№ 12542
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110138368 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба, подадена от И. И. Ч. и Г. И. Ч., с която е
предявен срещу ответника Е. Л. К. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба
на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 159 в град София, район „Триадица“, ***, състоящ
се от две стаи, кухня и обслужващи помещения; със застроена площ от 59,38
кв. м.; при граници по документ за собственост: изток - Г. Ч. и стълбище,
запад - ул. „В. Димитров“, север - зелена площ, юг – ул. „Т. Каблешков“,
заедно с прилежащи части: избено помещение № 17 с полезна площ от 2,91
кв. м., при съседи на избеното помещение: изток – коридор, запад – ул.
„В.Димитров“, север – Ев. Т., юг – мазе, 0,600 % идеални части от общите
части на сградата и 0,600 % идеални части от правото на строеж върху
държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, общ.Столична, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.1005.109.2.159 с адрес на имота: гр. София, район „Триадица”, ***, ап.
159, който самостоятелен обект се намира на пети етаж в сграда с
идентификатор 68134.1005.109.2, с предназначение на сградата: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1005.109; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта 1, с площ по документи 59,38 кв.м.;
прилежащи части: избено помещение № 17 с полезна площ от 2,91 кв. м. кв. м.
и 0,600 % идеални части от общите части на сградата и 0,600 % идеални части
от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на самостоятелния
1
обект в сградата по схема на кадастъра: на същия етаж – самостоятелен обект
с идентификатор 68134.1005.109.2.158; под обекта – самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1005.109.2.156; над обекта – самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1005.109.2.162,
при квоти както следва:
За И. И. Ч. и Г. И. Ч. – общо 3/4 ид. части в режим на СИО, и
за Е. Л. К. - 1/4 ид.части.
В исковата молба се сочи, че ищците И. И. Ч. и Г. И. Ч. са придобили от
П.В.Ф. 3/4 ид.ч. от процесния имот, предмет на делба, на 02.09.2015 г. чрез
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване
№ 173, том 3, рег. № 4753, дело 430/2015 г.
Твърдят, че към датата на придобиване на собствеността върху
процесния недвижим имот И. И. Ч. и Г. И. Ч. са били в граждански брак,
сключен на 22.07.1979 г., поради което процесният недвижим имот е придобит
в режим на СИО между двамата съпрузи.
Посочват, че двамата съпрузи заедно са се грижели за прехвърлителя
П.Ф., като всеки месец са й давали парични средства, закупували са й храна,
същата е гостувала както в дома на ищците в гр. Пазарджик на ***, така и в
тяхната къща в с. Алеко Константиново, близост до гр. Пазарджик, заплащали
са и всички данъци за апартамента в гр. София, а към настоящия момент в
жилището има наематели.
Поддържат, че останалата 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот е
собственост на дъщерята на прехвърлителя на процесния недвижим имот П.Ф.
– Е. Л. К., която е придобила идеалните части от имота в резултат на
настъпило наследствено правоприемство след смъртта на нейния баща Л. Ф..
Поддържат, че не могат да поделят процесния недвижим имот
доброволно, поради което молят съдът да допусне делба при посочените
квоти: 3/4 ид.части – за И. и Г. Ч.и в режим на СИО и 1/4 ид.части – за Е. К..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Л. К., представлявана от
назначения от съда особен представител адв. Й. А., подава отговор на исковата
молба.
Оспорва предявения иск и моли съдът да не допуска делба между
посочените лица, доколкото оспорва да е налице валидно възникнала
съсобственост.
Намира, че договорът за издръжка и гледане е сключен при липса на
съгласие от страна на прехвърлителя, която липса обосновава с твърденията,
че ищците са създали невярна представа у прехвърлителя за предмета на
сделката, правата и задълженията на страните, както и до правните последици
от нея. Сочи, че у прехвърлителя липсвала воля за обвързване от сключения
2
договор и прехвърляне на собствеността върху имота, а у нея било създадено
убеждение от ищците, че сделката се сключва за нейна защита – с цел ищците
да отговарят за задълженията й пред общината и държавата.
Сочи, че договорът е сключен една година преди смъртта на
прехвърлителя П.Ф. поради грешка и невъзможност същата да ръководи
действията си.
Посочва, че майката на ответницата реално не е живяла с ищците, те не
са полагали грижи, гледане и издръжка за нея, не са й оказвали финансова
подкрепа.
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявения иск за
делба на процесния недвижим имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.
По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на
ищците е да докажат наличието на съсобственост между страните по
отношение на имот, съставляващ годен обект за съдебна делба.
Установява се от представения по делото Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти /л. 76/, че
на 10.06.1987 г. съпрузите Л. В. Ф. и П.В.Ф. са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 159, ет. V, в
жилищна сграда блок 251, вх. Ж, построена върху държавна земя в кв.
„Красно село“, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 59.38 кв.м., с принадлежностите: избено помещение № 17 с
полезна площ от 2.91 лева.м., с 0.600% от ид.части от общите части на
сградата и 0.600% ид.части от правото на строеж върху държавна земя.
Видно е от представената по делото данъчна оценка и схема на
недвижим имот, че гореописаният имот е идентичен с имот, находящ се гр.
София, ж.к. Гоце Делчев /ж.к. Емил Марков/, *** и притежава идентификатор
№ 68134.1005.109.
С оглед обстоятелството, че процесният имот е придобит по време на
брака на съпрузите, вещните права принадлежат общо на двамата съпрузи, т.е.
същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници
/л. 77/, че Л. В. Ф. е починал на 03.08.2004 г., като е оставил за свои
наследници преживявала си съпруга П.В.Ф. и дъщеря си Е. Л. К..
Със смъртта на Л. Ф., съпружеската имуществена общност върху имота
се прекратява, поради което П.Ф. става собственик на ½ от недвижимия имот
на лично основание. Останалата ½ ид.част от имота се наследява, съгласно чл.
5 и чл. 9 ЗН, поравно от П.Ф. и Е. К., поради което всяка получава, по силата
на наследственото правоприемство, по ¼ ид.част от имота.
3
Така П.Ф. придобива собствеността върху общо 3/4 ид.части от
недвижимия имот, а Е. К. – върху 1/4 ид.части.
Установява се от представения по делото Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със
запазено право на ползване № 173, том 3, рег. № 4753, дело 430/2015 г. /л. 7/,
че на 02.09.2015 г. П.Ф. е прехвърлила на И. И. Ч. собствените си ¾ ид.части
от процесния апартамент № 159, ведно с прилежащото избено помещение №
17, ид.части от сградата и правото на строеж, срещу задължението на
приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя лично или
чрез трето лице занапред, до края на живота на прехвърлителя, включително
да заплаща ежемесечните консумативни разходи за имота.
Съгласно договора, прехвърлителят П.Ф. е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещното си право на ползване върху имота, което право,
доколкото е лично и непрехвърлимо с оглед изричната разпоредба на чл. 59,
ал. 1 ЗС, е погасено със смъртта на прехвърлителя на 08.10.2016 г. /видно от
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт на л. 8/.
Установява от приетото по делото удостоверение за граждански брак,
че на 22.07.1979 г. И. И. Д. и Г. И. Ч. са сключили граждански брак, като
съпругата е приела фамилното име на съпруга и след брака ще се нарича И. И.
Ч..
На основание чл. 21, ал. 1 СК, вр. § 4. ПЗР на СК от 2009 г., правото на
собственост върху недвижимия имот, независимо, че е придобит само на
името на съпругата, е възникнало в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност, т.е. съпрузите И. И. Ч. и Г. И. Ч. /ищци по настоящия
спор/ са придобили собствеността върху прехвърлените на 02.09.2015 г. ¾
ид.части от имота в режим на СИО.
По релевираните от ответника възражения във връзка с
действителността на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, съдът намира следното:
Направените от ответника възражения за създаване на невярна
представа от страна на ищците у прехвърлителя относно вида на сделката и
правните й последици, намират своето основание в разпоредбата на чл. 27, вр.
чл. 29 ЗЗД /унищожаемост на сделката поради измама/.
Възраженията на ответника за сключване на договора поради грешка и
невъзможност на прехвърлителката Парашкева Великова към датата на
сключване на сделката да разбира и ръководи действията си следва да се
квалифицират като такива по чл. 27, вр. чл. 28 и чл. 31 ЗЗД.
Доколкото посочените възражения са такива за унищожаемост на
договора, същите не подлежат на разглеждане в настоящото делбено
производство по следните съображения:
Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т. 3, б. „а“ от
Постановление на Пленума на ВС № 7/1973 г. в исково производство по
съдебна делба не могат да се приемат конститутивни искове за промяна на
установените квоти в делбата, освен в изрично посочените в закона случаи
4
(какъвто е например искът по чл. 30 и сл. ЗН). Правилото за забрана за
предявяване на конститутивни искове следва да се приложи по аналогия и за
възраженията, с които се упражняват потестативни права, каквито са
възраженията за унищожаване на договора. Поради това, така релевираните от
особения представител на ответника възражения за унищожаемост на
договора за гледане и издръжка не следва да бъдат разглеждани.
По горните съображения не подлежат на разглеждане в настоящото
производство и възраженията на ответника, касаещи твърдяното
неизпълнение на договора от страна на приобретателите, доколкото горните
доводи биха могли да обосноват евентуално наличието на основание за
разваляне на сделката от стана на наследниците на прехвърлителя – каквото
потестативно правно, упражнявано с конститутивен иск, също не може да
бъде предявено в рамките на делбеното производство.
По отношение на бланкетно заявеното в отговора на исковата молба
възражение за недействителност на договора, поради сключването му при
„липса на съгласие“ от страна на прехвърлителя /във връзка с което
възражение съдът е дал указания на ответника в доклада по делото, останали
неизпълнени/, съдът намира следното:
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
налице при изразена воля от лице, поставено под пълно запрещение, в
резултат на физическо насилие, на шега или пример, при мислена
уговорка (reservatio mentalis), достигнала до знанието на другата страна, както
и в случаите на симулация. В конкретния случай по делото не се твърди, а и не
се установява наличието на нито една от посочените причини за липса на
валидна воля от страна на прехвърлителя за сключване на сделката, поради
което съдът намира възражението за неоснователно.
По отношение на довода на ответника, че договорът е сключен една
година преди смъртта на прехвърлителя, съдът намира следното:
Страната, въпреки дадените указания в доклада, не е посочила изрично
с какъв правен извод свързва изложеното обстоятелство за настъпилата смърт
на прехвърлителя в посочения едногодишен срок след сключване на сделката.
Независимо от горното, в случай, че се приеме, че горното представлява
възражение за недействителност на сделката, поради липса на основание – чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, съдът намира възражението за неоснователно,
поради следните съображения:
Непротиворечива е практиката на съдилищата /обективирана например
в решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Четвърто гражданско
отделение на ВКС и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на
Трето гражданско отделение на ВКС и др./, съгласно която изискваните
фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане поради липса на основание са наличие на заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание
на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното
настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както
5
онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови –
инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в
т. нар. терминален стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/,
характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за
елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н.
като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е
съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре,
не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не
лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо
от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно
състояние, без видими признаци за тежко здравословно състояние с
неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно
съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен
риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното
ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние
да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за
да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент,
което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.
В конкретния случай, ответникът не е изложил конкретни фактически
твърдения, а и не се установява по делото прехвърлителят /на възраст от 83 г.
към датата на сделката/ да е страдал от заболяване в терминален стадий, нито
се сочи наличието на знание у приобретателя за такова заболяване, нито се
установява обективното настъпването на смъртта в съвсем кратък срок след
договора, доколкото същият е сключен тринадесет месеца преди смъртта на
прехвърлителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната сделка,
обективирана в изискуемата нотариална форма, е действителна, като въз
основа на нея ищците по спора са придобили ¾ ид.части от недвижимия имот
в режим на СИО.
Останалата ¼ ид.част от имота се притежава от ответника Е. К. по
силата на настъпилото наследствено правоприемство след смъртта на баща й
Л. Ф..
Предвид изложеното, искът за делба се явява основателен, като делбата
следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти.
По отговорността за разноски:
С оглед спецификата на делбеното производство, насочено към
установяване наличието на съсобствено имущество и на правата на страните в
съсобствеността, всяка страна има качеството на ищец и ответник, поради
което сторените от страните разноските в първата фаза на делбата, досежно
иска за делба, не подлежат на разпределяне по реда на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба
между И. И. Ч., ЕГН **********, Г. И. Ч., ЕГН **********, и Е. Л. К., ЕГН
**********, на следния съсобствен недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 159 в град София, район „Триадица“, ж.к. „Гоце
Делчев“ /ж.к. „Емил Марков“/, ***, състоящ се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения; със застроена площ от 59,38 кв. м.; при граници по
документ за собственост: изток - Г. Ч. и стълбище, запад - ул. „В. Димитров“,
север - зелена площ, юг – ул. „Т. Каблешков“, заедно с прилежащи части:
избено помещение № 17 с полезна площ от 2,91 кв. м., при съседи на
избеното помещение: изток – коридор, запад – ул. „В.Димитров“, север – Ев.
Т., юг – мазе, 0,600 % идеални части от общите части на сградата и 0,600
% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
общ.Столична, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1005.109.2.159 с адрес на имота:
гр. София, район „Триадица”, ***, ап. 159, който самостоятелен обект се
намира на пети етаж в сграда с идентификатор 68134.1005.109.2, с
предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1005.109; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или
в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, с площ по
документи 59,38 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 17 с полезна
площ от 2,91 кв. м. кв. м. и 0,600 % идеални части от общите части на сградата
и 0,600 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при
съседи на самостоятелния обект в сградата по схема на кадастъра: на същия
етаж – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1005.109.2.158; под
обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1005.109.2.156; над
обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1005.109.2.162,
при квоти както следва:
за И. И. Ч., ЕГН ********** и Г. И. Ч., ЕГН ********** – общо 3/4 ид.
части в режим на СИО, и
за Е. Л. К., ЕГН **********- 1/4 ид.части.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7