Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № .... от .... година по гр. д. № .../... година Районен съд – град В. Т. е отхвърлил иска по чл. 26, ал. 1, пр. последно ЗЗД, предявен от С. С. С. против В. И. В. и Х. Д. Х. за прогласяване нищожността на завещанието от 07 юни 2004 година на С. С. В., починал на 19.07.2004 година, като неоснователен. Съдът е приел за установено на основание чл. 76 ЗН по отношение на В. И. В. и Х. Д. Х., че договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ..., т. ..., рег. № .., дело № ... от 2007г. на нотариус Д. Р., е относително недействителен спрямо С. С. С.. С решението Районен съд – град В. Т. е допуснал да се извърши съдебна делба между С. С. С. и В. И. В. върху недвижим имот, находящ се в град Д., а именно УПИ ...., в квартал ... по ПУП на град Д., представляващ дворно място с площ 463.00 кв. м., заедно с построените в него къща на два етажа, стара жилищна постройка, гараж и второстепенна сграда, при квоти ½ ид.ч. за С. С. С. и ½ ид.ч. за В. И. В.. В. И. В. и Х. Д. Х. са осъдени да заплатят на С. С. С. сумата 123.47 лева, представляваща направените от него разноски по делото. С. С. С. е осъден да заплати на Х. Д. Х. сумата 123.89 лева, представляваща направените от нея разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която са определени квотите на съделителите на допуснатия до съдебна делба недвижим имот е ищецът по делото С. С. С., който го обжалва, чрез процесуалния си представител адв. В. Б., в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Твърди, че макар да не е предявен изричен иск за възстановяване на запазена част по направеното от С. С. В. завещателно разпореждане, се смята че е предявил такава претенция, доколкото с предявяването на иска за делба е представил по делото и завещание в полза на друго лице. Посочва, че погасителната давност за упражняване на правото да се иска възстановяване на запазена част не е изтекла, поради което претенцията му следва да бъде уважена. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато да се извърши съдебна делба на процесния недвижим имот, при квоти 2/3 за него и 1/3 за В. И. В.. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото за въззивната инстанция. Въззиваемата В. И. В. заема становище, че жалбата на С. С. С. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Посочва, че претенция за възстановяване на запазена част не е правена. Не претендира разноски. Въззиваемата Х. Д. Х. заема становище, че жалбата на С. С. В. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че по делото липсва надлежно предявен иск или възражение за намаляване на извършеното завещателно разпореждане, поради което съдът не е бил длъжен да се произнася в тази насока. Въззивна жалба е постъпила и от Х. Д. Х., чрез процесуалния й представител адв. К. А., против постановеното от Районен съд – град В. Т. решение в частта му, с която е прието за установено по реда на чл. 76 ЗН по отношение на Х. и В., че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .... от 2007г. е относително недействителен по отношение на С. С. С.; в частта му, с която процесният имот е допуснат до делба, както и в частта му за присъдените разноски. Твърди, че решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 76 ЗН, е недопустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Посочва, че искът е предявен едва с молбата за отстраняване на нередовности на исковата молба и по този начин недопустимо е предявен иск, който е различен от тези, които са очертани с основанието и петитума на първоначалната искова молба. Моли решението, в тази му част, да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск и производството по делото, в тази му част, да бъде прекратено. Твърди, че решението на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част е неправилно. Посочва, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че тя е изключителен собственик на процесния недвижим имот. В тази насока следва да се има предвид, че завещателното разпореждане е валиден акт, чиято сила не е оборена в рамките на производство. Твърди, че както тя, така и праводателката й В. В. са владели имота добросъвестно от 19.07.2004 година. Моли в тази му част решението на Районен съд – град В. Т. да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да й бъдат присъден направените от нея разноски за двете инстанции. Въззиваемият С. С. С. заема становище, че жалбата на Х. Д. Х. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата В. И. В. не заема становище по подадената от Х. Д. Х. въззивна жалбата. С оглед така подадената от С. С. С. въззивна жалба, Окръжният съд приема, че по същество същата съдържа искане и за допълване на постановеното и обжалвано първоинстанционно решение. Видно от същата, жалб¯подателят е изложил единствено съображения, че Районният съд не се е произнесъл по претенцията му за възстановяване на запазена част и по този начин е определил погрешно квотите на съделителите. С решение № .... от .... година по гр. д. № .../2010 година Районен съд – град В. Т. се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение последно ЗЗД, чл. 76 ЗН и е допуснал да се извърши съдебна делба на процесния недвижим имот. В мотивите и в диспозитива на съдебното решение липсва обсъждане и произнасяне по претенция за възстановяване на запазена част. В този смисъл въззивната жалбата на ищеца по делото срещу липсата на произнасяне, по естеството си представлява молба по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като не е допустимо въззивният съд да се произнесе за първи път по същество по претенцията за възстановяване на запазена част, по която липсва произнасяне от първоинстанционния съд, както и дали такава действително е била предявена пред Районния съд. Компетентен да се произнесе по молбата е Районен съд – град В. Т., в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК. По изложените по-горе съображения, Окръжният съд приема, че въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на Районен съд – град В. Т. за произнасяне по искането на С. С. С. за допълване на постановеното от съда по делото решение, съобразно изложеното по-горе, след което делото да се върне на Окръжен съд – град В. Т. за разглеждане и произнасяне по същество по подадените от С. С. С. и Х. Д. Х. въззивни жалби. Водим от горното, В. окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по В. гр. д. № .... по описа на Окръжен съд – град В. Т. за ... година. ВРЪЩА делото на Районен съд – град В. Т. за произнасяне по искането на С. С. С. за допълване на постановеното от съда решение № ....от .... година по гр. д. № ..../.... година, след което делото, заедно с въззивните жалби, да се изпрати на Окръжен съд – град В. Т. за разглеждане и произнасяне по същество по подадените от С. С. С. и Х. Д. Х. въззивни жалби. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |