Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1466 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове, както следва: главен установителен иск, предявен от „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл.
119 ЗКИ вр. чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ; евентуално
съединен с него установителен иск, предявен от „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност
/ЗБН/; евентуално съединен с иска по чл. 26, ал. 2, предл.
3 ЗЗД вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН конститутивен иск, предявен от
синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 59, чл.
5 ЗБН; евентуално съединен с иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН конститутивен
иск, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 59, чл. 3 ЗБН.
Ищците - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност и синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 27.03.2009 г. са сключени два договора
за банков кредит по картова
сметка на физическо лице между „К.т.б.“ АД и ответника - М.Й.Г., по силата на които
на последния са предоставени кредити в размер на 30 000 евро и в размер на 5 000 евро, срещу поемане
на задължение да ги върне.
Посочват, че на 04.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от Д.С.Т., с което на банката е съобщено
от това лице,
че то е прехвърлило
на ответника с договор за цесия
от 03.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за
срочен депозит „4х4“ №
11369 от 23.12.2010 г., за получаване на сума
в размер на 37 500 евро. Твърдят, че М.Й.Г. е отправил до банката изявление
за прихващане на така придобитото
от него вземане
със своите задължения към банката за заплащане
на главниците в размер на 30 000 евро и на 5 000 евро, възникнали на основание двата
договора за кредит, което изявление
е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/
04.11.2014 г. Това изявление
е получено от „К.т.б.“ АД на 04.11.2014 г.
Ищецът - „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, твърди,
че това прихващане
е извършено след датата на поставяне
на „К.т.б.“ АД под специален надзор
при условията и по реда на
глава 11, раздел VIII от Закона за
кредитните институции
/ЗКИ/, която е 20.06.2014 г. с оглед
на това счита,
че то е осъществено
в нарушение на императивната правна норма на чл.
116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, която
забранява изпълнение на задължения на
банката в периода, в който тя е поставена
под специален надзор, което го
прави нищожно. Ето защо моли
съдът да прогласи нищожността на описаното прихващане,
извършено от М.Й.Г., с изявление, обективирано в писмо с вх. на
„КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г.
Ищецът - „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, сочи,
че ако съдът
приеме, че процесното прихващане не е нищожно поради
противоречието му със закона и отхвърли
предявения на това основание иск, то следва
да съобрази, че то не
е извършено в предвидената в императивната законова норма на чл. 59, ал.
2 ЗБН форма за действителност, която е писмена форма с нотариална заверка на подписите. С оглед на това
ищецът иска от съда да
прогласи описаното прихващане, извършено от М.Й.Г., за нищожно
поради липса на форма.
Ищците - синдиците
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че прихващането е извършено след датата на поставяне
на „К.т.б.“ АД под специален надзор
при условията и по реда на
глава 11, раздел VIII от ЗКИ, както и след началната дата на неплатежоспособността
на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание
чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда
да го обяви
за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сочат, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и отхвърли този иск, то следва да съобрази, че в тяхна полза е възникнало правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване на вземането, с което е извършил прихващането, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД. С оглед на това те искат от съда да обяви процесното прихващане, извършено от М.Й.Г., с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г., за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – М.Й.Г., оспорва предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На първо място, съдът счита, че трябва да отговори на въпроса в кои случаи синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// са легитимирани да предявяват пред съда искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на банката и следователно по кои от предявените в настоящия процес искове те са процесуалноправно легитимирани и по кои от тях процесуалнолегитимиран да участва като ищец в производството е самата банка.
Когато в закона е уредено правото на синдиците да предявят пред съда определени искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на една банка, те не са носители на материалното право, чиято защита се търси. То принадлежи на други правни субекти, които са или кредиторите на несъстоятелната банка или самата банка. В тези хипотези синдиците действат като процесуални субституенти и предявяват пред съда чужди материални права.
В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. От тази правна норма, се налага извода, че процесуалната субституция е допустима само, когато това е предвидено в закона, поради което и за да се приеме, че синдиците притежават процесуалното право да упражнят пред съда определени чужди материални права на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, както и на кредиторите на несъстоятелността, съществуването в тяхна полза на това процесуално право трябва да е изрично предвидено в закона.
