Решение по адм. дело №391/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Ц. Н. И. от гр. Търговище срещу Национална агенция по приходите, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение № 22/ 28.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Варна.

В исковата молба, както и в уточнителната такава се излага, че с Решение № 22/ 28.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, е отхвърлена жалба на ищеца срещу действия на публичен изпълнител, касаещи приложени спрямо ищеца обезпечителни мерки. С решение от 21.07.2025 г. по адм. дело № 70/ 2025 г. тези два административни акта са отменени от съда, като незаконосъобразни. Съдебното решение е влязло в законна сила. В резултат от издаване на незаконосъобразните актове, ищецът търпи неимуществени вреди – остро паническо разстройство, наложило спешна консултация с лекар. С оглед необходимостта от прием на медикаменти, за ищеца е ограничена възможността да управлява МПС, а от това и адекватно да упражнява професията си.

В съдебно заседание, ищецът, поддържа предявения иск, като отправят искане за тяхното уважаване изцяло.

Ответникът – Национална агенция по приходите, депозира писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на правната норма, а от това – и наличие на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Поддържа се, че отменения акт на – решението на директора на ТД на НАП не е административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност. Оспорва се факта на настъпване на вредите, в резултат на отменения акт, както и техния размер.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуален представител, оспорва предявения иск, поддържа депозирания отговор, като отправя искане за неговото отхвърляне изцяло, като претендира и присъждане на разноски

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище дава заключение за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 25100000938/ 2010 г., за принудително събиране на негови публичните задължения.

От образуване на посоченото изпълнително дело по същото са присъединявани през различните години вземания на взискатели срещу длъжника И.. За обезпечаване на подлежащите на събиране вземания са наложени обезпечителни мерки: възбрана върху 1/ 6 ид. ч. от недвижим имот; запор върху две моторни превозни средства; 3. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в банкови институции.

С молба от 19.12.2024 г. ищецът отправя искане до публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, по изпълнително дело № 25100000938/ 2010, да извърши преценка и да съобрази обезпечителната нужда с размера на дълга.

С писмо изх. № С250025-178-0000306/ 09.01.2025 г. публичният изпълнител уведомява ищеца, че наложените обезпечителни мерки по ИД 25100000938/2010 са съобразени с чл.195 от ДОПК, с размера на дълга по изпълнителното дело и установеното имуществено състояние на длъжника.

Това писмо е обжалвано от ищеца по административен ред, пред Директора на ТД на НАП – Варна.

След предприето обжалване по административен ред, с Решение № 22/ 28.01.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна, е оставена без уважение жалба вх. № 720/ 22.012025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище, подадена от Ц. Н. И. срещу писмо изх.№ С250025-178-0000306/ 09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна.

Решението на директора на ТД на НАП гр. Варна е обжалвано по съдебен ред.

С Решение № 1258 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 70 по описа на АдмС – Търговище за 2025 г. е отменено Решение № 22/ 28.01.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна, е оставена без уважение жалба вх. № 720/ 22.012025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище, подадена от Ц. Н. И. срещу писмо изх.№ С250025-178-0000306/ 09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна.

Решението е влязло в сила на 21.07.2025 г.

За изясняване на спора от фактическа страна, по искане на ищците са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М. Х. Г. и Д. Х. П..

От показанията на свидетеля Г. се установява следното: свидетелката е лекар – психиатър, чийто пациент от повече от десет години, е ищецът. От три - четири години години, ищецът получава панически кризи, страда от паническо разстройство, проявяващо се в много силно изразени сърцебиене, задушаване, стягане в сърдечната област, усещане за скорошна смърт. Тези кризи се проявяват, след като ищецът е потърсен от държавни институции. Спрямо ищецът е прилагано медикаментозно лечение с антидепресанти, което не е успешно. Билковите медикаменти не са достатъчно ефективни. През 2025 г., ищецът е посещавал кабинета на свидетелката почти всеки месец, в т. ч. и в началото на годината.

От показанията на свидетеля Папуров се установява следното: Свидетелят познава ищецът от двадесет години, приятели са. Известно му е, че ищецът е адвокат, в миналото е имал проблеми във връзка с съдебни процеси, а към настоящия момент – с НАП. Във връзка с последното, ищецът започва да получава паник атаки, проявяващи се в силна раздразнителност, агресивност, рязка промяна в настроението. През тези периоди, здравословното му състояние се влошава. Най – силно изразени тези паник атаки са при налагане на запори от НАП. През месец юли т. г. ищецът отново получава паническо разстройство, във връзка с предприети действия по опис на имущество, и отказва да присъства на рождения ден на свидетеля, който е на 25- ти юли. В подобни състояния, ищецът е изпадал 2 – 3 пъти през тази година, в т. ч. и през зимния сезон.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна, която твърди настъпване на вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на отменени като незаконосъобразени административни актове. Искът е предявен срещу юридическото лице – Национална агенция по приходите, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и 3 от Закона на Националната агенция по приходите, Националната агенция по приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълненията на дейността им. Отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда на ЗОДОВ.

Отговорността на държавата или общините по чл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от физиологичната и психоемоционалната сфера на едно лице. Касае за засегнати морални ценности на лицето, на общо основание те подлежат на доказване от ищеца. Степента на доказване обаче е донякъде редуцирана спрямо всички други обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган.

Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва закономерно незаконосъобразния административен акт, действие или бездействието на компетентния орган на общината, по силата на безусловно необходима връзка. Пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие, действие или административен акт и настъпилите вреди, е налице когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, тъй като без него те не биха настъпили.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в тежест на ищеца е да установи, при условия на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпването на твърдените вреди, изразяващи се в случая пропуснати ползи от сочената като отменена заповед на ответника, както и причинната връзка между тях.

Безспорно по делото е, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт.

По силата на разпоредбите на чл. 266 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 294 от АПК, всички актове, действия и бездействия на публичния изпълнител, извършени от него в рамките на образувано изпълнително производство по събиране на публични държавни вземания, подлежат на обжалване по реда на чл. 266 - 268 от ДОПК. В случай на отмяна на същите по този специален ред, като незаконосъобразни, е налице възможност от тях да се претендират вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (така Решение №12645/ 02.10.2013 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 11613/ 2012 г., Решение № 8562/ 25.08.2025 на Върховен административен съд по адм. дело № 10314/ 2023 г.).

В разглеждания случай, безспорно установено по делото въз основа на събраните гласни доказателства, кредитирани от съда като последователни и вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират, е че от няколко години ищецът страда от психическо разстройство – получава паник атаки, обуславящи душевно терзание, тревожност, рязка промяна в настроението, което налага прием на медикаменти. Проявлението на тези състояния се свързва с предприемани във времето от ответната администрация действия по принудително изпълнение спрямо имущества на ищеца.

Същевременно, изнесените от свидетелите данни, по никакъв начин не сочат към негативно засягане на емоционалната сфера на ищеца, в резултат от постановяване на отмененото решение на директора на ТД на НАП. От показанията на св. Г. се установява единствено, че от три – четири години г- н И. получава панически кризи, които се проявяват, след като ищецът е потърсен от държавни институции, като във връзка с тези кризи, през 2025 г., ищецът всеки месец търси медицинска помощ. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля Папуров, който допълнително излага данни за проявена паническа криза при г- н И., датираща от м. юли 2025 г., т. е. към неотносим период.

Комплексният анализ на всички събрани по делото доказателства, сочи че влошаването на психоемоционалното състояние на ищеца се явява пряка и непосредствена последица не от отмененото решение на директора, а от предприетите действия от публичен изпълнител по принудително събиране на публичните задължения на лицето, каквито то не оспорва, че има.

За пълнота на изложението, следва да се посочи още, че напълно недоказани по делото останаха твърденията за ограничена възможността ищеца да управлява МПС, а от това и адекватно да упражнява професията си, и това от своя страна да е причинило допълнителни притеснения. Данни в тази насока липсват както от писмените доказателства, така и от свидетелските показания.

Гореизложеното обуславя извода, че в случая не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинната връзка между отменения акт и твърдяната неимуществена вреда, поради което и за ищеца не е възникнало субективното право на обезвреда.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на предявения иск, поради което и същия следва да се отхвърли, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, с оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възлиза на 100.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. И., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.* срещу Национална агенция по приходите, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение № 22/ 28.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Варна.

ОСЪЖДА Ц. Н. И., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.* да заплатят на Национална агенция по приходите сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.