РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Исперих, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
ПредС.ел:ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233310100868 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу М. С. Х.
обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 660/2023г. по описа на РС
– Исперих, както следва:
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на
вземане за сумата 833,15 лева, представляващи общ сбор на дължимите суми
по сключените между страните Договор за мобилни услуги № ********* от
20.12.2018г., Договор за мобилни услуги № ********* от 11.10.2019г.,
Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 11.10.2019г., Заявление
за смяна на номер № ********* от 10.07.2020г., Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 04.01.2021г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № ********* от 04.01.2021г., Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 04.01.2021г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 04.01.2021г., Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 09.03.2021г., Заявление за смяна на номер №
********* от 09.03.2021г., за които суми е издадена фактура №
**********/25.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК –14.09.2023г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задълженията си
към оператора, поради което предявява иск срещу него, като обосновава
правния си интерес от исковете по чл.422 ГПК с проведено заповедно
производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1
660/2023г. по описа на РС – Исперих. връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, поради което и в изпълнение на приложимия процесуален закон
съдът е дал указания на заявителя по чл.415 ГПК. Уточнява, че задълженията
са възникнали от следните договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 20.12.2018г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 11.10.2019г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 11.10.2019г., Заявление за смяна на номер № ********* от
10.07.2020г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
04.01.2021г„ Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 04.01.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 04.01.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 04.01.2021, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 09.03.2021г., Заявление за смяна на номер № ********* от
09.03.2021г. Представя доказателства и прави искане за допускане на
счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, намира иска за
допустим, основателен и доказан.
Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от
20.12.2018г., по силата на който ищецът е поел задължение да доставя
мобилни услуги на ответника за мобилен номер ********** при стандартен
месечен абонамент в размер на 20,99 лева срещу насрещно задължение за
плащане на тази цена. В договора е отразено, че при неплащане в срок на
месечните абонаментни такси, договорът може да бъде предсрочно прекратен
от страна на оператора по вина на потребителя, както и да начисли неустойка
за неизпълнение, съизмеряваща се със сбора от месечните такси до края на
срока на договора, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от
11.10.2019г. по силата на който ищецът е поел задължение да доставя мобилни
услуги на ответника за мобилен номер ********** при месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на 22,99 лева и 31,99 лева на месец
след изтичане на първоначалния срок на договора. В договора е отразено, че
при неплащане в срок на месечните абонаментни такси, договорът може да
бъде предсрочно прекратен от страна на оператора по вина на потребителя,
както и да начисли неустойка за неизпълнение, съизмеряваща се със сбора от
месечните такси до края на срока на договора, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
Представен е Договор за лизинг № ********* от 11.10.2019г., по силата
на който операторът предоставил на потребителя мобилно устройство Huawei
P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue, като месечните вноски за ползването са
били определени с инкорпориран в договора план.
Представен Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
11.10.2019г., по силата на който операторът е предоставил на потребителя
пакет аксесоари на обща стойност 83,92 лева, като месечните вноски са били
определени в договора.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от
2
04.01.2021г, по силата на който ищецът е поел задължение да доставя
мобилни услуги на ответника за мобилен номер ********** при
промоционален месечен абонамент в размер на 30,99 лева срещу насрещно
задължение за плащане на тази цена и Договор за лизинг от 04.01.2021г., по
силата на който операторът предоставил на потребителя мобилно устройство
nd
Apple iPhone SE 64GB 2 gen Black, като месечните вноски за ползването са
били определени с инкорпориран в договора план. В договора за мобилни
услуги е отразено, че при неплащане в срок на месечните абонаментни такси,
договорът може да бъде предсрочно прекратен от страна на оператора по вина
на потребителя, както и да начисли неустойка за неизпълнение, съизмеряваща
се със сбора от месечните такси до края на срока на договора, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.
Представено е Допълнително споразумение към договор за мобилен
номер ********** от 04.01.2021г., с който страните са се договорили, че
посоченият мобилен номер ще бъде ползван при условията на абонаментен
план Tоtal + с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер
на 34,99 лева.
Представен е Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
04.01.2021г. по силата на който операторът е предоставил на потребителя
пакет аксесоари на обща стойност 50,97 лева, като месечните вноски са били
определени в договора.
Представен е Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
04.01.2021г. по силата на който операторът е предоставил на потребителя
пакет аксесоари на обща стойност 47,97 лева, като месечните вноски са били
определени в договора.
Представен е Договор за мобилни услуги № ********* от 09.03.2021г.,
по силата на който ищецът е поел задължение да доставя мобилни услуги на
ответника за мобилен номер ********** при месечен абонамент в размер на
16,99 лева срещу насрещно задължение за плащане на тази цена и Договор за
лизинг от 09.03.2021г., по силата на който операторът предоставил на
потребителя мобилно устройство ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI, като
месечните вноски за ползването са били определени с инкорпориран в
договора план. В договора за мобилни усуги е отразено, че при неплащане в
срок на месечните абонаментни такси, договорът може да бъде предсрочно
прекратен от страна на оператора по вина на потребителя, както и да начисли
неустойка за неизпълнение, съизмеряваща се със сбора от месечните такси до
края на срока на договора, като максималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Подписът на ответника по така описаните договор не е бил оспорен в
процеса, поради което съдът приема, че същите валидно са обвързали
страните по него.
По делото не е спорно, че ищецът е предоставил услуги по сключените
от ответника договори, съответно, че е предал устройствата по договорите за
лизинг.
По делото е била приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която е установило, че цената на потребените услуги по сключените
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, които са останали
неплатени, е в размер на 833,15 лева, а размерът на дължимата неустойка на
3
процесните договори е на стойност 526,47 лева и е формирана от сбора на
компонентите неустойка за услуга и неустойка за устройство. Неустойката за
услуга е формирана от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС и възстановяване на част от разликата между най-ниския и
най0високия месечен абонамент, като потребителят е ангажиран да заплати
сумата, която съответства на останалия период от договора, разделена на
разликата между най-ниската и най-високата месечна такса, съгласно
условията на плана, ако са били предоставени отстъпки или различни
стойности на месечния абонамент. Неустойките за устройство при предсрочно
прекратяване на договора, когато клиентите са се възползвали от покупка на
устройство на преференциална цена, се формира като задължение на
клиентите да възстановят част от отстъпката без ДДС, която са получили,
съответстваща на останалата част от договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че потребителят следва да заплати
на оператора посочената по-горе сума, като обосновава извод, че лизинговите
вноски се явяват дължими, поради липса на данни за връщане на устойствата
на оператора.
За да се породи правото на кредитора да начисли неустойки за
неизпълнение, същото следва да е било изрично предвидено между страните с
договорите. В настоящия случай се установи, че неустоечните клаузи са част
от съдържанието на договорите за мобилни услуги, към които препраща и
договора за лизинг. Фактическото основание за начисляването им – неплащане
в срок на задълженията за потребени услуги, е безспорно в процеса.
Безспорно е също, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за срочно плащане, тъй като самите договори определят
падежа за погасяване на всяко месечно задължение и този падеж кани
потребителя да изпълни, а той не е сторил това.
Предсрочното прекратяване на договорите по вина на абоната поражда
правото на оператора да начисли неустойки по всеки от неизпълнените
договори.
При този изход на спора, разноски се присъждат на ищеца.
Сторените от мобилния оператор разходи са в размер на 2160 лева, от
които 505. лева – разноски в заповедното производство и 1655 лева – разноски
за исковото производство, от които 375 лева за държавна такса, 480 лева
реално заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лева депозит за вещо лице и
400 лева депозит за особен представител на ответника. Същите следва да се
заплатят от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. Исперих, общ. Исперих, обл. Разград, ул. *** № 30А, дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
660/2023г. по описа на РС – Исперих, а именно:
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл 79, ал. 1 от ЗЗД –
4
сумата 833,15 лева (осемстотин тридесет и три лева и петнадесет
стотинки) – представляващи общ сбор на неплатени абонаментни такси и
лизингови вноски по сключените между страните Договор за мобилни
услуги № ********* от 20.12.2018г., Договор за мобилни услуги №
********* от 11.10.2019г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 11.10.2019г., Заявление за смяна на номер № ********* от
10.07.2020г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 04.01.2021г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********* от 04.01.2021г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 04.01.2021г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 04.01.2021г., Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 09.03.2021г., Заявление за
смяна на номер № ********* от 09.03.2021г., за които суми е издадена
фактура № **********/25.09.2021г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК –14.09.2023г., до окончателното
плащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. Х., ЕГН **********, да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, 2160 лева – разноски, от
който 505 лева по ч. гр. д. № 660/2023г. по описа на РС – Исперих, и 1655 лева
– в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Разград с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5