В ЗБН се съдържат няколко правни норми, в които е уредено правото на синдиците да предявят пред съд определени материални права, които не им принадлежат. Съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН отменителните искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, както и исковете за установяване на нищожност по чл. 3, ал. 3 ЗБН или по чл. 22, ал. 2 ЗБН могат да се предявяват от синдика, както и от фонда при бездействие на синдика. В чл. 62, ал. 1 ЗБН е предвидено, че иск по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, както и исковете по чл. 60 ЗБН, по чл. 60а ЗБН и по чл. 135 ЗЗД могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 ЗБН, едно от които е синдика на несъстоятелната банка, и от всеки кредитор на банката. Следователно синдиците, в качеството им на самостоятелни правни субекти, а не на представители на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, могат да предявят пред съда само иска по чл. 135 ЗЗД, специалния иск по чл. 60а ЗБН, специалните отменителни искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, с които се упражняват уредените в закона преобразуващи права, възникнали в полза на кредиторите на несъстоятелността, както и установителни искове за нищожност на определени сделки и действия при фактическия състав на чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН, както и на чл. 22, ал. 2 ЗБН, с които също се защитават интересите на кредиторите на несъстоятелността на банката. Те не са активно процесуалноправно легитимирани да предявят пред съда други искове различни от посочените, с които да търсят защита пред съда на чужди материални права, възникнали както в полза на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, така и в полза на нейните кредитори, включително не могат да предявят иск за прогласяване нищожността на определена сделка при твърдения за наличие на който и да е порок от тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД.
Предвид изложеното и при съобразяване на вида на предявените в настоящия процес искове, следва да се заключи, че синдиците на „КТБ” АД /н/ имат право да предявят конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като сезирайки съда с тези искове те упражняват пред съда свое процесуално право, което е предвидено да възниква с изричните правни норми на чл. 60, ал. 3 ЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН, въпреки че не са носители на материалните права, чиято съдебна защита се търси с тези искове /носители на материалните права в тези случаи са кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н//.
За да се отговори на въпроса дали синдиците на „КТБ” АД /н/ имат процесуалната легитимация да предявят установителните искове за прогласяване за нищожно на прихващането, извършено от ответника М.Й.Г., тъй като противоречи на въведена с императивна законова норма забрана за изпълнение на задължения на банката, както и защото не е направено във формата за действителност, предвидена в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН, следва на първо място да бъде съобразено това, че пороците на които се позовават ищците не са специални такива, които са предвидени в ЗБН, а тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД, която съгласно чл. 44 ЗЗД е приложима и спрямо едностранните сделки, какъвто характер има прихващането, а именно на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съгласно която нищожни са договорите, които противоречат на закона и на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, съгласно която нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се позовават синдиците, е уредена единствено форма за действителност на прихващането, тогава когато то се извършено след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно волеизявление, когато то противоречи на законови норми, различни от тези на специалния закон ЗБН и когато законовата форма не е спазена. При твърдения, че прихващането е извършено в противоречие на императивна законова разпоредба е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а при твърдения за липса на формата по чл. 59, ал. 2 ЗБН е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и предявяваните искове за прогласяване на нищожност в тези случаи са подчинени на общите правила, от които в специалния закон не са уредени изключения. В ЗБН липсва норма, която да дава право на синдиците, които не са носители на материално право, което се твърди да е накърнено от извършени от кредитор на банката прихващания, да предявят в качеството си на процесуални субституенти иск за нищожност на тези прихващания поради противоречие на закона и липса на форма, с оглед на което следва да се приеме, че тези правни субекти не притежават правото на иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Такова право и то само при наличие на правен интерес могат да имат както страните по материалното правоотношение, възникнало на основание извършеното прихващане, които са ответника и самата банка - „КТБ” АД /н/, така и всяко трето лице, чиито права са накърнени от него, например друг кредитор на несъстятелността. С оглед на изложеното, се налага изводът, че надлежен ищец по двата установителни искове за прогласяване на извършеното от ответника прихващане за нищожно е „КТБ” АД /н/, от когото правен субект те са предявени.
По главния установителен иск, предявен от „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 119 ЗКИ вр. чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ:
Ищeцът твърди, че прихващането, извършено от ответника М.Й.Г. между придобитото от него по силата на сключен договор за цесия вземане към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключени между тях два договора за кредит, е нищожно, тъй като е извършено в нарушение на забраната, установена с чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Ето защо и съдът следва да отговори на въпроса какви действия и сделки е забранено да се осъществяват по силата на посочената императивна правна норма.
В чл. 116, ал. 1 ЗКИ е предвидено, че Българска народна банка /БНБ/ има правмощието да постави банката под специален надзор в случаите по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, като назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това, определя техните правомощия и определя срока и условията на специалния надзор. Съгласно чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ при поставяне на една банка под специален надзор БНБ може да наложи допълнителни мерки, една от които е да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката. В чл. 119, ал. 1 ЗКИ е предвидено, че действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 - 4 след обявяването в търговския регистър на решението на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, са нищожни.
Прихващането по своята същност представлява едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на насрещните задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари. Следователно, когато това действие е извършено от или по отношение на банка, която е поставена под специален надзор с решение на БНБ, то същото безспорно следва да се квалифицира като сделка, насочена към изпълнение на парични задължения на банката по смисъла на чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗБН. Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че цитираната законова разпоредба не обхваща всички прихващания, имащи погасителен ефект по отношение на паричните задължения на банката, а само тези, които са извършени от самата банка след установения в нормата момент. Този извод се налага, на първо място, при тълкуване на разпоредбата на чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ във връзка с нормата на чл. 119, ал. 1 ЗКИ, в която изрично е посочено, че не всяко действие или сделка, което е извършено в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 – 4 ЗКИ, е нищожно, а само това, което е осъществено от самата банка чрез нейните волеизявяващи органи.
Посоченият правен извод се налага и при тълкуване на нормите на чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ и на чл. 119, ал. 1 ЗКИ във връзка с разпоредбите на чл. 59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН, които определят извършените от кредиторите на банката прихващания като относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не като нищожни. За да бъде обявена за относително недействителна една сделка, то това предполага на първо място да се установи, че тя е извършена, както и че е действителна. Само по отношение на действителна правна сделка, т.е. в случая на действително прихващане, направено с едностранно изявление на кредитор на банката, може да възникне правото на определен в закона кръг лица да поискат обявяване на относителната им недействителност по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Ако се приеме, че прихващането, извършено от кредитора след датата на поставянето на банката под специален надзор, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, е нищожно на основание чл. 119, ал. 1 ЗКИ вр. чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, то по отношение на него никога не може да възникне преобразуващото право по чл. 59, ал. 3 или това по чл. 59, ал. 5 ЗБН, което обезсмисля съществуването на тези норми и предявяване на уредените с тях конститутивни искове, които никога не биха могли да бъдат успешно проведени. С оглед на това съдът намира, че нормите на чл. 119, ал. 1 ЗКИ вр. чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ следва да се тълкува във връзка с чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН и да се приеме, че те не се прилагат по отношение на прихващания, извършени от кредитор на „КТБ” АД /н/. Предвид този краен извод и доколкото прихващането, което е предмет на предявения в настоящото производство главен установителен иск, се твърди и се установява, че е извършено от кредитор на банката, то трябва да се заключи, че не попадат в приложното поле на забраната за извършване на действия и сделки по изпълнение на задължения на банката, предвидена в чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ и следователно не е нищожно на основание чл. 119, ал. 1 ЗКИ. Това прави неоснователен предявения главен иск, който следва да бъде отхвърлен.
С отхвърлянето на главния иск се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявените в процеса евентуални искове.
По евентуално
предявения от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност установителен
иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3
ЗЗД вр. чл.
59, ал. 2 от ЗБН:
Ищецът основава така предявения от него евентуален иск на твърдението, че прихващането, извършено от ответника М.Й.Г. между придобитото от него по силата на сключен договор за цесия вземане към „КТБ” АД /н/ и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключени между тях два договора за кредит, е нищожно, тъй като не е осъществено в уредената с императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност.
В чл. 59, ал. 1 ЗБН са предвидени условията, при които един кредитор на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, може да извърши прихващане между своето вземане към банката и задължението, което има към нея, като в чл. 59, ал. 2 ЗБН са регламентирани и специални правила, при спазване на които този кредитор може да упражни потестативното си право да извърши прихващане, които се отклоняват от общите такива по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН прихващането трябва да се направи чрез едностранно изявление на кредитора, което е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и е отправено до синдика на банката. След като в тази правна норма е посочено, че изявлението за прихващане трябва да бъде отправено до синдика на банката, а синдик се назначава едва след постановяване от съда на решение по чл. 13, ал. 1 ЗБН, с което се открива производство по несъстоятелност по отношение на банката, то трябва да се заключи, че специалните правила за извършване на прихващане от кредитор на банката, които са предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, са такива, които важат при вече открито производство по несъстоятелност по отношение на една банка и след момента на решението на съда за това, защото едва от този момент от Фонда за гарантиране на влоговете в банките се назначава синдик по реда на чл. 26 ЗБН и следователно съществува този орган, до който е предвидено, че изявлението за прихващане на кредитора трябва да бъде отправено, за да породи правни последици съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Прихващането, което е предмет на предявения в настоящото производство евентуален установителен иск, се твърди и се установява, че е извършено от кредитор на банката преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД /н/ - решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД е постановено на 22.04.2015 г., а процесното прихващане се твърди да е извършено на 04.11.2014 г., на която дата изявлението на ответника М.Й.Г., с което той упражнява правото си по чл. 103 ЗЗД е получено от банката. Следователно за това прихващане не важат правилата, предвидени в чл. 59, ал. 2 ЗБН за формата, в която изявлението на кредитора, с което той упражнява потестативното си право на прихващане, трябва да бъде направено и за органа, до който това изявление трябва да бъде адресирано, и то не може да бъде нищожно поради неспазването им. Това прави неоснователен предявеният евентуален установителен иск, който следва да бъде отхвърлен.
С отхвърлянето на този иск се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявения в процеса конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.
По евентуално предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, чл. 5 ЗБН:
На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивен иск, с който ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ да обявят за относително недействително по отношение на тях на прихващането, извършено от ответника М.Й.Г.. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с предявения главен иск, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.
От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявения срещу М.Й.Г. иск, се основава на следните факти: на извършено прихващане от кредитор на „КТБ” АД /н/, а именно от ответника М.Й.Г., както и на това, че прихващането е извършено след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в който е предвидено правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесните прихващания, направени от един от кредиторите М.Й.Г. с отправяне от търговеца до банката на описаното в исковата молба едностранно изявление.
На следващо място, съдът трябва да съобрази, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от това, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е предмет на разглеждане в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.
За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността, което е предявено пред съда от синдиците, които съгласно чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН притежават процесуалното право да сторят това.
Изводът, че моментът, в който възникват преобразуващите права за кредиторите по несъстоятелността, които се упражняват със специалните отменителни искове, е този на откриване на производството по несъстоятелност и те се уреждат от действащите към този момент материалноправни норми, се налага и при анализ на разпоредбата на § 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./, с който закон са направени изменения във фактическите състави на преобразуващите права по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, които е предвидено да възникват за кредиторите в общата несъстоятелност и които са аналогични на тези, уредени в ЗБН, сред които и правото по чл. 59, ал. 5 ЗБН. С тази разпоредба се придава изрично обратно действие на новите материалноправни норми на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, като е посочено, че те ще се прилагат и за заварените от този закон производства по несъстоятелност, т.е. законодателят преценява действието във времето на тези норми към това дали е налице открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството длъжник или не, а не към момента на извършване на съответните действия и сделки, за които те се отнасят, който не е определящ за това кога са възникнали специалните преобразуващи права за кредиторите на несъстоятелността. Следователно действието занапред на изменението на цитираните материалноправни норми, което е правилото, означава, че те се прилагат по отношение на правата на кредиторите по откритите след тяхното приемане производства по несъстоятелност, а обратното им действие, което е изключението и може да бъде предвидено само изрично от законодателя, както е в случая, означава, че те ще уреждат правата на кредиторите и в производства по несъстоятелност, които вече са били открити към приемането на новия закон и са все още висящи. Същият трябва да бъде и подходът при изменението на материалноправната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН и да се приеме, че доколкото законодателят не е предвидил новата разпоредба да има обратно действие, то тя ще действа занапред и ще се прилага по отношение на правата на кредиторите на несъстоятелността, които са възникнали в производства по несъстоятелност на банка, които са открити след приемане на изменението.
Съдът не обсъжда § 8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. - ДВ, бр. 22 от 2018 г./, тъй като въпросът за неговата противоконституционност е висящ пред Конституционния съд на Република България, а и неговото прилагане не би наложило различен правен извод.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в приложимата й редакция след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1) извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.
За да се приеме, че от М.Й.Г. е извършено прихващането, което е предмет на предявените конститутивни искове, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за М.Й.Г. и за „К.т.б.“ АД.
По делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и М.Й.Г., от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключени два договора за кредит от 27.03.2009 г. Това е видно от представените по делото писмени договори, всеки от които обективира насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковите сделки за кредит. С описаните два договора за кредит кредитополучателят М.Й.Г. е поел задължение да върне предадените му в заем парични суми, които са в размер на 30 000 евро по единия договор и в размер на 5 000 евро по другия договор.
Главното задължение на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който те са предоставени от банката на кредитополучателя. Между страните в производството не е спорно, че към 04.11.2014 г., когато се твърди, че е извършено процесното прихващане, кредитополучателят М.Й.Г. е усвоил парични средства в размер на 30 000 евро от уговорения с договора максимално допустим размер по единия договор от 27.03.2009 г. и в размер на 5 000 евро по другия договор от същата дата. Следователно към този момент за ответника са възникнали задължения по тези сделки да върне на „КТБ” АД /н/ получените в заем парични средства. Съществуването на неплатени парични задължения за ответника по сделките за банков кредит до така посочените размери се твърди от ищците в настоящия процес и се признава от ответника М.Й.Г. извънсъдебно, като изявление в тази насока е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД /н/ № 10780/ 04.11.2014 г., намиращо се на л. 40 от делото на СГС, както и съдебно – изявление в тази насока е направено в открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира, че за да може ответникът да извърши прихващане с тези свои задължения за главница, не е нужно те да бъдат изискуеми, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжника е отправено изявление за прихващане, е настъпил падежа за връщане на получените в заем от банката парични средства, които са уговорени между страните в съдържанието на договорите за кредит. Това се извежда по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че към момента, в който се твърди, че е извършено прихващането, което е предмет на предявения в настоящия процес конститутивен иск, в тежест на М.Й.Г. са възникнали парични задължения към „КТБ” АД /н/ по два договора за кредит от 27.03.2009 г. в общ размер от 35 000 евро, на каквато стойност възлиза неплатената част от задълженията за връщане на получените в заем парични суми по двете сделки.
В производството е безспорно и това, че към посочения момент наред с описаното задължение М.Й.Г. е бил титуляр и на вземане към „КТБ” АД за получаване на парични суми в размер от 37 500 евро по договор за паричен влог, сключен между трето лице – Д.С.Т., и банката, което е прехвърлено в неговия патримониум по силата на договор за цесия, сключен на 03.07.2014 г. между Д.С.Т., като цедент, и М.Й.Г., като цесионер. Не е спорно между страните и това, че договорът за цесия е съобщен на банката – длъжник от цедента на 04.11.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие спрямо нея и считано от посочената дата „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договора за влог на новия кредитор, който е ответника.
Предвид горното, съдът счита, че по делото се доказа, че М.Й.Г. и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба. Освен това доколкото тяхното съществуване в посочения в изявлението за прихващане размер не е спорно между страните по това материално правоотношение, следва да се заключи, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своето парично вземане към банката по договор за влог с паричните задължения, които той има към нея за заплащане на главница по сключените на 27.03.2009 г. два договора за кредит.
На следващо място, съдът намира за установено в производството и това, че М.Й.Г. надлежно е упражнил извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещните парични задължения, като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/. Това се доказва от приетото по делото писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г., в което е обективирано изричното изявление на ответника, че извършва прихващане между придобитото от него по силата на договора за цесия от 03.07.2014 г. вземане по договор за паричен влог и задълженията му към банката за връщане на предоставените кредити, които са възникнали по договорите за кредит, сключени на 27.03.2009 г. То е достигнало до „КТБ” АД /н/ на датата, на която е заведено в банката и му е поставен входящ номер, а именно на 04.11.2014 г., поради което следа да се приеме, че прихващането е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера от 35 000 евро.
Съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че цесионерът М.Й.Г. е извършил описаното прихващане, тъй като този факт е от значение при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно процесното прихващане да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции.
От решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД е 20.06.2014 г. Същата е и датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ и наложена спрямо нея мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се установи, че М.Й.Г. е извършил процесното прихващане след 20.06.2014 г.
