№ 353
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско
дело № 20215300502659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано по две въззивни жалби против решение № 261180/05.08.21г.,постановено
по гр.д.№ 11591/19г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.
Жалбоподателят АРГ. С. ИВ.,ЕГН-********** атакува решението в частта,с която е
признато за установено,че дължи на „А1 България“ЕАД,ЕИК-********* сумата от
1747,58лв.,от която 71,01лв. - сума за потребени електронни съобщителни услуги за
телефонен номер **********; 5,81лв. - сума за потребени електронни съобщителни услуги
за телефонен номер **********; 1670,76лв. - суми за вноски по договор за продажба на
изплащане на Апарат iPhone 6s Plus 64GB Silver MAT 15 23м, ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 274,98лв. - законна лихва за
забава върху нея за периода от 02.01.2017г. до 17.12.2018г., формирана както следва:
12,80лв. - сума, представляваща законна лихва за незаплатени фактури за телефонен номер
**********; 261,42лв. - сума,представляваща законна лихва за незаплатени вноски по
договор за продажба на изплащане; 0,76лв. - сума, представляваща законна лихва за
незаплатена фактура за телефонен номер **********. за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. г. д. 20343/2018 г. на ПРС,както и в частта,с която е осъден да заплати
разноски в производството в размер на 597,56лв.Иска се отмяната му в обжалваната част
като нищожно поради неяснота на диспозитива,вкл.липсващи периоди,за които са посочени
суми,дължими като законна лихва,евентуално като неправилно поради нарушение на
материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост по изложени в жалбата съображения и постановяване на друго,с което да се
отхвърли изцяло исковата молба.
Въззиваемата по тази жалба страна-„А1 България“ЕАД, ЕИК *********,гр.София
намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.
Решението се обжалва и от „А1 България“ЕАД, ЕИК ********* в частта му,с която е
1
отхвърлен частично предявеният от дружеството против АРГ. С. ИВ. иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 1747,58лв до 2168,19лв. –
главница,касаеща сумата от 16,67лв. - неустойка (1 месечна вноска х 16,67 лв.) за ползване
на мобилна услуга за телефонен номер **********; 39,96лв. - неустойка (3 месечни вноски х
13,32 лв.) за предоставена мобилна услуга за телефонен номер **********; 363,98лв. - за
отстъпки от цената на закупено устройство,ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 20343/2018 г. на
ПдРС.Твърди се неправилност на решението в атакуваната му част,за което се излагат
подробни аргументи в писмен отговор и се иска отмяната му в тази му част и постановяване
на друго решение,с което да се признае за установена дължимостта на отхвърлените
суми.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият по тази жалба АРГ. С. ИВ. оспорва същата,като изразява становище,че
тя е допустима,но неоснователна,за което излага доводи в писмен отговор.
ПдОС,след проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди
възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок,изхождат от легитимирани страни и са насочени
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явяват процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в обжалваните му
части,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му
по изложените във въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Ищцовото дружество твърди,че е сключило с ответницата два рамкови договора №
М5320254/17.09.2016г. и № М3111485/15.03.2012г.за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти,като отделните услуги и продукти към тях са предоставяни
въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към
същите.Подписано било Приложение № 1/ 17.09.2016 г. към ********* (М5320254) от
17.09.2016г.,с което е избран тарифен план за телефонен номер ********** при месечната
абонаментна такса 15,99 лева с ДДС и отстъпка в размер на 25% за 24 месеца.Заедно с
приложението бил сключен на същата дата и договор за продажба на изплащане на апарат
iPhone6s Plus 64GB Silver MAT 15 за 23 месеца с първоначална вноска,платима при
подписването и още 23 вноски по 79,56 лв. съобразно погасителния план,на обща стойност
1909,44лв.
Към договор № ********* било подписано Приложение № 1/05.10.2015г.,с което е
избран тарифен план за телефонен номер **********-месечна абонаментна такса - 20,00
лева за 24 месеца. За неуредените в индивидуалния договор въпроси били приложими
Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи.Твърди се,че за предоставените
услуги са издадени фактури за периода от 12.12.2016 г. до 12.06.2017г. на обща стойност
1741,77лв.,приложени към исковата молба.По Договор № М3111485 от 15.03.2012г. е
издадена една фактура от 17.08.2017г. на стойност 5,81лв.Посочва се,че срокът за заплащане
е 15-дневен след издаване на фактурата.При неплащане на 2 последователни месечни вноски
договорът за продажба на изплащане се прекратявал от датата на фактурата.Ищецът
твърди,че задълженията на ответницата не са заплатени,а договорите са
прекратени,съответно:договорът за услуги от 17.09.2016г.-на 25.05.17г.;договорът от
2
05.12.15г.-на 23.08.17г.и договора за продажба на изплащане от 17.09.16г.-на 12.06.17г.с
издаването на фактурата от същата дата.Били начислени неустойки,като размерът на същите
се определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без
ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за
неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Максималният размер
на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси
за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.Начислена била
такава от 16,67лв.-една оставаща месечна вноска - за ползване на мобилна услуга за
телефонен номер **********.За телефонен номер ********** била начислена такава от
39,96лв. (3 месечни вноски).Доколкото при предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната се дължало възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент,то ищцовото дружество начислило неустойка за
закупеното устройство в размер на 363,98лв.За вземанията си ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК,по което било образувано ч.гр.д. №20343/2018г.по описа на ПдPC и била
издадена заповед по чл.410 от ГПК,връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК,като същият не се явил в съда да получи книжата по делото и това обусловило правния
интерес на ищеца от подаване на исковата молба.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК, подаден от особения представител на
ответника, назначен на основание чл.47,ал.5 от ГПК е изразено становище за
неоснователност на предявения иск,като се оспорва дължимостта и неплащането на
сумите,твърди се прекомерност на неустойката,оспорват се представените фактури.
По делото са представени цитираните по-горе договори и приложенията към
тях,описаните в исковата молба фактури.
По делото се установява,че е налице облигационно правоотношение между
страните,доколкото договорите са подписани от ответника.
1.По въззивната жалба на АРГ. С. ИВ.:
Районният съд е приел за доказано задължението на И. към ищцовото дружество в
размер на 96,81лв.,произтичащо от предоставени мобилни услуги в периода 12.12.2016 г.-
13.08.2017г.Доколкото ответника е ползвал същите в рамките на периода чрез два мобилни
номера, за което се претендира обща сума от 76,82лв.,съдът е намерил за установено
вземането му за сумата от 71,01лв. за потребени електронни съобщителни услуги за
телефонен номер ********** и 5,81лв.-потребени услуги за телефонен номер
**********.Този извод е правилен-горното се установява от представените по делото
фактури.Жалбоподателят,върху когото лежи доказателствената тежест,не доказва да е
платил тези суми,още по-малко в срок.
Що се отнася до претендираните суми във връзка със закупеният на изплащане апарат
iPhone6s Plus 64GB Silver MAT 15 в размер на 1670,76лв.,касае се за неплатени падежирали
лизингови вноски за периода 09.11.16г.-08.05.17г.в размер на 477,36лв.Останалата сума от
1193,40лв.е предсрочно изискуема с оглед прекратяването на договора за продажба на
изплащане.Договорът е подписан от ответника,последният е получил вещта и за него е
възникнало задължението да заплаща определената в договора стойност на апарата на
месечни вноски съгл.погасителния план към договора за изплащане.Не се доказва от
ответника да е заплатил своевременно,нито по-късно,дължимите суми по вноските,поради
което следва да се приеме,че същият е изпаднал в забава,в резултат на което е прекратен и
договорът за лизинг.С неговото прекратяване ищецът е обявил останалите неплатени до
този момент вноски-1193,40лв.,за предсрочно изискуеми.Като е стигнал до същите
изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в тази му част.
С оглед уважаването на горните претенции следва да се уважи и акцесорната
претенция за мораторна лихва.В тази връзка в жалбата се твърди,че първоинстанционното
3
решение е нищожно в атакуваната му част поради неяснота на диспозитива,в това число
липсващи периоди,за които са посочени суми,дължими като законна лихва.В петитума на
исковата молба действително се претендира заплащане на сумата от 274,98лв.законна лихва
за забава,изчислена върху сумата от 1747,58лв.за периода от 02.01.17г.до 17.12.18г.,но в
обстоятелствената част е конкретизирано,че при неизпълнение на задълженията си
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва,считано от първия ден след
настъпване на падежа по всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-21.12.2018г.Ето защо мораторната лихва в размер на
274,98лв.следва да се уважи за периода от пораждане на всяко от задълженията,считано от
датата,следваща настъпването на падежа по всяка от фактурите,както следва:
4629227/12.12.16г.,*********/12.01.17г.,*********/13.02.17г.,*********/13.03.17г.,*********/11.04.17г.,*********/12.05.17г.,*********/12.06.17г.и
*********/17.08.17г.,описани в таблица 1 и таблица 2 от исковата молба,до 17.12.2018г.
Решението в частта му,атакувана с въззивната жалба на АРГ. С. ИВ. следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
2.По въззивната жалба на „А1 България“ЕАД:
С тази жалба се обжалва решението в частта,с която са отхвърлени претенциите на
ищеца за неустойки от 16,67лв. и 39,91лв.за прекратяване на договорите за мобилни услуги
и неустойка в размер от 363,98лв.по договора за закупуване на устройство,съставляваща
размер на ползваната отстъпка от цената на предоставената вещ.
