Решение по дело №2962/2019 на Административен съд - Пловдив

                                                      

Р Е Ш Е Н И Е

                                             

                                                                 № 774

гр. Пловдив, 15.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година  в състав:                                           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от  съдията  Янко Ангелов  административно дело № 2962 по описа за 2019  год. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Ищецът И.И.К., е пре­дя­вил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вре­ди, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност, малоценност и накърняване на човешкото му достойнство, преживяни за времето, през което е прека­рал в Затвора Пловдив за периода от 16.09.2019г. до 19.09.2019г., които се твърди да са пряка последица от допуснатото от страна на ответника нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

В исковата молба от страна на ищеца се твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на задържаното лице на елементарни битови и хи­гиенни условия – мръсна тоалетна, с постоянно отворена врата  и изключително силна и неприятна миризма; мивка без връзка с течаща вода; липсваща подова настилка; наличие на влага, мухъл, дървеници, хлебарки, и др. насекоми; липса на топла вода, слаба естествена и изкуствена светлина, както и недостиг на необходимата жилищна площ, определена в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; неосигуряване на телефонна връзка по всяко време на деня представляващо нарушение на чл.76, ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се, че е бил зверски нахапан от дървеници, а вишките и дюшеците били в окаяно състояние – счупени и разкъсани.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - Со­фия, чрез юрк.Ч. счита така предявената претенция с основание чл.284 ал.1 от Закона за из­пъл­нение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, за неосно­ва­телна, поради което настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът И.И.К.  е пребивавал в Затвора  гр.Пловдив от 16.09.201г. до 19.09. 2019г., при т.нар „чужда делегация“,  като по време на престоя си там е бил настанен от 16.09 до 18.09  в стая ОП-1, а от 18.09 в стая ЧД.

Няма спор между страните, че стая ОП-1 е с площ около 27 кв.метра и 2,8 кв.метра санитарен възел. По време на престоя му в тази стая за кратко са били настанени 9 човека, а през останалото време са били 7 човека, или налице е било изпълнение на изискванията за осигуряване на необходимата площ. Когато е пребивал в стая ЧД там са били настанени до 6 човека, което обстоятелство също отговаря на изискванията за  4 кв.метра площ на човек.

По делото е разпитан като свидетел  Ю.Е.М., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства.

Свидетелят заявява, че познава ищеца от Затвора Пловдив, на …“15.09.2019 година се запознахме с него в Затвора - Пловдив, когато мен ме вдигнаха от Пазарджик за дело в Пловдив. Запознахме се в ОП№1 Бяхме от 15.09. до 18.09. и от 18.09. следобед до 21.09. пак бяхме в друга килия. Само сменихме килиите. В тази килия имаше други момчета, бяхме 7-8 човека, мои съкилийници от Пазарджик, те бяха вдигнати преди мен, ситуацията вътре е много мизерна и гадна. Влизаш по голяма нужда, по малка нужда в тоалетната, вратата изкъртена, мивката е счупена, вързана с чаршафи, вишките са изкъртени, това са леглата, на които спим на тях. Площта на тази стая е 20 кв.м. и вътре има вишки, легла за 12 човека. Това е първата. После отидохме в чужда делегация, бях на дело на 18. и ни прибраха в другата – там е същата работа, около 20-25-30 кв.м. И там е за 12 човека. Малко по-голяма от ОП 1. Има мивка, има тоалетна, но те са по същия начин. На самата врата, защото тя е дървена, има огромна дупка на вратата и някои момчета от нашите са лепнали вестник там. Пълна кочина, мизерия, боклуците са навсякъде. Всичко е изпочупено, има 4 вишки здрави, дюшеците са пълни с дървеници, въшки. Ищецът беше нахапан целият от дървеници и ме помоли дали ще му стана свидетел за тези неща. Казах му да ме пише за свидетел и ако ме викнат, ще му стана свидетел. Полагат ни се в 7.30 часа след вечеря телефонен разговор с „Булфон“ картите, когато излизаме на каре, чукнахме на вратата, но ни казаха, че вече не ги пускат по нареждане на началника. Само на карето, когато излизаме в 2 часа да се излизаме, правим разходка, пушим, говорим, не сме били лишени от тази възможност. За тези 7 дни вечерта не съм провел разговор, но през деня, когато излизам на закуска, на обяд и в 2 часа на карето съм провел разговор по телефона. Само вечерта има ограничение за телефонните разговори. Храната е както на всякъде по затворите, едно и също, но тук малко повече се дава на момчетата, храната е по- храната, малко мизерия в столовата, но храната е 100  пъти по – хубава от затвора – Пазарджик. К.  го вдигнаха на 20, мене ме вдигнаха на 21.09. Мен ме докараха на 15.09. и след няколко минути го докарват и него и се запознаваме вътре. Преди 2019 година съм ходил в Затвора – Пловдив. Аз нямам пропуск. По 5 пъти на месец сум тук. Нямам спомени да са извършвани ремонтни дейности. Направен е ремонт само в следствения V отряд. То няма условия за живот. Не знам кой е счупил вишките. Не мога да обвинявам хората, не съм ги видял. Ищецът К. е споделял за условията на пребиваване преди срещата си с мен. И ми е казвал, че те са били същите. Казва, че е бил в други такива ситуации, но по-голяма мизерия като в Пловдив никъде не е било. Пазарджик е строг наказателен затвор, но такова нещо няма.“

