№ 392
гр. Сливен, 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско
дело № 20232200100264 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът С. Н. К., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н.
К. от АК Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ответникът – Прокуратура на Република България, редовно призована,
се представлява в съдебно заседание от прокурор Х. Х..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че съдебното заседание е първо, като
съдът със свое определение № 536/09.10.2023г. се е произнесъл по исканията
на страните по доказателствата и е предявил проект за доклад по делото.
Съдът даде думата на страните за становище във връзка с фактите по
делото и предявения доклад.
АДВ. К.: Поддържам исковете така, както са предявени. Запознат съм с
проекто-доклада. Нямам възражения по същия и не възразявам да се приеме
за окончателен. Моля да бъдат приети писмените доказателства. В днешното
съдебно заседание водя двама свидетели в днешното съдебно заседание. Във
връзка с отговора на ответника ще взема становище по същество на спора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, по отношение на
доказателствата запознат съм с доклада, включително с доказателствата,
1
изискани за прилагане по делото. Считам, че няма пречки да се приемат като
доказателства. По отношение на възраженията, направени с писмения
отговор, конкретизирам, че възражението по отношение на приложението по
чл. 5 от ЗОДОВ касае поведението на ищеца в досъдебната фаза, където
ползвайки се от съответното право е отказал да даде обяснение, но всъщност
с оглед служебното положение, което е имал и към него момент, е могъл да
разясни процедурата за изплащане на съответните суми. Като последващо
възражение ще бъде направено от страна на прокуратурата при допускане
като доказателство на гр.д. № 510/2019г. и това, че по настоящото
производство е заявена претенция за обезщетение на вреди, които от наша
гледна точка вече са обезщетени. Запознат съм с проекта за доклад и нямам
възражения по него. Възраженията, които изложих преди малко, не са
наведени в писмения отговор, тъй като към него момент по настоящото дело
не бяха приложени никакви доказателства.
Адв. К.: Аз считам, че възражението така, както е формулирано, е
преклудирано. В крайна сметка наличието на доказателства е свързано с
доказването на съответното възражение, а не с факта на неговото
формулиране.
СЪДЪТ намира, че въведеното в днешното съдебно заседание
твърдение относно поведение на ищеца на досъдебното производство,
изразяващо се в отказ да дава обяснения, е преклудирано съгласно изрично
дадените указания от съда по смисъла на чл. 131 от ГПК, като в днешното
съдебно заседание не се сочат факти и обстоятелства по смисъла на чл. 133
или по смисъла на чл. 147 от ГПК за Прокуратурата на Република България,
като ответник по делото да ги заяви, пречки за което да са били налице по
обективни и независещи от Прокуратурата обстоятелства, като от друга
страна обстоятелството, че доказателствата, а именно изисканите с
определението на съда дела не са били приети като такива, не представлява
пречка нито по смисъла на чл. 133 от ГПК, нито представлява доказателство
за това, че за първи път към днешна дата за страната е възможно да ги узнае и
да ги посочи като твърдения и факти.
Фактите като доказателства са били обективно съществуващи и при
извършване на необходимите справки за ответника е било възможно в случай,
че не разполага с паркетните дела, да се запознаят своевременно с тях, тъй
като Прокуратурата е била страна, както в наказателното производство, така и
2
страна в гр.д. № 510/2019 г. по описа на СлРС, съответно е могла да изиска
материали, да се запознава с данните от това дело или от наказателните дела,
съответно да ги посочи своевременно като твърдения и възражения в
отговора на исковата молба. При тези обстоятелства заявеното за първи път в
днешното съдебно заседание твърдение относно наличието на съпричиняващо
вредоносния резултат поведение от страна на ищеца по смисъла на чл.5 ал.1 и
ал.2 от ЗОДОВ е преклудирано, поради което съдът намира, че не следва да
допълва доклада по делото с такова твърдение и възражение и същият следва
да бъде обявен за окончателен.
Адв. К.: Нямам възражения по доклада.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада.
Съдът, като съобрази гореизложеното и становището на страните, на
основание чл. 146 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА предявеният на страните проект за доклад по делото с
определение № 536/09.10.2023 г. по гр. д. № 264 по описа на съда за 2023 г. за
окончателен, без исканото в днешното заседание допълнение от
представителя на прокуратурата.
Съдът ДАВА възможност на страните да вземат становище и да
направят искания във връзка с доклада и направените искания.
АДВ. К.: Във връзка с доклада нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доклада.
По доказателствата, на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото НОХД №
564/2020г. на РС Сливен, заедно с приложените към него ДП №
59“ИП“/2018г. по описа на ОД на МВР Сливен, ВНОХД № 2404/21 г. на ОС
Стара Загора, гр.д. № 510/2019г. на ОС Сливен и приложените към него дела
във връзка осъществения инстанционен контрол, а именно гр.д. № 46/2020г.
на АС Бургас и гр.д. № 2767/2020г. на ВКС.
ДОПУСКА до разпит водените в днешното съдебно заседание
3
свидетели.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА им, както следва:
Д. К. К. – 46 г., българска гражданка, неосъждана.
Свид. К.: Живея на семейни начала с ищеца. Живеем заедно в едно
домакинство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за възможността по чл. 166 ал.1 т.2 от ГПК да откаже
да дава показания, ЗАЯВЯВА: Съгласна съм да свидетелствам.
С. Т. С. – 45 г., българска гражданка, неосъждана.
Свид. С.: Трета братовчедка съм на ищеца.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 от НПК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. С. от залата и ПРИСТЪПИ към разпит на
свидетелката К..
СВИД. Д. К., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290
от НПК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: С. го познавам от 2009 г. Познавам го от окръжна
болница. Аз работих там в отделение по реанимация. От няколко години
живея с него в едно домакинство. От края на 2019г. живея с него на семейни
начала. Почти ежедневно имахме контакти преди 2019г., тъй като работих
като анестезиологична сестра в отделението по хирургия. Когато има
операция в хирургична операционна, ни изпращат в хирургична операционна.
Познавам С. като изключително мил човек го познавам, винаги готов да
помогне, весел, добронамерен. От работата към всеки пациент се отнася с
голямо внимание, към персонала с уважение, винаги усмихнат. През 2020г.
при него настъпи коренна промяна от месец март. Дотогава и в личните ни
взаимототношения и на работното място беше изключително внимателен,
мил, изслушващ, помагащ, мен винаги ме обгрижваше с много внимание,
всичко от което имах нужда, го правеше. От март месец 2019г. пълна промяна
на всичко. Започвам от здравословното му състояние. Откакто започнах да
живея с него, той си е хипертоник, вземаше половин таблетка кантаб от 8 мг.
Започна след март месец увеличаване на дозата от два пъти по половин, до
два пъти по една, след това мина на 16 мг. Сега вече пие от 32 мг сутрин и
вечер по една таблетка. В началото беше от 8 мг. Нееднократно прави
хипертонични кризи нощно време, при което посреднощ се обаждаме на
4
кардиоложката. Назначава му ампула – мускулна или венозна. Отивам с такси
до аптеката, тъй като не съм шофьорка. Купувам от нощната аптека ампула,
която е назначила кардиоложката и я поставям, за да свалим кръвното. Има
много често кошмари, става по няколко пъти, ръкомаха, бълнува нощно
време. Аз имам от първия брак две деца. Отначало им помагаше по учебния
материал, по други допълнителни неща, които го питат. Сега никакво
отношение, или не знае, или няма време, или е изморен. Аз му говоря вечер,
той гледа в една точка, въобще не чува какво му говоря. От работата мога да
кажа - преди няколко месеца оперираха моя приятелка. Отивам да я видя в
хирургично отделение. Ходеше й се по малка нужда. Санитарката си чисти
прозореца. Не й дава подлога. Обслужвам си приятелката. Прибирам се в
къщи и му казвам: „Имате нова санитарка“. Той е началник на хирургично
отделение. Казвам му да им обясни, че първо се обслужват болните, тогава се
мият прозорците. Той ми казва: „Как да направя забележка на санитарката,
като всички знаят, че се води дело срещу мен. Как да имам очи да я погледна.
