№ 44
гр. Бургас, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20252120106212 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. Н. Е.,
ЕГН **********, с адрес: с. М., чрез процесуален представител адв. Н. Р., със
съдебен адрес: гр. Б., против „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Търговска“ №
164, представляван от И.Б.А., за приемане на установено, че сключеният
между страните договор за потребителски кредит № ***** от **** г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 230 лв. –
заплатена по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Твърди се, че по силата на договор за потребителски кредит № ***** от
**** г. на ищеца е предоставена сумата от 3000 лв., която е следвало да върне
на 3 месечни вноски, при уговорен ГЛП - 120 % и ГПР – 796,18 %. Общият
размер на дължимата сума е 4950 лв. Счита, че процесният договор е
нищожен, тъй като ГПР надвишава значително законоустановения размер.
Твърди се, че платеното по недействителния договор подлежи на
възстановяване, поради което претендира сумата в размер на 230 лв. –
разликата между заплатеното по недействителния договор в размер на 3230
лв. и уговорената главница – 3000 лв.
Представени са писмени доказателствени средства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита предявените искове за неоснователни. Не спори, че между
страните са възникнали договорни отношения, породени от процесния
1
договор за потребителски кредит. Оспорва, че правилата на ЗПК са
приложими към договора, тъй като неговият срок е три месеца, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК. Твърди още, че процесният договор
отговаря на изискванията за действителност по ЗПК, в т. ч. съдържа ясна
информация за ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител с
писмена молба, поддържа предявените искове.
Ответника не се явява в съдебно заседание, с писмена молба оспорва
иска.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, и чл. 55, предл. 1
ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между
ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от
****г. с размер на кредита – 3000 лв. Няма спор по делото че кредитът е
усвоен. Ищцата се е задължила към ответника да върне заетата сума в
тримесечен срок с годишна лихва в размер на 120 %, като общо дължимата от
потребителя сума е 4950 лв. Посочен е ГПР – 796.18 %. Сумата се дължи на
три месечни вноски, съобразно представеният погасителен план.
Представеният документ обективиращ договора е подписан.
Представени са касови ордери издадени от ответното дружество, видно
от които ищцата е заплатила по процесния договор общо 3230 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения главен иск от ищеца спрямо първия ответник за нищожност
на сключения между тях договор за заем, поради противоречието му със
закона е процесуално допустим, тъй като по арг. от чл. 124, ал. 1 ГПК всяка от
страните по него има признат от закона интерес да оспорва действителността
му. Процесният договор за заем е потребителски, сключен е при действието на
ЗПК и се регламентира от неговите разпоредби, които повелителен характер,
вкл. относно изискванията за форма и съдържание, както и за начин на
формиране на ГПР и на допустимата му горна граница. Макар срока за
връщане на заетата сума да не надхвърля три месеца, в случая не се изправени
пред изключението на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, тъй като не е налице другото
кумулативно изискване за това – незначителност на дължимите разходи. В
ЗПК липса легална дефиниция на понятието "незначителност", поради което
същото следва да се тълкува според общоприетото значение на тази дума, а
под "разходи" следва да се разбират всички разходи, попадащи в легалното
определение дадено в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Последните в договора за кредит
следва да се посочат като годишен процент от общия размер на кредита /чл.
19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/. В настоящия случай е очевидно, че
2
разходите по кредита са в такъв размер, че не са незначителни, според
общоизползвания смисъл на това понятие. Следователно процесният договор
за заем попада в приложното поле на ЗПК и има характеристиките на договор
за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой
ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършено служебно изчисляване на ГПР, с оглед правомощията на
съда, и ползване на онлайн калкулатор Calculator. BG Кредитен калкулатор -
ГПР (calculator. bg) при съобразяване с параметрите на договора, сред които
размер на предоставения заем, срок на кредита, размер на възнаградителната
лихва, се установява, че годишният процент на разходите по процесния
договор не отговаря с посочения в процесния договор. Установява се ,че
действителният ГПР е над 200 %. Въпреки това дължимата за връщане сума
посочена в договора, не съответства на уговореният между страните лихвен
процент – 120 %, както и на реалният ГПР. Наред с това в договора е посочен
ГПР, който не отговаря на посочения лихвен процент.
При това положение съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР е неправилен и е нарушена нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10. Същият превишава максималния допустим размер от 50, 00
%, поради което, договорът противоречи и на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от
значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България. Прието е в т. 2 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски. С оглед дадените от СЕС разяснения
посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни
последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по
чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен.
С тези съображения съдът намира, че процесният договор за кредит е
нищожен поради противоречие със закона и предявеният установителен иск
3
следва да бъде уважен.
Доколкото съдът по преюдициалния въпрос намира, че договорът за
потребителски кредит е нищожен и се дължи единствено чистата стойност на
главницата на основание чл. 23 ЗПК, заплащането от ищцата на сума в размер
на 230 лв., за договорна възнаградителна лихва се явява без основание. При
това положение предявеният кондикционен осъдителен иск за платеното над
главницата е основателен и следва да бъде уважен в цялост, ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от
нея разноски по делото на основание чл. 78,ал. 1 ГПК. Съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцата е неоснователно, доколкото по делото са предявени два обективно
съединени иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. Е., ЕГН
**********, с адрес: с. М., и „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Търговска“ №
164, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** от
**** г. е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1,
пред първо ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 164, да
заплати на Г. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: с. М., сумата в размер на 117,60
евро (230 лв). /сто и седемнайсет евро и шейсет евроцента/, представляващи
заплатена без основание сума по недействителния договор за потребителски
кредит № ***** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.08.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 164, да
заплати на Г. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: с. М., сумата в размер на 382,44
евро (748 лв). /триста осемдесет и две евро и четиридесет и четири евроцента/,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4