№ 6393
гр. София, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100509799 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя М. С. М., чрез упълномощения
адв. Ж. В. В. от САК, срещу решение № 12646 от 28.06.2025г., постановено по гр. дело
№ 64086/2024г. по описа на СРС, 83 с-в. Съдебното решение се обжалва в частта, с
която е оставена без уважение молбата за защита от домашно насилие на М. С. М.
срещу М. Б. Ж..
В жалбата се твърди неправилност на решение поради допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението на
първата инстанция и се уважи молбата за защита от домашно насилие на М. С. М.
срещу М. Б. Ж..
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна М. Б. Ж. не е подал
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, чрез
упълномощен представител оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Представя
писмена защита, в която развива доводи за законосъобразност на обжалваното
1
решение и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки
и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е
произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне
в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от М.
С. М., действаща лично и като родител на детето М.М.Ж.` с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие за нея и детето срещу М. Б. Ж. с твърдението,
че актът на домашно насилие е осъществен на 28.10.2024 г., около 20:30 ч. на адрес:
гр.****. Изложени са твърдения, че актът на домашно насилие се изразява в заплаха
към молителката със следния израз: „ще ви приключа всички“, както и физическо
насилие изразяващо се в изтръгване на два нокътя от ръката, като я привел в
безпомощно състояние. Крещял и по дъщеря им Марая, като я обиждал и я изгонил от
стаята.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 64086/2024г. по описа на СРС, 83
състав, съдът е оставил без уважение молбата на М. С. М., действаща лично и като
родител на детето М.М.Ж.`, за издаване на заповед за защита на молителя срещу М. Б.
Ж., по повод твърдения акт на домашно насилие, като е отказал да издаде заповед за
съдебна защита.
Съдът приема, че по отношение на малолетното дете М.М. Ж.а, решението на
първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
2
установено следното:
Страните не спорят, че въззивикът М. С. М. и въззиваемия М. Б. Ж. са родители
на детето М.М.Ж.`. Последното се установява и от приетото от първата инстанция
заверено копие на оригинал на удостоверение за раждане № ********** от
13.02.2020г., издадено от Столична община, район Красна поляна. Следва извод, че
молителят има право да търси защита по ЗЗДН, тъй като ответникът е лице, което
попада в хипотезата на чл. 3, т. 3 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице, което е видно от
датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е постъпила на
29.10.2024г., а твърденията са за акт на домашно насилие от 28.10.2024г. Следва, че
първостепенният съд валидно е сезиран от процесуално легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от 2023 г.)
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по
време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните по делото доказателства.
Не се установи да са събрани доказателства от които да се формира безспорен
извод за осъществен акт на домашно насилие на 28.10.2024г., от въззиваемия срещу
въззивника, описани в молбата за защита. Не се събраха доказателства от които да се
формира извод, че на 28.10.2024г. около 20:30 ч. на адрес: гр.****, ответникът М. Б. Ж.
е осъществил домашно насилие под формата на психическо и физическо насилие, като
е отправял цитираната в молбата за защита заплаха, както и че е изтръгнал два нокътя
от ръката на М. С. М. и я е привел в безпомощно състояние.
3
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първостепенният съд
не е обсъдил по същество дали е доказано осъществяването на домашно насилие.
Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по отношение на правния анализ на
събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил по отделно и в тяхната
съвкупност.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът не е съобразил
показанията на разпитаните свидетели, посетили адреса след позвъняване на тел. 112,
както и не е отчел факта, че майката не е напуснала жилището на М. Б. Ж., тъй като се
е страхувала за детето си. Житейски и правно нелогично е при наличие на двама
служители на правоохранителните органи, молителят да не потърси тяхната защита, в
случай, че спрямо нея е упражнено някакво домашно насилие. Обратно, от
показанията и на двамата свидетели В.Й.Ц. и Ю.Н.П. - служители от 09 РУ на СДВР,
посетили адреса на процесната дата, се установява, че при разговор с майката на
детето, св. Ц. не е видял следи от насилие, както и че си спомня, че детето е плачело и
че се е било хванало за баща си, а страните нямали претенции един към друг. Тези
показания кореспондират и с показанията на св. П., който също е заявил пред съда, че
при посещението на адреса не е имало някаква саморазправа.
Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приложил чл. 172 от
ГПК, като не е съобразил свидетелски показания на св. М.А., за оказвано многократно
психическо насилие над молителката. В производството по търсене на защита по ЗЗДН
съдът дължи произнасяне за конкретния акт, който се твърди да е осъществен от
ответника срещу молителя, а не дължи изследване на всичките им спорни отношения.
В случая се установи, че св. А. е чул страните да се карат, но не е възприел твърдения
от молителя акт на насилие.
Въззивният съдебен състав не споделя и доводите на жалбоподателя, че е
установено авторството на деянието. По делото са събрани доказателства, че на
процесните дата и място между страните е имало вербален конфликт, който има
връзка с родителската им отговорност по отношение на общото им дете. Този извод на
съда не се оборва от информацията в докладната записка на служителите от 09 РУ на
СДВР, доколкото от същата не може да се установи от кого и кога е премахнат част от
маникюра на молителя.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в
молбата за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, не се установени пълно и главно от въззивника - молител, а за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Доколкото доказването на релевантните факти не е осъществено по делото, то
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за защита са
обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. След като
не е доказан при условията на пълно и главно доказване твърдения акт на домашно
насилие, то съдът не дължи налагане на мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Въззивният съд не установи да са допуснати съществени процесуални
нарушения, нито нарушение на императивна материалноправна норма при
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не
подлежи на касационно обжалване.
Въззивният състав приема, че доколкото издадената от първата съдебна
4
инстанция заповед за незабавна защита № 414 от 13.11.2024г. не е отменена, то при
този изход от спора и в изпълнение на чл. 19, ал. 1 от ЗЗДН същата следва да бъде
отменена служебно от съда, пред който делото е висящо.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда М. С. М. да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивното производство в размер
от 12.50 лв.
Въззиваемият претендира разноски за адвокатски хонорар, за което е
представен договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025г., в който е отразено,
че възнаграждението от 1000 лв. е заплатено в брой (лист 19 от делото). Съдът приема,
че договорът има характеристика на разписка, съгласно задължителните указания по т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК. Другата страна не е въвела възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът осъжда
М. С. М. да заплати на М. Б. Ж. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
1000 лв. за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 12646 от 28.06.2025г.,
постановено по гр. дело № 64086/2024г., по описа на Софийски районен съд,
83 състав, в обжалваната част;
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита № 414 от 13.11.2024г., издадена в
производството по гр. дело № 64086/2024г., по описа на Софийски районен
съд, 83 състав.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавни такси по въззивно гр. дело № 9799/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати на М. Б. Ж., ЕГН **********, сумата от 1000 (хиляда) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 9799/2025г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6