№ 32107
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110146919 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. С. Д., процесуален представител на ищеца Л. Т. за
изменение на решение №13695/10.07.2024г., постановено по гр.д. №46919/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилни мотивите, с
които съдът е отказал да осъди ответника да й заплати възнаграждение за
осъществената от нея безплатна правна помощ на ищеца. Твърди, че е предявен само
един иск, като са посочени няколко основание за недължимост на сумите, а не е
предявен иск при условията на евентуалност, като дори това да е така, разноските
следвало да се определят съобразно изхода от него. Оспорва, че е налице признание на
иска от ответника, като същият бил признал само един от фактите, които ищеца
твърди, а именно погасяване на задълженията по давност, като излага доводи, че с
поведението си същият е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че в списъкът по
чл.80 ГПК е посочила, дължимото й се според нея възнаграждение в размер на 480
лева. Моли да бъде изменено решението в частта за разноските и да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, а на ищеца – сторени разноски за държавна такса.
Ответникът в предоставения му срок е изразил становище за неоснователност на
молбата. Излага, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, доколкото
дори и погасено по давност, задължението подлежи на доброволно изпълнение.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира,
че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения относно приложимостта на чл. 78, ал.2
ГПК в настоящия случай, поради което и не е присъдил на ищеца разноски. В
1
наведените от процесуалния представител на ищеца доводи, съдът не намира
основание за промяна на становището си по въпроса, което подробно е изложил в
постановения съдебен акт. Липсата на осъждане на ответника да заплати разноски на
ищеца не е следствие от отхвърлителния диспозитив по отношение на първите две
заявени основания за недължимост на процесните суми, поради което и съдът намира
за неотносими изложените в тази връзка доводи на процесуалния представител на
ищеца.
За пълнота следва да се изложи с оглед заявената конкретна сума, която се
претендира от процесуалния представител на ищеца за осъществена правна помощ на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв, че в тази хипотеза определянето на размера на
възнаграждението е предоставено на съда при приключване на производството. Следва
да се има предвид и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския
съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с
което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията,
приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи
разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 на СЕС), съгласно която съдът не е обвързан от размерите на
възнагражденията, определени в Наредбата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. Й. Д., процесуален представител
на ответника Л. Т. Т., за изменение на решение №13695/10.07.2024г., постановено по
гр.д. №46919/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2