Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на дванадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова и с участието на
прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 234 по описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-1365/25.04.2019г. по
описа на ШАдмС, депозирана от Земеделски институт – град Шумен,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Шумен, бул. Симеон Велики №3, представлявано от
Директора проф.дн А.П.А., чрез адв.Л.В.от ШАК,
срещу Община Шумен, с която се претендира обезщетение за причинените му
имуществени вреди от
Наказателно постановление № Д0025/06.12.2018г., издадено от секретаря на Община
Шумен, отменено с решение № 155/27.02.2019г. по ВАНД № 3383/2018г. по описа на
Районен съд - град Шумен, представляващи платено адвокатско възнаграждение в
размер общо на 400 лева, в това число 100 лева за изготвяне на възражение срещу
АУАН № 22/27.06.2018г. и 300 лева за процесуално представителство по ВАНД № 3383/2018г.
по описа на Районен съд - град Шумен.
В съдебно
заседание ищецът,
редовно призован, се представлява от адв.Л.В.и адв.С.Б., редовно упълномощени, които поддържат исковата молба по изложените в нея съображения и претендират присъждане
на направените деловодни разноски по настоящото
производство,
съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна, Община Шумен, в представен писмен отговор с
рег.№ ДА-01-1853/11.06.2019г. по описа на ШАдмС заявява, че искът е основателен
както по основание, така и по размер, доколкото с влязло в сила решение № 155/27.02.2019г.,
постановено по ВАНД № 3383/2018г. по описа на Районен съд-град Шумен е отменено
изцяло Наказателно постановление № Д0025/06.12.2018г., издадено от секретаря на
Община Шумен, с което на Земеделски институт е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, а съгласно ТР № 1 от 15.03.2017г. на ВАС, изплатените
адвокатски възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления
са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изплатените от ищеца
адвокатски хонорари са съобразени изцяло с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът се
представлява от юрисконсулт Б.П. и юрисконсулт Р.А.,
които заявяват, че поддържат депозирания писмен отговор.
Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата
претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от
фактическа страна намира следното:
С
Наказателно постановление № Д 0025 от
06.12.2018 г. на Община Шумен, издадено от Д.К.Д.- секретар на Община Шумен,
на ищеца Земеделски институт - град Шумен, за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, за
това, че като данъчно-задължено лице по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗМДТ не е изпълнило задължението си да
декларира недвижим имот в законоустановения срок до 01.06.2018г. Наказателното
постановление било оспорено пред Районен съд - град Шумен, за което било образувано ВАНД №3383/2018г. С Решение № 155/27.02.2019г. по посоченото дело съдът отменил наказателното постановление на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като
административнонаказателната разпоредба, цитирана в наказателното постановление, междувременно била изменена
със закон, обнародван в ДВ бр.98/2018г., считано от 01.01.2019г., в резултат на което отпаднало задължението за деклариране на придобит имот
от страна на новия му собственик. Решението било съобщено на Община Шумен на 27.02.2019г. и
последната не се възползвала от правото си на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.Шумен по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН. В резултат на това решението на първоинстанционния съд влязло
в сила на 15.03.2019г.– датата, следваща тази на изтичане на 14-дневния срок за
оспорването му от
страните. В образуваното
административнонаказателно производство, при разглеждането му пред
административнонаказващия орган преди издаване на наказателното производство и впоследствие пред районния съд, ищецът бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Л.В.и адв.С.Б. от АК-Шумен, заедно и поотделно. За оказаната правна защита и
съдействие било заплатено
възнаграждение по депозирано Възражение в срока по чл.44 от ЗАНН срещу съставения АУАН № 22/27.06.2018г., за
което е приложен
Договор за правна защита и съдействие № ********** от 29.06.2018г. между същите страни и разходен касов
ордер №234 от 10.07.2018г. за платена сума в общ размер 800 лева за осем акта за установяване на нарушение или по 100 лева за
защита по всеки от тях. Видно от приложения по ВАНД № 3383/2019г. по описа на ШРС Договор за правна защита и съдействие №
*********8/21.12.2018г.
и Пълномощно от 21.12.2018г.(л.9 от посоченото дело), в него било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платимо по банков
път, като извършеното
плащане е удостоверено с
извлечение от банкова сметка, ***.6 по делото. В
пълномощното е посочено, че същото е за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващо се в изготвяне на жалба срещу Наказателно
постановление № Д0025/2018г. и процесуално
представителство. Горното обстоятелство се установява и от приложена по делото служебна бележка /л.9 от делото/, неоспорена от ответника по предвидения в
закона ред, удостоверяваща, че адвокатският хонорар по ВАНД №3383/2018 г. и по още 7 на брой дела
при ШРС с упоменати номера, в размер на 300 лева за
всяко от тях или общо в размер на
2 400 лева, са наредени на 04.01.2019г. и изплатени
изцяло по сметка на адвокат Л.В.. Сторените разноски са предмет на исковата
претенция по настоящото съдебно производство.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Налице е
отменено Наказателно постановление, с което на Земеделски институт – град Шумен е наложена имуществена санкция. На основание т.1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е
подсъден за разглеждане от административните съдилища. Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от Наказателно постановление, издадено от секретаря на
Община Шумен, на основание заповед на Кмета на
Общината, от което
следва, че при спазване
правилата за функционална и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд – град Шумен.
Община Шумен е юридическото
лице, в чиято структура се намира административнонаказващият орган, издал наказателното постановление. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен
срещу надлежен ответник.
Пълната отмяна на наказателното постановление касателно наложената санкция в размер на 500 лева,
като властнически акт на административен орган, представлява материалноправното
основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по
възмездяване на причинените на ищеца имуществени вреди, в това число и заплатените разноски за правна защита, съдействие и
процесуално представителство.
За да се ангажира
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, трябва да са установени следните предпоставки: да е
налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и вредите. В производството по ЗОДОВ за
обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В настоящия казус, съдът
приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203, ал.1
от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат
да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. От този
незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството при издаването му в
размер на 100 лева и по обжалването му в размер на 300 лева. Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и настоящият, чиито разноски
се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за
което по настоящото производство са представени неоспорими доказателства.
Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и заплатената на това
основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство в
производствата по ЗАНН, по
своя преценка, оспорващият притежава правото да ангажира адвокатска защита във
всички фази на оспорване на акта и да направи за нея разходи, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт –
наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората
материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и третото условие за
реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие.
Въпреки, че плащането е
доказано в претендирания размер от 100.00 лева и
съответно 300 лева и липсва възражение на ответника за неоснователност на претенцията по размер,
съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС,
съгласно което спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва
да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря
на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, а именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл.18, ал.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, но не
по-малко от 300 лева. В настоящия казус договореният и заплатен
размер за
процесуално представителство пред
Районен съд-гр.Шумен, съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в минималния размер за подобни дела. Размерът на възнаграждението за
изготвяне на възражение срещу АУАН също е съобразен с посочените по-горе
принципи.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките
за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер общо на 400 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение за защита в производство по издаване и обжалване на наказателно
постановление,
отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
По отношение
на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело,
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
разноските по производството, в т.ч. внесената
държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част
от иска. С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно направеното
искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, доказани общо в размер на 325 лева, включващи заплатена държавна такса в размер на 25 лева и договорено и заплатено по
банков път адвокатско
възнаграждение за
един адвокат, в размер на 300 лева.
С оглед на гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Шумен, с ЕИК *********,
представлявана от Кмета на Община Шумен, с адрес гр.Шумен,
бул. Славянски № 17, да заплати на Земеделски институт - град Шумен, с адрес гр.Шумен, бул.Симеон Велики №3, с ЕИК127526189, представлявано от Директора проф.дн А.П.А., сумата
от 400 (четиристотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № Д 0025 от 06.12.2018г.,
издадено от Д.К.Д.- секретар на Община Шумен, отменено с Решение № 155/27.02.2019г. по ВАНД №3383/2018г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 15.03.2019г.
ОСЪЖДА Община Шумен, с ЕИК *********,
представлявана от Кмета на Община Шумен, с адрес
гр.Шумен, бул. Славянски 17, да заплати на Земеделски
институт – град Шумен, с адрес гр.Шумен, бул. Симеон Велики №3,
с ЕИК *********, представлявано от Директора
проф.дн А.П.А., сумата от 325 (триста
двадесет и пет) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението
може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България - гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: