Р Е Ш Е Н И Е
№ 371 17.03.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 115 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е образувано по
жалба от Н.Г.М., ЕГН ********** с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-002256/21.12.2021
г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор
към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №
251з-3805/26.08.2021 г., с която на Н.Г.М., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 171, т. 2а,
бук. “б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6
МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 20.12.2021 г.
Иска се отмяната на оспорената заповед като
неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
при съществено нарушение на административно-производствените правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят Н.Г.М., редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна - В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор
към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 20.12.2021
г. около 17.35 часа в гр. Бургас, ж. к. ”Славейков”, служители на Сектор „Пътна
полиция” Бургас спрели за проверка жалбоподателя
Н.Г.М., докато управлявал собствения си лек автомобил “Опел Астра” с рег.№ А 0056
МК, който при отправената към него покана, отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест
За
извършеното административно нарушение на М. бил съставен АУАН серия АВ № 196192/20.12.2021
г. от Г. Н. Д., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР Бургас, Сектор ПП. АУАН му бил връчен
незабавно, като М. го подписал без възражения. При връчването му били иззети
регистрационните табели на управлявания от него автомобил и СУМПС с № *********.
Впоследствие подал срещу констатациите в акта писмено възражение с вх.№
769000-33529/23.12.2021 г., в което изложил съображения, че задържането му до
идването на патрул на сектор „Пътна полиция“ е било незаконосъобразно, тъй като
не е била издадена нарочна заповед за това.
На основание съставения АУАН серия АВ № 196192/20.12.2021 г. и в
съответствие със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г. на директора на ОД на МВР
гр. Бургас, В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-002256/21.12.2021 г., с която на Н.Г.М., ЕГН **********
с адрес: ***, на основание чл. 171, т. 2а, бук. “б“ от
ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 20.12.2021 г.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на М. на 23.12.2021г., който я оспорил директно
пред Административен съд – Бургас с жалба
вх.№ 175/10.01.2022 г., изпратена по пощата на 06.01.2022 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас, издадена на
основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи,
са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност полицейски
инспектор при ОДМВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“, които могат да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и
изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В
производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на
движението по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171,
т. 2а, бук. ”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай
констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от
жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в
рамките на съдебното производство.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение.
С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Релевантният
за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя.
В
конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта
и е цитирал относимата правна уредба.
По делото не е спорно, че
управляваният от М. автомобил е негов. Установи се по безспорен начин, че същият
е бил спрян за проверка от полицейски служители на ОД МВР – Бургас докато го е
управлявал и е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест
В
конкретния случай с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението е приложена съответната ПАМ по чл. 171, т. 2а, бук. “б“ от ЗДвП. Тя се определя в посочени от законодателя срокове – за срок от 6 месеца
до една година и за разлика от мерките по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, не се
прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на
водача. Дори когато въпросът за отговорността се реши в полза на водача – както
е в случая с прекратеното впоследствие наказателно производство, това не води
до незаконосъобразност на наложената ПАМ, нито до отпадането й. В тези случаи
наложената мярка по
чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП не загубва своето правно действие, защото
съгласно тази норма административният орган действа при условията на обвързана
компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор или на
свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а
в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
В
конкретния случай с оспорената заповед административният орган, в рамките на
неговата оперативна самостоятелност, е определил период на действие на
наложената ПАМ – ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, който е минимално предвидения в закона, поради което
не е имало необходимост да излага допълнителни мотиви за това. Настоящият
съдебен състав намира, че за постигане целта на приложената спрямо
жалбоподателя ПАМ и спазвайки принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, определеният срок за действие на наложената ПАМ,
действително съответства на степента на обществена опасност на извършеното
нарушение.
Предвид горното настоящият
съдебен състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната
заповед, поради което налагането на ПАМ Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6
МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 20.12.2021 г. е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа страна.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него с
искане за отмяната му се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този
изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за
това от страна ответника.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М., ЕГН ********** с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-002256/21.12.2021 г., издадена от В.Н.С.,
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със заповед № 251з-3805/26.08.2021 г., с която на Н.Г.М., ЕГН **********
с адрес: ***, на основание чл. 171, т. 2а, бук. “б“ от
ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 20.12.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: