№ 263
гр. Пазарджик, 09.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20245200500220 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:06 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. Л. Л., редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. Не се явява и адв. Б. В. Б., редовно упълномощен
за процесуален представител на жалбоподателя пред настоящата инстанция.
За ответника по жалбата „А.К“ ЕАД, редовно призован, се явява адв. В.
В. Я., редовно упълномощена да го представлява пред настоящата инстанция.
По делото е постъпила молба от 08.05.2024 г. от жалбоподателя чрез
процесуалния му представител, с която моли да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие поради служебна ангажираност и невъзможност за явяване в
днешното съдебно заседание. Изразява становище по съществото на делото,
както и по направените доказателствени искания с отговора на въззивната
жалба, както и тези, направени със самата въззивна жалба, като поддържа
последбите. Към молбата е приложен списък с разноски, които моли да му
бъдат присъдени. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Моли да му бъде
предоставена възможност за представяне на писмена защита в разумен срок.
По делото е постъпила молба от „А.К“ ЕАД чрез процесуалния им
представител, с която уведомяват съда за промяна на седалището и адреса на
управление на дружеството, вписан в Т., като адреса за призоваване не се
променя.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
1
страните са редовно призовани за днешното съдебно заседнаие, поради което
и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 217 от 19.08.2022г., постановено по гр.д. № 370/2021г. по
описа на РС – Велинград са отхвърлени предявените от Н. Л. Л., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ******* и с постоянен адрес: ****** срещу
А.К“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****** искове с
правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за
кредит №0056158 от 15.03.2011г., сключен между Н. Л. Л. и „А.К“ ЕАД и за
прогласяване на основание чл. 366 ЗЗД, а в условията на евентуалност на
основание чл. 22 ЗПК, нищожността на Споразумение от 22.10.2012г.,
сключено между страните; и предявения при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.26. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10. ал.З от ЗЗД
за прогласяване за нищожна клаузата на чл.8.4 от Договор за кредит
№0056158 от 15.03.2011 г. поради противоречието й със закона; както и е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10884,88 евро с левова
равностойност от 21288,97 лв., представляваща заплатени без правно
основание суми за лихви и такси по договора за кредит, за периода от
15.03.2011г. до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, до размера от
305,0лв., поради извършено прихващане, а над този размер и до пълния
претендиран такъв от 10884,88 евро, като неоснователен. Присъдени са
разноски в полза на ответника.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. Л. Л., в която се
излагат оплаквания за нищожност на първоинстанционното решение с
аргумент, че същото, както в диспозитивната, така и в мотивната му част, е
абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори
при тълкуване, че съдът се е позовал на несъществуваща разпоредба при
определяне на правната квалификация на исковете, както и че в мотивите си е
обсъждал кредитен продукт – овърдрафт, който бил различен от сключения
между страните договор за револвиращ кредит. На следващо място се сочи,
че решението е неправилно поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила – изготвеният по делото проект за доклад не
бил приет за окончателен, в него съдът не бил определил правната
квалификация на предявените искове, а в крайния си акт бил посочил
несъществуваща разпоредба като правна квалификация на исковете, както и
делото не било изяснено от фактическа страна, тъй като съдът приел
представените по делото заключения по допуснатите съдебно-икономически
експертизи и постановил решението си въз основа на тях, въпреки, че същите
2
били непълни, необосновани и неправилни. Излагат се съображения и за
неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, като
се сочи за неправилен изводът на съда, че сключеното допълнително
споразумение представлява обективна новация,(тъй като старият дълг не бил
погасен и съответно заменен с нов и в споразумението липсвало изрично
изразено новационно намерение, напротив – в него страните изрично са
уговорили, че договорът за кредит запазва своето действие и единствено
кредитът се преструктурира, като единият уговорен лимит по него преминава
към другия.) Независимо от този извод, за посоченото споразумение отново
били приложими разпоредбите на ЗПК, като на основание чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 22 от ЗПК същото било нищожно, тъй като в съдържанието му
липсвала клауза, предвиждаща размера на ГПР по кредита с посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, като дори
със споразумението страните изрично се съгласили да бъде заличена клаузата
от договора за кредит, предвиждаща ГПР по него, което само по себе си
представлявало основание за нищожност на целия договор за кредит. С
въззивната жалба се поддържат и всички останали наведени в исковата молба
основания за нищожност на договора за кредит, а именно – в него не бил
посочен дължимият лихвен процент на ден по кредита (съгласно изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК), липсвала яснота как се формира минималната
погасителна вноска по лимита за разсрочване (съгласно изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК) и договорът не бил съставен по ясен и разбираем за
потребителя начин (съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 147, ал.
1 ЗЗП и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО). Сочат се и самостоятелни основания
за нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 8.4. от
договора за кредит по арг. от чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като със същата се
допускало увеличение на главницата по договора чрез прибавяне на изтекли
лихви към нея и последващо начисляване върху тях на договорна, съответно
мораторна лихва, както и поради допуснато значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя по договора, което
определяло тази уговорка като неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 3
и т. 11 ЗЗП. Поддържа се, че нищожността на посочената неравноправна
клауза от договора, обуславявала нищожността и на допълнителното
споразумение на основание чл. 366 ЗЗД. Сочат се доводи за недопустимост и
неоснователност на направеното от страна на ответното дружество
възражение за прихващане. Поддържа се предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С тези съображения се иска да бъде прогласено за
нищожно обжалваното решение и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на ново решение, а в условията на
евентуалност се иска да бъде отменено като неправилно решението и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените
искове, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
инстанции.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на
повторна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите,
поставени с исковата молба и с молбата на ищеца от 04.11.2021г.
3
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „А.К“ ЕАД, чрез адв. Я., с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна, като се излагат подробни съображения във връзка
с всяко едно от възраженията, направени във въззивната жалба. В тази връзка
се сочи, че и след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция,
включително и към датата на депозиране на отговора на въззивната жалба,
въззивникът продължава да ползва сключения между страните договор за
револвиращ кредит, като усвоява предоставения кредитен лимит и погасява
частично задълженията си, внасяйки минимални погасителни вноски.
Поддържа се направеното пред първата инстанция възражение за прихващане
на начислената допълнително в резултат на капитализацията лихва в размер
на 305 евро със съответната последна дължима от въззивника минимална
погасителна вноска в размер на 323.70 евро, а евентуално – със стойността на
целия усвоен и непогасен револвиращ кредит в размер на 5276.53 евро към
датата 28.02.2022г., в случай, че настоящата инстанция приеме за
недействителна клаузата на чл. 8.4 от договора. Поддържа се и направеното с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното от ищеца вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно.
Претендира се присъждане на разноски в производството.
С отговора на въззивната жалба се правят следните доказателствени
искания: за приемане като писмени доказателства по делото на приложени 23
броя месечни извлечения към договора за кредит за периода след
приключване на съдебното дирене пред първа инстанция до датата на
отговора на въззивната жалба; за изискване и прилагане по делото на
звукозапис от проведеното открито съдебно заседание пред първа инстанция
на 07.10.2021г.; както и за поставяне на допълнителни въпроси към вещото
лице, обективирани в отговора на исковата молба и допълнителната молба на
ответника от 30.03.2022г., в случай, че бъде допусната повторна съдебно-
счетоводна експретиза пред настоящата инстанция.
Адв. Я.: Поддържам подадения отговор на въззивната жалба. Моля да
бъдат приети представените писмени доказателства, тъй като са свързани с
нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за хода на делото.
Представям и моля да приемете в днешното съдебно заседание допълнителни
доказателства за продължаващото усвояване на кредита от ищеца въззивник:
Извлечение от месец април 2024 г. и месец април 2022 г. и Обобщена справка
до момента за движението по кредита до края на месец април 2024 г. Не
поддържам доказателственото си искане по точка две за изискване на
звукозаписа от предходната съдебна инстанция. С оглед молбата подадена от
пълномощника на въззивника преди днешното съдебно заседание и
твърдението за предоставяне на безплатна правна помощ, оспорвам
основанието, което е посочено в договора за предоставяне на такава правна
помощ, че лицето е материално затруднено и моля да му бъде указано да
докаже наличието на това обстоятелство. Доколкото същия проведе
4
производство и по опит за освобождаване от държавна такса, който беше
неуспешен.
След проведено тайно съвещание по така направените доказателствени
искания с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, както и тези,
направени в днешното съдебно заседание, съдът намира, че приложените към
отговора на въззивната жалба и представените от въззиваемия в днешното
съдебно заседание месечни извлечения към договора за кредит и обобщена
справка за движение по кредита представляват нововъзникнали доказателства
за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция, които са от значение за спорното право и предмета на делото и
същите са представени в първия възможен процесуален момент, поради което
за тях не е приложима преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК и в този смисъл са
допустими, относими и необходими, предвид което въззивният съд, на
основание чл. 235, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, следва да ги приеме и приложи като
писмени доказателства по делото.
С оглед така наведените с отговора на въззивната жалба твърдения за
новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция и представените писмени доказателства в тази връзка, на
основание чл. 235, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, съдът намира за допустимо,
относимо и необходимо да назначи поисканата от страните повторна
съдебно-счетоводна експретиза, която да отговори на поставените от тях
въпроси, като последните, с оглед правомощията на съда съгласно т.3 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. на ВКС да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи, за да обезпечи правилното приложение
на императивните правни норми, предвидени в Закона за защита на
потребителите, бъдат формулирани по следния начин:
Вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да даде
отговор на следните въпроси:
1. Какъв е общият размер на усвоения от кредитополучателя револвиращ
кредит по Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., без да се отчитат
погасителните плащания (МПВ), за периода от 15.03.2011г. до изготвяне на
заключението?
2. Какъв е общият размер на усвоения от кредитополучателя револвиращ
кредит по Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., като се отчитат
погасителните плащания (МПВ), за периода от 15.03.2011г. до изготвяне на
заключението?
3. Какъв е общият размер на непогасените от кредитополучателя
минимални погасителни вноски (МПВ) по Договор за кредит №0056158 от
15.03.2011г. за периода от 15.06.2021г. до 28.02.2022г.? Каква част от тях се
дължат за погасяване на главница по договора, съответно - на лихви, такси и
други задължения на кредитополучателя?
4. Извършена ли е уговорената в чл. 8.4 от Договор за кредит №0056158 от
15.03.2011г. капитализация на лихви (прибавяне на начислени лихви по чл.
8.2 и чл. 8.3 от договора към главницата) и ако да – какъв е общият им размер
5
за периода от 15.03.2011г. до 22.10.2012г., за периода от 15.03.2011г. до
изготвяне на заключението, както и за периода от 12.04.2016г. до датата на
заключението; с каква лихва са олихвявани същите?
5. Какъв е общият размер на усвоената главница по договора, като не се
вземат предвид капитализираните лихви, за периода от 15.03.2011г. до
изготвяне на заключението?
6. Какъв е общият размер на погасителните плащания (МПВ), извършени
от кредитополучателя по Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г. и
Споразумение за прехвърляне на лимит за разсрочване от 22.10.2012г., за
периода от 15.03.2011г. до изготвяне на заключението, както и за периода от
12.04.2016г. до датата на заключението?
7. Каква част от погасителните плащания (МПВ), извършени от
кредитополучателя, са отнесени към погасяване: на главница по договора; на
начислени лихви по чл. 8.2 и чл. 8.3 от договора; на капитализирани лихви по
чл. 8.4 от договора; на начислени лихви за забава по договора; на такси по
договора; на други задължения по договора, като сумите се изчислят
съобразно посочените два периода - от 15.03.2011г. до изготвяне на
заключението и от 12.04.2016г. до датата на заключението?
8. Каква е разликата между общият размер на погасителните плащания
(МПВ), извършени от кредитополучателя по договора и изчислената съгласно
т. 5 главница?
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
приложените към отговора на въззивната жалба 23 броя месечни извлечения
към договора за кредит и представените в днешното съдебно заседание 2 броя
месечни извлечения към договора за кредит и справка за движение по сметка.
ДОПУСКА повторна съдебно-счетоводна експретиза, която да
отговори на въпросите, формулирани в мотивите на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М. Л..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 600 лв., вносим по
равно от двете страни или по 300 лв. от всяка страна в едноседмичен срок от
днес по сметка на Окръжен съд-Пазарджик.
ДА СЕ СЪОБЩИ задачата на вещото лице.
Адв. Я.: Във връзка с оплакването по повод на доклада и факта, че
технически е пропуснато да се приеме такъв моля да бъдат ценени като
доказателства в настоящото производство и представените пред
първонистанционния съд с отговора на исковата молба. Там бяха сверени и
оригиналните екземпляри носещи подписа на ищеца въззивник и при
необходимост изразявам възможност на предоставя оригинални екземпляри.
6
За събиране на доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 30.05.2024 г. от 10.00 ч., за която
дата и час страните са редовно уведомени - въззивника по реда на чл. 56, ал. 2
ГПК, а въззиваемия чрез процесуалния си представител.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. Л., като на вещото лице се съобщи
поставената й задача.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:35 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7