О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..…….…./…………….….2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 1050 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. № 31094/30.04.2019 г. на Г.Д.К., депозирана
чрез адв. И.И. от ВАК,
против Решение № 1569/15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 18100/2018
г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от Г.Д.К., ЕГН **********,
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: *********, иск за признаване
за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 352,55 лева,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от
26.10.2014г. до 23.01.2015г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селименски“ № 3, вх.А, ап.9, клиентски № **********, аб. № **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата
се излага, че решението на първоинстанционния съд в обжалваното решение е
неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Настоява
се, че с исковата молба ищецът е релевирал
съображения за погасяване на вземането на дружеството с кратка тригодишна
давност, което не е обсъдено от решаващия състав на районния съд. Позовавайки
се на съдебна практика намира, че се касае за периодично задължение, което не е
съобразено при постановяване на решението. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД чрез юрисконсулт Светозара Стратиева, с който оспорва изложените в
жалбата оплаквания. Намира, че корекционната
процедура е спазено и сумата е дължима. Настоява, че в случая не се касае за
периодично плащане, доколкото вземането произтича от корекционна процедура,
предвидена в ПИККЕ, поради което важими са общите
правила за погасителната давност. Сочи, че към датата на предявяване на иска
давността не е изтекла, поради което правилно искът е отхвърлен. Моли се за
потвърждаване на решението и се претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1050/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 17.09.2019 от 09:00, за която дата и час да се
призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: