да става, била ли е принуждавана за това и от кого или не, била ли е заплашвана
/от кого и с какво или не.
Липсват писмени
доказателства за пътуването на Д.И. в ***. В представените по делото справки от
МВР за пътувания, напускане или влизане в пределите на страната през м. юни
2011г. не са отразени. Първото задгранично пътуване, регистрирано от МВР е на
16.10.2011г. ГКПП Кулата /папка №1 , л.26- 29 от ДП/.
Липсват
доказателства и *** Р.А. да е пътувал в чужбина през юни 2011г. Първото
регистрирано напускане пределите на РБ е на 06.05.2012г. /папка №1 , л.26-29 от
ДП/.
Отговор на
тези въпроси не дават и останалите доказателства. Останалите разпитани
свидетели в показанията си дават данни,които не спомагат пряко за изясняването
на обстоятелства по делото и не отговарят на поставените по-горе въпроси.
***А.Н.С. – съпруга на *** Г.А. твърди, че много пъти е
пътувала в чужбина. За конкретният случай разказва, че през м.август, без да
конкретизира година и посочвайки св. Д.И.
и *** Р.А., находящи с в съдебната зала, ги е придружила от ***за ***, като пътували с
автобус. Поводът св. С. да пътува до ***,
била молбата от страна на *** Г.А. да отиде да „прибере момичето“, което било
избягало с ***Р.А., а родителите й /на И./
не знаели, че е в ***. Твърди,че не се интересувала от Р., поради
това,че непрекъснато им създавал проблеми.
Показанията
й се ценят от съда като достоверни. В този смисъл са показанията на ***С.
дадени и в ДП,а именно,че Р. е бил с Д. в ***и почти веднага след пристигането
им тя се наложило да ги върне в ***,за което я помолил Г.,т.к. двамата
били избягали и родителите на момичето
не знаели. Показания по ДП е дала през декември 2013г.,доста по-близо като
време до 2011г. Пред съда съобщава идентични обстоятелства, което води до
извода,че показанията й са изложени добросъвестно и са достоверни.
Това,че С.
е пътувала с тях към *** се потвърждава и от св.Д.И.,която е поставена в
допълнителен разпит по този въпрос . Св. И. потвърждава и, че при пътуването
им, изобщо не е разговаряла със св. С.. ***И. допълва още, че си спомня и други обстоятелства около заминаването си,
като заявява,че „***” и ***
се били виждали. Тя не била споделила с родителите си, но те били разбрали от
друг човек. *** подала сигнал в
полицията. Това станало една година след ходенето й в ***. Разказала на двамата
си родители приблизително година след като се прибрала, защото те били вече
разбрали от трети човек и И. им
разказала всичко, което се
случило.” Иначе този ден, дето са се видели
***и ***, аз не бях споделила на ***нищо все още тогава,
понеже ***щеше да му направи нещо на ***, а аз не искам тате да лежи в затвора“. ***
била отишла в полицията и съобщила, че е изчезнала, още когато била в ***. „И
след като нашите разбраха какво е станало, аз
тогава вече отидох и си подадох
сигнал“./„Сигнал“ до Началник 01 РУП ***, приложен на л.7,
папка № 1 по ДП /.
Поредното съществено вътрешно противоречие , липса на
логика в показанията на И., както и противоречия между тях от една страна и от
друга - показанията на нейните родители относно обстоятелствата по заминаване
на Д. в ***и случилото се с нея по време на престоя й там.Показанията на
тримата освен вътрешно противоречиви са и взаимно изключващи се.
***Х.А.А. – ***на ***Р.А. и ***на ***Г.А.
в съдебно заседание заявява, че ***
занимал за ***и се оженил. ***му
му се обадил по телефона и го попитал
дали знае, че *** се е оженил, а ***отрекъл
подобно нещо. Твърди, че това е било преди седем години, но точно не си спомня
годината. При този разговор, заявил на ***си- *** Г.А. да изпрати обратно в *** *** – *** ***и
момичето, с което е в ***и което не познавал и не бил виждал. *** се прибрал в домът им, момичето не било с него, а си било заминало в нейният дом. Нямал представа откъде *** се е сдобил с пари, като заявява, че той не
му бил давал. ***сочи, че работи
като „пицар”
от 20 години във „***“ и „***“ и е ходил в ***, за да работи като такъв. Сочи,
че ***му - *** Г.А. тогава се е занимавал
с автомобили, които е вкарвал в ***.
***С. и Х.А., макар близки на ***, дават показания, които са логични и
съпоставени с останалите доказателства не им противоречат. И техните показания
не съдържат данни, от които да може да се направи категоричен извод за годината
и датата на пребиваването на Д. и Р. в ***. Съдържат се данни,обаче относно продължителността
на престоя, който и според двамата е бил само няколко дни и почти веднага /след
2-3 дни/ Д. и Р. са върнати в ***.
В подобен смисъл са и обясненията на ***,които
освен защитна теза, следва да се ценят и като източник на
доказателства и да се разглеждат в контекста на останалите доказателства.
Според обясненията на ***Р.А. с Д. били гаджета за около месец и
решили да заминат за чужбина, за да работят. Обадил се на *** Г. в ***, казал
му, че има приятелка и иска да се оженят и да живеят заедно с нея. Той се
съгласил да им помогне и те тръгнали за ***.
След като пристигнали, Г. се
обадил на ***си,разбрал,че той не е съгласен да се жени за Д., и му казал
веднага да ги изпрати обратно в ***, с първия автобус. Тръгнали си след 2-3
дни. А.- жената на *** тръгнала с тях с автобуса,че да са сигурни,че ще се
приберат. След година *** си идвал до ***и му казал, че Д. и *** са му звънели
да го изнудват за пари .Не бил карал Д. да подава жалба.
Според ***Г.А.Д.
пристигнала в ***с *** ***. Първо по телефона му казали,че ще се женят и тръгнали
за ***. Звъннал на ***и той му поръчал да ги върне в ***. На втория ден той ги
изпратил,като ги придружила съпругата му А.С. . Познавал З. ***,но не бил ходил
никъде с нея
Обясненията
са логични и се подкрепят от останалите събрани доказателства. Именно с оглед
на тези им характеристики, обясненията на ***, съдът намира, че съответстват на
обективната истина , а не са само тяхна защитна версия.
В подкрепа на обясненията на двамата
подсъдими, показанията на А.С., Х. ***, са и показанията на П.А. и Д.А..
Според св.П.А. /***на А.С./ *** Г.А. купувал и продавал коли от ***и
тя многократно била пътувала с него. Не й било известно да е намирал на някого
работа в ***,нито знаела някой роднина на *** да е имал заведение и да е наемал
хора за заведение. Тя лично била работила в ***много пъти,предимно като
чистачка и винаги сама си намирала работа. Преди години в гр.***имали квартира
със сестрите си А. и ***. Тогава Г. пътувал
често до *** и когато бил в ***отсядал при тях. Тогава тя и А. работели
като чистачки и други българи не били отсядали при тях,както и не били помагали
на никого да си търси квартира. Никога не била виждала в ***Р..Това,че А. била
пътувала до *** с Р. и Д. била разбрала като дошла на делото.
***Д.А. –третата ***/ и ***на Г.А./ също твърди,че не
познава Д. и не знае нищо по случая. Твърди,че тя и сестрите й са работели
дълго време в ***,но никога не са били ***. Твърди,че знае за Г. че е
препродавал коли,които купувал от ***. В началото била в ***,където живеела със
сестрите си А. и П..
Според съда,показанията на цитираните свидетели,макар и
не твърде относими към предмета на делото,следва да
бъдат кредитирани като достоверни по отношение фактите,които пресъздават,а
именно, че ***Г. се е занимавал с продажба на коли.
Разпитани са и други,посочени от обвинението свидетели-В.Ц., И.И.,Х.С.,И.З.А.С. и ***, чиито показания не допринасят за
изясняване на подлежащите на доказване факти.
***В.Ц. не дава показания за факти, имащи отношение по делото.
***И.И. заявява, че познава и двамата подсъдими, като *** Г.А.
познава от повече от 20години, т.к.
са от една махала в ***. Сочи
прякора му „***“. Сочи, че познава и
племенника му – *** Р.. С ***Г.А. е
пътувал в чужбина, в гр.***– ***, като му е бил ***, т.к.
последният имал проблеми със СУМПС. Това е
било преди „пет- шест години- 2010 -2011г.-2012г…“ Първият
път го закарал с неговият автомобил- ***, като пътували само двамата.
Останал там около месец. Преди Коледа се прибрали в *** и към краят на
януари се върнали обратно в ***. „той
тогава, незнам какво работеше. По автокъщи, по автоморги…. Казва ми „карай ме тук, карай ме там, изчакай
ме в колата…“. Тогава *** Г.А. бил със
съпругата си А. и балдъзата
си П.,
а ***бил с приятелката си – Х.. По време на пътуването им
***не бил разговарял с ***поради какви причини заминава за ***.
Двете жени -А. и П. останали в ***,
а той и приятелката му Х. продължили към ***, където ***си намерил работа и останали около месец. Върнали
се в *** с
българин на име ***. ***твърди,че не познава св. Д.И..
***Х.С. потвърждава показанията му, като сочи, че познава с *** Г. . През 2012г.или 2013г. били приятели със
св. И.И. ,тогава била ученичка. Пътували заедно с ***Г.
и А.С.. Тогава И.И. бил ***на Г. /закарал ги до ***/,
за което ***му заплащал. Престоят на св.
С. и св.И. в ***не бил продължителен – около 20 дни, т.к. се появили проблеми с
работата на И. и се върнали обратно в ***.
***И.З. не може
да си спомни годината, когато пътували с ***Г. до ***. Тръгнали са от ***с
личният му автомобил. Пътували за ***, за да си закупи ***автомобил от автокъща в ***. Не знаел нищо за бизнеса на ***Г.. „Не знам дали играе комар, хазарт. Не ми е казвал за друг
бизнес. Нещо… овце…, но за проституция
не ми е говорил…“ Предвид констатирани съществени противоречия
с показанията от ДП , на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК, са
прочетени показанията му /находящи се на л.115-116, папка № 1 от ДП №, дадени
на 21.06.2013г./
Според
тези,прочетени показания той и ***Г. /когото нарича ***/ се запознали в кафене
гр.******през 2010 или 2011г. Там се събирали българи. Направило му
впечатление,че ***играел хазарт и залагал много пари и го попитал от къде ги
има.***му отговорил,че има три сестри,които били от *** и работели за него като
***. Същата есен се прибрали заедно за ***,всеки с колата си. В последствие
същата година,или следващата возил със своята кола ***и две от сестрите /едната
от които ***/. Той се прибрал в Божурица и дал колата си на подсъдимият,а
по-късно ходил до Пордим да си я прибере.
На въпроса вярно ли е това, което
е казал в ДП, ***З. заявява „Не е така.Не помня за това“.
На ***е предявен протокол за разпит, приложен по ДП №
2423/2012г. на РП-***. На въпроса подписите негови ли са , ***З. отговаря
положително, но не си спомня това, което
му беше прочетено и не може да отговори дали е
вярно или не. Сочи, че е било
преди четири години. Няма спомени за
детайли свързани с периода, като
например да е питал ***Г. А. занимава ли се с
хазарт, от къде има много пари,
занимава ли се с ***, както и обстоятелството, ***и ***дали са пътували до ***с личният „***“ на З.. Последният не помни дали
***Г.А. е пътувал и с личният си
автомобил „***“ . сочи, че си
спомнил че са се прибирали от ***с кола,но не помнел на кого е била. Не познавал ***, П. и Д., а
само „тази,която му е жена“ и за която нямал спомен да е заявявал на
разпита си на ДП, че е ***.Категорично заявява,че това което му бе
прочетено, не е вярно.
***А.С. заявява,
че познава ***. Знаел, че *** Р.А. е племенник на *** ***А.. Не знаел дали ***
Р.А. има бизнес извън ***, т.к. не го бил виждал от много дълго време. Сочи, че през
2008 година е работил в ***, във фирма за
сортиране на отпадъци. В *** се е прибирал за престой от няколко месеца.
Бил с ***Г.А. в ***, откъдето А. вкарвал
в *** коли. Жена му А. също пътувала с него. Два - три пъти ***бил пътувал с *** ***А.,
като последният му заплащал, за да го вози,не помнел със сигурност кога е било
това. „През 2010-2011 година може да съм излизал, но не помня“, ***твърди, че П.А. и Д.А. не са пътували с
него до ***.Не знаел какво работят, а и
не го интересувало.
****** твърди,че познава
Д. от седем- осем години. Знаел,че тя
ходела с ***. Знае, че двамата били в ***и като се върнали започнали
търкания между тях, карали се. По
телефона веднъж чул,че тя се кара с него. Помни и друг случай,в който те се
карали и се обиждали. Д. му била споделяла, че в ***е работела като ***.На
въпроса на прокурора дали му е споделяла,че
е притеснявана или тормозена от някого ***отговаря,че знаел за ***на ***, „че не е била доволна от него, търкания,
нищо друго не знам. Били имали търкания,
не била доволна.”
Цитираните
до тук показания на посочените свидетели не
допринасят за изясняване на обстоятелствата по обвинението и не дават отговор
на неизяснените въпроси.Съдът ги намира за достоверни и добросъвестно дадени и
ги кредитира като такива.
Единствено в
показанията на ******се съдържат данни за това Д. да е работела като *** в ***,но
от тях не може да се направи извод ,че това е вярно,т.к. ***знае това от нея и преразказва
нейните думи. Тези показания,които са в подкрепа на твърденията на Д.И., също
не дават яснота за годината и периода на пребиваването й в ***. Според съда
показанията на св. *** са достоверни и като такива се кредитират с доверие. И
тук отново изникват множество въпроси. Щом като Д. е споделила с приятеля си ***,че е била *** в ***, защо
не му е разказала и останалите подробности,ако действително са се били случили
тези неща, а именно че е станала жертва на трафик,че е подмамена да отиде
там,че е карана насила да проституира,че е насилвана за това,че е заплашвана и
т.н.
Освен това въпросът,
на който следва да се отговори е не дали Д.И. е била *** в ***,а дали всъщност е била жертва на престъпление „Трафик на
хора”, дали е била „набрана” , транспортирана”, ”преведена през границата” и
„използвана” за развратни действия от ***,каквито са формите на изпълнителното
деяние,в които те са обвинени.
Съгласно § 1 от Допълнителната
разпоредба на Закона за борба с трафика на хора, по смисъла на този закон
„Трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укр***ето или приемането на хора, независимо от изразената
от тях воля, чрез използването на: принуда, отвличане, противозаконно лишаване
от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост
или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието
на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация;
Съгласно ТР№2/16.07.09г. на ОСНК на ВКС и по смисъла на чл. 159б, ал. 1 от НК за да е осъществен
"трафик" следва да бъде осъществена някоя от формите на първия акт на
изпълнителното деяние (набиране, транспортиране, укр***е
или приемане) и втория акт - превеждане на отделни лица или групи от хора през
границата на страната, със съответната специфична цел за експлоатация
(използване за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни
органи или за държане в принудително подчинение), без да е необходимо това
деяние да е извършено, чрез някое от специфичните средства (начини). Последните
са въведени като квалифициращи обстоятелства по чл. 159а, ал.
2 НК.
В теорията и
практиката е безспорно / ТР №2 /16.07.2009 г на ОСНК на ВКС /,че изпълнителното
деяние „набиране" по смисъла на чл. 159а, ал. 1, предложение първо НК се
осъществява чрез активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване,
уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за
привеждането им в положение създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация. "Набиране" представлява и убеждаване на другиго да се
присъедини към начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата
на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо
въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното
мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на
престъплението. За съставомерността по основния
състав на чл. 159а,ал. НК е достатъчно да се установи, че деецът е вербувал,
уговорил, склонил е жертвата да го следва, за постигане на някоя от съставомерните цели.
Специалните цели по чл. 159а, ал.1 и ал.З НК винаги
включват в съзнанието на дееца организацията за бъдещата експлоатация на
жертвата.
Особена характеристика на престъпленията по раздел IX
„Трафик на хора" от НК е, че съдействието на жертвата за въвличането й в
трафик на хора не изключва отговорността на дееца при осъществяване на която и
да е от формите на изпълнителното деяние.
Практическото значение на въпроса е
в характера на съгласието на жертвите при въвличането им, чрез указаните четири
форми на деянието, за използване за целите на експлоатацията. Жертвите трябва
да дадат съгласието си за следване на дееца. Характерът на съгласието на
жертвата за следване на дееца няма юридическо значение. Дали съгласието е
доброволно, поради свободно формирана воля или то е постигнато от дееца чрез
въвеждане на лицето в заблуждение, чрез отвличане или противозаконно лишаване
от свобода, чрез използване състояние на зависимост, злоупотреба с власт или
чрез обещание, даване или получаване на облаги, или защото жертвата е дете,
тези фактически данни са неотносими към основанията
за възникване отговорността на дееца. Степента на тази отговорност обаче, по
основния или по квалифицираните състави, е в зависимост от предвидените в
закона средства за постигане на съгласието на жертвата.
В конкретният
случай не се събраха нито преки ,нито достатъчно косвени доказателства,от които
да се направи еднозначен извод за това Д.И. да е била „набрана” , ”преведена
през границата” и „транспортирана”, чрез въвеждане в заблуждение в ***„с цел да
бъде използвана за развратни действия” от ***Р.А.. Двамата са тръгнали за ***като
двойка с цел да заживеят заедно,да си намерят работа, да си купят къща. Р.А. бил 20
годишен,а Д. била пет години по-възрастна от него,имала вече три деца. Не
са събраха доказателства ***да я е убеждавал да тръгнат, да я е уговарял или да
е настоявал,нито да я е въвел в заблуждение.Решението взели заедно и по делото
не е налице нито едно доказателство в обратният смисъл. Това прави напълно
недоказано обвинението както за ***Р.,че чрез въвеждане в заблуждение на Д.И. е
„набрал” и „транспортирал” като я „превел” през границите на страната „с цел”
използването й за развратни действия,така й срещу ***Г.,че двамата подсъдими в
съучастие като извършители , „използвали” за развратни действия Д.И., пострадала
от трафик на хора.
Съгласно цитираното вече ТР съучастието като съизвършители
в изпълнението на всяка от формите на деянието може да се осъществи само при
пряк умисъл, поради кумулативното наличие в субективната страна на състава и на
специална престъпна цел. За отговорността им трябва да се установи, че от
субективна страна всички не само съзнават фактическите обстоятелства на състава
, но и действат със съзнанието за общ принос за постигане на престъпната цел по
чл.159а, ал.1, или ал.З НК. Общият умисъл
обхваща съзнанието на всеки от ***, че всеки останал действа за постигането на
общата им цел и общата им съвместна
дейност прави възможно постигането й. Обективните факти не сочат за наличието
на подобна общност на умисъл у ***.
С оглед на изложеното, съдът намери, че *** не са осъществили състава на
престъплението по чл.159б ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а ал.2
т.2 предл.2 във вр. с ал.1
от НК , по чл.159в във вр. с чл.20 ал.2 от НК /за Р.А./ и по чл.159в във вр. с чл.20 ал.2 от НК /за Г.А./ спрямо Д.И. както от
обективна, така и от субективна страна и ги призна за невиновни.
По обвинението с
пострадала З.М.Й. ***:
Според съда безспорно по делото е само,че през 2009г. З.М.Й.
пребивавала в ***,където работела като ***.Тя познавала от преди ***Г.А..
Според дадените от
Й. показания в ДП през м.февруари заминала за ***, където твърди,че била
закарана с автомобил от ***Г. и на него отчитала част от парите, изкарани от
проституция.Това продължило около четири месеца.След това започнала да работи с
друг сводник на име ***,с когото делели 50/50.
Това,че била закарана до ***от ***Г., А. според съда не
отговаря на истината.Видно от справката от ОД МВР ***/л.286 от делото/ ******А.
е имал наложена административна мярка „
Забрана да напуска пределите на Република ***” през периодите
07.05.2007г.-14.04.2008г., 02.06.2008г.-01.04.2010г. и
24.07-2012г.-27.02.2013г. През тези периоди, които включват и февруари 2009г.
,когато според обвинението е извел от страната З.Й., ***не е напускал Р***,т.к.
е имал забрана и личната му карта е била отнета. Това е видно и от справката за
задграничните му пътувания по ДП - /папка 1 л.39-44 /.
По делото е изискано и НОХД№ 2831/2009г.на РС ***, по
което на ***Г.А. е наложено наказание /със споразумение,влязло в сила на
02.03.2010г./ три месеца лишаване от свобода,отложено с три годишен изпитателен
срок.Това било причина за налагане на една от забраните.
Съдът не установи местопребиваването на З. ***и прочете показанията й дадени по ДП
№ 1557/2011г. на РП-***, приложени в
папка № 1, л.
43 -52 по ЧНД №1780 /2011г. на РС ***,дадени на 28.06.2011г. и по ЧНД №1814/2011г.
на РС ***,дадени на 30.06.2011г. Показанията са прочетени на основание
чл.281 ал.1 т.4 НПК ,след като повече от две години съдебният състав прави
опити да намери и призове ***за непосредствен разпит.
Тук е редно да се отбележи,че съдът не намери за основателно възражението
на защитата,че показанията не следва да се четат,т.к са дадени по друго ДП-
ДП№1557/2011г. на Р.П. По делото има постановление от наблюдаващ прокурор, в което същият отделил материалите от
ДП № 1557/2011г. на РП-***и
постановлението на наблюдаващият
прокурор по ДП№2423/12г. на Р.П. с което тези материали са присъединени.
В тази връзка не е
налице и нарушение на чл.223 ал.2 от НПК, което би обусловило процесуална
негодност на протоколите, удостоверяващи извършеното процесуално-следствено
действие и аргументирало съда да ги изключи, на това основание, от
доказателствената съвкупност, т.к. към датата на извършване на прочетените
разпити -28.06.2011г. и 30.06.2011г. по делото /ДП №2423/2012г. на Р.П. не е
имало привлечен обвиняем. В депозираните за всеки един от разпитите искания на разследващия
*** /л. 42, л.
47,папка № 1 от ДП/, изрично е посочено, че провежданото разследване по
досъдебното производство № 1557/2011 г. по описа на Р.П. е срещу неизвестен
извършител.
Съдът намери, че не е налице хипотеза в Закона, въз основа на която да се прочетат показанията
на ***Р.М. и Т.С., поради което ги заличи. Техните показания, каквито и
да са,предвид,че не са преки и непосредствени свидетели,а само биха могли да
преразкажат чужди възприятия, не биха могли да променят съществено изводите на
съда,нито да оборят цитираните писмени доказателства,а именно данните за
наличието на административни наказания на ***Г.А. за посочените периоди „Забрана за напускане пределите на РБ”.
Трудно би могло да се обоснове
извод,че ***Г., въпреки забраната и без лични документи е извършил
престъпленията,в които е обвинен,а именно ,че през периодите,посочени от
прокурора в обвинението - месец февруари – месец май 2009г. пресичал границите на страната и е транспортирал
З.М. Й. ,като я превел през границите на
страната до гр.***,*** с цел да бъде използвана за развратни действия,чрез
обещание и получаване на облаги-парични средства,както и, че през периода 10.04.2009г. - края на м. май
2009г. във *** е
използвал за развратни действия З.Й., пострадала от трафик на хора.
Вярно е,че за да има извършено престъпление "трафик на хора", на територията на няколко държави, чрез формата
на изпълнителното деяние "превеждане през границата на страната" не е
необходимо деецът да е преминал границата заедно с жертвата. Достатъчно е той
да е създал такава организация и предпоставки, чрез които това преминаване на
жертвата да стане възможно - било сама или придружавана от друго лице, което
може и да не съзнава целта, с която жертвата пътува с него. Съвременните форми
на организирана международна престъпна дейност и начините на международен
транспорт правят напълно възможно и осъществимо престъплението по чл. 159б, ал. 1 от НК и без едно лице да
напуска страната, в която се намира. Отново съгласно цитираното по-горе ТР именно
координацията на две и повече лица, които са разпределили помежду си ролите по
набиране, укр***е, транспортиране на едно лице със
специална цел и превеждането на това лице през границата, без никой от тях
реално да го съпровожда, също прави възможно осъществяването на този престъпен
състав.
Такива доказателства,обаче не се събраха.
Предвид,че липсват доказателства за извършено деяние от обективна страна,не
е необходимо да се изследва въпроса за липсата или наличието на субективните
елементи на престъплението.Все пак за пълнота следва да се отбележи,че за са се
осъществи "превеждане" на жертвата през границата на страната то това
е следвало да стане със специална цел- да бъде използвана за принудителен труд,
просия… или държана в принудително подчинение пострадалата /целта по чл. 159а, ал. 1 от НК/. Умисълът обхваща съзнанието на подсъдимият, че с
действията си ще постигне целта
и дейността му прави възможно постигането й. Обективните факти не сочат за
наличие на подобна умисъл. С оглед на
изложеното, съдът намери, че ***с деянието си не е осъществили състава на
престъплението по чл. 159б ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а ал.2
т.6 във вр. с ал.1 от НК и по чл.159в от НК , спрямо З.Й. ,както от обективна, така и от субективна страна и
го призна за невиновен в извършването на тези престъпление.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: