№ 235
гр. Варна, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря И.ка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110203114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на С. З. М., чрез пълномощник, против Заповед за задържане на
рег.№ 433зз-381/31.07.2024г. издадена от ст.полицай при 01 РУП при ОД МВР – Варна –
В. В. Н., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за
срок от 24 часа.
С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена
от лице без правомощия т.к. издателят бил записан,че е на длъжност „ст.полицай“.
Не били описани фактическите и правни основания на задържането.
Не му била дадена възможност да се свърже с адвокат.
Сочи на съществена разлика в правното основание за задържане в заповедта сравнено с
постановлението за привличане като обвиняем.
Счита че неправомерно е бил освободен от лице различно от издателя на заповедта.
Моли същата да бъде отменена.
По същество процесуален представител акцентира на процесуални нарушения свързани с
образуването и воденето на досъдебното производство.
По същество на делото процесуален представител на ответника сочи, че заповедта е
правилна и законосъобразна т.к. са били налице материалноправните предпоставки за това.
Счита че е имало данни за извършено престъпление и органът е имал право да издаде
заповедта.
Претендира разноски.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на датата на издаването й /31.07.2024г./,
като жалба против нея е подадена на 07.08.2024г. Следователно същата е депозирана в
1
законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 433зз-381/31.07.2024г. издадена от
ст.полицай при 01 РУП при ОД МВР – Варна – В. В. Н. е наредено задържане на С. З. М.,
за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Според съдържанието на заповедта, задържането е станало на 31.07.2024г. в 10:45ч.,
като в заповедта е отразено къде точно е задържан- гр.Варна.
Заповедта е подписана от нейния издател – В. В. Н. – ст.полицай при 01 РУП при
ОД МВР – Варна /съобразно приложена справка л.56/ и от задържаното лице.
С. З. М. на предоставената му декларация, е заявил, че е запознат с посочените в нея
права, както и че не желае да ползва адвокат по негов избор и за негова сметка а не
служебно назначен такъв по ЗПП; Няма медицински проблеми и не желае медицински
преглед; отказва член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за
задържането. Удостоверил е, че няма нужда от специална хранителна диета и е запознат с
правото му на свиждане и получаване на пратки.
Заедно с това на лицето е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от
същата дата.
На 01.08.2024г. в 09:43 часа жалбоподателят е бил формално освободен съобразно
отразеното в заповедта.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- заповед за
задържане, декларация, протокол за личен обиск, справка от Началник Сектор „Човешки
ресурси“ при ОД МВР-Варна от 27.11.2024г и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Предвид гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените
възражения, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен
интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото
се по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание.
Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, като е налице и надлежно словесно описание на инкриминираните действия –
"данни за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК, ДП 1086/24".
Следва да се имат предвид всякакви престъпления по смисъла на НК, видно от
редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните
основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието,
според настоящия съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече –
обезпечена е и възможността за ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат,
въпреки, че не е предприел действия в тази насока.
2
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то
следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с
необходимостта за постигане на законовата цел.
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни
факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение,
както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Процедурата по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. Заповедта
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява принудителна административна
мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането да се предотврати
възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да извършва
престъпления или да се укрие.
На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура по разследване срещу
вероятен извършител на престъпление – такова е било отпочнато с оглед деяние по чл.325
ал.1 от НК, видно от приложените копия от материалите по ДП № 1086/2024г. по описа на 01
РУП при ОД МВР-Варна.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да
се направи основателно предположение за съпричастност на конкретно лице в извършване
на престъпление, както и дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава
принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с превантивна функция, а
именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се
укрие или да осуети наказателно преследване.
В случая, тези критерии са спазени. В приложените копия от материалите по ДП №
1086/2024г. по описа на 01 РУП при ОД МВР-Варна се установяват достатъчно данни за
обосноваване на предположение за наличие на извършено престъпление, каквото е описано
в заповедта за задържане. Нещо повече въз основа на същите от ВРП е бил изготвен и
внесен обвинителен акт във ВРС и е било образувано НОХД № 3106/2024г. по описа на ВРС.
В този смисъл, налице са били основания да се смята, че вероятното
противоправно поведение на жалбоподателя би могло да продължи, а това налага
атакуваното ограничение.
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са
изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като
изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително.
Разпоредбата на чл. 5, т. 1 изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което
включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е
разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и сл. от същия.
В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването.
За прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за
съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган,
при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение
3
за нейната законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на
престъплението, за което се задържа лицето по ЗМВР.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен
орган, в кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно -
ограничението и последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и
сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се
явява законосъобразна, респективно жалбата се явява неоснователна.
По отношение възраженията изложени в жалбата и по същество съдът не споделя
същите.
С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна,
издадена от лице без правомощия т.к. издателят бил записан,че е на длъжност „ст.полицай“.
Не били описани фактическите и правни основания на задържането.
Видно от приложената справка от Началник Сектор „Човешки ресурси“ при ОД
МВР-Варна от 27.11.2024г е че заповедта е издадена от компетентен орган - ст.полицай
при 01 РУП при ОД МВР – Варна – В. В. Н.. Същата съдържа фактическите и правните
основания за задържането, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е налице и надлежно
словесно описание на инкриминираните действия – "данни за извършено престъпление по
чл.325 ал.1 от НК, ДП 1086/24".
С жалбата се сочи, че на жалбоподателя не му била дадена възможност да се свърже с
адвокат. Съдът намира възражението за неоснователно доколкото липсата на активни
действия от страна на жалбоподателя да ангажира адвокат по свой избор, след като изрично
е отказал назначаване на служебен такъв/ не следва да се вменява във вина на органите на
МВР.
С жалбата и по същество на делото процесуален представител на жалбоподателя сочи на
съществена разлика в правното основание за задържане в заповедта сравнено с
постановлението за привличане като обвиняем. Акцентира на процесуални нарушения
свързани с образуването и воденето на досъдебното производство т.к. е било отпочнато като
ДП а е продължило като бързо полицейско производство.
Съдът не споделя и възраженията в тази насока доколкото на първо място в заповедта
следва да се посочат само данните за престъплението и те за посочени – чл.325 ал.1 от НК.
Обстоятелството че в хода на разследването по ДП е била прецизирана квалификацията на
деянието като такова по ал.2 на чл.325 от НК, по никакъв начин не води до нарушения
свъзрани с издаването на обжалваната заповед за задържане.
Съдът не споделя и възраженията относно процесуални нарушения свързани с
образуването и воденето на досъдебното производство доколкото същите са неотносими към
предмета на настоящето производство.
На последно място жаалбоподателят счита, че неправомерно е бил освободен от лице
различно от издателя на заповедта.
Съдът не споделя и това възражение доколкото липсва законова забрана задържаното
лице да бъде освободено от лице различно от това постановило задържането му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег.№ 433зз-381/31.07.2024г.
4
издадена от ст.полицай при 01 РУП при ОД МВР – Варна – В. В. Н. за задържане за
срок от 24 часа на С. З. М. ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5