РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20245300900312 по описа за 2024 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
З. Ш. М., ЕГН **********, П. М. А., ЕГН **********, З. К. Х., с ЕГН
**********, с адрес: ****** , П. Й. И., с ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител З. К. Х., с ЕГН **********, двете с
адрес: ****** и З. Ш. М., с ЕГН: **********, представляван от своята майка и
законен представител З. К. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ******,
чрез адв. Р. М., съдебен адрес: *****, твърдят че на 02.02.2024г., около 15:56
часа. на път „1-8", на км. 255 + 200 м., лек автомобил марка и модел „Дачия
Докер“, с рег. № ******, управляван от водача И.К.П., движейки се в посока
гр. П., нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра
за изпреварване на движещ се пред него неустановен автомобил, при което
загубил контрол над управлението на автомобила си и блъснал правомерно
движещия се по насрещната лента за движение лек автомобил марка и модел
„Мерцедес Ц200 ЦДИ", с рег. № *****, управляван от Ш.З.М.., който
вследствие на удара починал.
Ищците З. Ш. М., ЕГН ********** и П. М. А., твърдят че починалият е техен
син като приемат изключително тежко загубата му. Излагат твърдения, че са
били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг.
Създадена била атмосфера на любов и взаимно уважение, членовете на
семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду
си, която се съхранила във времето и след като синът им съзрял и станал
самостоятелен. Редовно прекарвали време заедно, подкрепяли се във всичко и
между тях царяло разбирателство. Неизменно били заедно на всички поводи и
1
празници и се наслаждавали на времето, прекарано заедно. В пътния
инцидент ищците загубили най-скъпия за тях човек, като това променило
изцяло живота им и им нанесла непоправима загуба, изключителни по
интензитет душевни болки и страдания.
Твърди се също, че починалият Ш.З.М.. бил фактически съпруг на З. К. Х.,
фактически баща на П. Й. И. и баща на З. Ш. М., които изключително тежко
приемат неговата загуба. Излагат твърдения, че Ш., З. и децата им били едно
сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг.
Починалият и неговата фактическа съпруга отглеждали и възпитавали децата
си в атмосфера на любов, подкрепа и взаимно уважение. Ш. М. бил основен
стълб на семейството и с присъствието си носел чувство на сигурност и
спокойствие за З., П. и З.. Той бил изключително добър и грижовен съпруг и
баща, като се стараел нищо да не липсва на семейството му. Всичките му
усилия били насочени към щастието и благоденствието на неговите най-
близки хора. В пътния инцидент ищците загубили най-скъпия за тях човек,
като това променило изцяло живота им и им нанесла непоправима загуба,
изключителни по интензитет душевни болки и страдания, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба.
Ищците твърдят, че виновният водач е управлявал лек автомобил марка и
модел „Дачия Докер“, с рег. № ******, който е имал валидна задължителна
застраховка ,.Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица №
ВG/08/523003328767, валидна от 08.11.2023 г. до 07.11.2024 г.
На 15.02.2024 г. отправили молба - претенция с вх. № 310В003977/15.02.2024
г. и вх. № 310В003978/15.02.2024 г до посоченото дружество с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, за
причинените им и описани по-горе неимуществени вреди, което първоначално
не било удовлетворено.
Претендират ответното дружество да бъде осъдено да им заплати:
1/ На З. Ш. М. - обезщетение в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/ за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2024 г., вследствие
на което е причинена смъртта на сина му Ш.З.М.., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, чрез молба- претенция от
15.02.2024 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;
2/ На П. М. А. - обезщетение в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/ за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2024г., вследствие на
което е причинена смъртта на сина й Ш.З.М.., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, чрез молба- претенция от
15.02.2024г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;
3/ На З. К. Х., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 лева
/двеста хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
2
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
02.02.2024г., вследствие на което е причинена смъртта на фактическия й
съпруг Ш.З.М.., с ЕГН **********, законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествие, чрез молба- претенция от 15.02.2024г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението;
4/ На П. Й. И., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 лева
/двеста хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
02.02.2024г., вследствие на което е причинена смъртта на Ш.З.М.., с ЕГН
**********, който я е отглеждал като своя родна дъщеря, законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, чрез молба-претенция от
15.02.2024г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението;
5/ На З. Ш. М., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 лева
/двеста хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
02.02.2024г., вследствие на което е причинена смъртта на баща му Ш.З.М.., с
ЕГН **********, законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, чрез
молба-претенция от 15.02.2024г., до датата на окончателното изплащане на
обезщетението; направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град
София, бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на вина за застрахования при тях водач на
автомобил, както и причинно-следствената връзка между неговото поведение
и настъпилия резултат. При условията на евентуалност, твърди че е налице
съпричиняване вследствие виновно поведение на самия починал при
управление на автомобила му, тъй като го управлявал с несъобразена скорост;
без поставен волан и без да задейства веднага спирачната му система в
момента, когато е възникнала опасността от удар. Оспорва претендираните
неимуществени вреди, както и техния интензитет и продължителност.
Оспорва размера на исковете като твърди, че са необосновано завишени.
Оспорва датата на претендираната лихва за забава като излага твърдения, че
от ищците са поискани, но не са били предоставени, допълнителни документи,
които доказват претенцията им.
С писмена молба вх.№ 35113/28.10.2024 г., т.е. след образуване на настоящото
производство, ответното дружество уведомява съда, че след представяне на
допълнителни документи от ищците с тяхна до молба до застрахователя от
21.08.2024 г., дружеството е преразгледало отправените до него претенции за
изплащане на обезщетения и на 16.10.2024 г. е изплатило обезщетения за
неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш.З.М.. от по 110 000 /сто и
десет хиляди/ лева по отделно за ищците: З. Ш. М., баща на починалия; П. М.
А. – майка; З. Ш. М. – син и З. К.Х. – фактическа съпруга. Счита исковите
претенции в останалата им част за необосновано завишени. Не е изплатено
обезщетение на ищцата П. Й. И..
3
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е приложено ДП 21/2024 г. по описа на „РПТ“ при ОДМВР –
Пловдив, по което са приложени Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 12 от 02.02.2024 г.; План-схема на възникнало ПТП с пострадали лица
от 02.02.2024 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.02.2024г.;
Албум за посетено местопроизшествие; Фотоалбум за посетено
местопроизшествие. Така приетите писмени доказателства не са оспорени от
страните.
Относно механизма и обстоятелствата на настъпилото ПТП е изслушан
свидетеля Р. Ш. М., в съдебно заседание, проведено на 28.10.2024 г.
Свидетелят заявява: „Участвал съм в катастрофа на 2 февруари тази година.
Пътувах с автомобил „Мерцедес C 200“. Този автомобил се управляваше от
Ш.. В автомобила пътувахме трима човека с шофьора. Аз бях на задната
седалка. На предна дясна седалка седеше бащата на Ш.. Движихме се в посока
от гр. П. за с.Б., прибирахме се. Ние живеем в с.Б.. Пътят, по който се
движихме, беше с две ленти една лента в посока за П. и една лента в обратната
посока. Участъкът, преди да стане катастрофата, е прав, там няма завои. В
четири без десет следобед стана инцидентът. Светло беше. Времето беше
ясно. Настилката беше суха. Ние се движихме със скорост около 70-73 и 74 км
в час, но не мога да преценя точно. Познат му беше на Ш. този пътен участък.
Пред нас нямаше коли. В насрещната лента бяха две коли. В другото платно за
гр. П. се виждаха две коли. Произшествието стана между с. П. и с. В.. Ние си
пътувахме най-нормално и в един момент от лявото, от насрещното платно,
където се виждаха две коли, тръгна да изпреварва трета, с която направихме
катастрофата. Три коли се движиха в насрещното платно, но с третата
правихме катастрофата. Те двете се виждаха, а третата не даде знак, че ще
започва да изпреварва. Едната кола я подминахме и на другата кола бяхме
някъде посредата, когато третата кола започва да изпреварва. Тя беше на
неповече от 10-15 метра от момента, в който тя започна да навлиза. Третата
кола караше малко по-бързо. Тя даже не намали. Бяла беше на цвят колата, но
не си спомням „Дачия" ли беше, „Шкода" ли беше не помня. Не можахме да
разберем кога започна да навлиза в нашето платно. Само удара разбрахме.
Нямаше време нито да реагираме, нито да натиснем спирачка. Катастрофата
стана изцяло в нашата пътна лента от страната на шофьора.
След удара, ние бяхме в канавката. Самата кола се завъртя и ние се оказахме
обърнати в обратната посока за П.. Т.е. обърнахме се надясно и се завъртяхме.
Не можахме да видим какви деформации има по нашия автомобил, защото
пожарникарите дойдоха и започнаха да режат колата, за да могат да изкарат
шофьора от колата. Мисля, че само отпред ли беше, цялата предница ли беше
ударена, не знам. От страната на Ш. се наложи да се реже вратата, за да може
да го извадят. И тримата бяхме с предпазни колани в колата. Ш. след удара го
пипнах, за да видя дали има пулс, защото един човек, който спря, се обади на
телефон 112. Брат ми също го пипна и той каза, че няма пулс. Ш. беше на
седалката, но затиснат между канавката и двигателя на колата, който беше
навлезъл в купето от неговата страна. В автомобила пътувахме трима човека
4
заедно с шофьора. Ш. караше. В момента, в който видяхме маневрата на този
третия автомобил, изобщо нямахме възможност да реагираме и дори нямаше
спирачен път. B нашата посока, в която се движихме, има една лента. Ударът
настъпи в нашата лента. Автомобилът, който ни удари, почти целият беше в
нашата лента, направо си беше в нашето платно. Мисля, че челно ни удари, но
повече шофьорите го обраха удара. Другият автомобил се завърят, но си
остана на самото платно. На другия автомобил не знам дали шофьорът остана
вътре, тъй като дойдоха линейките и ни прибраха веднага. Моята врата се
отваряше. На брат ми също се отваряше вратата на автомобила. Само на Ш. не
можеше да се отвори вратата. От другата страна не можеха да се отворят и
двете врати на колата. Затова ги отрязаха, за да могат да извадят шофьора.
При самия удар предпазната възглавница на мястото, където седеше брат ми,
се пръсна и тя му е попречила да не е толкова тежък ударът. Той нямаше
счупен крак или ръка, но главата му беше цялата в кръв, ръката също и по
тялото имаше натъртвания. Мойте наранявания бяха на ребра четири ребра,
езика и главата.“
От така описаните по-горе писмени доказателства, показанията на
изслушания свидетел, както и заключението на комплексната съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. *. В.. С. и ** М. Б.,
която като компетентна съдът кредитира изцяло, неоспорена от страните, се
установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие:
И.К.П., е управлявал л.а. „Дачия Докер“ с per. № ****** по южната
пътна лента на платното за движение на път 1-8. По същото време Ш.З.М.. е
управлявал л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с per. ****** по северната пътна лена
на същият път в посока от изток на запад- срещу л.а. „Дачия Докер“. В зоната
на км 255+200м, водача на л.а. „Дачия Докер“ е предприел изпреварване на
движещите се пред него неизвестни автомобили и е навлязъл в насрещната за
него пътна лента. В този момент л.а. „Дачия Докер“ е отстоял на около 46м от
създаващата се конфликтна точка с л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“, а л.а.
„Мерцедес Ц200 ЦДИ“ на около 28,60м. В резултат на скорости и пресичане
на траектории след около 1,38s е настъпил удар, който е бил неизбежен за
водача на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“. Ударът е настъпил в предната лява част
на л.а. „Дачия Докер“ и в предната лява част на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“.
След удара л.а. „Дачия Докер“ се е установил на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ се е установил на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
От техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е, че водача
на л.а. „Дачия Докер“И.К.П., е управлявал автомобила по начин, на място и в
момент, когато не е било безопасно - навлязъл е в насрещната за него пътна
лента - когато там насрещно се е движил л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“.
Експертът *. С. е категоричен, че в изследваната пътна ситуация от
момента на навлизане на л.а. „Дачия Докер“ в насрещната пътна лента водачът
на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ - Ш.З.М.., е нямал техническа възможност да
5
спре преди мястото на удар. Максималната скорост, при която водачът на л.а.
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удар, е 55,23km/h. Предвид насрещното движение на
автомобилите преди удара, то дори л.а. „Мерцедес“ да бе спрял, удар пак би
настъпил.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие на водача Ш.З.М.. са били причинени: наличие на кръв в гръдна
кухина в общо количество 2.5 литра и в коремната кухина 0,5 литра.; частично
разкъсване на сърдечния мускул; пълно разкъсване на перикардната торбичка
и на белодробния трункус в основата; контузия и разкъсвания на белия дроб;
разкъсвания на слезка, бъбреци и черен дроб; дифузен мозъчен сак; счупвания
на ребра двустранно и на гръдната кост; счупване на леви раменна и бедрена
кости; счупване на тазовите кости; охлузвания по лицето и левия горен
крайник и двете коленни области.
Причината за смъртта на Ш.З.М.. е острата кръвозагуба в резултат на
тежка гръдно - коремна травма.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП,
получените в резултат на него травматични увреждания от страна на Ш. М. и
настъпилата смърт от тях.
Между страните не се спори, че ищците З. Ш. М., ЕГН ********** и П.
М. А., са родители на починалия Ш. М..
1/ В съдебно заседание, проведено на 28.10.2024 г., е изслушан
свидетеля Р. Ш. М., брат на ищеца З. Ш. М..
Той заявява: „Отношения между З. и сина му бяха много добри. Нямаха
празници, на които да не се съберат. Нямаше вечер, в която да не се събират
заедно. Ш. и баща му живееха заедно. Винаги са живели заедно до преди шест
месеца, когато З. им купи къща и Ш. отиде в новата къща със съпругата и
децата си. Новата им къща е до мен, даже няма и ограда между тях. Ние не
живеем заедно с бащата на Ш.. Къщата, която З. купи на сина си, се намира на
горе-долу на 50-100 метра от тяхната, много близо са двете къщи. Ш. отиде да
живее в новата къша със съпругата си З. и децата. ……Нямаше вечер да не се
виждат, дори и след като отидоха да живеят в новата къща. З., като баща,
абсолютно за всичко се е грижил за всички. Нямаше скарвания, дразки –
такива неща нямаше при тях. Когато се роди Ш., З. му направи тържество. Той
беше първото му дете. З. много се радваше. Той и кръщене направи на Ш..
Бащата му полагаше всякакви грижи – да го заведе на разходки. Ш.
посещаваше детска градина и училище до 12 клас. Бащата му го е водил и на
детска градина, и на училище, на лекар, когато се наложи. Той се
интересуваше за всичко, което се случваше с него. Той му е помагал и
6
финансово. Ш. – и с майка му, и с баща му, нямаше никакви проблеми,
уважаваха се. Разбираше се много добре с тях. За нищо не са се карали. Ш.
след като имаше вече свое семейсто, баща му продължи да му помага. Ние със
*** се занимаваме и те двамата ходеха заедно да работят. Когато почиваше и
не е на работа, Ш. ходеше да помага на баща си в ***то. Ш. винаги се
съветваше с баща си. Нямаше да реши да вземе нещо и да не се посъветва с
него. Не е имало никога прирекания помежду им. На празници винаги бяха
заедно. Преди да почине Ш., той имаше две деца, сега се роди третото – П.на,
З. и сега детенцето, което се роди, се казва А.. З. е кръстен на брат ми,
фактически Ш. го е кръстил на баща му. П. не е родно дете на Ш., но от
тригодишно го гледат заедно със съпругата му като свое. З. винаги е помагал
при отглеждането на внуците си. З., виждайки детето си в това състояние в
колата, беше психически много зле. Още го преживява. Нямам вечер да седне
и да не плаче, или да не го спомене. Казва: „Да бях си отдишъл аз, отколкото
детенцето ми. “. Психически той е много зле. В момента на катастрофата,
виждайки Ш., брат ми не можеше да повярва, че детето му си е отишло.
Психически направо беше разтурен. Бащата му отиде на погребението на Ш.,
но аз не можах да отида, защото не ме пуснаха от болницата. Много, много
тежко се отрази тази загуба на брат ми. Не може да се преживее. Постоянно се
говори за Ш.. Няма седмица в неделя да не се ходи на гробища. Той наскоро
направи два инсулта или инфаркта З.. Здравослоното му състояние не е никак
добро. Ш. беше прекрасен човек. Нямаше човек, с който да се е скарал, да е
нагрубил някого, от този род. Дори момчетата и комшиите казваха: „Ш.,
другият мандат да те направим *. “ И сигурно щяха да го изберат. Той имаше
много голямо доверие между хората. Той беше на 26 години, когато почина.
Брат ми се промени много след загубата на сина си. Към настоящия момент
още е тежко положението, не може да го преодолее“…..
Друг от изслушаните свидетели А.М.А., брат на ищцата П. М. А.,
изслушан в същото съдебно заседание, заявява:
„Зет ми З. два пъти след погребението на Ш. получи инфаркт. Аз лично
съм бил до него и съм го карал в болницата. В Интензивно отделение съм
влизал с него два пъти. Той беше в болницата „Света Каридат“. Хапчета съм
му купувам. Аз лично ходих да му вземам лекарствата, които са му
предписани от доктора.
Много тежко е състоянието му. Преди катастрофата не е имал никакви
здравословни проблеми.“
По делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза
на ищеца З. Ш., изготвена от Д. В., ****. Заключението по експертизата не бе
оспорено от страните и като компетентно изготвено съдът го кредитира
изцяло.
Съгласно същото, претърпяното пътно транспортно произшествие е
нарушило обичайния житейски ритъм на З. М.. Случилото се по своята
същност е непредвидено, внезапно и независещо от него. Напълно неочаквано
е изпаднал в безпомощно състояние. Изживял е интензивни неудоволствени
емоционални преживявания, които покриват критериите на остра стресова
7
реакция - тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание,
обръканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина,
емоционална загуба.
Психологичното състояние на З. Ш. М. към настоящия момент, при
засягане на емоционално значима за него тема – загубата на сина му, се
характеризира с неудоволствени емоционлани преживявания, носещи
характеристиките на психотравмено събитие, с изразено чувство на тъга,
напрегнатост, с астено-вегетативни прояви. Описаното психологично
състояние не представлява психично заболяване в смисъла на нарушено
функциониране на психичните сфери. Интензивността на преживяванията му
флуктуира във времето и в зависимост от ситуацията - помен, празници, място
на инцидента, дело и др.
Настъпилото процесно събитие, при З. Ш. М. е свързано преди всичко с
необратима емоционална загуба. Понастоящем в психологическото и
емоционално състояние на ищеца са налице епизодични ситуативни реакции
на напрежение и тревожност, които не изискват лечение. Не са налице
болестни симптоми.
Всички подробно описани от свидетеля и експерта негативни последици
и вреди за З. Ш. М., съдът приема, че са пряко и непосредствено следствие от
настъпилото ПТП и смъртта на сина му.
Съдът намира, че по делото не са налице достатъчно обективни
доказателства, които да установяват, че освен описаните психически и
емоционални травми ищецът З. Ш. да е получил здравословни проблеми,
които също да са в причинно-следствена връзка със смъртта на сина му. Макар
в показанията си, част от свидетелите да го твърдят, съдът намира, че в това
отношение следва да се кредитира заключението на КСМАТЕ, изготвена в
тази част от ** Б., съгласно която З. Ш. М., след настъпването на процесното
ПТП не е получил ново сърдечно-съдово заболяване или усложнил старите, от
които е страдал. Каса е се за стари заболявания на сърдечно съдовата
система.“
2/ Изслушан е свидетеля А.М.А., брат на ищцата П. М. А., който
заявява:
„Спомням си датата, на която стана катастрофата с Ш.. Беше на 2
февруари тази година. Тогава той беше на 26 години. Преди да почине Ш.
живееше с майка си и с баща си. Не е живял с тях до последно. Мисля, че
преди четири-пет месеца се премести в новата си къща, закупена от майка му
и баща му. Тя се намира в с.Б. в същото село, където е живял при родителите
му, близко до тях. Преди това при родителите му си жевееха с жена му З. и с
децата си. Отношенията между сестра ми П. и него бях чудесни – много се
обичаха, уважаваха се. През свободното си време идваха на гости у нас.
Сплотено, хубаво семейство бяха. Когато се роди племенника ми Ш., сестра
ми много се радваха с батко. Сестра ми винаги го е карала по болниците,
когато се е налагало. Гледаше го, хранеше го, облекло му купуваше, изучи го
до средно образование. Тя го караше на детска градинка и на училище. Сестра
ми П. и зет ми З. се грижиха финансово за него. След като стана пълнолетен,
8
те продължиха да му помагат финансово. Те му закупиха къща, да си има
собствена къща. Обичаха го много. Ш. помагаше през свободното си време на
баща си, заедно с него и с мен ходихме да поработваме, да вземем по някакъв
лев. Ходихме да работим в ***то. Или пък, ако не ходим някъде да
поработваме, ходихме на риболов. С майка си имаше много добри отношения,
обичаха се, уважаваха се. Той винаги й е помагал. Когато беше болна, той я
караше на доктори. Отиваше лекарствата й купи. С това помагаше на майка
си.