Преди вървеше с изправена глава и със самочувствие, а сега просто върви и си
гледа обувките на работа. Друго, което мога да кажа изключително ни се
ограничиха контактите с приятели, с роднини. Не иска да се събираме с
никой, не иска да си говорим с никой, всичките знаели, че се води дело,
всичките го сочили с пръст. В поредната Нова година - предстоящата, ние ще
бъдем двамата нощна работа, защото на него никъде не му се ходи, трябва да
сме в къщи, за да не ни виждат хората. Налага се да пазаруваме. Отиваме до
магазина, той стои и чака в колата, защото не може да влезе, не иска да го
говорят, не иска да го обсъждат. Той и сам не ходи никъде, освен на работа.
Причината в промяната през 2020 г. е в делото. Всичко е свързано с делото.
Той се срамува. Не може да направи забележка, защото е подсъдим, не можем
да излезем, защото е подсъдим, защото хората ще го говорят. Връща се
някога от хирургичния кабинет, в който преглежда пациентите и аз го питам:
„Днес имаше ли работа?“ и той казва: „Днеска нямаше хора, сигурно вече са
разбрали за делото“. Той е свикнал да е фул пред кабинета му. Освен това от
две години правим опити да забременея, но не се получава, въпреки всички
направени изследвания и гинеколожката ми казва: „Трябва да намалите
нивото на стреса“. Как да намалим нивото на стреса, като той всичко свързва
с делото. Последното, което е измислил е да продава колата и тя е обявена във
всички сайтове, защото хората ще кажат, че той кара скъпа кола, а всъщност е
5
подсъдим. Причината да иска да продаде колата е, че е скъпа. Повечето от
колегите са информирани. Дори и мен питат какво става с делото, защо е тази
промяна, да не би да го осъдиха, защо е такъв. И когато той чуе, пита: „Какво
те питаха, дали ме осъдиха ли? Това ли те питат?“ Той и затова не може да
направи забележка, въпреки позицията, която заема, защото не всички, но 90
% знаят за това дело. Присъствали сме преди на събирания. Той преди беше
душата на компанията. Напоследък никъде не ходим. Дори и да сме ходили
някъде, той е мълчалив, не говорим почти. Стоим не повече от час, два и
трябва да се прибираме, защото на него не му се стои, няма какво да говорим.
Разликата е огромна. Всички негови приятели намират разликата и постоянно
ме питат. Някои от тях си мислят, че е заради самите тях, но всъщност
причината е делото. Не мисля, че други катаклизми са настъпили в живота
му, които да го извадят от равновесие.
Делото, за което говоря, е обвинение за документална измама. Аз знам,
че е приключило, но той продължава да е в това състояние, въпреки че делото
е приключило. Делото е било възобновено от март месец. Преди се е водило,
след това е приключило. Подробности не мога да кажа. Аз виждам промяна в
неговото поведение и ми казва: „Непрекъснато ме съдят и докато не ме
осъдят, няма да спрат. Един път беше, след това го възобновиха. Те, докато не
ме осъдят, няма да се спрат“. Това мога да кажа. Случаят, за който говорих
със санитарката беше преди 6-7 месеца. Има и много други примери, но за
този в момента се сетих. Не прави забележки, въпреки необходимостта от тях.
Страните: Нямаме въпроси.
СВИД. С. С., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Отпреди 3 години започнаха да ни стават по-
разредени срещите със С., защото почна да ни отбягва. Срещаме се като по
задължение от известно време, просто само да се видим. Не мога да
комуникирам с него, нямаме добра комуникация. Намирам го доста изнервен.
Впоследствие разбрах, че всичко е въз основа на някакво дело. В повечето
случаи е гневен и е много изнервен. Първо забелязах към децата, когато
правят повече шум. Започна да ни избягва. Преди това постоянно се
срещахме. В седмицата се срещахме поне четири, пет пъти. Споделяхме си,
защото ни бяха по-близки отношенията като роднини, а сега го няма. Първата
6
му промяна беше някъде март месец към 2020 г. Бяхме на едно събиране с
роднини. Дойде за малко. Помислихме, че е отишъл до тоалетна. Потърсих
го, не можах да го намеря. На телефонното ми обаждане отговори след час и
половина. Каза, че се е прибрал, защото било много шумно събирането и не
искал да присъства на такова място. Беше много весело. На него му се е
сторило много шумно и ми се стори много странно поведението му. Преди
това не се е случвало. Не съм видяла чак до такава степен да е, да си тръгне
при положение, че нямаше и 20 минути да е стоял. Беше седнал някъде в края.
Чудеше се какво да направи. Много странно поведение при положение, че
винаги е бил весел в компанията, всички чакаме да се появи. Пеем песни на
събирания, когато пристига и той започва също да пее. Идва един различен
човек, обременен. Впоследствие разбрах, че има дело и не иска комуникация
с никой, защото се е чувствал опетнен, най-вече избягва срещите с мен, с
децата ми. То все още продължава това състояние. Търся го, като насила да се
срещна с него. Той ми казва: „Не искам да се срещам с теб. Има дело. Това
дело не ми влияе добре, отрицателно ми влияе. Не искам децата да се срещат
с мен, защото аз в момента съм подсъдим“. Не мога да го убедя да си влезе в
ритъма си, в който го познаваме всички. Затворен е. В седмицата два пъти не
мога да разговарям с него по телефона. Преди поне два пъти говорихме по
телефона, идваше в къщи, вечер сме се събирали, събота и неделя идваше в
къщи. Сега е един отчаян човек. Колегите му бях срещнала. Една колежка ме
питаше какво е станало с делото. След това имах разговор с него и той ми
обясни, че има наказателно дело, за което се чувства зле. Миналата година,
някъде март месец, срещнах неговата колежка и тя ме попита какво е станало
с делото. Аз му споделих, че неговата колежка ме е попитала какво е станало
с делото. Той ми каза: „Видя ли, вече и хората ме сочат с пръст и заради това
не искам да се срещам с вас, защото не смятам че съм добър пример за
децата“. Това нещо ме обиди, нарани ме, защото все пак сме си много близки.
От 3 години не сме се срещали нито на море, нито на планина. Затворил се е в
неговата черупка и не иска да излезе. Единственото негативно нещо е само
делото и какво му предстои занапред. Предвид това, че иска да има второ
дете, изследванията които си направиха, може и този стрес да му влияе
отрицателен, за да нямат дете. Всичко си е наред при тях. Нямат медицински
проблем. Говорили сме за това, че те нямат проблеми, нито приятелката му,
нито той имат някакъв медицински проблем, някакви усложнения, за да не се
7
получава. Всички сме в очакване да се случи нещо положително, нещо
хубаво. Нещо да го стимулира да излезе от това състояние е това нещо да има
дете, но не се получават нещата. Най-вероятно е от стреса. Така си го
обяснявам аз. Казва, че има моменти, в които не може да спи. Неактивен е в
спорта, да ходи да спортува, да играе тенис. Сега не го виждам, не го засичам
никъде.
Събирането ни беше преди три години, в края на март месец. Април
месец се срещнах с него. От края на март, след събирането ни, за мен е
странно, защото ние много често се виждахме, но от събирането ни той не ми
отговаряше и на телефонните обаждания. Един ден, април месец, когато
отидох в тях, казах че искам да говоря с него, защото в един момент изчезва
някой от живота ти, защото го виждам на улицата и ме избягва на улицата.