Районният съд е приел,че първите две неустойки от 16,67лв. и 39,91лв.не се дължат
поради нищожността на клаузата в общите условия,установяваща такова задължение,с оглед
създаването на предпоставки за неоснователно обогатяване на мобилния оператор чрез
получаване на цена на услуги, които не е предоставил.По аргумент на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД
това представлявало накърняване на добрите нрави,което е основание за нищожност.
Настоящата инстанция споделя този извод на първостепенния съд. Начинът,по
който се формира неустойката е неясен за потребителя.В процесните договори и
представените приложения към тях не се съдържа ясна информация относно дължимия
размер на общата стандартна месечна абонаментна такса,без начислени отстъпки,които
ответникът би дължал към момента на прекратяване на договорите,от която такса следва да
се формира размера на неустойката.
Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната
страна при предсрочно прекратяване на договора,като същите не следва да се съизмерват с
пропуснатите по самия договор месечни абонаменти,тъй като получаването на последните е
свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,още повече,че в конкретния
случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самите договори месечни
такси,а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти,които са в по-висок размер.При това
положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,който сам
преценява кога и дали да прекрати договора при неизпълнение,като при прекратяване на
договора при три и по-малко месеца от изтичане на срока му,ще има право да получи от
потребителя обезщетение,надвишаващо сумата,която би получил при изпълнение на
договора,което е в противоречие с добрите нрави.
По отношение на втората неустойка в размер на 363,98лв.по договора за закупуване
на устройство,съставляваща размер на ползваната отстъпка от цената на предоставената
вещ-претенцията е останала недоказана.Действително при прекратяване на договорите по
вина на получателя на вещта,последния дължи възстановяване и на уговорената част от
стойността на отстъпката на същата,тъй като именно от нея се е ползвал поради сключване
на договора за ползване на електронните услуги и с прекратяване на последния ще се
обогати неоснователно за сметка на оператора.Ищецът обаче не е представил каквито и да
било доказателства за това каква е била стойността на предоставеното устройство,нито каква
е направената отстъпка от нея,поради което не може да се установи дали претендираният
4
размер на неустойката от 363,98лв.е действителният.Правилно районният съд е отхвърлил
тази претенция поради недоказан размер на същата.
По така изложените съображения настоящата инстанция намира,че решението и в тази
му част е правилно и следва да се потвърди.
Разноски с оглед изхода на спора не се дължат.
По горните съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА решение № 261180/05.08.21г.,постановено по гр.д.№ 11591/19г.по
описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което с което е признато за установено,че АРГ. С. ИВ.,ЕГН-
********** дължи на „А1 България“ЕАД,ЕИК-********* сумата от 1747,58лв.,от която
71,01лв. - сума за потребени електронни съобщителни услуги за телефонен номер
**********; 5,81лв. - сума за потребени електронни съобщителни услуги за телефонен
номер **********; 1670,76лв. - суми за вноски по договор за продажба на изплащане на
Апарат iPhone 6s Plus 64GB Silver MAT 15 23м, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 274,98лв. - законна лихва за забава върху
главницата за периода от пораждане на всяко от задълженията,считано от датата,следваща
настъпването на падежа по всяка от фактурите:
4629227/12.12.16г.,*********/12.01.17г.,*********/13.02.17г.,*********/13.03.17г.,*********/11.04.17г.,*********/12.05.17г.,*********/12.06.17г.и358159361/17.08.17г.
до 17.12.2018г.,формирана както следва: 12,80лв. - сума, представляваща законна лихва за
забава за незаплатени фактури за телефонен номер **********; 261,42лв. -
сума,представляваща законна лихва за забава за незаплатени вноски по договор за продажба
на изплащане и 0,76лв. - сума, представляваща законна лихва за забава за незаплатена
фактура за телефонен номер ********** и е отхвърлен частично предявеният от „А1
България“ЕАД,ЕИК-********* против АРГ. С. ИВ.,ЕГН-********** иск за признаване за
установено,че ответника дължи на ищеца сумата над 1747,58лв до 2168,19лв. –
главница,касаеща сумата от 16,67лв. - неустойка (1 месечна вноска х 16,67 лв.) за ползване
на мобилна услуга за телефонен номер **********; 39,96лв. - неустойка (3 месечни вноски х
13,32 лв.) за предоставена мобилна услуга за телефонен номер **********; 363,98лв. - за
отстъпки от цената на закупено устройство,ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 20343/2018 г. на
ПдРС,както и в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5