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество за частично основателна.

Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от спе­циализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС.

Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или без­действия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализира­ните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структу­рата, на което са Областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, дейст­вия и/или бездействия на администрацията на областните служби „Изпъл­не­ние на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълне­ние на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и мате­риал­но­правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неиму­ществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.

Отговорността на Държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или по­раждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворничес­ка­та администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевант­ност­та на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обез­щетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Тако­ва разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въз­дейст­вие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В най-общ план разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС е еманация на установе­ните в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действа­ли през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен слу­чай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази зако­нова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното мяс­то, където ищецът е пребивавал в спорния период 16.09.2019г. – 19.09.2019г.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­ту­цията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противо­речат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предот­вратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Же­нева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, от които се полз­ват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, тряб­ва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветря­ване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от сво­бода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от нали­чието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява свои­те естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу Бъл­га­рия/, като последното е пилотно решение по своя характер.

Това е нов меха­низъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в дър­жава член на Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януа­ри 2015г. за условията в българските затвори „Н. и други против Бъл­га­рия“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производст­во по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях неиму­ществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори не е ефек­тивно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалис­тичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посоч­ване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в част­ност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест вър­ху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установя­ва­не наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни ре­ше­ния се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за из­търпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

Едно от оплакванията, наведено в хода на съдебното производството и доразвито в писмените бележки на ищеца, е за прена­селеност на килиите. От данните по делото се установява обаче, че изиск­ванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4 кв.м./ са спазени.

К. не е бил поставян в условия на пренаселеност. Освен то­ва, доколкото не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, ако затворниците имат на разположение по-малко от три кв. м. жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

В конкретния случай площта е била повече от 4 кв. м. за всеки от обитателите, по­ради което не може да се приеме, че е било осъществено соченото наруше­ние, доколкото тя осигурява възможност лицата да сменят позата си и да из­вършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Посочените по-горе килии  разполагат и със санитарен възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях, килиите разполагат и с прозорец, което ще рече, че има осигурена естествена светлина и чист въздух.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветря­ване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обза­веждане на спалните помещения се определят с Правилника за прилагане на закона. Съответно нормата на чл.20 ал.2 от  ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естест­вено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуст­ве­ното осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изиск­ванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно изиск­ва­нията на чл.115 ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, помеще­нията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали(шахти, комини и др.). Килии­те в затворите и арестите по своята същност представляват жилищни помеще­ния, макар и разположени в обществена сграда и след като са снабдени с про­зорци, то същите безспорно служат за проветряване, респ. за проникване на естествена светлина, поради което не е налице твърдяното бездействие. Ки­лия­та безспорно разполага и с маса и столове, като по този начин на ищеца са били осигурени и нормални условия за хранене.

Действително, от показанията на свидетеля М. и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че килия ОП-1 и килия ЧД са с изключително лоши хигие­нни и битови условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните поме­щения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лише­ните от свобода, които се грижат за почистването.

От друга страна, не се ангажираха доказателства от страна на ответника, че за времето на престоя на ищеца К. в двете килии са били осигурени  препарати за почистване и дезинфекция и те са били надлежно и по предназначение използване, напротив от страна на свидетеля М. се заяви, че ищеца К. е бил нахапан от дървеници.

Относно необходимостта от обособен отделен санитарен възел, по-конкретно тоалетна,  се констатира, че същата в килия ОП-1 е само частично  ремонтирана. От страна на ответника не са опровергаха наведените твърдения, че вратата на тоалетната е била изкъртена с дупка – 40 кв.сантиметра по средата, на която е трябвало да се залепя вестник.

 Няма пречка тоалетната в килията да бъде само с пре­града, но липсата на уединение е факт, който принизява човешкото дос­тойнст­во и е несъвместимо със забраната по чл.3 ЕКПЧ и чл.3 ЗИНЗС.

Не може да бъде споделено  твърдението, че ищецът е бил ограни­чаван в провеждането на телефонни разговори. От показанията на свидетелят М. се установи, че когато лишените от свобода са излизали на закуска, на обяд и в 2 часа на карето за разходка, са имали възможност да провеждат телефонни разговори. Не следва друг извод освен този, че твърдяното ограничение е било следствие на вътрешна организация от затворническата администрация.

Съдът намира, че е налице незаконосъобразно действие на специализиран орган по изпъл­нение на наказанието, извършено в нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС.

Разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС въвежда презумпцията, че в случаи­те по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Следователно, успешно проведеното по делото доказване на пред­поставката по чл.284 ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно унизително отно­ше­ние на служители в Затвора Пловдив към ищеца в нарушение на чл.3 ЗИНЗС, налага извод, че за К. са настъпили неимуществени вреди.

Съдът намира, че е налице и незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на конкретно установените факти по делото относно неосигуряване на нормални условия за сън – изкъртени вишки /легла/, дюшеци пълни с дървеници и въшки и липсата на уединение при задоволяване на физиологични нужди, които водят до извода, че битовите условия в Затвора гр.Пловдив създават предпоставки за увреждане на психичес­кото и физическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство.

Тези неблагоприятни условия, освен пря­ко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобо­да, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е предста­вил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за дните му на престой в Затвора Пловдив.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конк­ретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отго­варя за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконо­съобраз­ните им актове, действия или бездействия, без значение дали са при­чинени виновно от тях.

В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фак­тическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтър­пяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – нормални условия за сън, за задоволяване на физиологични нужди и за спокойното му биологично съ­щест­вуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.  

Налице е общото правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на Затвора е длъжна да осигури на лицата изтърпяващи наказанието – лишаване от свобода такива условия, които да не съз­дават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.

Поставянето на ищеца в невъзможност за уединение, неосигуряване на нормални условия за сън и подлагане на унизително отношение, са предизви­кали такова ниво на страдание за К., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.

Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпи­тание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физи­ческото им здраве. В този смисъл са решенията по делото Т., делото Ч. срещу България и други. В слу­­чая липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво чо­вешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, каквито ищецът е претърпял, и обосноват настъпили за него неимуществени вреди. Лишаването на ищеца от горните права предпоставя нечовешко и унизително отношение спрямо него и представлява нарушение на чл.3 ЕКПЧ.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вре­ди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зави­­си от степента и характера на вредите и от продължителността на перио­да, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и краткият престой на същия в тези условия от 16.09.2019г. до 19.09.2019г. /4 дни/ според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 150 лева при съобразяване цялостната практика на ВАС по иден­тични дела.

Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания и този размер именно съот­ветства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

За останалата част - за разликата над 150 лева до пълния предявен раз­мер от 5 000 лева претенцията, като неоснователна, следва да се отхвър­ли.

При този изход от производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на произ­­водството.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., десети състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на И.И.К., с ЕГН ********** сумата в размер на 150 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност, малоценност и накърняване на човешкото му достойнство, за периода от 16.09.2019г. до 19.09.2019г. вклю­чи­телно, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и заявен размер от 5000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - Со­фия, ул. ”Н. Столетов”№21, да заплати на И.И.К., с ЕГН **********, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща  дължимата държавна такса за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: