Р Е Ш Е Н И Е
№260798/21.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2223 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Р.М., ЕГН ********** *** срещу „********” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 772,82 лв. начислена корекция на ел.енергия за периода 24.10.2018г. –
23.01.2019г, за което обстоятелство е съставена фактура №
**********/23.01.2020г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 772,82
лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „****************” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се,
че е извършената проверка от служители на „**********”, като констатациите са отразени в протокол от
12.10.2018г. Извършена е корекция на
осн. чл. 48, ал.1, т.1, б. „б” от Правила за измерване на количеството
ел. енергия (ПИКЕЕ), одобрени от ДКЕВР, обн. В ДВ бр.
98/2013г.(отм.) Твърди се законосъобразно извършена проверка по замерване на
уреда за отчитане на ел.енергия, както и извършено изчисляване на неизмерена
или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с ПИКЕЕ. Посочва, че на
осн. ОУ на ДПЕЕ потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в сроковете и начин, определен от самите Общи условия.
Излагат се съображения, че при осъществена проверка на
адреса на потребление е съставен КП № 11277288/07.12.2018г., като е
установено, че електромера е с повреден броителен механизъм. Съставена е справка за корекция за периода 07.12.2018г.-23.10.2018г., като са
начислени 1275 кВтч дневна и 316 кВтч
нощна ел. енергия, при което поради невъзможността неотчетената част на
потребена енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за
аналогичен период от предходната година.
Излага възражения,
че предявеният иск е частично недопустим, доколкото с кредитно известие
№**********/23.01.2020г. е сторнираната сумата от
441,38 лева, дължима за периода 24.11.2018г.-23.01.2019г., дължима за три броя
СТИ № 1127021803983278; 1127021803970427 и 1127021804008741, поради което към
момента на депозиране на исковата молба в съда дължимата главница по фактура № **********/23.01.2020г.
възлиза на 331,44 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП за техническа проверка №1277288/07.12.2018г., от който се установява,
че при осъществяване на проверка на обект на потребление в **************** е осъществена дейност по подмяна на СТИ №1127 0218 0398 3278, като същото е заменено с ново
такова. Демонтирания СТИ е отразено, че е с повреден броителне
механизъм.
Представена по делото е фактура № **********/23.01.2020г.,
в която за периода 24.10.2018г.-23.01.2019г. е остойностено количество ел. енергия в размер на 772,82 лева. Посочени са подпериодите, за които се отнася сумата,
а именно както следва: за 24.10.2018г.-07.12.2018г. за СТИ № 1127 0218 0398 3278 сумата от 228,20 лева дневна ел.
енергия без ДДС и 33,32 лева – нощна без вкл. ДДС; за периода
08.12.2018г.-14.01.2019г., за СТИ № 1127 0217 0397 0427, сумата от 228,20 лева
дневна ел. енергия без ДДС и 29,95 лева – нощна без ДДС; за периода
15.01.2019г.-23.01.2019г. за СТИ № 1127 0218 0400 8741, сумата от 90,48 лева
дневна ел. енергия без ДДС и сумата от 19,19 лева –
нощна ел. енергия без ДДС.
Представено по делото е кредитно известие № **********/23.01.2020г. към
фактура №
**********/23.01.2020г., с което е осъществено коригиране
на данни по издадения счетоводен документ за периода 08.12.2018г.-14.01.2019г.,
за СТИ № 1127 0217 0397 0427, със сумата от сумата от 228,20 лева дневна ел. енергия без ДДС и 29,95 лева –
нощна без ДДС, както и за периода
15.01.2019г.-23.01.2019г. за СТИ № 1127 0218 0400 8741, за сумата от 90,48 лева
дневна ел. енергия без ДДС и сумата от 19,19 лева –
нощна ел. енергия без ДДС.
От заключението на комплексната
съдебно – счетоводна и техническа експертиза на в.л. П. и К., се установява, че
към момента на монтаж на СТИ № 1127 0218 0398 3278 същото е с нулеви показания регистрите за дневна и нощна енергия. В случая при проверката се
установява повреден броителен механизъм, като СТИ не
отчита преминалана ел. енергия и по двете тарифи.
Експерта посочва, че причината за неотчитане може да се дължи както на фабричен
дефект на електромера, ката и на външни природни влияния. Количеството ел.
енергия, което е предмет на осъществената корекция от 3073 кВтч
може да бъде доставено на абоната. В счетоводната част на експертизата се сочи,
че процесната фактура е издадена на 23.01.2020г., като на същия ден е издадено
и кредитно известие за сумата от 441,38 лева с вкл. ДДС, която сума съставлява
сбора от сумата от 131,60 лева с ДДС, която е издадена на основание осъществен
реален отчет за периода 15.01.2019г.-23.01.2019г. и сумата от 309,78 лева с ДДС
– корекция на ел.енергия за периода 08.12.2018г.-14.01.2019г. така посочените
суми от 131,60 и 309,78 лева са платени от абоната, съответно на 20.03.2019г-.
и 10.04.2019г., като към момента на издаване на фактура №№ **********/23.01.2020г., задължението на ищеца възлиза на
331,44 лева, която сума се явява стойност на корекция на ел. енергия за периода
24.10.2018г.-07.12.2018г.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „***********” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена във фактура
№ **********/23.01.2020г., както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на
процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Съдът по отношение допустимостта на предявения иск следи по всяко време на
процеса, като в случай, че констатира недопустимост на предявения иск, то
производството по делото следва да бъде прекратено изцяло или в съответната
недопустима част.
В процесния казус ищецът в исковата си молба излага твърдения, че не дължи
на ответника процесната сума, доколкото не са налице основанията за
осъществяване на корекция на ел. енергия на обекта на потребление, на който той
е титуляр. По отношение на процесната сума от представените по делото писмени
доказателства съдът приема, че ответникът е издал фактура №
**********/23.01.2020г. на обща стойност от 772,82
лева. От съдържанието на представеният и приет по делото счетоводен документ
може да бъде направен извод, че същия съдържа остойностяване на количество ел.
енергия за три подпериода в рамките на общия такъв от 24.10.2018г.-23.01.2019г.,
която ел. енергия е отчетена от три различни СТИ - № 1127 0218 0398 3278 за сумата от 331,44 лева с ДДС, СТИ
№ 1127 0217 0397 0427 за сумата от 309,78 лева, както и за СТИ №1127 0218 0400
8741 за сумата от 131,60 лева с вкл.ДДС.
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено се установява,
че стойността от 331,44 лева, която е включена в процесната фактура съставлява
корекция на ел. енергия за периода 24.10.2018г.-07.12.2018г., следващата
включена в счетоводния документ стойност от 309,78 лева – корекция на ел.
енергия за периода 08.12.2018г.-14.01.2019г., а сумата от 131,60 лева,
представлява стойността на реално доставена на адреса на потребление ел.
енергия за периода 15.01.2019г.-23.01.2019г. От заключението на комплексната
експертиза и в частност от счетоводната й част съдът приема, че на 20.03.2019г.
сумата от 131,60 лева е заплатена на ответника, а на 10.04.2019г. е заплатена и
сумата от 309,78 лева. Тези изводи на вещото лице напълно кореспондират с
представените и приети по делото писмени доказателства и в частност кредитно
известие № **********/23.01.2020г. към
фактура №
**********/23.01.2020г., с което се сторнира
(коригира) задължението по цитираната фактура, като същото се намаля с 441,38
лева. Последната стойност от своя страна съставлява сбор от заплатените вече от
абоната задължения от 131,60 лева за реално консумиране ел. енергия, съответно
от 309,78 лева за корекция за цитирания по-горе период. Кредитното известния е
издадено на датата, на която е издадена и самата фактура, като същото е
доведено до знанието на ищеца, което се установява и от обстоятелството, че
същото се представя от самия него като доказателство с исковата молба (л. 6).
При така изложеното следва
извода, че към момента на съставяне на фактура № **********/23.01.2020г., ответникът претендира от ищеца
единствено сумата от 331,44 лева, която сума се явява стойност на корекция на
ел. енергия за периода 24.10.2018г.-07.12.2018г.
Следва извода, че със съставяне на процесната фактура от 23.01.2020г.,
ответникът не претендира заплащане на сума от 441,38 на ново основание, което
да е различно от първоначалното такова. По отношение на платеното от ищеца, за
последният липсва интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
доколкото същият може да упражни правата си единствено въз основа на осъдителен
иск по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД, за връщане на даденото без основание, в която
насока е и съдебната практика по идентичен казус, по който е постановено
определение по в.ч.гр. дело №1905/2018г. на ВОС. В същото се приема, че страната може да защити спорното право с осъдителен иск то за нея
липсва интерес да предяви установителен. В настоящия случай ТР № 8/2012г.
на ВКС е неприложимо. То касае защита на вещни права.
При тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено в
частта за сумата над 331,44 лева до пълно предявения размер от 772,82 лева, а
т.е. за сумата от 441,38 лева, представляваща сбор от 309,78 лева – корекция на
ел. енергия за периода 08.12.2018г.-14.01.2019г. и сумата от 131,60 лева
стойност на реално доставена на адреса на потребление ел. енергия за периода
15.01.2019г.-23.01.2019г.
По отношение на сумата от 331,44 лева, която сума се явява стойност на корекция на ел. енергия за
периода 24.10.2018г.-07.12.2018г.
От представените по делото писмено доказателства съдът приема, че на
07.12.2018г. на адрес на потребление в гр. Варна, ж.к. Младост бл. 14, ет.4,
ап.10 е осъществена проверка на СТИ № 1127 0218 0398 3278, като е констатирано, че същото е с повреден броителен механизъм. Тази повреда съдът приема, от
заключението на вещото лице по техническата част на комплексната експертиза, че
може да се дължи както на фабричен дефект, така и на природно въздействие върху
електромера.
Предмет на спора в тази част е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка
за ел.енергия.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98
от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по
смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн.
в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
С решение № 2315/21.02.2018г., постановено по адм.
дело № 3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна на
подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизането му в сила и няма обратно действие,
т.е. правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват.
Процесната проверка е
осъществена на 07.12.2018г. на
посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС не е налице законова възможност, която да
регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на ПИКЕЕ (отм.).При така изложеното се
обосновава извода, че към датата на процесната проверка, която по време е след
постановяване на съдебно решение по адм. дело
№4785/2018г. на ВАС, съответно обнародването му в ДВ, не е налице законова
възможност ответникът да осъществи корекция на доставената на обекта но
потребление ел. енергия.
При отмяна разпоредбите на ПИККЕ се поставя въпроса дали процедурата по
корекция може да бъде осъществена въз основа на ОУ на ДПЕЕЕМ, които се явяват
приложими правила след отмяна на ПИКЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ответната
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.
По изложените съображения в
останалата част по отношение на сумата от
331,44 лева, която сума се явява стойност на корекция на ел. енергия за
периода 24.10.2018г.-07.12.2018г.,
за която сумата е издадена фактура №
**********/23.01.2020г., предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен, като бъде
прието за установено, че С.Р.М., ЕГН **********
*** не дължи същата на „*********** АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявеният иск или сумата от
23,58 лева.
Ответникът има право на разноски
и при прекратяване на производството по делото, като в полза на последния
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно прекратената част или сумата от 422,63
лева, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Р.М., ЕГН ********** *** не дължИ на „**********”АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, сумата от
331,44 лева, която сума
се явява стойност на корекция на ел. енергия за периода 24.10.2018г.-07.12.2018г.,
за която сумата е издадена фактура №
**********/23.01.2020г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Прекратява производството по гр. дело №
2223/2020г. на Варненски районен съд в частта за разликата над предявения иск от
331,44 лева до пълно предявения размер от 772,82 лева.
ОСЪЖДА „**********”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Стоян Радев Маринов,
ЕГН ********** *** сумата от 23,58 (двадесет и три лева и 58 ст.)
лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявеният
иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Стоян Радев Маринов, ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „************”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 422,63 (четиристотин двадесет и два лева и
63 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно прекратената част на предявеният
иск, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт. Решението в частта, с която производството по
делото се прекратява има характер на определение, което подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, ведно с препис от съдебният акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: