Решение по дело №697/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 313
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420200697
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

гр. В.,30. 09. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        

                                                                 Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                     

                    

При секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора ...       

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 697 описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Делото има за предмет жалба на А.И.А. ***-0967-000782/21.06.2019 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което е наложено административно наказание глоба в размер на  200.00 лв. на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение по чл.25, ал.2 ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, както и за недоказаност на вмененото нарушение и необоснованост на обжалваното НП, поради което се иска и същото да бъде отменено.

         Ответната страна,  редовно призована – не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е процесуално допустима,  като подадена от активно легитимирано лице против подлежащ на съдебен контрол акт и в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е и основателна, при следните съображения:

        На 07.06.2019 г., след 18:40 часа, полицейски екип от служители на сектор „ПП”-В. – свидетелите Г.Г. и И.В. били изпратени по сигнал за проверка за настъпило ПТП в гр.В., бул.”***” №***срещу магазин „Лидъл”. При пристигане на място, горепосочените свидетели установили двамата участници в ПТП-то, а именно настоящият жалбоподател като водач на л.а.”Тойта Корола” с рег.№ ***и св.Ц.К. като водач на л.а.”Сеат Леон” с рег.№***. Според свидетелските показания на двамата полицейски служители, към момента на пристигането им на местопроизшествието, същото не било запазено и двата автомобила били разместени от водачите. Същевременно всеки от двамата водачи твърдял, че движейки се успоредно в съседните дясна и лява пътна ленти, при налична п.м.М-1, всеки от двамата е предприел преминаване в съседната и така е настъпило ПТП-то, довело до леки материални щети и по двата автомобила. При незапазено местопроизшествие, липса на незаинтересовани свидетели-очевидци и поради двете противоречиви версии на двамата водачи, в крайна сметка полицейските служители не могли да установят конкретния механизъм на ПТП-то и кой от двамата водачи има вина за него, поради което едновременно съставили и на двамата водачи АУАН за извършено нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП, а именно, че всеки от двамата преминава в съседна /съответно дясна или лява пътна лента/,при налична п.м.М-1, с което става причина за реализиране на ПТП с другия автомобил.

Процесният АУАН съставен срещу настоящия жалбоподател е подписан от него с възражения, че не е съгласен с описаната в акта фактическа обстановка и  че вина за ПТП-то има другият водач. Освен тези възражения, жалбоподателят подал и допълнителни писмени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В тях се твърди, че на посочените в АУАН време и място, жалбоподателят се е движел в колона от три автомобила, като той е бил средния, а зад него е бил автомобила на св.Ц.К.. При доближаване на първия автомобил до наличната пешеходна пътека, същият намалил, при което жалбоподателят уверявайки се, че съседната пътна лента е свободна предприел преминаване в нея. В същият момент обаче настъпило съприкосновение с изненадващо появилия се автомобил, управляван от св.К., дотогава движещ се отзад в лявата лента на пътното платно, който вероятно е бил предприел маневра изпреварване или заобикаляне от дясната страна на движещите се пред него два други автомобила.

В качеството на свидетел по АУАН съставен срещу жалбоподателя и разпитан в с.з., вторият водач Ц.К. на практика потвърждава изложените в писменото възражение на жалбоподателя твърдения относно механизма, условията и начина по който е настъпило ПТП-то.

Възраженията на жалбоподателя очевидно са били счетени за неоснователни от страна на АНО, тъй като въз основа на съставения акт, при идентично словесно и цифрово описание на извършеното нарушение, е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена съответна санкция.

Изложените до тук фактически положения се установяват от разпитаните по делото свидетели Г.Г., И.В. и Ц.К., от приложените по делото протокол за ПТП, снимков материал на двете МПС-та и цитираното възражение против АУАН. Данните от така посочените доказателствени източници относно начина на установяване на вмененото нарушение, съставянето на констативния протокол за ПТП, АУАН и НП са еднопосочни и не са спорни между страните, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че  обжалваното НП е необосновано и следва да бъде отменено изцяло:

В случая по делото безспорно се установи единствено факта на налично ПТП настъпило между управляваните от жалбоподателя и св.К. МПС-та. Предвид обсъденото по-горе състояние на наличния доказателствен материал, останаха недоказани по несъмнен и категоричен начин останалите най-важни факти от предмета на доказване, а именно механизма, условията и начина на настъпването му, съгласно описанието му в АУАН и НП, както и виновното му причиняване именно в лицето на жалбоподателя. Както се посочи по-горе, свидетелите-полицейски служители в случая не са очевидци на ПТП-то, заварили са местопроизшествието незапазено и по собствените им обяснения не са могли да преценят кой от двамата водачи има вина, поради противоположните им твърдения и версии и довело като краен резултат до съставяне на актове и на двамата водачи за идентично нарушение. При това положение, съдът намира, че изложените в АУАН и в НП фактически констатации за конкретната причина за ПТП-то и настъпването му по вина именно и само на жалбоподателя, в случая се градят изцяло на субективна преценка, вероятности и предположения, поради което и въпросното нарушение остава недоказано.

При така възприетите правни изводи е безпредметно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя, свързани с процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като това с нищо не би променило резултата от делото.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

                                                     

                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №19-0967-000782/21.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР В., сектор „ПП”-В., с което на  А.И.А. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП за извършено нарушение по чл.25, ал.2 ЗДвП.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: