№ 1
гр. гр.Велинград, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100918 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.
Предявен е иск от Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
Ливадите № 3, чрез адв. З. Канлиева-Добрева от АК Пазарджик срещу
Прокуратурата на РБългария, за причинени неимуществени вред в размер на
15000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното увреждане, както и сумата от 2413,40 лв. представляващи
имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2024 г. ищецът като водач на
МПС бил спрян за проверка. Извършена му била проба за наркотични
вещества, която била положителна за кокаин. Съставен бил АУАН , а на
ищеца бил издаден талон за медицинско изследване. Със Заповед по чл. 72 от
ЗМВР е бил задържан за срок от 24 ч. След изготвяне на съдебно- химическа
експертиза, се установило, че в кръвта на ищеца не е имало наркотични
вещества.
Наказателното производство било прекратено с Постановление от
23.07.2025 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК.
Ищецът твърди, че са му причинени следните неимуществени вреди:
бил е лишен от правото да управлява МПЗ за дълъг период от време, изпитвал
страх от наказание, накърнено било и доброто му име в града. Освен това,
същият работел в чужбина и от тогава до момента на подаване на молбата е
следвало да получи трудово възнаграждение в размер на 25300 паунда, но не
ги е получил.
Сочи, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в платен
адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., 363,40 лв. е платил за ремонт на
автомобила и сумата от 50 лв., такса за изследване наличието на наркотични
1
вещества.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който оспорва иска, както по основание, така и по размер. Счита
същият за недопустим, тъй като е предявен срещу лице, което не разполага с
пасивна процесуална легитимация. Всички действия, които се твърди да са
нанесли неимуществени вреди, били осъществени от други държавни
органи и институции, а на от ответника. Сочи, че ищецът не е бил привлечен в
качеството си на обвиняем по ДП 6760/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО
Велинград. Оспорва и правните изводи на ищеца. От друга страна счита
исковете и за недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на
образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с
постановление от 23.07.2025 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради това, че не е извършено престъпление.
От приетите по делото писмени доказателства, включително преписка
по ДП ЗМ 609/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград се
установява, че на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, на 08.11.2024 г. е започнато
бързо производство, за това, че на 08.11.2024 г. в 20,25 ч. в гр. Велинград, ул.
„Устето“, е управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Опел Астра“ с прег. № РА 4775 КР, след употреба на наркотични вещества, а
именно кокаин, установена по надлежния ред с техническо средство,
представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
На същата дата ищецът е бил задържан със Заповед за задържане на
лице № 367зз-229 за срок от 24 часа. Подписан бил и протокол за доброволно
предаване на управлявания от него автомобил за нуждите на разследването.
На 02.07.2025 г. е изготвено заключение по съдебна
химикотоксикологична експертиза, видно от която след извършване на
изследвания на предоставените кръвни проби не се установило наличие на
алкохол и наркотични вещества.
На 16.07.2025 г. е извършен разпит на ищеца В. в качеството му на
свидетел по делото.
С постановление от 23.07.2025 г. на Районна прокуратура-Пазарджик
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
досъдебното производство е прекратено поради това, че не е извършено
престъпление.
Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3,
предл.второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на
воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в
2
разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди вследствие на
воденото наказателно производство.
В случая безспорно се доказа, че ищецът не е имал качеството на
обвиняем по досъдебното производство, което е било прекратено заради липса
на извършено престъпление. В Решение 425/01.12.2015 г., постановено по гр.
д. № 3143/2015 г. на ВКС и Решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело №
1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: „Употребеният в чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва
да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение”. Подобно разрешение на този правен въпрос е
възприето и в решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, а именно, – че фактът на прекратяване на наказателното
производство поради липса на доказателства за извършено престъпление,
осъществява хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато
обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем. Така
приетото в тези две решения на ВКС изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав.
Следва да се добави, че в случаите, когато първоначално досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, но в същото време ищецът е
и единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, то той
търпи неимуществени вреди от тези действия. В тези случаи ищецът търпи
вредите от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство
за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването
й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството. Дори дейността да е извършена напълно добросъвестно и
съобразно определени, конкретно необходими обстоятелства затова, ако тя
обективно не съответства на изискванията на закона, ще възникне отговорност
за обезщетяване на вреди. Отговорността е за вреди от неоснователно
осъществена процесуална принуда. Обяснението е, че правото на държавата
да въздейства върху гражданина е винаги ограничено от неговата свобода и се
схваща като изключение от правилото. Държавата носи вторичното
задължение за поправяне на вреди, породено от неспазване на първичното
задължение на държавните органи и на длъжностите лица в дейността си да не
прекрачват границите на закона /Р от 15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. №
508/2023 г. по описа на ОС Пазарджик/.
3
Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от воденото срещу него разследване за
престъпление, приключило с постановление за прекратяване и същите
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението.
На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални
изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл - Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 343б, ал. 3 от НК) се наказва с
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди
лева, поради което не е тежко по своя характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК. Производството е приключило за около 8 месеца. Ищецът е бил задържан
за 24 часа, предал е доброволно управлявания от него автомобил, загубил е
работата си.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установи, че
ищецът действително е приел тежко наказателното производство. От
показанията на свидетеля Кехайова се установява, че разбрала веднага за
случилото се и се видяла с В. непосредствено след като бил пуснат след
изтичането на 24 часа. Бил притеснен и много разстроен. Разплакал се, а след
случая настъпила голяма поведенческа промяна – затворил се в себе си, не
искал да излиза навън, защото хората щели да му се подиграват. Не искал да
общува с приятелите си, извън двамата свидетели. Приемал лекарства и
чайове, които да го успокоят. Притеснявал се, че е останал безработен.
Загубил и работата си, тъй като работел като куриер в Англия, а заради това,
че му било отнето СУМПС се наложило да се прекрати трудовото му
правоотношение и да загуби изхода на доходите си.
От показанията на свидетеля Антонов се установява, че е братовчед на
ищеца В.. Антонов отишъл с него в болничното заведение, за да му вземат
проби за изследване на наличието на наркотици. В това време В. не бил
4
адекватен от притеснение. Свидетелят установява, че все още, когато се
заговори за случая ищецът изпитва страх и получава паник атаки.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
възприели непосредствено начина, по който се отразява висящото
производство на ищеца. Показанията им са вътрешно непротиворечиви и са в
съответствие помежду си. Единственото противоречие се състои в това, че
единият сочи, че В. е приемал билкови лекарства, а другият, че му е давал
„Ксанакс“, което съдът намира за несъществено, доколкото се установява, че
ищецът е приемал лекарства за облекчаване на емоционалното си състояние.
При преценка на подлежащите на обезщетение вреди, съдът намира че
следва да бъде взето предвид и задържането на ищеца за 24 часа от МВР,
което видно от заповедта същото е предприето именно във връзка с данни за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Независимо дали се касае за
задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова
за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем
пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под
стража", при неоснователност на обвинението, причинените в резултат на
незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. В
този смисъл е решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ВКС.
Размерът на тези вреди следва да се включва в общия размер на дължимото
обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР № 3 на ВКС по тълк. д. № 3/2004
г. на ОСГК. Несъмнено е, че лишаването от свобода дори и за 24 часа нанася
психическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети.
При определяне на размера на дължимото обезщетение на причинените
неимуществени вреди, съдът отчете, че ищецът е неосъждан и няма данни да
поддържа контакти с криминалнопроявени лица. Така поставен в ситуация, в
която съществува реална опасност да бъде привлечен под наказателна
отговорност, при положение, че е работел и живеел зачитайки обществените
норми, безспорно е увеличило интензитета на вредите.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
уличено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния
период ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата. От значение е
и обстоятелството, че ищецът е загубил работата си, което също се е отразило
негативно. Тук следва да се отбележи, че предмет на обезщетение не са
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи –
неполученото трудово възнаграждение, а единствено неимуществените такива
– начина, по който загубата на работата се е отразила на психиката на ищеца.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
5
Съдът, като съобрази събраните доказателства, и доколкото от тях
безспорно се установява, че вследствие на упражнената наказателна репресия
срещу него ищецът е изпитвал неспокойствие, стрес и тревожност, срам,
наказателното производство е получило обществен отзвук сред познатите му,
от което е пострадало доброто му име в общността, задържането му,
необходимостта от употребата на лекарства, загубата на работата му,
невъзможността да управлява МПС за период от около 8 месеца, а от друга
страна, че престъплението, за което му е повдигнато обвинение не е тежко,
намира за справедлив размер на претендираното обезщетение в размер на
3000 лв. /1534,47 евро/, заради което следва да уважи така предявения иск
отчасти, като се отхвърли за разликата до 15 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2025 г.
По предявения иск за обезщетение на имуществени вреди:
Съдът намира, че предявения иск за обезщетяване на имуществени
вреди в размер на 2413,40 лв., от които 2000 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 363,40 лв. за платен ремонт на автомобила, както и сумата от
50 лв.за платен независим тест от СМДЛ Рамус ООД, не следва да бъде
уважен, поради липса на доказателства за плащането на посочените суми. Не
се събраха доказателства за платен от ищеца адвокатски хонорар в размер на
2000 лв., за представителство на адвокат, който да го представлява в
наказателното производство. Не са представени такива и за платената сума от
50 лв. за независим тест, заради което и съдът е длъжен да приеме тези факти
за недоказани. По делото е представена фактура № 1190 от 04.09.2025 г. на
името на ищеца, от която се установява, че на 04.09.2025 г. е платена сумата от
363,40 лв., но не и за каква стока или услуга. От представената фактура не се
установява факта на плащане на твърдените вреди.
Следва да се отбележи, че искът за сумата от 50 лв. е неоснователен за
на още едно основание, тъй като тези вреди не се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с действията на ответника, а са опосредени
от действията на ищеца – извършен още един тест, с който да докаже, че не е
управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете при съобразяване
представените доказателства или сума в размер на 1,72 лв., представляваща
заплатена държавна такса и 344,56 лв. разноски за платено в брой адвокатско
възнаграждение, които стойности следа да се присъдят в евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Ливадите“ № 3, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
сумата от 1533,88 евро /равняващи се на 3000 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано
ЗМ 609/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, което е прекратено с
постановление от 23.07.2025 г. на Районна прокуратура- Пазарджик, ТО
Велинград на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
а именно: 18.09.2025 г. до окончателно плащане на главницата, като отхвърля
иска над горницата от 1533,88 евро до пълния претендиран размер от 7669,38
евро /равностойността на 15 000 лв./ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Ливадите“ № 3 срещу Прокуратурата на Република България,
гр. София, бул. „Витоша“ 2 иск за заплащане на сумите от 1022,58 евро
/равностойност на 2000 лв./ представляваща обезщетение за сторени
имуществени вреди за платено възнаграждение за адвокат по наказателното
производство; сумата от 185,80 евро /равностойност на 363,40 лв./, разноски за
платен ремонт на автомобил, както и сумата от 25,56 евро /равностойност на
50 лв./ разноски за анализ за независим тест, всички вследствие на претърпени
вследствие на образувано ЗМ 609/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО
Велинград, което е прекратено с постановление от 23.07.2025 г. на Районна
прокуратура- Пазарджик, ТО Велинград на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, а именно: 18.09.2025 г. до окончателно
плащане на главницата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград,
ул. „Ливадите“ № 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1,72 евро /едно
евро и седемдесет и два евроцента/, представляваща заплатена държавна такса
и сумата от 177,05 евро /сто седемдесет и седем евро и пет евроцента/,
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7