За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на вземането и задължението на този от кредиторите, който го е извършил. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените в производството факти, то съдът приема, че процесното прихващане е извършено от М.Й.Г. на датата, на която изявлението на това лице за прихващане е достигнало до „КТБ” АД /н/, т.е. на 04.11.2014 г. Към този момент насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че прихващането, което е предмет на предявения в процеса конститутивен иск, е извършено от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/, след 20.06.2014 г., т.е. след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички факти от приложимата правна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ е възникнало предвиденото в нея потестативно право и прихващането, извършено от М.Й.Г. с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” № 10780/ 04.11.2014 г., следва да бъде обявено за недействително по отношение на тях.
В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е извършил прихващането,. Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на банката. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му следваше да се удовлетвори при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като той би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително недействително. Ето защо и в този случай законът не допуска обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане за тази му част, която кредиторът би получил и при разпределение на осребреното имущество на банката.
Установяването на това каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора, извършил прихващането, който има качеството на ответник в процеса, е поставено в негова доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тъй като той е страната, черпеща благоприятни правни последици от настъпването на този факт, а именно извършеното от него прихващане не би било изцяло или поне в някаква част относително недействителни. В случая от М.Й.Г. не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за това какво е имуществото на „КТБ” АД /н/, което ще подлежи на осребряване, нито такива, от които да се установи каква част от това имущество би получил този кредитор при неговото разпределение и дали изобщо би постъпила някаква сума за удовлетворяване на процесните вземания, които са с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и ще се погасяват съразмерно с вземания на още голям брой правни субекти. В настоящата хипотеза дори може да се направи извод, че кредиторът М.Й.Г. изобщо не би могъл да получи каквито и да било суми за удовлетворяване на своите вземания, с които е извършил процесното прихващане, в производството по несъстоятелност на банката, тъй като при проверка на обявените в търговския регистър списъци на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, по които не са постъпили възражения, както и на тези, които са оспорени с възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, не се установява този кредитор да е предявил вземането си, което е придобил по силата на процесния договор за цесия, сключен на 03.07.2014 г.
Ето защо и прихващането, извършено от М.Й.Г., което е предмет на предявения в настоящото производство главен конститутивен иск следва да бъде обявено изцяло за относително недействително.
Предвид извода за основателността на главния иск, следва да се заключи, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа предявения в процеса евентуален конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН и този иск трябва да бъде оставен без разглеждане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. Те са в размер на 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания по делото, т.е. съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа, която се изразява единствено в изготвяне на искова молба и допълнителна искова молба /в тази връзка съдът съобразява практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в която е прието, че синдикът на банката, също както самата банка, може да бъде представляван от юрисконсулт на банката в съдебното производство по раглеждане на отменителните искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН – Определение № 93 от 01.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 3056/ 2017 г. по описа на ВКС, II т.о./.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 2 738, 16 лв., изчислена като 4 % от стойността на прихващането, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е 35 000 евро, чиято левова равностойност възлиза на 68 454, 05 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 119 ЗКИ вр. чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ за прогласяване за нищожно на прихващане, извършено от М.Й.Г. с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г., на вземане на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 37 500 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 23.12.2010 г. между Д.С.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на М.Й.Г. с договор за цесия от 03.07.2014 г., срещу задълженията на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 30 000 евро и по друг договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 5 000 евро, тъй като е направено в нарушение на забраната, установена с чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 119 ЗКИ вр. чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ за прогласяване за нищожно на прихващане, извършено от М.Й.Г. с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г., на вземане на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 37 500 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 23.12.2010 г. между Д.С.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на М.Й.Г. с договор за цесия от 03.07.2014 г., срещу задълженията на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 30 000 евро и по друг договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 5 000 евро, тъй като е направено в нарушение на забраната, установена с чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, тъй като не е извършено в предвидената в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност, която е писмена форма с нотариална заверка на подписите.
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, срещу М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност прихващане, извършено от М.Й.Г. с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г., на вземане на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 37 500 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 23.12.2010 г. между Д.С.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на М.Й.Г. с договор за цесия от 03.07.2014 г., срещу задълженията на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 30 000 евро и по друг договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 5 000 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, срещу М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от М.Й.Г. с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10780/ 04.11.2014 г., на вземане на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 37 500 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 23.12.2010 г. между Д.С.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на М.Й.Г. с договор за цесия от 03.07.2014 г., срещу задълженията на М.Й.Г. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 30 000 евро и по друг договор за кредит от 27.03.2009 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 5 000 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски, направени в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН М.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 738, 16 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: