Решение по дело №2151/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 5                        от 06.01.2020 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, втори състав, на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2151 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от К.Н.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Ц.В. от Софийска адвокатска колегия със служебен адрес гр. ****, район „****“, ул. „****“ № ** против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Бургас с ЕИК *********, гр. ****, ул. „****“ № **. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на отменено Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 год., издадено от Началника на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2019 год. до окончателното изплащане. В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца – адв. Ц.В., в която е заявено, че поддържа исковата молба, развити са доводи по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на исковата молба, като формулира искане за присъждане на исковата претенция в пълен размер.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 год., издадено от Началник РУ Несебър към ОДМВР Бургас е ангажирана административно наказателната отговорност на К.Н.К. с ЕГН ********** *** за това, че на 30.07.2018 год. около 11,20 часа в к.к. „Слънчев бряг“, хотел „Арабел“ при полицейска проверка е установено, че поради неправилно съхранение, лицето е допуснало повреждане на личната си карта, с което виновно е нарушил чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). С оглед на това и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД на К.К. е наложено административно наказание - глоба в размер на 30,00 лв

Недоволен от така наложеното му административно наказание, К.К., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на баща си – Н. К. К. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Ц.В. от САК е оспорил Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 год. на Началник РУ Несебър към ОДМВР Бургас пред Районен съд - Несебър, където е било образувано НАХД № 2126/2018 г. по описа на съда. С Решение № 102/18.04.2019 г., постановено по НАХД № 2126/2018 г., състав на Районен съд - Несебър е отменил оспореното наказателно постановление. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила на 23.05.2019 год.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 2126/2018 г. на НРС, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна защита и съдействие, сер. А, бл. № 820686 и № 9/28.11.2018 год., сключен на 28.11.2018 г., по силата на който К.Н.К., в присъствието и със съгласието на родител – Н. К. К. е възложил на адв. Ц.В. от САК изготвяне и подписване на жалба против Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 год. на Началник РУ Несебър към ОДМВР Бургас и процесуално представителство пред Районен съд Несебър. От така приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че сумата от 300 лева е платена в брой в деня на подписване на договора – 28.11.2018 год.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебния акт – 18.04.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 1736/16.08.2018г. на Началник РУ Несебър към ОДМВР Бургас е процесуално допустима.

По отношение процесуалната допустимост на исковата претенция, съда намира за нужно да посочи и следното: С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл. 63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим, доколкото, към момента на депозиране на исковата молба – 02.09.2019 год. процесуалната възможност за претендиране на разноски в хода на административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление не е била възможна (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела). В този смисъл, единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 102/18.04.2019 г. по НАХД № 2126/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 г. на Началник РУ Несебър към ОДМВР Бургас следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300,00 лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за изготвяне на жалба и процесуално представителство по НАХД № 2126/2018 г. по описа на Районен съд - Несебър, настоящия съдебен състав приема, че същата е доказана по основание и размер. Както вече се посочи, в кориците по НАХД № 2126/2018 год. на НРС е наличен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ както предмета на договора, така и договорената между страните и заплатена в брой сума от 300,00 лева.

Съдът намира, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД МВР Бургас по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Направените от  К. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

 Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 г. на Началник РУ Несебър към ОДМВР Бургас.  Този извод следва от отбелязването в  договор за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по НАХД № 2126/2018 г. по описа на Районен съд - Несебър, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдяните от ищцата имуществени вреди в размер на 300,00 лева са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 1736/16.08.2018 г. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

            Безспорно, разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява основателна и доказана до претендирания размер от 300,00 лева.

По делото е направено искане за присъждане на направените от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на К.Н.К. за присъждане на сумата от 310,00 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, видно както от приложения договор за правна защита и съдействие и 10,00 лева държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на К.Н.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,  чрез пълномощник – адвокат Ц.В. от Софийска адвокатска колегия със служебен адрес гр. ****, район „****“, ул. „*****“ № *** сума в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на К.Н.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,  чрез пълномощник – адвокат Ц.В. от Софийска адвокатска колегия със служебен адрес гр. ****, район „****“, ул. „*****“ № *** сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: