Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 15.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11155 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК
от “А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и
М.М.срещу П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение №172/9.1.2018 г., постановена по
ч.гр. дело №166/2018г. на ВРС, 41 състав,
сумата от 225.17 лева – главница, дължима по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г., както
следва:
- 100.97 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга по дължима
по договор за далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г.
- 124.2 лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът е
призован по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск.
Между кредитора “А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** и
длъжника П.В.Ц. с ЕГН ********** е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
М44**** от дата на 10.02.2015 г. и ID на клиента 5012****, с който на длъжника са предоставени
услуги за мобилен оператор 0886****
по тарифен план M-tel Трансфер S
с месечна с месечна абонаментна такса 14.90 лева за срок
от 24 месеца. На същата дата длъжникът е добавил за ползване мобилен номер 08862*****, избирайки условията на
тарифен план M-tel Мобилен
интернет 2,5 GB с месечна
абонаментна такса 14.90 лева /с ддс/ за срок от
24 месеца. Сключвайки договора с мобилния оператор, П.Ц. се е възползвал от
възможността да ползва две мобилни услуги по договора, а именно за мобилен номер
0886**** и 08862*****, подписвайки Приложение
1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015 г. за мобилен номер 0886**** и
ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015 г. за мобилен номер 08862*****.
Отново на 10.02.2015
г. лицето е сключило договор за продажба
на изплащане за артикул Lenovo G50-70 за 23 месечни вноски.
По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с
номер М44****, са издадени следните относими по делото фактури:
-
фактура № *********/17.07.2015 г., с падеж на плащане 01.08.2015 г., за
отчетен период 14.06.2015 г. до 13.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги;
-
фактура № *********/07.04.2016 г., с падеж на плащане 07.04.2016 г., за
отчетен период от 14.02.2016 г. до 13.03.2016 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
124.2 лева
Преди образуване на заповедното производство длъжникът е
направил плащания в размер общо на 401.23 лева, с които е погасил частично
фактура №*********/17.07.2015 г., като към настоящия момент се претендира само
за непогасения остатък в размер на 100.97 лева,
представляваща незаплатена услуга.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключените от
него договори, не е изплатил в срок всички дължими към Оператора суми, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник П.В.Ц. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Твърди се, че ответникът
дължи неустойка, на основание Приложение 1 към Договор № 5012**** от 10/02/2015
г. Сочи се в УМ, че прекратяването от страна на оператора е извършено на
основание чл. 54.12 от Общите условия на А1, съгласно които в случай на забава
на плащането на дължимите от абоната суми, продължила повече от 124 дни,
договорът с потребителя се счита за едностранни прекратен. Прекратяването от
страна на оператора е извършено по твърдения на ищеца с издаване на фактура №
*********/07.04.2016 г.
По делото е постъпил отговор от особения
представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че исковете са
допустими, но неоснователни, като се оспорват същите по основание и размер.
Оспорва се авторството на договор
за продажба на изплащане № 5012**** от 10.02.2015 г. и приложенията към него, и
договор № 5012**** от 10.02.2015 г. и двете приложения с №1 към него, като се
твърди, че не са подписани от П.В.Ц..
На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК ответната страна моли
да бъде постановено извършването на проверка на подписите на ответника върху
приложените по делото договори и приложения към тях, ако ищцовата страна,
заяви, че ще се ползва от оспорените документи.
При условията на евентуалност, при приемане от съда, че
договорите и приложенията към тях са подписани от ответника по делото, се
оспорват:
-
основанието,
размерът и дължимостта на сумите на приложените по делото фактура №**********/17.07.2015 г., сметка №**********/07.04.2016 г. и сметка № **********/07.04.2016 г.;
-
твърденията, че
фактура № ********** е с падеж 01.08.2015 г., тъй като съгласно чл. 6.2 от
договор за продажба на изплащане № 5012****/10.02.2015 г. е предвидено разсрочено плащане към
дължимата сума, съгласно приложение №2
-
твърденията, че при
прекратяване на договора за продажба на изплащане е приложим реда по чл. 54.12
от общите условия на ищеца, т.к. в договора е предвиден друг ред за
прекратяването му, а при противоречие между вписани в договора уговорки и
такива по общите условия, се прилагат тези от индивидуалния договор.
Твърди се, че приложените по делото договори са били
прекратени поради изтичане на срока им, а не едностранно от ищеца, тъй като
последният не е упражнил правото си за това по надлежния ред, уведомявайки
ответника.
Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, поради което такава не се дължи. Прави се
възражение за прекомерност и се моли да бъде намален нейният размер, в случай
че бъде приета за действителна.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК като по същество ищецът претендира заплащане на незаплатена далекосъобщителна услуга въз
основа на сключен между страните договор и вземане за неустойка по същия
договор, сключен при общи условия.
За основателността на исковете е необходимо доказване на
следните предпоставки: валидно сключен договор между страните, вкл. валидна
клауза за неустойка, изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на
твърдяната услуга, неизпълнение от страна на ответника на задължението за
заплащане на цената на услугата, същото скрепено с неустойка.
В тежест на ищеца е да докаже всички предпоставки за
уважаването на исковата, освен изпълнението на задължението на ответника за
заплащане на цената на услугата в срок, което е задължение на ответника, в
случай, че оспорва неизпълнението си.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че между кредитора „М.***" ЕАД, ЕИК ****, понастоящем с
наименование “А.Б.” ЕАД, ЕИК **** и длъжника П.В.Ц. е подписан Договор 5012**** от дата 10.02.2015 г. ведно с
Приложение № 1 към него за мобилен телефонен номер 0886**** и Приложение № 1
към него за мобилен телефонен номер 08862*****. В посочените договор и
приложения се определени тарифите за предоставяните от оператора услуги по
договора за изработка – за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Предметът
на договора, съгласно чл. 3.1 от същия, е следният: Операторът предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи при условията на този договор и Общите условия за
взаимоотношение на „М.***" ЕАД с потребителите на съответната услуга или
мрежа.
На същата дата между същите страни е подписан договор за
продажба на изплащане №5012**** от дата 10.02.2015 г., съгласно чл. 1 от който,
продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко
вещи /в конкретния случай Lenovo G50-70/ срещу цена, която купувачът се
съгласява да заплати в размер и при условията на разсрочено плащане, определени
с този договор и приложенията към него – или общата сума от 669,60лв. /определена
като стойността на вещта и лихва в размер на 9.95%/ ще бъде заплатена на
месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 2, с първоначална
вноска 27,90лв. и 23 месечни вноски – т.е. за периода 10.02.2015 – 10.02.2017г.
Договорите са оспорени отношение на тяхната автентичност
в частта на подписа, положен за ответника.
От изготвената по делото, прието от съда и неоспорена от
страните СГЕ се установява, че подписът, положен за абоната в Договор 5012**** от дата 10.02.2015 г. ведно с
Приложения № 1 към него са изпълнени
от П.В.Ц..
Въз основа на горното съдът намира, че между страните са възникнали валидни договорни правоотношения по
два договора с различен предмет, макар сключени на една и съща дата и
номерирани с един и същи номер от ищеца, а именно договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги /договор за изработка/ и договор за покупко-продажба с
уговорка за разсрочено изплащане.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не се
установява неизпълнение по договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Видно от фактура ********** от 17.07.2015г., за която в исковата молба и в
уточняващата молба се твърди, че е издадена за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, всъщност обективира в счетоводния документ вземане за
„вноски за изплащане на стоки“, т.е. вземане по друг договор – за
покупко-продажба на изплащане. Само на това основание, искът следва да бъде
отхвърлен, доколкото не се доказва от представените по делото доказателства
твърдението в исковата молба за наличие на непогасени вземания за предоставени
далекосъобщителни услуги.
По отношение вземането за неустойка, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.
Ищецът основава претенциите си за плащане на неустойка на
уговорка между страните в Приложение 1 към Договор № 5012**** от
10/02/2015 г. /за предоставяне на далекосъобщителни услуги/. Основанието
въз основа на което е начислена неустойката е посочено в т. 6.3.1 от Приложение
1 и гласи: „В случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите
в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички
услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.“
За да възникне вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на ответника, на първо място следва да бъде
доказано неизпълнение по Договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги. В настоящия случай, както беше
посочено по-горе липсва доказване на такова неизпълнение по посочения Договор.
Поради това и липсва основание за прекратяване на договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и за начисляване на неустойката, предвидена в
конкретното правоотношение. /Дори и да
има неизпълнение по другия договор – за покупко-продажба на изплащане, и
предвидена неустойка в него, ищецът не претендира същата в настоящото
производство./
Само на това основание искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Въпреки това съдът намира, че следва да посочи и още:
Не е налице и доказателство за валидно прекратяване на
договора за ползване на далекосъобщителни услуги преди датата на изтичане на
срока на договора.
Макар в договора за се използва термина предсрочно
прекратяване, всъщност се касае за разваляне на договора по вина на другата
страна по смисъла на чл. 87 от ЗЗД.
Съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Съгласно чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
Налице са два различни фактически състава на
едностранното прекратяване на двустранните договори – със и без даване на
подходящ срок за изпълнение.
За да е налице възможност за разваляне на договора без да
е необходим срок за изпълнение на задължението, е необходимо доказване и на
други предпоставки по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, каквито в настоящият случай не са
наведени, съответно не са доказани. Няма и твърдение, съответно доказателства и
че е даден подходящ срок за изпълнение, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Дори и да
се приеме, че правилата на ЗЗД като диспозитивни се дерогират от волята на
страните и важат правилата на подписания помежду им договор, то във всички
случаи, за да е налице разваляне на договора /едностранни прекратяване от
едната страна по вина на другата/, то е необходимо да е налице изрично
волеизявление на едната страна, достигнало до другата, че разваля договора.
Изявлението следва да бъде писмено, когато сключеният договор е писмен,
съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.
Договорите могат да се прекратява с конклудентни действия
САМО когато прекратяването на договора е по взаимно съгласие на страните, съгласно
трайната практика на ВКС. Прекратяването по взаимно съгласие, включва две
насрещни съвпадащи волеизявления, когато и двете страни по договора са
достигнали до извода, че той вече не отговаря на техните интереси. В конкретния
случай обаче се касае за разваляне на договора – едностранно изразяване на
воля, че едната страна не желае повече съществуването на договора и това е по
вина на другата страна. Поради това е необходимо изрично и писмено
волеизявления, отправено и достигнали до другата страна, за да е налице
разваляне.
В конкретния случай липсва такова изявление - липсва
писмена форма, липсва изпращане, липсва приемане на изявление. Издаването на
фактура с основание неустойка е конклудентно действие, което не може да служи
за заместване на изричното писмено волеизявление за прекратяване на договора.
Поради това съдът приема, че не е изпълнен фактическия
състав на развалянето на договора от страна на ищеца по вина на ответника,
което да е извършено преди изтичане на срока на договора. За първи път
волеизявление за разваляне може да се приеме, че е получено от ответника с
получаване на исковата молба от особения му представител, което е далеч след
датата, на която договорът е бил вече прекратен поради изтичане на срокът му.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не
се е възползвал от правото си да прекрати договора предсрочно по вина на
ответника, поради което в неговата правна сфера не може да възникне вземане за неустойка по т. 6.3.1 от Приложение
№ 1.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът счита,
че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане
на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края
на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника.
Въз основа на предоставената в облигационното право
договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един двустранен договор могат
да включат клауза за неустойка, но само ако същата е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съдът приема, че следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса /евентуално и допълнителни услуги/, а потребителят – да
заплати цената на предоставената му услуга/услуги. Уговорената в договора
неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора по вина на
ответника, е в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до
края на срока му, което означава, че мобилният оператор по прекратения договор
ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса,
а не въз основа на индивидуално договорена между страните преференциална
месечна такса, то би се получило, че при непредоставяне
на услугата от страна на мобилния оператор, същият би получил плащане в
по-голям размер от това, което би получил при предоставяне на услугата.
Следователно уговорената по този начин неустойка излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката и създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, което е в разрез и с принципа за
справедливостта.
Поради това уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС, I т.о.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че за нищожността на договорните клаузи предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014
г. на ВКС, IV г.о., и Решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата от договора,
касаеща заплащането на неустойка за нищожна и с оглед наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а чл.
143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й;
същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги.
Видно е от самия договор и приложенията към него, че същите са бланкови и не са
били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Както беше подробно изложено
по-горе, уговорката води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и до съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Следва също така да се отбележи, че неустойка в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от
КЗП и за нелоялна търговска практика и от административния съд /вж. Решение №
7586/04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г./.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото производство,
не се дължат разноски на ищеца. Дължат се разноски в полза на ответника, но
предвид факта, че същият е представляван от особен представител, разноски не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и
М.М.срещу П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение №172/9.1.2018 г., постановена по
ч.гр. дело №166/2018г. на ВРС, 41 състав,
сумата от 225.17 лева – главница, дължима по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г., както
следва:
- 100.97 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга по дължима
по договор за далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г.
- 124.2 лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга М44**** от дата 10.02.2015 г., на
основание чл.415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл. 92 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: