Р
Е Ш Е Н И Е № 40
гр. Разград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 25 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27а от
Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
Постъпила е жалба от Г. И. Г. от с. С.,
обл. Р. против Заповед № ЗД/Д-РР-И-0004 от 16.02.2022 г., издадена от директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Исперих, с която на основание чл. 27, ал.
1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет е настанено спешно детето Г. Г.
И. в професионалното приемно семейство на М. и К. Х. за срок от 3 години или до
промяна на обстоятелствата в интерес на детето. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че липсва
основание за незабавно изпълнение на обжалваната заповед, че не е направено
социално проучване на възможностите на бащата да отглежда детето, че той има
условия и желание да се грижи за него. Иска се заповедта да бъде отменена и
настаняването да бъде прекратено.
Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна. Счита,
че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК и моли за отхвърляне на
жалбата.
Заинтересованото лице Г. Г. И. се
представлява от назначения от съда особен представител – адв. Д. Б. от АК –
Разград, който предоставя на съда да реши с оглед интересите на детето.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Детето Г. Г. И. е родена на **.**.**** г. в гр. Р. Тя е първо дете на майката С. А. М., на
** години, и второ дете на бащата Г. И. Г., на ** години. Родителите са живели заедно в дома на
бащата в с. С., ул. *** № **. Детето е посещавало детската градина в с. Свещари.
На 28.01.2022 г. С. М., заедно с детето,
напуснала общото жилище и се установила при родителите си в гр. Исперих.
На 08.02.2022 г. Г. Г. подал жалба до
Районна прокуратура – Разград, ТО – Исперих, вх № 466/2022 г., в която описал,
че родителите на С. М. са клошари, живеят във фургон, без ток, без вода и без
стъкла. Поискал да се извърши проверка на условията, при които живее детето, и
ако е нужно, то да бъде изведено от тази среда, включително да бъде настанено в
социален дом. По повод на жалбата прокуратурата е възложила на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Исперих проверка с оглед на престъпление по чл. 182,
ал. 1 НК.
При извършената проверка било
установено, че С. М. и детето Г. живеят във фургон в гр. Исперих, кв. „Запад“ №
46, заедно с нейните родители и още три лица. Във фургона били обособени две
малки стаички, имало електричество, чешмата била в двора, част от прозорците
били покрити с найлони, във вътрешността били струпани чували, които били пълни
с различни вещи, събирани от контейнерите. Стаичките били силно задимени,
хигиената в тях била крайно занижена. С. не работела и не получавала доходи.
Страда от диабет. С нея била обсъдена възможността да се върне при бащата на
детето, но тя отказала, тъй като той често употребявал алкохол, ставал
агресивен и упражнявал тормоз над нея и над детето. В заявление-декларация
заявила съгласието си детето да бъде настанено в приемно семейство. С бащата
бил проведен телефонен разговор, при който той потвърдил, че майката няма условия
за отглеждане на детето и иска то да бъде изведено от дома й.
Горните обстоятелства били описани в
Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-РР-И/7 от 11.02.2022 г.
Последвала среща с приемните родители М. М. Х. и К. Б. Х. от с. В., които се
съгласили да поемат грижата за детето.
Предвид установените факти и на
основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет с
оспорената Заповед № ЗД/Д-РР-И-0004 от 16.02.2022 г. детето Г. Г. И. е настанено
спешно в професионалното приемно семейство на М. и К. Х. за срок от 3 години
или до промяна на обстоятелствата в интерес на детето.
При подаване на жалбата срещу заповедта
за спешно настаняване Г. И. Г. е приложил декларация от 17.02.2022 г., че има
желание и възможности да се грижи за малолетната си дъщеря Г. Узнавайки за
това, С. М. изразила категоричното си нежелание детето да остава насаме с Г. В
писмена декларация от 18.02.2022 г. посочила, че той не е биологичен баща на
детето и описала случаи, при които детето се оплакало от осъществени от Г.
блудствени действия.
По повод на горната декларация е била
свикана незабавна среща на мултидисциплинарния екип в Община – Исперих във
връзка с прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа по
случаи с деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при
кризисна интервенция. На срещата са били взети решения детето да остане за
отглеждане в професионално приемно семейство до изясняване на обстоятелствата
по случая и преписката да се изпрати на Районна прокуратура – Исперих по
компетентност. С постановление от 08.03.2022 г. прокурор в РРП, ТО – Исперих, е
възложил проверка за изясняване на данните за евентуално извършени блудствени
действия. Определен е срок за извършване на проверката 30 дни, който към
момента не е изтекъл.
Междувременно, на 21.02.2022 г. Дирекция
„Социално подпомагане“ – Исперих е изготвила доклад за оценка на случая, в
който са изследвани капацитета на родителите и условията им на живот, оценени
са проблемните зони и рисковете, и е изведен извод, че следва да се предприеме
мярка за закрила на детето настаняване в професионално приемно семейство.
В срока по чл. 27, ал. 2 ЗЗДет е
поискано настаняване на детето по съдебен ред, за което е образувано гр. дело №
151/2022 г. по описа на Районен съд – Исперих, насрочено за 22.03.2022 г.
По реда на Закона за защита от домашното
насилие по молба от С. М. е образувано гр. дело № 114/2022 г. по описа на
Районен съд – Исперих, насрочено също за 22.03.2022 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията
си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се
извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по
настоящия адрес на детето. Оспорената заповед е подписана от В. М. – началник
отдел „СЗ“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Исперих, на която със Заповед № 1701-РД
01-0009 от 17.01.2022 г. директорът на ДСП – Исперих е възложил да го замества,
считано от 18.01.2022 г. Следователно, заповедта е издадена от компетентен
орган в условията на заместване.
Оспореният административен
акт е в необходимата писмена форма, има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДет настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална
или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от
съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес
на детето извършва временно настаняване по административен ред. В разглеждания
случай тази временна мярка се предприема до влизане в сила на съдебното решение
по гр.
дело № 151/2022 г. по описа на Районен съд – Исперих,
с което съдът ще определи една от мерките по чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. Съгласно чл.
25, ал. 1 ЗЗДет може да бъде настанено извън семейството дете: 2. чиито родители
без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или 3. чиито родители
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Доказано е по делото, че майката
С. М. е отглеждала детето при изключително лоши битови и социални условия, не
работи, няма имущество и доходи, не разполага с подкрепа от близките си, което
обосновава основанието по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Правилно административният
орган е преценил, че детето спешно следва да бъде настанено в приемно семейство,
за да бъдат защитени живота и здравето му, както изисква разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ППЗЗДет.
Оспорената заповед изпълнява
и предвидената от закона цел - защита на
интересите на детето, които са застрашени от неспособността на майката да осигури
необходимите грижи за правилното му физическо и психическо развитие.
Неоснователни са оплакванията
на жалбоподателя, че не е било направено социално проучване на възможностите му
за отглеждане на детето и не е било взето предвид обстоятелството, че той е
осигурявал неговата издръжка и добрата битова среда. Административният орган е
длъжен да прецени рисковете за детето в семейството, в което се отглежда към
момента на постъпване на сигнала и при наличие на съответните предпоставки да
го изведе извън това семейство. Както правилно възразява ответникът, в случаите
на спешно настаняване не е предвидено настаняване при другия родител. Споровете
за местоживеенето на детето или за упражняването на родителските права се
решават от районния съд по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. Органите
за закрила на детето нямат компетентност да разрешават такива спорове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК
съдът преценява и фактите, установени след издаване на оспорената заповед, в
това число доклада за оценка на случая. Установени са възможности на бащата да
отглежда детето, но са налице данни за извършено от него престъпление против половата
неприкосновеност на детето и за упражнявано домашно насилие, които са
допълнителни аргументи, че правилно е постановено настаняване в приемно
семейство.
Относно основанието за незабавно
изпълнение на обжалваната заповед, следва да се посочи,
че съгласно чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет заповедта на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в
случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително
изпълнение по силата на закона.
Предвид горното съдът
намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК, оспорената
заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Заповед №
ЗД/Д-РР-И-0004 от 16.02.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Исперих.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.