Много странно ми беше това. Каза ми, че започва някакво дело за някакви
документи. Каза, че няма никаква вина за това, за което искат да го съдят,
нито е мошеник, нито измамник. Бяхме се притеснили близките, че може да
му повлияе отрицателно на самата работа. Той е добър професионалист,
който ни трябва.
Страните: Нямаме въпроси.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелките от залата.
Адв. К.: Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
Адв. К.: Почитаема г-жо Председател, моля да уважите исковете така,
както са предявени в исковата молба. По отношение на претърпените от
доверителят ми неимуществени вреди съм изложил подробни твърдения,
които считам, че по несъмнен начин се доказаха в днешното съдебно
8
заседание от разпита на свидетелите. Факт са негативните преживявания,
които е търпял доверителят ми и както се установи от разпита на свидетелите,
единствената причина за това е именно воденото срещу него наказателно
производство, по което му е повдигнато обвинение през март месец 2020 г.
Съпоставяйки всички изложени факти от страна на свидетелите и
подвеждайки ги под нормата на закона, считам, че така предявените искове са
основателни в пълния си претендиран размер, ведно с претенцията за лихва от
датата на постановяване на окончателното решение на ОС Стара Загора –
24.06.22г. до окончателното изплащане на сумата. Установи се от разпита на
свидетелите, дори че и след приключване на делото негативните
преживявания на доверителя ми продължават, предвид изживения стрес от
това наказателно производство. По отношение на втория иск за претърпените
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
хода на наказателното производство, считам същия отново за основателен,
предвид приложеното доказателство – договор за правна защита и
съдействие. Този иск моля също да уважите, ведно с претенцията за
присъждане на законни лихви. Моля на мен, на основание чл. 38 от ЗА да
бъдат присъдени разноски в производството, тъй като предоставената защита
е безплатна. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, намирам че в настоящия случай,
с оглед наличието на оправдателна присъда е налице обективно основание,
което ангажира отговорността на Прокуратурата. В конкретния случай обаче,
както е изложено в писмения отговор на исковата молба, намирам размера на
исковите претенции за изключително завишен. Какво имам предвид. По
отношение на това какво е претърпял като неблагоприятни последици ищеца
К., следва да се има предвид на първо място, че обвинението, по което е бил
оправдан не касае пряко неговата професионална компетентност като хирург,
нито тази като лекар. Обвинението е било за съставяне на документи, които са
с невярно съдържание и за които в хода на наказателното производство
безспорно е установено, че са съставени от К. и че са с невярно съдържание.
В тази връзка, считам, че съответното обстоятелство какво е било
съдържанието на документите и дали то е отговаряло на обективната
действителност, няма как да е засегнало доброто име на ищеца, дори и спрямо
неговите колеги, доколкото и за тях би следвало да е ясно какво действително
е било извършено като процедура и какво ищецът е посочил в
9
инкриминираните документи. В тази връзка, намирам за необосновано и
твърдението в исковата молба, че К. по никакъв начин не е бил съпричастен
към деянието, описано в обвинителния акт, предмет на съответното
обвинение. Напротив, както вече казах, категорично е установено, че
първичните документи послужили като основание за изплащане на
съответната сума са били изготвени, въз основа на документите, предмет на
обвинението, които са съставени от ищеца. От друга гледна точка следва да
се има предвид и още нещо. В исковата молба по гр. д. № 510/2019г. на ОС
Сливен, по което К. също е бил ищец, от негово име отново е претендирано
увреждане на същите негови интереси, които се претендират за увредени и по
настоящото производство. Нещо повече, по въпросното гр.д. № 510/2019г. е
претендирано, че тези неимуществени интереси са били засегнати по такъв
начин, че са увредени безвъзвратно. Точният израз, с който са претендирани,
че те са увредени така, че никога няма да бъдат възстановени. С оглед на
това, намирам, че претенцията по настоящото производство на практика касае
обезвреда, претендирана по отношение на интереси, които в миналото са били
засегнати от друго поведение, за което вече е присъдено съответно
обезщетение. Считам, че това следва да се има предвид при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по настоящото
производство. По отношение на същите неимуществени вреди е необходимо
да се вземе предвид и още нещо, върху което изрично е акцентирано и в
доклада по настоящото дело. Претенцията на ищеца е, че наказателното
производство, стартирало като ДП № 59„ИП“/2018г. на ОД на МВР Сливен е
било прекратено, след което постановлението за прекратяване е отменено от
ОП Сливен, като са дадени указания за повдигане на обвинение и внасяне на
делото в съда. Съответното постановление за прекратяване действително е
било отменено, но от страна на ОП Сливен по никакъв начин не са давани
указания за повдигане на обвинение и още повече за внасяне на делото в съд.
В същата насока, в исковата молба по настоящото производство, се твърди,
че прекратяването е било на основание липса на престъпление и последвалата
отмяна и намеса в принципа за решаване на делата по убеждение от страна на
наблюдаващия прокурор. Това също не е вярно, тъй като основанието за
прекратяване на наказателното производство е било квалифициране на
деянието като маловажен случай и приемане на наличие на изтекла
погасителна давност, а не липса на престъпление. И в заключение по
10
отношение на същата тема, в постановлението на ОП Сливен изрично е
заявено, че всъщност са дадени указания за провеждане на разследване, при
което да се изяснят конкретни обстоятелства, което по никакъв начин не
следва да се взима предвид в насока като указание за привличане на
обвиняем. С оглед на това, намирам, че претенцията в исковата молба по
настоящото производство, водеща на извод за целенасочено поведение от
страна на ответната страна, в резултат от което да са засегнати интересите на
ищеца, е неоснователно. В заключение по отношение на твърденията,
касаещи периода от време, в който по отношение на г-н К. са се провалили
съответните негативни въздействия, искам да отбележа още нещо, на което да
насоча вниманието на съда. Разпитаните в днешното съдебно заседание
свидетели на практика дадоха показания, които водят на извод, че дори и след
влизане в сила на оправдателната присъда, което е м.06.22г., г-н К. е
продължил да има очевидни промени в своето поведение. Тези промени
намирам, че по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с поведение на
Прокуратурата. Нещо повече, претендираше се, че в резултат на воденото
срещу него наказателно производство и претърпения от това стрес се е
стигнало до негативно въздействие върху личните отношения със
съжителката му и невъзможност за забременяване. В тази насока не се
посочиха абсолютно никакви доказателства. Нещо повече, втората разпитана
свидетелка заяви, че всъщност и към настоящия момент г-н К. се чувства
подсъдим и изпитва притеснения от делото, което е и което предстои да
стане, включително и от настоящото производство. Намирам, че подобен вид
поведение от страна на ищеца не само, че не може да бъде обвързано с
поведение от страна на Прокуратурата, а по-скоро говори за създаване на
оправдание от негова страна, чрез което се опитва да обоснове собственото си
отношение към околните.
С оглед всичко казано от мен, намирам размера на заявената претенция
за неимуществени вреди като изключително завишен, поради което
предлагам да бъде уважен, но в размер посочен в писмения отговор на
исковата молба от страна на ОП Сливен, а именно около 500 лв. По
отношение на претендираните имуществени вреди във връзка с воденото
наказателно производство, намирам, че същите следва да се приемат за
доказани по основание и размер. Във връзка с настоящото производство не се
претендират от ищеца заплащане на обезщетение за ползване на адвокатска
11
услуга, а като се има предвид характера на производството, което считам, че
не се отличава със завишена степен на сложност, намирам, че
възнаграждението, което следва да се определи на повереника, следва да бъде
към минималния размер в съответствие с Наредбата.
Съдът ПРЕКРАТЯВА устните състезания и ОБЯВИ, че ще се произнесе
с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12.10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12