РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Радомир, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200046 по описа за 2025
година
С електронен фиш, серия К № ., издаден от ОД МВР, гр. П., на жалбоподателката К. Д. С., с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, вр. ал. 2,
т. 4 от ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ, серия К № ..
Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката е обжалвала същото, като по
изложени в жалбата съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОД МВР – П., редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура - П., Териториално отделение – Р., редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и
съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
1
В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на
процесната дата – 13.08.2023 г., в 10,44 ч., в община Р., АМ „С.“, км 34+900, ПВ С. с., с посока към
гр. Д., при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26, жалбоподателката, като водач
на МПС „М. К.“, с рег. № СВ . МХ, е управлявала МПС със скорост от 152 км/ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от
административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че
атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков
материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство,
тип „ARH C.“, с идент. № ., което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - П.. Тези
обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег. №.-./15.08.2023 г.
По делото безспорно се установява, че на 13.08.2023 г., около 10,44 ч., в община Р., АМ „С.“,
с посока към гр. Д., се е движело МПС - л. а. „М. К.“, с рег. № СВ . МХ. В същия район, в община
Р., АМ „С.“, с автоматизирано техническо средство, тип „ARH C.1“, с идент. № ., се е извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез
заснемане. В 10,44 ч. през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане
времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателката К. Д. С.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - П., с който на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. aл. 2, т. 4 от ЗДвП ú е наложено
наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189,
ал. 5 и 9 от ЗДвП.
От правна страна:
По делото безспорно е доказано, че на процесната дата нарушенията в процесния участък
от АМ „С.“ са установявани и заснемани с автоматизирано техническо средство, тип „AR.1“, с
идент. № ., с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в
тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Приетите по делото протокол за използване на АТСС, с рег. № ./15.08.2023 г. и протокол №
./23.03.2023 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип „A.“ на Българския институт по метрология, безспорно
доказват, че средство за измерване - автоматизирано техническо средство, тип „A.“, с идент. № .,
съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават
максимално допустимите.
2
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са установявани и заснемани
нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е собственик на превозното средство, описано
в електронния фиш.
Независимо от изложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен поради следното:
В приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег. № ./15.08.2023 г. се съдържа информация за автоматизираното техническо
средство, с което е извършван контролът на пътното движение в часовия диапазон между 09,30 и
12,00 ч. на 13.08.2023 г., а също така за мястото, на което то е поставено - ПВ С. с., АМ „С.“, км ..
Отбелязано е също, че общото ограничение на скоростта е 120 км/ч и същото е въведено с пътен
знак, но също така е вписано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в
метри е 2000.
Като доказателство по делото е приета и схема на организацията на движение на АМ „С.“
при км .. Тя е представена от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на нея е отбелязано мястото, на
което е поставен ПЗ В26 (120 км/ч), а именно: на км 31+006. В съпроводителното писмо от АПИ
също е потвърдено, че ПЗ В26 е поставен на км 31+006. Следователно, тъй като съгласно
вписването в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата АТСС е било поставено на 2000 м след знака
за ограничение на скоростта, то се е намирало на км .. Предвид обстоятелството, че е било насочено
да отчита скоростта на приближаващите се автомобили, движещи се в посока от гр. С. към гр. Д.,
пътният участък, в който би могло да е извършено процесното нарушение е в диапазона между км
31+006 (където е поставен знак В26) и км . (където се е намирало АТСС). В електронния фиш обаче
е вписано място на нарушението км 34+900, което е на значително разстояние след АТСС. Този
факт поражда основателни съмнения относно мястото, на което е заснет автомобилът на
жалбоподателката и дали същото попада в обхвата на действие на пътния знак, с който е въведено
ограничението на скоростта, а оттам дали е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата, съгласно
която разпоредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – в този смисъл е и актуалната съдебна
пракитка на Административен съд – П., намерила израз в решение № ./25.03.2025 г. по КАНД №
./2025 г. по описа на Административен съд – П. и решение № ./26.06.2025 г. по КАНД №./2025 по
описа на Административен съд - П..
Горното обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на деянието по
посочената в електронния фиш разпоредба, а наред с това навежда на извод, че е компрометирана
процедурата по съставянето му, още повече, че в съставения протокол липсват данни за начало и
край на контролирания участък, които съгласно одобрения образец са задължителни реквизити от
съдържанието му. Следователно, в процесния случай, част от кумулативно определените
изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с
АТТС, не са удовлетворени.
Изискването за надлежно съставяне на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е
самоцелно, тъй като той служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и
режима на измерване на АТСС. Ненадлежното попълване и липсата на доказателства за тези
3
обстоятелства водят до несигурност и съмнения относно верността на измерването и противоречат
на правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по
делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
твърдяното място и време, откъдето следва и че нарушението не е безспорно доказано.
При тези съображения съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което издаденият ЕФ
следва да бъде отменен.
По разноските:
В производството по делото жалбоподателката е представлявана от пълномощник, на
когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения
договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. е посочено, че жалбоподателката се
представлява безплатно от адв. В. И. - К. от АК – Л. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го
заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението за
осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде определено в минимален
размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, а именно в размер на 400,00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - П. с който на основание чл. 189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП на К. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК
„С.р.“, бл. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
адв. В. И. И. - К. от АК - Л. сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4