Решение по дело №4286/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1098
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330204286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330204286 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3729116 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
А.. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, А.Г., оспорва процесния електронен фиш като
незаконосъобразен и претендира за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност
на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 02.06.2020 г. в 13:20 часа в с. Стряма, ул. „Христо Ботев“, до № 39,
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M № 581, като при разрешена скорост от 50
1
км/ч. е установена скорост от 84 км/ч., след отчитане на толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост
с 34 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е с регистриран
собственик А.. В. Г.. За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложена глоба от
400.00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 31 km/h до 40 km/h е предвидена глоба в размер 400 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
2
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по
установения за това в закона ред. При извършената служебна проверка съдът
не установи в административната процедура да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя.
По преписката е приложен снимков материал към Клип 16923, радар
581, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.
Приложен е и снимков материал, видно от който техническото средство
осъществява измерване в посоката на движение на МПС, с което е извършено
нарушението.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство “TFR
1-M” № 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: на 02.06.2020 г. в 13:20 часа в с. Стряма, ул. „Христо
Ботев“, до № 39, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 581, като при разрешена
скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 84 км/ч., след отчитане на
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на
3
разрешената скорост с 34 км/ч. Установено е, че собственик на този
автомобил е именно санкционираното лице. Изрично е посочена нарушената
правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и правните признаци на
нарушението: при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е допуснато
наказуемо превишение на скоростта от 34 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 87 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от
измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В
конкретния случай 87 км/ч -3 км/ч е равно на 84 км/ч., т.е скоростта посочена
в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В
електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се
ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Спазени са и сроковете за ангажиране на отговорността на нарушителя.
Предвид горното обжалвания ел. фиш, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без
уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
4
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в
настоящото производство се изразява единствено в писмено становище
относно законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3729116 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който на А.. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А.. В. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПАЛТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5