№ 92 / 08.02.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Валентина Радева-Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №1060 по описа на съда
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Я.Х.Г.
*** срещу Решение №263 от 28.09.2022г., постановено по анд №651 по описа за
2022г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Съдът не бил взел
предвид и не обсъдил направените в хода на делото и по същество оплаквания и
доводи. Не бил направен от съда пълен и верен анализ на доказателствените материали
и не били установени законосъобразно релевантните за изхода на производството
факти. Съдът не бил изпълнил задължението си да извърши пълен служебен контрол
за материална законосъобразност на обжалвания пред него електронен фиш. Изводът
му за спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП бил неправилен, доколкото
не били описани всички изискуеми по закон признаци от обективна и субективна
страна, и била налице неправилна, непълна и неточна квалификация на
нарушението. Липсвали доказателства за това, че техническото средство за
измерване на скоростта отговаря на изискванията на ЗДвП, наредбата и Закона за
измерванията, като изводите на съда в тази насока били неправилни. Изводите
относно това, че чл.8 от Наредба 8121з-532 на МВР предвижда, че при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта, също били неправилни. Същите били
необосновани, тъй като не било ясно на какво разстояние бил пътният знак и дали
изобщо имало такъв, в кой от режимите работело техническото средство и на какво
разстояние засичало идващите автомобили, и къде точно било разположено. Не било
ясно от решението и от ЕФ защо нарушението се считало за повторно извършено. Мотивите
за това били общи и бланкетни, без да било конкретизирано кога влязъл в сила първият
ЕФ. Налице била както неправилна квалификация на нарушението, така и неправилно
приложение на закона, тъй като дадена правна квалификация била непълна, неточна
и невярна квалификация на нарушението. То било квалифицирано по чл.182, ал.4 от ЗДвП, но тази алинея предвиждала няколко различни хипотези и препращала към
други алинеи и точки от закона, които не били посочени изрично от административнонаказващия
орган. На следващо място, с оглед това, че законът предвиждал ЕФ да замества
наказателното постановление, налице била неяснота относно конкретния издател на
фиша. По преписката липсвала снимка на разположението на уреда, с който била
измерена скоростта на движение на МПС. Представените по делото снимки били без
дата и час, поради което не можело да бъдат обвързани с твърдяната дата на
извършване на нарушението, а съдът следвало да приеме, че липсвали снимки. От
снимките не можело да се направи извод, че служебният автомобил, в който било АТС
– съгласно протокола, или извън него – според снимката, бил позициониран на
място с общо ограничение на скоростта. От съдържанието на протокола по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. не ставало ясно мястото на нарушението, а в
ЕФ не били описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършването
и констатирането му. Също така, поради липса на индивидуализация в ЕФ по родов
признак на АТС, не можело да се приеме, че същото било именно TFR1-M 577.
В ЕФ и в другите документи, АТС не било
идентично с посоченото в протокола за последваща проверка, в който уредът бил
индивидуализиран по друг начин, с други обозначения. Протоколът по чл.10 не бил
попълнен изцяло и не била налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта. Същевременно било налице съществено противоречие
относно това дали нарушението било заснето с временно разположено на пътя АТС
или с такова, разположено в служебен автомобил. В разпечатката от изготвения клип
имало дописване, че това била снимка към посочения ЕФ, което представлявало
нарушение на наредбата. Без
всякакво значение била приложената таблица, като в нея нямало означение кога и
от кого била съставена и дали това било лицето, оправомощено да я състави. Доколкото
по делото не било установено, че скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС
била измерена с технически изправно АТС и отговарящо на изискванията на Закона
за измерванията, не можело да се направи безспорен извод, че отразената при
работата на АТС скорост на движение на автомобила била вярна. Нямало
доказателства, че АТС преминало първоначална проверка, а одобрението за това средство
изтекло. Нямало и заповед на министъра на вътрешните работи за това, че АТС
било одобрено за използване. Освен това, на снимката се виждали две превозни
средства с една и съща посока на движение, и не било ясно предполагаемата
измерена скорост, за кое от тези двете МПС се отнасяла. В този смисъл не бил
ясен извършителят на нарушението. Освен това, заснетият автомобил бил
собственост на лизингова компания, а не на наказаното лице, като нямало данни
последното да било законен представител на компанията. Не било ясно дали
законният представител на юридическо лице - собственик, друго лице, или
вписаният ползвател, управлявал автомобила. Липсвали доказателства лизинговата
компания да била предоставила МПС на наказаното лице. Иска се съдът да
постанови отмяна на решението и на ел.фиш, и на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл.18, ал.1 и 2 от Наредба №1/2004г. се претендира адвокатско
възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.
Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не
изразяват становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Хасково следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, сер.К№5674286/11.03.2022г., издаден от ОД
на МВР Хасково, с който на Я.Х.Г. *** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 800,00 лева. Въззивният съд приел,
че обжалваният пред него електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Използваното
в конкретния случай техническото средство било калибровано, което било видно от
представените протоколи за проверка. В административната преписка били
представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и
Протокол 2-52-22/02.02.2022г., от които ставало ясно, че използваното АТС било
одобрено за употреба от БИМ, като било извършено и последващо калиброване на
мобилната система за видеоконтрол. В конкретния случай от съответния служител
бил позициониран служебен автомобил и в контролираната посока било насочено
АТС, което било включено и били извършени необходимите първоначални настройки
за започване на автоматизирания контрол, съответно било поставено и начало на
работния процес. След изтичане на времето за контрол АТС било изключено от
служител, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранявала в
локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, като се отразявала
в протокола по чл.10 от Наредба 8121з-532 на МВР. Видно било от представения
Протокол за използване на техническо средство или система, че било изпълнено
изискването на чл.10, ал.1 от Наредбата. От протокола ставало ясно и че АТС
работило от 09,00ч. с начално изображение ****
до 12,00ч. с крайно изображение ****. Заснетият в
случая видеоклип бил от 11,24 часа и с номер ****,
т.е. в интервала на работа на АТС. Поради тези изложени обстоятелства
въззивната инстанция прави извод, че е доказано, че жалбоподателят Я.Х.Г.
нарушил задължението си по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на скоростта било с
31 км./ч., а освен това нарушението било извършено повторно – в 1-годишен срок
от влизане в сила на ЕФ №К 4544180. За това нарушение чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
предвиждал наказание глоба в размер на 400,00 лева, като съгласно чл.182, ал.4 и
при условията на повторност, глобата била правилно определена в размер на 800
лева.
Така
постановеното решение е неправилно.
За да постанови решението си районният съд приел, че съставеният електронен
фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Съдът е приел, че в
конкретния случай се установява безсъмнено извършването на описаното в
електронния фиш административно нарушение, няма допуснати съществени
процесуални нарушения, спазена е предвидената процедура, като подробно е
мотивирал съображенията си. Но в настоящия случай районният съд е
достигнал до неправилни изводи за законосъобразно издаване на електронния фиш
спрямо касатора.
Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден спрямо Я.Х.Г.,
докато от приетата от районния съд като доказателство справка за собственици на
ПС, представена като част от АНП, се установява, че Г. е вписан не като
собственик, а като ползвател на процесното МПС. Собственик на процесното МПС е юридическо
лице - ЕООД Порше Лизинг ЕООД, клон Ст.Загора, а при извършена справка в
Търговския регистър не се установява Г. да е негов законен представител. Няма и
данни Г. да е лице, посочено от законния
представител на юридическото лице, на което е предоставено от собственика
управлението на моторното превозно средство.
В този смисъл въззивният съд неправилно приема, че жалбоподателят, като
посочен ползвател в справката, може да бъде адресат на електронния фиш на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП. В случая на основание чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш може
да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което превозното
средство е предоставено. Но последното обстоятелство може да се установява
единствено с декларация, която е предоставено по реда на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, и в която собственикът
е декларирал изрично кое е лицето, на което в съответния ден и час е бил
предоставил собственото си МПС. В настоящия случай не само, че в представената
от административнонаказващия орган преписка липсват доказателства, но и не се
твърди от ответника, че преди издаването на електронният фиш е била предприета
процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДП и от собственика, който е юридическо лице,
са изискани данни за това кое е лицето, управлявало МПС, както и съответно –
има подадена декларация от законния представител на собственика, че именно на Г.
е предоставен за управление към съответния момент автомобила. Така с издаването
на електронния фиш е ангажирана незаконосъобразно отговорността на лице, което
не е собственик, не е законен представител на юридическо лице – собственик, или
лице, посочено от последния, по реда на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
Следва да бъде отбелязано и че не може да
се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в талона като
ползвател, и лицето, на когото е предоставено моторното превозно средство, тъй
като нарушителят подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в
който е осъществено административното нарушение. В настоящото производство не
се установява по предвидения в закона ред, че на посочените в електронния фиш
дата и място именно касационният жалбоподател е управлявал описаното в санкционният
акт моторно превозно средство, както и не се установява от представената от
касационният ответник справка за собственост да е собственик на автомобила. При
неправилно възприемане на жалбоподателя за субект на нарушението, то издаденият
спрямо него санкционен акт е незаконосъобразен.
По
изложените съображения решението на районният съд следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, отменящо електронния фиш, като следва да
бъде уважено искането на касационния жалбоподател да бъдат заплатени
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 600 лева за
адв.възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв, като се има предвид,
че пълномощното по делото е от 30.06.2022г. и спрямо размера на възнаграждение
е приложима редакцията на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изм.ДВ
бр.88/2022г.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №263 от
28.09.2022г., постановено по анд №651 по описа за 2022г. на Районен съд Хасково, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №5674286 на
ОД МВР Хасково, с който на Я.Х.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба от 800,00 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.Д.А.
от Хасковска адвокатска колегия направените
на основание чл.38, ал.2 от ЗА разноски пред въззивната и касационна инстанции
– общо 600 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
2.