№ 193
гр. Разград, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно
гражданско дело № 20223300500120 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се явява ЮРИСК. Свилен СТОЯНОВ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ПЛ. Н. Й. не се явява. Не се явява негов пълномощник.
ПОСТЪПИЛА Е ПИСМЕНА МОЛБА от пълномощника адв. Н.Й., която заявява, че не
може да се яви днешно съдебно заседание, поради служебна ангажираност. Моли да бъде
разгледано делото в тяхно отсъствие в случай, че не са налице пречки за даване ход на
делото. Заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба. Няма искания за нови доказателства.
Поддържа петитума на въззивната жалба. Приложен е договор за правна помощ.
ЮРИСК. СТОЯНОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ПОСТЪПИЛАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА:
Подадена е въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ********* против
Решение № 59/03.02.2022 г. по ГД № 1498/2021 г. по описа на РС Разград , посочено в
обстоятелствената част на жалбата (стр. 1, абзац първи), с което е отхвърлена сумата от 1
801,95 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата 1 240,39 лв. –
обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. до 03.12.2020 г. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и моли същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови
1
решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск (стр. 1, абзац трети от
въззивната жалба).
Във въззивната жалба се твърди, че съдът е прогласил за недействителен договорът за
потребителски кредит № **********/15.04.2019 г. на две основания: на основание чл. 22 във
връзка с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК затова, че в приложения към договора за кредит
погасителен план не е направена разбивка на всяка погасителна вноска; и чл. 22 във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК затова, че в сключения между ищеца и ответника договор за
потребителски кредит не са посочени начина на формиране на годишния процент на
разходите (ГПР) така, както е регламентиран в ЗПК.
На първо място, въззивникът е на мнение, че задължението на кредитора да включи в
съдържанието на договора за кредит информация за условията на издължаване на кредита,
включително и погасителен план, е съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, а не както
погрешно е приел съдът в мотивите си съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Излагат се
твърдения, че в чл. 11.2. от процесния договор за потребителски кредит въззивникът е
представил информация, която покрива всички изисквания за съдържание на погасителен
план, императивно изложени в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Въззивникът счита, че липсата на
детайлна разбивка по компоненти на дължимата месечна вноска не е нарушение на
изискванията за съдържание на погасителния план съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Навеждат се твърдения, че законът (чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК) изисква детайлна разбивка на
вноската само при поискване от потребителя.
На второ място, във въззивната жалба се твърди, че ГПР е 47,31% съгласно договора за
потребителски кредит, което отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
информиране на потребителите за размера на ГПР като годишен процент от общия размер
на кредита съгласно определението за ГПР в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В тази връзка, неправилно
съдът е искал да бъде представено как се изчислява ГПР – кои компоненти се включват при
неговото изчисляване. Информацията за изчисляване на ГПР и кои разходи се включват в
него се съдържа в чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, като кредиторът няма задължение да я
предоставя на потребителя, защото, първо, няма такова изискване, и второ, не може да се
предостави по ясен и разбираем за потребителя начин. Навеждат се твърдения, че липсват
неясноти в договора за потребителски кредит, които да обусловят използването на
допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни
като информация по договора. Счита се, че задължението на въззивника да предостави
информация за вида и размера на разходите по кредита не произтича от чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а е допълнително изискване, заложено в чл. 11, ал. 1, т. 14 от ГПК, което е изпълнено
съгласно чл. 14 от Договора за потребителски кредит
В обобщение, сочи се, че чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК предвижда представянето на
потребителя на един погасителен план с по-обща информация, даваща индикация за общия
размер на вноската по кредита, а чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК предвижда друг, детайлен
погасителен план, който се предоставя на потребителя при поискване и ако е направил
погасявания по кредита.
2
Към съда се отправя искане за отмяна на Решение № 4/05.01.2022 г. по ГД № 109/2021
г. по описа на РС Разград в частта, с която е отхвърлена сумата от 1 801,95 лв. – договорна
лихва за периода 15.06.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата 1 240,39 лв. – обезщетение за забава
за периода 15.06.2019 г. до 03.12.2020 г. като неправилно и постановяване на друго, с което
да се присъдят сумите, претендирани в исковата молба (стр. 5, абзац последен от жалбата).
Посочва се, че не обжалват отхвърлената с решението сума в размер на 966 лв. за
еднократна такса за оценка на риска. Не обжалват и решението в частта за разноските.
Поискани са присъждане на разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ПЛ. Н. Й. с ЕГН
**********. Изложено е становище, че има разминаване в исканията по обстоятелствена
част и по петитум, като моли съдът да задължи въззивника да отстрани нередовностите.
Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен частично иска, за правилно.
В отговора на въззивната жалба се излагат твърдения, че съдът правилно е преценил
договора като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените компоненти, а това от своя страна до нарушение на основаните изисквания за
сключване на договора по ясен и разбираем начин. Въззивваемата страна смята, че
въззивникът излага твърдения за това как се изчислява ГПР и какво съдържа той едва с
въззивната жалба, а трябва да се съдържа в договора за потребителски кредит.
Въззивваемата страна счита, че изложението във въззивната жалба за наличие на два
погасителни плана – един по-общ и един по-детайлен, за неправилно и изцяло в
противоречие с действащата разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Установено е по
делото, че погасителния план по договора (стр. 3 от договора за потребителски кредит)
съдържа единствено информация относно падежните дати и размера на вноските, липсва
информация за остатъчната сума от размера на главницата, както и информация относно
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва.
В обобщение се моли жалбата против първоинстанционното решение да бъде счетена
за неоснователна и да се потвърди решението на районния съд в обжалваната част. Моли да
бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
С определение на съда по чл. 267 от ГПК са дадени указания на въззивника за
отстраняване на нередовности по въззивната жалба. Постъпила е и уточнителна молба към
въззивната жалба, с която констатираните нередовности са били отстранени.
Няма направени доказателствени искания от страните в производството.
ЮРИСК. СТОЯНОВ: Поддържаме така подадената въззивна жалба, заедно с
уточнителната молба към нея. Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ЮРИСК. СТОЯНОВ: Моля да постановите решение, с което отмените постановеното
решение № 59 по гр. д. № 1498/2021 г. по описа на РС-Разград в частта, в която е
отхвърлена сумата от 1801,95 лв. договорна лихва, както и 1240,39 лв. обезщетение за
забава. Считаме същото неправилно в противоречие с материалния закон. Подробно сме
изложили аргументите във въззивната жалба.
Не обжалваме отхвърлената сума 996 лв., която е еднократна такса за оценка на риска.
Представям списък с разноски.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната
страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА представения списък за разноски.
Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10,48ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4