РЕШЕНИЕ
№ 2249
гр. Бургас, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120104337 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АУТО ПРО БУРГАС” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С - 1415, район К. с, бул. „Х.
Б“ № 79, ет. 5, представлявано от В.Ст. Б, против „СВ СЕРВИЗ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Б, ж.к. „М. р”, бл. , вх. , ет. ,
представлявано от С. К. Г, с която се претендира осъждането му за заплащане на
сумата от 2 960. 29 лв., представляваща неплатен остатък от цена на продадени стоки -
резервни части за автомобили по фактура № ......../27.07.2022 г., както и сумата от 295.
21 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 03.08.2022 г. -
17.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска на 20.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2022 г. ответникът е получил от ищеца
стоката по направена от него поръчка, като е била издадена фактура №
........./27.07.2022 г. на стойност 3 960. 29 лв. с ДДС. Сумата по фактурата е следвало да
бъде платена по банков път в срок до 03.08.2022 г. На 27.07.2022 г. ответникът е
платил сумата от 1 000 лв., като част от цената на продадените му стоки, а остатъкът
от сумата по фактурата до момента не е платен.
Предявените искове са с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. чл. 79 и чл. 86
1
от ЗЗД.
В законноустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
като се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът твърди, че
няма сключен договор с ищеца, не е получавал посочената в исковата молба фактура и
не дължи главница и лихви по нея, като управителят му не е разписвал процесната
фактура – нито настоящият, нито бившият управител, както и че същата не било
осчетоводявана. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно фактура №......../27.07.2022 г. ответното дружество е получило от
ищеца, описаните в същата стоки – резервни части, на обща стойност от 3 960. 29 лв. с
ДДС. Отбелязано е плащане по банков път и срок за плащане на 03.08.2022 г., както и
че сделката се е осъществила в обект: магазин Бургас. В същата се изпълнени подписи
за получател и съставител. Представен по делото е и касов бон ........./27.07.2020 г. за
заплащане на сумата от 1 000 лв., за което плащане ищецът сочи, че е частично такова
по горната фактура.
За установяване изпълнението на задължения на ищеца по договора за
продажба във връзка по делото е разпитана като свидетел Х. Х изпълняваща
длъжността касиер – деловодител към ищцовото дружество от 2017 г. Запозната е с
търговските взаимоотношения между страните, които работили съвместно за около 6
месеца през 2022 г., като разяснява какви са били взаимоотношения, и знае, че е
останала частично неплатена една фактура. Сочи, че дружеството е комуникирало с
двамата съдружника от фирмата, които посочва по имена – С. и В., като и двамата
били разписвали фактури. Свидетелката е категорична, че стоките по процесната
фактура са доставени не наведнъж, а в продължение на месец въз основа на стокови
разписки, които не носят подпис на представител на ответното дружество. След това
била издадена фактурата и извършено частичното плащане от 1 000 лв.
Така и от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписа за получател в процесната фактура е изпълнен от
С. К. Г, – съдружник в ответното дружество към 27.07.2024 г., и настоящ управител и
едноличен собственик на капитала му от 16.12.2022 г.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ищцовото
дружество, като е включена и в дневниците за продажбите по ЗДДС. По нея има
2
отразено плащане на сумата от 1 000 лв. и дължим остатък от 2 960. 29 лв. Законна
лихва върху неплатената главница от 2 960. 29 лв. за периода от 03.08.2022 г. до
17.07.2023 г. възлиза на 312. 48 лв. Експертът е посочил, че поради непредоставени
данни от страна на ответника, не може да отговори на въпроса дали дружеството я е
включило в дневниците си за покупки по ЗДСС.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е получил отказ за достъп до
счетоводството на ответното дружество.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Между страните е съществувало валидно търговско правоотношение, което с
свързано с покупко-продажбата на резервни части за автомобили, надлежно
индивидуализирани в процесната фактура. Доказателство за изпълнението на поетите
от ищеца задължения за доставка на описаните във фактурата стоки са надлежното й
издаване и осчетоводяването й от него, както и включването й в дневниците за
продажби по ЗДДС. Това се потвърждава и от събраните гласни доказателства,
кредитирани от съда като съответни и на останалия събран доказателствен материал. В
крайна сметка фактурата е разписана от представител на ответното дружество –
съдружник в същото към датата на издаването й и сегашен управител и едноличен
собственик на капитала й. Непредоставянето на достъп до счетоводството на
дружеството съгласно даваните от съда указания в тази насока, в частност и за
последиците по чл. 161 от ГПК, също следва да бъде възприето като признание на този
факт – получаването на стоката. Все пак за пълнота с оглед на възраженията на
процесуалния представител на ответното дружество, следва да се отбележи, че дори и
да се приеме, че е налице действие от името на търговец без представителна власт,
доколкото към 17.07.2022 г. С. Г, не е бил законния представител на същото, то се
налага извода, че търговецът е потвърдил действията, тъй като не се е
противопоставил веднага след узнаването им, при все че осчетоводил фактурите във
собственото си счетоводство съгласно чл. 161 от ГПК, а и е извършил частично
плащане на дължимата сума по фактурата.
Доказателства за плащането на суми по фактурата, извън заявените от ищеца
1 000 лв., отразени в счетоводството му по процесния касов бон, не са представени.
Отделно от това е настъпил и падежа на 03.08.2022 г., при което съдът намира, че са
дължими търсените в настоящото производство главница и лихви, при все че съгласно
чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго и
предвид посочените от вещото лице изчисления.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни и доказани
следва да бъдат уважени.
3
При този изход и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 771. 67 лв. за направените по делото
разноски – за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., 171. 67 лв.
по внасянето на дължимата държавна такса и 600 лв. депозити за изпълнените
експертизи.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „СВ СЕРВИЗ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б, ж.к. „М р”, бл., вх. , ет. , представлявано от С. К. Г да заплати на
„АУТО ПРО БУРГАС” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С - 1415, район К. с, бул. „Х.Б“ № ет. , представлявано от В. Ст. Б, сумата от 2 960. 29
лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева и 29 ст./ - главница, представляваща
неплатен остатък от цена на продадени стоки - резервни части за автомобили по
фактура № ......../27.07.2022 г., както и сумата от 295. 21 лв. /двеста деветдесет и пет
лева и 21 ст. / - законна лихва за забава върху главницата за периода 03.08.2022 г. до
17.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 20.07.2023 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 771. 67 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и един лева и 67 ст./ за
направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4