Решение по дело №250/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 111 от 12.02.2025 г., постановено по НАХД № 1188 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от изп.директор С. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Със същото решение Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД, седалище и адрес на управление - гр. Варна, представлявано от изп.директор С. Д. сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез юрк. Ст. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че процесният електронен фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като същите са изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че изводите на РС Плевен относно нарушение на принципа на пропорционалност са неправилни. Посочва, че районният съд неправилно е тълкувал относимите правни норми, както и че правните констатации са изцяло в разрез с разпоредбите на действащото национално законодателство, предвиждащи начина и реда за санкциониране при нарушения за незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) - тол такса. Сочи се, че Директива 1999/62/ЕО е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни на ЕС трябва да постигнат, като отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на тези цели. Посочва се, че типично изражение този основен принцип намира и в разпоредбата на чл. 9а от Директивата, с която е заложена цел на държавите членки, да установят контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Посочва се още, че с последното изречение от същата норма са изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел, а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, поради което волята на европейския законодател в този случай трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия. Счита се, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Счита се, че изолирането на съразмерността, като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект води до неправилност на постановеното съдебно решение. Посочва се, че наложеното наказание е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Сочи се, че не става ясно как районният съд е стигнал до извода за несъразмерност, доколкото не са посочени конкретни критерии за това. Твърди се, че описанието на нарушението е ясно и конкретно, като същото е подведено под съответната административно-наказателна норма. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, в дадения срок е представил отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски в размер на 550лева за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от юрисконсулт Д.М., с доводи за неправилност на решението на районния съд. Моли се за неговата отмяна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.В представено по делото писмено становище от адвокат Г., се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Посочва като аргумент и решение на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно пълномощно за касационната инстанция и е допустима.

Съгласно чл. 218 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, касационната инстанция установи основание за недопусимост на оспореното решение.

Производството по делото пред РС Плевен е образувано по подадена от „Октопод инвест холдинг“ ЕАД жалба, против Електронен фиш № №**********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл.187а ал.2 т.З вр. чл. 179 ал.Зб от Закона за движението по пътищата на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Одесос [улица], представлявано от С. Д. с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.

За да постанови решението, в мотивите РС Плевен е приел, че с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********- за това, че на 02.40.2021 г., в 09:18 часа, в община Долни Дъбник, на път 1-3, км. 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движело ППС - ВЛЕКАЧ „МАН ТГХ“ е рет. № [рег. номер]. е технически допустима максималнф маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг - като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.Ю, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ПГ1С няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението било установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3, км. 100+471. Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.Ю, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

С обжалваното решение, РС Плевен е отменил като незаконосъборазен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание чл.187а ал.2 т.З вр. чл. 179 ал.Зб от Закона за движението по пътищата, на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.

Съдът намира, че решението е недопустимо. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по подадената от „Октопод инвест холдинг“ ЕАД жалба против ЕФ № 8504516037, издаден от АПИ, а по ЕФ с №8504576037, издаден от АПИ, който не е предмет на делото. Ето защо съдът приема, че като РС Плевен не се произнесъл по жалбата против ЕФ № **********, с която е бил сезиран е постановил недопустим съдебен акт.

С оглед изложеното, на осн. чл.221 ал.3 от АПК решението на РС Плевен следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по подадената от „Октопод инвест холдинг“ ЕАД жалба против ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция , издаден от АПИ София.

По искането за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 111/12.02.2025г., постановено по НАХД № 1188 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.