Преди да почине племенникът Ш. имаше две деца – П. и малкият З..
Голямата П. не е негова биологична дъщеря. От тригодишна живее при тях.
Той я гледаше като собствено дете, хранише я, обличаше я, на градинка я
караше, на училище е водише, осигуряваше й всичко – облеклото, храната.
П. също е помагала за отглеждането на тези деца. На празниците винаги
се събирахме цялата рода и сядахме на масата, да празнуваме. Когато П.
разбра за катастрофата, аз бях до нея. Тогава телефонът й звънна. Някой й се
обади и й каза, че зет ми и племенникът ми са претърпяли катастрофа. Аз
съответно запалих колата и тръгнахме заедно със сестра ми към мястото на
катастрофата. Разбрахме, че е станала в П.. Б. и П. са на близо разстояние.
Отидохме на място на катастрфата. Тя видя какво се е случило. Още при
слизането, не ни додаха да отидем при него, но той се виждаше. Бяхме на 10-
15 метра от автомобила. Полицията беше там, Пожарната беше там, но не ни
дадоха да го видим. Времето беше ясно и всичко се виждаше. Тя, като видя
племенника ми, припадна. Оттам нататък взех да я свестявам. Тежко, мнного
тежко го прие. Погребението на Ш. го организираха П. и З.. Аз бях на
погребението. Родителите му също бяха там. На погребението бяха съкрушени
родителите му. Много зле, и те продължават да са зле. След погребението на
племенника, сестра ми не е предишната сестра, която беше, която споделяше с
мен. Сега не споделя нищо с мен като брат. Отива зад къшата, крие се, плаче.
Аз я гледам. Не е същата, нещо в нея се пречупи. Ходи на гроба на Ш., реве. В
седмицата ходи по един път на гробищата – в неделя. Почти всеки път се
случва аз да вървя след нея, защото много се притеснявам, че като отиде на
гроба и там ще си остане, тъй като тя стои там, плаче, плаче и припада. Мен
ме е страх да не й се случи нещо и веднага тръгвам след нея.
Ш. беше добър баща, всеотдаен баща, хубав човек. Цялото село може да
го каже. С никого не се е карал. Работеше си, гледаше си семейството.
Гледаше малките да имат всичко. Такъв човек беше Ш..“
По делото е изслушана и приета съдебно-психологична експертиза за
психическото състояния на ищцата П. А., изготвена от в.л. Д. В..
Заключението не бе оспорено от страните, не противоречи на събраните по
делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло. Според
експерта, А. е създала семейство, което е съхранено до момента. Отношенията
са представени като хармонични. В разширената фамилия отношенията са
представени като близки и подкрепящи. Смъртта на синът , като внезапно и
неочаквано събитие, нарушава нейния обичаен жизнен цикъл, неочакваността
винаги е по-трудна за преодоляване. П. преживява това събитие като внезапна
промяна в семейството. Загиналият е нейно първородно дете, споделя за
9
изградена близка доверителна връзка между тях. Споделените преживявания
към онзи момент по характеристиките си и продължителността покриват
критериите на травматична стресова реакция. Била е под влияние на
собствените изживявания - скръб, гняв, съпричастност към емоционалното
състояние на най-близкото обкръжение. Провокирани са усещания за тъга и
скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание, обърканост,
снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина, емоционална
загуба.
Психологичното състояние на П. М. А. към настоящия момент, при
засягане на емоционално значима за нея тема – загубата на сина , се
характеризира с неудоволствени емоционлани преживявания, носещи
характеристиките на психотравмено събитие, с изразено чувство на тъга,
напрегнатост, с астено-вегетативни прояви. Описаното психологично
състояние не представлява психично заболяване в смисъла на нарушено
функциониране на психичните сфери. Интензивността на преживяванията
флуктуира във времето и в зависимост от ситуацията - помен, празници, място
на инцидента, дело и други.
Настъпилото процесно събитие, при ищцата е свързано преди всичко с
необратима емоционална загуба. Преживяното безспорно е причинило
психоемоционален стрес, който повлиява и емоционалното състояние,
възприятията , вътрешните нагласи, очаквания и емоционални състояния.
Изпитвала е неудоволствени изживявания, с негативен емоционален нюанс, с
различна продължителност и интензитет във времето. Тя се е справяла и
продължава да се справя според капацитета и особеностите на личността си.
3/ Свидетелката Г. М.Н. е изслушана относно ищцата З. К. Х.. Тя
заявява, че Ш. и З. били „семейни“ преди да почине. Те били заедно от 2017 г.,
макар да нямали сключен граждански брак. „По нашата традиция, ние-ромите
не правим граждански брак. Направиха годеж. Когато се ожениха З. и Ш.,
заживяха в къщата със свекървата и свекъра, т.е. с П. и З., в село Б.. Преди да
почине Ш., те живееха в друга къща, защото вече си направиха къща и се
преместиха в новата къща. Не знам кой е закупил тази къща. Докъдето знам и
се познаваме, З. и Ш. бяха като мъж и жена, прекрасно семейство, много се
уважаваха, много се разбираха, добре се живееха. Той работеше и държеше
много за семейството и децата си. Нашето село, нашето общество ги
приемахме като семейство. Ш. помагаше на съпругата си с всичко – с децата, с
работата, с домашната работа. Ш. осигуряваше издръжката на семейството,
той работеше. З. помагаше на съпруга си, защото и тя работеше, но нямаше
как да работи, когато забременя, имаше грижи към децата. Двамата отиваха в
А. на разходка с децата, да купуват дрехи, да си пазаруват. В селото на
центъра имаме парк, там излизаха на разходка с децата. Цялото село за тях
говореше, че са прекрасна двойка.
Когато З. се ожени с Ш., тя имаше едно момиченце П., тогава тя беше на
3 годинки. З. и Ш. имаха едно дете, вече са две, но преди да почине имаха З..
З. беше бременна в третия месец, когато стана катастрофата и Ш. почина. Ш.
отглеждаше детето П. от 3- годишна възраст. Цялото село говореше, защото
всичките знаеха, че това дете не е неговото, но той се грижи. Сутрин с колата
10
го караше на училище, на градинка, постоянно се нея на центъра, купуваше й
неща, не правеше никаква разлика. Към това дете Ш. се обръщаше с „дъще“, а
тя към него с „татко“.
З. и Ш. не са се карали. На празници бяха заедно. З. много тежко разбра
за смъртта на мъжа си. Когато стана катастрофата, ние пристигнахме там.
След като се прибрахме, тя беше бременна и нямаше как да й кажем, защото
знаем как ще го преживее една бременна жена. Закарахме я в болницата и до
последно я лъгахме, че той е жив, докато говорим с лекар дали може да й
дадат някакво хапче за успокояване. Когато й казахме, тя беше в шок, много
тежко го преживя. Тя дойде на погребението на Ш., чувстваше се много зле,
до последно аз бях до нея, тя нямаше сили за нищо. Тя не беше на себе си,
бяхме до нея като подкрепа. Много й липсва, плюс това тя беше бременна и
чакаха това второ дете с много голяма радост. След тази злополука, има
някакви моменти, в които говориш с нея, а тя някъде другаде гледа, тя все
мисли за мъжа си. Сега, след като роди, тя си има грижи към децата, гледа си
семейството. От време на време, по празници, гледа снимките, реве си, крие се
от децата. Посещава гроба на Ш.. Към настоящия момент, финансово, като не
работи никъде, трудно й е. Ш. беше много добър човек, на никой в селото
нищо лошо не е направил. В едно село сме с него и се познаваме от преди
даже да станем сватанаци. Той работеше и се грижеше за семейството. С
всеки един имаше добри отношения. Познавам З. от 2017 година. Тя идва от
друго село, в нашето село стана снаха и се запознахме с нея. Преди това не
съм я познавала. П. учи в село Б., в *** клас е. В момента З. живее в къщата
си, тази, която са купили с мъжа си. Засега не е сама, със свекъра си, със
свекървата, отиват, помага й, дъщеря ми също отива и помага. Тя си живее с
децата.“
По делото е изслушана и приета съдебно-психологична експертиза за
психическото състояния на ищцата З. Х., изготвена от в.л. Д. В.. Заключението
по експертизата също не бе оспорено от страните и съдът го кредитира
изцяло. Съгласно същото, случилото се, с летален за съпруга край, е
значимо и трудно преодолимо събитие в живота на З.. Тя е преживяла това
събитие като внезапна промяна в семейството, тъй като пострадалия е нейн
съпруг, баща на децата , имала е изцяло емоционална, морална,
финансовата му подкрепа и пълно съдействие в останалите потребности.
Смъртта на партнъора е внезапно и неочаквано събитие нарушаващо
нейния обичаен жизнен цикъл.
Споделените преживявания към онзи момент по характеристиките си и
продължителността покриват критериите на травматична стресова реакция.
Била е под влияние на собствените изживявания - скръб, гняв, чувство за
вина, съпричастност към емоционалното състояние на най-близкото
обкръжение. В конкретната ситуация за нея следва нежелан, неизбежен
период от време, в който тя има редица задължения, свързани с наложителна
активност от нейна страна. Това включва уреждане на административни
въпроси, отговорност и участие в ритуали, съобразяване на изисквания,
традиции, общоприети норми. Успоредно с това е била под влияние на
собствените изживявания - скръб, съпричастие към емоционалното състояние
11
на най- близкото обкръжение.
Непосредствено след случилото се ищцата е била с емоционални
симптоми на тревожност, напрежение, отчаяние, притеснения, понижена
самооценка, психична и физическа умора, ограничени социални контакти.
Това е затруднило ежедневието , но не е довело до нарушаване на
функционирането.
Психологичното състояние на З. Х. към настоящия момент, при засягане
на емоционално значима за нея тема – загубата на съпруга , се
характеризира с неудоволствени емоционлани преживявания, носещи
характеристиките на психотравмено събитие, с изразено чувство на тъга,
напрегнатост, с астено-вегетативни прояви. Описаното психологично
състояние не представлява психично заболяване в смисъла на нарушено
функциониране на психичните сфери. Интензивността на преживяванията
флуктуира във времето и в зависимост от ситуацията - помен, празници, място
на инцидента, дело и др..
Настъпилото процесно събитие, при З. К. Х. е свързано преди всичко с
необратима емоционална загуба. Преживяното безспорно е причинило
психоемоционален стрес, който повлиява и емоционалното състояние,
възприятията , вътрешните нагласи, очаквания и емоционални състояния.
Изпитвала е неудоволствени изживявания, с негативен емоционален нюанс, с
различна продължителност и интензитет във времето.
4/ Изслушана е свидетелката С. М.Н.. Тя заявява, че познава Ш. и сина
му З.. „Ние сме комшии с тях може би 7-8 години. Спомням си за
катастрофата с Ш., не си спомням дата, стана 2024 година. Ш. и синът му З.
живееха с нас на една улица. Ш. много добре се грижеше за З., караше го на
училище, на разходки, в болница, когато се налагаше, купуваше му нужните
работи, каквото е необходимо за децата. Финансово той издържаше З.. Когато
се роди З., бяха направили кръщене може би, рождени дни, всичко се
празнуваше. Ш. купуваше дрехи на детето, за училище раници, абсолютно
всичко необходимо. Помагаше в неговото отглеждане на З.. Правиха всичко
необходимо, с което да се занимава детето, беше в прегръдките му постоянно,
детето имаше нужда от това. Преди да почине, отношенията на бащата към
сина и на син към бащата бяха много добри. На празници бяха заедно. Детето
разчиташе на баща си, обръщаше се към него за съвети.
Ш., освен З., има и друго дете, това дете се казва П., има и още едно.
Това дете П. не е негово дете, но израсна при него, от 3-годишна П. живее там.
Ш. не правеше разлика между биологичното си дете З. и П..
З. нямаше как да не разбере за смъртта на баща си, защото майка му
много тежко и сложно прие истината, като чу че вече не съществува бащата на
децата й. Той нямаше как да не разбере, при положение че всичките плачат,
реват и той го осъзна. Детето много тежко реагира на тази новина, ревеше
постоянно, не му се стоеше на едно място, искаше да го види. Детето не беше
на погребението на баща си. Към настоящия момент З. се чувства много зле.
Малко е по-агресивен. Не мога да кажа за друга промяна, защото се опитваме
да го залъгваме с нещо, да се заиграва, опитваме да не говорим пред него за
12
баща му. Търси го все още, пита, надява се, очаква. Понякога майка му го
взима на гроба на Ш.. Ш. беше много добър по сърце, обичаше да помага, да
си гледа децата, да издържа семейството си.“
Относно психическото състояние на З. Ш. също е изслушана съдебно-
психологична експертиза, изготвена от в.л. Д. В.. Заключението по нея не бе
оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло. Според експерта, до
момента на процесния инцидент З. е отглеждан в хомогенна семейна среда, с
по-голяма сестра. Базисните му потребности са били задоволени, имал е
сигурност и приютеност в семейната среда. В динамиката на семейните
взаймоотношения се демонстрира добра емоционална свързаност, ясна
йерархична структура, установени междуличностни граници, добри
материални стимули.
На етапа на експертизата детето З. е предварително съответно
уведомено за предстоящата процедура от значимия фактор - майката. Има
основание да се направи извод, че поведението на детето е спонтанно и не е
повлияно от предварителни инструкции. Също така по подходящ начин му е
дадена възможност своевременно да знае обективната истина. Достъпна и
подходяща версия за дете е, че баща му е „гълъбче, звездичка“ - той е
непреодолимо далеч, но присъствието му остава завинаги.
