Решение по дело №2435/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 56
Дата: 18 януари 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20217040702435
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  56

 

гр. Бургас, 18 януари 2022 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                        СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2435 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл.39 от ЗЗЛД във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от К.Т.Т., с ЕГН **********, от гр. Бургас, чрез процесуален представител адв. Г.С., против отказ, обективиран в писмо № 66-00-987/07.10.2021г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, да уважи искане за заличаване на лични данни по партидата на „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Жалбоподателят счита, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон- в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679. Иска същият да бъде отменен и Агенция по вписванията да бъде задължена да заличи личните му данни, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител в „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски в размер на 510лв., по представен списък (10лв.- държавна такса и 500лв. – възнаграждение на адвокат) .

Ответникът по оспорването – изпълнителен директор на Агенция по вписванията, не се явява и не изпраща представител. Подробни съображения, за неоснователност на оспорването, излага в представени по делото на 06.10.2020г. , писмени бележки.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона срок.

Оспореният отказ притежава всички характеристики на индивидуален административен акт. С него, по същество е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя, формулирано в подадено от него заявление вх.№ 66-00-987/23.09.2021г.  и по този начин са засегнати негови законни интереси. В този смисъл са и Определение № 8572 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2020 г., V о., докладчик председателят Д.Д.; Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2020 г., V о., докладчик съдията В.Г..

І. ФАКТИТЕ:

На 23.09.2021г. К.Т.Т., чрез пълномощник адв. Г.С., подал до Агенция по вписванията заявление вх.№ 66-00-987 (л.17).

В заявлението посочил, че в качеството си на субект на данни със същото упражнява правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ, в качеството й на администратор на лични данни.

Заявил, че е едноличен собственик на капитала на дружество „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********. При извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството установил, че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван учредителния акт  на дружеството с всички негови лични данни, като: ЕГН, номер на лична карта, срокът й на валидност и постоянен адрес. Фактът, че тези данни са публично достояние на неограничен кръг от хора предизвикали у него безпокойство.

Изразил съмнение относно наличието на законово основание у администратора на лични данни да обработва данните му чрез публикуване/ обявяване до неограничен кръг от хора, тъй като този факт създавал опасност за личната му неприкосновеност и предпоставял възможност трети, недобросъвестни лица да използват данните му за противозаконни цели.

Затова поискал личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството да бъдат заличени по начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица. Посочил, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на осн. чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора.

На 07.10.2021г. ответникът издал оспорения акт.

С него уведомил жалбоподателя за реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър. Посочил, че според чл.115,т.3 от ТЗ учредителният акт на дружеството трябва да съдържа  името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците, т.е. при представянето на препис от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон са заличени името на съдружника/едноличния собственик на капитала са лични данни, които се изискват по закон. Позовал се на разпоредбата на чл. 14, т. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредбата), която ведно с разпоредбата на чл. 5, б. „в“ от Общия регламент, създава задължение за администратора на лични данни - заявител в регистърното производство, да входира за вписване акт със заличени лични данни, освен тези, които се изискват по закон. Указал наличието на възможност да се заяви последващо обявяване на препис от учредителния акт със заличени лични данни, което ще позволи на  Агенция по вписванията да ограничи достъпа до личните данни в публичната част на регистъра.

По изложените факти спор няма. Не се спори и че учредителния акт на „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК ********* е бил обявен в Търговския регистър с лични данни на жалбоподателя, достатъчни да го идентифицират.

ІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в обхвата на правомощията му, регламентирани с нормата на чл.6, ал.2, т.10 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията.

Съдът не установи допуснати при издаването му, съществени нарушения на процесуалните правила.

Материалният закон е приложен неправилно.

По делото няма спор, че Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва.

Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

В случая обявеният акт е учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност.

Според чл.115, т.3 от ТЗ, дружественият договор на такова дружество, освен останалите, указани в нормата реквизити, следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая едноличният собственик на капитала на дружеството е физическо лице, то следва да бъде индивидуализирано само с име.

Т.е. по силата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците, съответно на едноличния собственик на капитала на дружеството.

Подлежащите на вписване обстоятелства, се заявяват по ред регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Ал.6 на чл. чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на заявителя ( лице по чл.15 от същия закон) задължение да представи подлежащия на обявяване акт, съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Според ал.9 на текста, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Съдът намира, че така въведената законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл.4, т.11 и чл.6, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 ( наричан по- долу Регламента).

Първата норма дефинира понятието „съгласие на субекта на данните“, като сочи, че означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.

В този смисъл съгласието не може да бъде презумирано. Тук следва да се посочи и че нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ на практика освобождава администратора от задължението, вменено му с чл.7, т.1 от Регламента.

Представянето на учредителния акт на дружеството за обявяване без заверен преси от същия със заличени данни, не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице, свързаните с него лични данни да бъдат обработени.

Това е така, защото задължение на администратора на лични данни, в случая Агенция по вписванията), е да спазва забраната въведена с чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка, администраторът, дори да не е представен препис от документа със заличени данни, е длъжен да ги заличи или преди обявяване на акта, да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните.

След като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно по арг. на чл.6 и чл.7, т.2 от Регламента.

Дори да се приеме обратната теза, в каквато насока са мотивите, изложени в оспорения акт, то отказа за заличаване на лични данни или поставяне на условие за извършване на това действие, противоречи на разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламента.

Последните са категорични, че субектът на данни има право да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора  изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне.

В случая, с подаденото заявление вх.№ 66-00-987/23.09.2021г., жалбоподателят изрично е поискал изтриване на личните му данни от обявения учредителен акт, като е заявил, че дори да е презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля.

Вместо да изпълни задължението си, посочено по- горе, ответникът е указал необходимостта от представяне на заверен препис от учредителния акт, в който личните данни, освен изискуемите по закон, са заличени.

Тук следва да се посочи, че разпоредбата на  чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламента задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а администратора.

Поради това, изискването за подаване на заверен препис от учредителния акт, е незаконосъобразно.

Както вече бе посочено, поискано е изтриване на лични данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този случай администраторът е длъжен да изтрие данните без ненужно забавяне или да обоснове наличието на някое от изключенията, предвидени с разпоредбата на чл.17, т.3 от Регламента. В този см. Решение № 8451/ 13.07.2021г, постановено по а.д. № 792/21г. по опис на Върховен административен съд.

По изложените съображения съдът намира, че оспорения акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде изпратена на ответника за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното и доказано искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като такива се присъдят в размер на 510лв. (10лв- държавна такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение).

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо № 66-00-987/07.10.2021г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, да уважи искане за заличаване на лични данни по партидата на „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявление вх.№ 66-00-987/23.09.2021г. на К.Т.Т., подадено чрез пълномощник адв. Г.С., за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван учредителен акт по партидата на „Т.К.К.М. Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, съобразно указанията на съда.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на К.Т.Т., с ЕГН **********, сума в размер на 510лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                        

                                                             СЪДИЯ: