РЕШЕНИЕ
№
град София, 26. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 11008/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение ОТ 27. 01. 2020 ГОД., ПОСТАНОВЕНО ПО ГР. Д. № 6289/2016 ГОД.
НА СРС І ГО 46 СЪСТАВ е признато за установено, че С.П.С. дължи на Т.С. ЕАД на
основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, сумата 1550.55 лева цена на доставена топлинна
енергия за периода м. май 2013 год – м. 09. 2014 год., с мораторна лихва в
размер на 69.18 лева за период 01. 07. 2013 ГОД. – 30. 10. 2014 ГОД. И СУМАТА
18.36 ЛЕВА цена на услуга дялово разпределение за периода м. май 2013 год – м.
04. 204 год. с мораторна лихва от 0.43 лева за период 31. 07. 2014 год. до 30.
10. 2014 год., със законна лихва върху главниците от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК 24. 11. 2014 год. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски
на ищеца. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца Т.с. ЕООД.
Въззивната на ответника жалба съдържа оплаквания за
незаконосъобразност на решението поради съществени нарушения на
съдопроизводствени правила, на материален закон. Иска се отмяна в обжалваната
част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени
исковете като неоснователни. Претендират се разноски. Решението е необосновано.
Липсва валиден договор за продажба. Издадените фактури не са основание за
плащане. Не се доказват одобрени за периода цени. Непреодоляна е непълнотата за
кой имот се отнасят претенциите.
Отговори от ищеца въззиваем и трето лице негов помагач не са
депозирани по делото. Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 11. 11. 2020
год.
Постъпила е молба на 17. 11. 2021 год. от ищеца, която е бланкетна,
претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът представя на 16. 11. 2020 год. молба, като се повтаря
накратко изложението на жалбата.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват
и не се процесуално представляват.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във връзка
с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната си жалба ответникът изразява становището си решението,
което атакува частично, да е постановено незаконосъобразно
поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, на материален закон.
Решението е необосновано. Липсва валиден договор за продажба. Издадените
фактури не са основание за плащане. Не се доказват одобрени за периода цени.
Непреодоляна е непълнотата за кой имот се отнасят претенциите.
Ответникът поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Тези оплаквания са неоснователни. Мотивите на
районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа
при условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна.
Бланкетната жалба е подадена в нарушение на правната норма на чл. 260
т. 3 ГПК, според която : жалбата съдържа указание в какво се състои порочността
на решението, като в конкретния случай ответникът въззивник не е посочил в
какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение
на районния съдия.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на
първоинстанционното решение ответникът не е изложил конкретните пороци на
постановения съдебен акт.
Съдът не е длъжен да указва на ответника да стори това, затова защото
законът не го изисква, аргумент от разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК. С
изтичане на срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат
пороците на решението, затова дори да постъпят „допълнения” към жалбата, а такива
няма, съдът не следва да обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили, а в
дадения казус такава хипотеза не е и поставена на разглеждане. Доколкото
въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка
следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна
инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй
като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с
жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на
ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е
постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК, както
Липсва валиден договор за
продажба е първото по-конкретно оплакване. Такъв не необходим поради приложимия
за случая закон ЗЕ.
Според Чл. 149. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
1. производител и топлопреносното предприятие;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост;
5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.)
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия;
6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) доставчик на топлинна енергия и
клиентите в сграда - етажна собственост.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.)
Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 се предлагат от
топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 - от производителя, а по ал. 1,
т. 6 - от доставчика на топлинна енергия, за одобряване от комисията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Когато
юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда - етажна
собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия
се извършва по реда на чл. 150, ал. 1.
Следователно при наличие на ОУ, което обстоятелство не се оспорва в
жалбата, а и се доказва от представените по делото доказателства,
облигационното правоотношение между дружеството ищец и ответника е възникнало
по силата на закона, доколкото не се спори и че ответникът е клиент потребител
на топлинна енергия. От безспорните по делото доказателства следва да се
направи извод, че съществува договорно правоотношение, касаещо продажба на
топлинна енергия, ищецът е доказал с тях доставката на количеството топлинна
енергия за процесния период, установил е
и цената на енергията.
Издадените фактури не са основание за плащане, както и не се доказват
одобрени за периода цени. Това е второто оплакване на ответника с въззивната
жалба, без да е посочено защо се смята да е така. Такова възражение писменият
отговор по чл. 131 ГПК на ответника в първоинстанционното производство не
съдържа. Но за пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че съдебният
акт е постановен при щателно обследване на представени приети като неоспорени
доказателства – писмени и експертни заключения. Доказателствата по делото,
неоспорени по законовия за това процесуален ред по ГПК удостоверяват
установената от районния съдия фактическа обстановка и обосновават правилност
на правните му изводи, с което въззивния съд се солидаризира, препращайки към
мотивите на съдебния акт, съобразно предоставената му от закона възможност по
чл. 272 ГПК. Цените са посочени от вещите лица, като заключенията са приети без
оспорване в открито съдебно заседание на 01. 10. 2019 год.
Непреодоляна е непълнотата за кой имот се отнасят претенциите, е
оплакването, което е и последно, но то също е несъстоятелно, предвид
заключенията на СТЕ и ССЕ, обсъдени наред с останалите доказателства по делото
относно аб. 018890, залегнал в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба, в
заявление – декларация, л. 26 от делото на СРС, а това оплакване изобщо не
фигурира в писмения отговор на исковата молба. Абонатният номер е релевантен за
спора, фигурира във фактурите, в представените от трето лице помагач на
страната на ищеца писмени доказателства под опис с молба от 28. 08. 2019 год.,
в заключенията на вещите лица. Този номер е залегнал в мотивите на обжалвания
акт и спрямо него са сторени обоснованите изводи на районния съдия за
дължимостта на сумите за процесния период за исковия имот. Видно от
заключението на вещото лице апартамент на етаж втори има един абонатен номер и
това е процесният аб. 018890, като партидата на процесния апартамент е на
посочения абонатен номер. Изобщо по отношение и на абонатния номер следва да се
отбележи, че в открито съдебно заседание ССЕ и СТЕ са приети без оспорване. Производство
по чл. 200 ГПК не е проведено, поради липса на хипотеза по чл. 200 ал. 3 ГПК,
изр. 2 на която разпоредба гласи, че оспорването можи да бъде направено докато
трае изслушването. Такова оспорване няма от страна на ответника.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Последното
е сторил правилно районният съдия в мотивите на обжалваното решение в
установителната му част.
Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба
не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я
намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на
ответниците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за
въззивниците ответници част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника ответник в първоинстанционното
производство разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, което му се следва с оглед и на процесуалното му поведение,
подаване на молба от 17. 11. 2021 год., като възражение за прекомерност не е
сторено от страна на ответника.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение ОТ 27. 01. 2020 ГОД., ПОСТАНОВЕНО ПО ГР. Д.
№ 6289/2016 ГОД. НА СРС І ГО 46 СЪСТАВ.
ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН ********** да заплати
на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.с. ЕООД – фирма за
дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.