Детето преживява това събитие като внезапна промяна в семейството,
тъй като загиналия е значим за него обект на привързаност, имал е изцяло
неговата опора, грижа, подкрепа, модел на подражание. Към онзи момент
малкият З. е на шест годишна възраст. Настъпилото процесно събитие, загуба
на родител, при З. М. е свързано преди всичко с необратима емоционална
загуба, носеща траен отпечатък върху личностното и емоционално съзряване.
Емоционалното му състояние, след смъртта на неговия баща, се
характеризира с тревожност, страх, емоционална лабилност. Причините за
това са комплексни - възрастта му, житейската ситуация, в която е поставен,
недостатъчно добре развити умения за общуване и емоционална регулация,
преживяване на ситуация на несигурност и нестабилност. Понастоящем
психологичното му състояние е стабилизирано, налице са епизодични
ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
Не са налице болестни симптоми.
Психологичната роля на бащата в този възрастов преход е свързана с
изграждането на авторитети, чувство за цялост, сигурност, автономност. На
практика неговата физическа и емоционална липса създава предпоставка за
трудност при изграждане на доверителни връзки в зряла възраст, както и
психологична невъзможност за интегриране на цялостен Аз – образ.
5/ Относно ищцата П. И., свидетелката И.Г.Н. заявява пред съда:
„Познавах Ш.. Знам за катастрофата, тя беше на 02.02.2024 година. Познавам
П. И., аз влязох в къщата им от 2021 година, тя беше първи клас. Преди това
не съм познавала детето. Знаех, че в селото имаме нова снаха с дете и съм ги
мяркала в парковете на центъра. П. живееше с батко ми Ш. М. и с майка си З.
Х., свекърва ми П. А. и свекър ми. Ш. се грижеше за това дете от 3-годишно.
Когато заживяха заедно, те винаги са имали голямо разбирателство, откакто аз
13
влязох от 4 години в къщата им, батко ми се е грижил винаги добре за това
дете, имало е бащино внимание и го е имал като биологично дете. Както З. М.
получаваше подаръци, така и П. И. получаваше подаръци. Той я водеше на
училище, на детска градина, постоянно на лекари я водеше. Ш. М.
осигуряваше издръжката на това дете. Той я наричаше „дъще“, а тя него
„татко“. Не правеше разлика между децата. П. приемаше Ш. като ****, с него
учеше таблицата, постоянно имаше бащино внимание. Знам кой е **** на
детето – **** но той никаква връзка не е поддържал с това дете, никога не го е
търсил през тези четири години, през които аз съм била там. П. е била на една
година, когато са се разделили З. и Й.. След това детето не е поддържала
никаква връзка с баща си, тя приемаше батко ми за **** – Ш.. Ш. й
организираше рождени дни. Когато правеше рождени дни на З., така и П.
получаваше същото внимание. На празници семейството беше заедно. Имаше
голямо разбирателство. Не съм запозната с караници между П. и Ш..
На 02 февруари между три и четири часа ние получихме обаждане, че
той е катастрофирал, отидохме на мястото и видяхме катастрофата. Кака ми
не знаеше нищо, тя си беше вкъщи. Прибрахме се, не можахме да й кажем
веднага, че той е починал, казахме й, че е в болницата, за да не й стане лошо,
тя беше бременна в третия месец. Казахме, че е катастрофирал и я излъгахме,
че е в болницата, не й казахме веднага, че е починал, децата чуха това. На П. й
стана лошо, З. започна да плаче и после с кака ми тръгнахме към болницата в
Пловдив, тя не знаеше, че е мъртъв.
П. не беше на погребението на баща си. Тя го прие много лошо.
Постоянно пита за него, не го прие като дете, тя си беше голяма. След тази
злополука, има някаква промяна, по-агресивна е, пита, разпитва, как е
станало, защо е станало така, защо нейният баща. Покрай нея и З. така пита.
Към настоящия момент при детето има някаква промяна, обаче пак пита за
него, тя не спира да пита за него, той й е в главата, гледа негови снимки,
разпитва къде е баща й, добре ли е, яде ли. Тя посещава гроба му с майка си, в
седмицата поне два пъти отива, целува снимката, сипва му вода. След тази
злополука, имаше период от време, в който детето не посещаваше училище.
Ние искахме да обърнем внимание на тези деца, в училище децата постоянно
питаха „Баща ти почина ли?“ и ние не ги оставяхме, за да мине малко време,
да не се чувстват подтиснати. Имаше един такъв период, в който децата си
стояха вкъщи, бяха покрай нас. Ш. беше много добър човек. В нашето село
няма човек, който да излезе и да каже, че той не се е държал добре с него,
помагаше на всички, беше общителен, усмихнат, весел човек. Когато види
познат на пътя, той спираше, питаше има ли нужда от нещо, от някаква
помощ. През 2021 година влязох в къщата на свекърва ми П. А.. Те живееха
заедно с батко ми Ш. и З., т.е. кака ми, но след това те си излязоха отделно.
Преместиха се 2023 година, беше м. май. В деня на катастрофата, ние ги
излъгахме, че е в болницата, не искахме да кажем пред кака ми, нали беше
бременна, че Ш. е починал веднага.“
Изслушана е и съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. Д.
В., ****. Според неоспореното от страните заключение: „Родителите на П. се
разделят, когато тя е на около една година. Основни грижи за нея са полагани
14
от майката. На следващ етап, П. е адаптирана към новото съжителство на
майката. Споделено е, че П. изцяло припознава пастрока си Ш. З. за ****.
Същият е полагал родителска грижа за детето в продължителен период от
време. Базисните потребности са задоволени, има сигурност, емоционална
грижа, споделеност в семейната среда. В динамиката на семейните
взаймоотношения се демонстрира добра емоционална свързаност, ясна
йерархична структура, установени междуличностни граници, добри
материални стимули.
П. е преживяла смъртта на Ш. З. като внезапна промяна в семейството,
тъй като пострадалия е нейн баща, имала е изцяло неговата опора,
емоционална подкрепа и пълно съдействие в останалите потребности.
Взаимоотношенията с него са споделени като хармонични, грижовни,
всеотдайни. Преживяванията й към този момент, по характеристиките си и
продължителността, покриват критериите на острата стресова реакция, която
следва изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Била е
в съзнание и е възприемала случилото се. Симптомите показват голямо
разнообразие, включват първоначално състояние на зашеметеност,
вегетативни признаци на паническа тревожност.
Загубата на родител, при П. И. е свързана преди всичко с необратима
емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностното и
емоционално съзряване.
Към настоящия момент, емоционалното състояние, след смъртта на
нейния баща, се характеризира с тревожност, страх, емоционална лабилност.
Причините за това са комплексни - възрастта , житейската ситуация, в която
е поставена, недостатъчно добре развитите умения за общуване и
емоционална регулация, преживяване на ситуация на несигурност и
нестабилност. Понастоящем психологичното състояние е стабилизирано,
налице са епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които
не изискват лечение. Не са налице болестни симптоми.
Психологичната роля на бащата в този възрастов преход е свързана с
изграждането на авторитети, чувство за цялост, сигурност, автономност. На
практика неговата физическа и емоционална липса създава предпоставка за
трудност при изграждане на доверителни връзки в зряла възраст, както и
психологична невъзможност за интегриране на цялостен Аз – образ.
При така събраните писмени и гласни доказателства относно всички
ищци, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
На първо място, по делото не се спори, че З. Ш. М. ЕГН ********** и П.
М. А. са съответно баща и майка на загиналия Ш. М.. Безспорен и факта, че З.
Ш. М. ЕГН ********** е негов син. Ето защо, по отношение на всички тях,
съдът намира, че сред лицата, изрично посочени в Постановление №
4/25.05.201962 г. на Пленума на ВКС, които имат право да получат
обезщетение за вреди от непозволено увреждане от смъртта на Ш. М..
Относно ищците З. К. Х. – фактическа съпруга и П. Й. И. – неосиновено
дете на З. Х., съдът намира, че също сред активно легитимираните лица да
получат обезщетение за вреди от смъртта на Ш. М., тъй като са изрично
15
посочени лица, съгласно Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВКС, с
което е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено
дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала, какъвто е процесния случай.
Посочените правни изводи, не се оспорват от ответното дружество по
отношение на всички ищци, с изключение на П. Й. И., и реално се признават с
извършените към тях в хода на производството плащания на суми.
На второ място, съдът намира, че всички подробно описани по-горе
негативни последици, претърпени от всеки от ищците поотделно, са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие и
настъпилата, вследствие на него смърт на Ш. М..
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на виновният
водач , управлявал лек автомобил марка и модел „Дачия Докер“, с рег. №
******, е била застрахована при ответното застрахователно дружество с
полица № ВG/08/523003328767, валидна от 08.11.2023 г. до 07.11.2024 г.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е
материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на загиналия, направени от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Твърди се от ответното дружество, че починалият, в качеството си водач,
е управлявал описания автомобил „Мерцедес“ с несъобразена скорост, без
поставен волан и без да задейства веднага спирачната му система в момента,
когато е възникнала опасността от удар.
И трите възражения бяха категорично опровергани от заключението по
изслушаната и подробно коментирана по-горе КСМАТЕ. Конкретно, в
16
отговорите на въпроси с № 14, 15 и 16, експертът е посочил, че в материалите
по делото няма данни, от които да се определи намаляване на скоростта на л.а.
„Мерцедес Ц200 ЦДИ“ преди произшествието.
В изследваната пътна ситуация от момента на навлизане на л.а. „Дачия
Докер“ в насрещната пътна лента, водачът на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ -
Ш.З.М.., е нямал каквато и да е техническа възможност да спре преди мястото
на удара. Максималната скорост, при която водачът на л.а. „Мерцедес Ц 200
ЦДИ“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удар, е
55,23km/h., но предвид насрещното движение на автомобилите преди удара,
то дори л.а.„Мерцедес“ да бе спрял, удар пак би настъпил. Налага се
единствено възможният извод, че с каквато и скорост да е управлявал своя
автомобил Ш. М., дори такава, която би му позволила да спре напълно,
предвид скоростта и най-вече насрещното движение на л.а. „Дачия Докер“,
насрещният удар между тях е бил напълно неизбежен.
От приложения към досъдебното производство снимков материал и
протокол за оглед, а и от заключението на КСМАТЕ се установява, че
починалият е пътувал без правилно поставен предпазен колан. Експертите
обаче са категорични, че предвид силата и естеството на удара, такъв удар не
би предотвратил по никакъв начин настъпване смърттта на Ш. М.:
„Настъпилият удар е високо енергиен с навлизане на части от купето на
автомобила в зоната на водача. Предвид това обстоятелство с поставен
предпазен колан, водач на л.а. „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ е възможно да има по
кожата на гръдният кош и корема ивичести кръвонасядания и/ или
охлузвания, както и счупване на ребра отпред и лява ключица. Анализирайки
механизма на ПТП с навлизането на части от купето на автомобила в зоната
на водача и високо енергийният удар, ако водачът бе с правилно поставен
предпазен колан, то гръдната и коремна травми биха били по-леки, но тогава
щяха да настъпят по-тежки инерционни травми, които ще са смъртоносни.“
Ето защо, налага се извод, че в процесния случай, неправилно
поставения предпазен колан, не е онзи конкретно установен принос, без който
не би се достигнало до смъртта на водача предвид навлзането на части от
купето в автомобила в зоната на водача и високо енергийния удар.
Съдът намира, че приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е
настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Такива
доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха, поради
което съдът намира посоченото възражение за неоснователно и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
17
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита спецификата на конкретната
житейска ситуация. Всички изслушани свидетели описват едни и същи,
непротиворечащи си факти и обстоятелства относно средата, в която са
живели ищците и Ш. М.. Всички те са обитавали един и същи дом, създали са
семейна среда, изградена с взаимна любов, уважение, общо празнуване и
почитане на празници, взаимопомощ. Всички те са били възприемани и са
били едно семейство, което макар и с различни поколения, е изградило
традиционни за българското семейство ценности.
За всеки един от ищците, смъртта на Ш. М., е било изключително
шокиращо събитие, което коренно е променило в силно негативен план тази
обстановка и начина на живот до момента. Всеки един от тях по свой начин се
е сблъскал с това събитие, по свой начин е трябвало да се справи с него и да го
преодолее. Безспорно, всеки от ищците е имал и различна, индивидуална и по
свой начин отличаваща се връзка със загиналия.
Съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе
обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищците
психически травми, както и интензитета на причинените им болки и
страдания и тяхната продължителност.
Подробно описано по-горе, може да се обобщи, че смъртта на сина му е
нарушило обичайния житейски ритъм на З. М.. Случилото се по своята
същност е непредвидено, внезапно и независещо от него. Напълно неочаквано
е изпаднал в безпомощно състояние. Изживял е интензивни неудоволствени
емоционални преживявания, които покриват критериите на остра стресова
реакция - тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик – страдание,
обръканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина,
емоционална загуба.
Същите са били със силен интензитет в началото при научаване на факта
на смъртта и постепенно в някаква степен са се уталожили като и към
настоящия момент не са изчезвали и винаги се възстановяват при спомен за
сина му. Затова и съдът отчита, че психическите болки и страдания към
настоящия момент не са изцяло предолени.
Същото в пълна степен следва да се каже относно ищцата П. М. А..
Нейният живот също е бил внезапно разбит от загубата на сина й, с когото са
били свързани спомени, надежди, майчинска любов.
З. К. Х. е загубила своя мъж, с който във взаимна любов са изградили
щастливо семейство. Той е бил нейната опора, приел е П. И. като своя
собствена дъщеря като двамата са отглеждали децата си с труд и любов.
Загубата на мъжа в живота й, внезапно освен силно негативните емоции, я е
изправила и пред нови по-големи трудности, свързани с това да продължи
сама напред с трите си деца.
П. И. реално е имала и познавала като **** единствено загиналия Ш..
18
Не се събраха каквито и да е данни по делото освен такива за изключително
близки отношения между тях като баща и родна дъщеря. Тя е имала напълно
изграден образ за него като за ****, който е полагал всички грижи за нея и я е
възпитавал наред със З.. Загубата от връзката с него, я е поставила в остра
стресова ситуация, със силно негативни емоционални изживявания и ясно
съзнание за загуба на баща.
З. Ш. М. е загубил своя баща, с който вече са били изградили лична
връзка като баща и син, свързана с общи спомени и изживявания, оставили
отпечатък в него. За него баща му е бил опора и го е дарил с лючов. Загубата
му е била внезапна и болезнена, трудна са осъзнаване и преодоляване.
При така установените психически травми, промяна в начина на живот и
страдания на ищците, съдът следва да определи „справедливо обезщетение“.
Нищо не би могло да замести загубата на починалия Ш. М., необратимата
липса на син, съпруг и баща. Няма парична сума, която да може да се
определи като справедлив финансов или друг еквивалент на тази загуба. Като
взе предвид всички подробно изложени мотиви относно възрастта на всеки
един от ищците, личните му отношения с починалия, степента на
преживените психически травми и стрес, както и задължението на съда да се
съобрази с икономическата конюнктура, както и с установената към момента
съдебна практика по сходни случаи, съдът намира, че на всеки един от ищците
следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания, преживени от смъртта на починалия Ш. М., в
размер на 160 000 лева за всеки, като в останалата част до пълния предявен от
всеки от ищците иск размер от по 200 000 лева, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Съдът отчита факта, че след образуване на настоящото производство,
ответното дружество е изплатило обезщетение за немуществени вреди от
смъртта на Ш. М., в размер от по 110 000 лв. Ето защо, на всеки от, получил
посочената сума, следва да се присъди разликата от 50 000 лв. до пълния
определен размер от 160 000 лв. за всеки.
На ищцата П. Й. И., представлявана от своята майка и законен
представител З. К. Х., сумата от 160 000 лв. следва да се изплати изцяло,
доколкото на нея не е изплатено каквото и да е обезщетение от
застрахователното дружество.
Всички посочени главници следва да се присъдят ведно със законната
лихва върху тях. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно
това препращане, задължението на застрахователя да обезщети възниква или
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай ищците са предявили
застрахователната си претенция пред застрахователя на 15.02.2024 г.
На 16.10.2024 г. са извършени плащания от по 110 000 лв. за всички
19
ищци без П. Й. И.. Казаното означава, че на тези ищци, за периода 15.02.24 –
16.10.24 г. ответното дружество дължи лихва върху главница от 160 000 лв., а
след 17.10.2024 г. – върху главница от 50 000 лв.до окончателното плащане.
По отношение на ищцата П. Й. И., ответното дружество дължи законна
лихва върху главница от 160 000 лв., считано от 15.02.2024 г. до окончателното
й изплащане, предвид липсата на частично плащане в хода на делото.
Относно претендираните от страните разноски:
Ищците претендират присъждане на разноски в размер на 60.00 лв.,
съгласно списък по чл.80 от ГПК, приложен по делото. Съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, искането им следва да се
уважи за сумата 48 лв., която ответникът следва да им заплати.
Ответното дружество претендира присъждане на разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК /л.367 от делото/. На основание чл. 78, ал.8 във вр. с
чл. 78, ал.3 от ГПК, както и размера на отхвърлената част от исковете, съдът
намира за основателно за сумата 106 лв., които ищците следва да му заплатят.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на дължимата държавна такса в размер на 32 000
лв. и разноски, заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част от
исковете в размер на 280 лв.
Адв. Р. М., претендира да й се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищците, на основание чл. 32 от ЗАдв.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение /макар конкретен размер да не е
посочен/.
Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото,
броя проведени съдебни заседания, както и обстоятелството, че определения
размер на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 е
ориентировъчен, но не и задължителен, съдът намира, че на адв. М. следва да
се присъди възнаграждение в размер на 24 000 лв. без ДДС.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град София,
бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати на З. Ш. М., ЕГН **********, по
банкова сметка IBAN ******, П. М. А., ЕГН **********, по банкова сметка
IBAN ******, З. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****** , по банкова сметка
IBAN ******, и З. Ш. М., с ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител З. К. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ******, по
банкова сметка с IBAN *********, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: *****,
допълнително по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, към вече
изплатени по 110 000 /сто и десет хиляди/ на всеки от тях, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди психически болки и страдания от
смъртта на Ш.З.М.. ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило
20
на 02.02.2024 г. на път I-8, на км.255+200, ведно със законната лихва върху
главницата от 160 000 лв., считано от 15.02.2024 г. до 16.10.2024 г., както и
законната лихва върху главница от 50 000 лв., считано от 17.10.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на посочените ищци в
останалата им част до пълния предявен размер от 200 000 лева като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град София,
бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати на П. Й. И. ЕГН **********,
представляванА от своята майка и законен представител З. К. Х., с ЕГН
**********, двете с адрес: ******, по банкова сметка с IBAN ***********,
чрез адв. Р. М., съдебен адрес: *****, сумата 160 000 /сто и шестдесет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди психически
болки и страдания от смъртта на Ш.З.М.. ЕГН **********, починал
вследствие на ПТП, настъпило на 02.02.2024 г. на път I-8, на км.255+200,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 200 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град София,
бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати на З. Ш. М., ЕГН **********, по
банкова сметка IBAN ******, П. М. А., ЕГН **********, по банкова сметка
IBAN ******, З. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****** **. по банкова
сметка IBAN ******, и З. Ш. М., с ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител З. К. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес:
******, по банкова сметка с IBAN *********, П. Й. И. ЕГН **********,
представляванА от своята майка и законен представител З. К. Х., с ЕГН
**********, двете с адрес: ******, по банкова сметка с IBAN **************,
чрез адв. Р. М., съдебен адрес: *****, разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 48 лева.
ОСЪЖДА З. Ш. М., ЕГН **********, П. М. А., ЕГН **********, З. К.
Х., с ЕГН **********, с адрес: ****** **. З. Ш. М., с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З. К. Х., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: ********** **. и П. Й. И. ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител З. К. Х., с ЕГН
**********, двете с адрес: ********** **. чрез адв. Р. М., съдебен адрес:
*****, да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град
София, бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, разноски съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 106 лева.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град София,
бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 32 000
лв. и разноски, заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част от
исковете в размер на 280 лв.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с адрес: град София,
бул. "Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати на адв. Р. М., съдебен адрес: *****,
на основание чл. 32 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение за процесуално
21
представителство пред Окръжен съд Пловдив на З. Ш. М., ЕГН **********,
П. М. А., ЕГН **********, З. К. Х., с ЕГН **********, З. Ш. М., с ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител З. К. Х., с
ЕГН **********, и П. Й. И. ЕГН **********, представлявана от своята майка
и законен представител З. К. Х., с ЕГН **********, всички с адрес:
********** , в размер на 24 000 лв. без ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
22