Решение по дело №1262/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, срещу Решение № 514 от 28.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204976 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е отменено НП № 24-0442-001378/ 27.11.2024 год. на началник сектор в ОД на МВР Варна, Четвърто РУ- Варна, с което на Й. С. Г. от [населено място], обл.Варна, били наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, поради противоречия с материалния и процесуалния закон. Изразява се становище, че решаващият съд не е следвало да отчита резултата от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на контролна проба №163/18.02.2025г., въз основа на който е изготвено заключението по назначената в хода на съдебното производство съдебно-химическа експертиза. Изложени са съображения, че изследването на контролната проба е извършено повече от четири месеца след вземането й, като също така е изминал и определен период от време от момента на управление на МПС до вземането на пробата. Счита се, че тези обстоятелства поставят под съмнение достоверността на заключението на СХЕ, при което съдът е следвало да кредитира данните от предходните изследвания, сочещи наличие на алкохол в кръвта на водача от 0,51 промила. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност се привеждат доводи за постановяването на оспореното решение при неизяснена фактическа обстановка и при наличие на противоречиви доказателства, както и при липса на мотиви относно тяхното кредитиране, във връзка с което се прави искане за обезсилване на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Депозирани са и писмени бележки в подкрепа на изложеното становище. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, се моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –Й. С. Г., чрез процесуалния си представител- адв.Ж., оспорва жалбата и изложените в нея доводи. Изтъква, че искането за изследване на контролната проба е направено в нормативно установения срок, при което последното правилно е съобразено от въззивния съд. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на нарпавените по делото разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата. Счита оспореното решение за неправилно и предлага същото да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от Й. С. Г. от [населено място], обл.Варна, срещу НП № 24-0442-001378/ 27.11.2024 год. на началник сектор в ОД на МВР Варна, Четвърто РУ- Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка:

На 06.10.2024г. ответникът по касационната жалба Г. управлявал лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], по улиците на [населено място], обл.Варна. Около 10,22ч., на [улица]в посоченото селище, той бил спрян за проверка от полицейските служители Д. П. и П. П., които го поканили да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Уредът отчел съдържание на алкохол в кръвта на водача от 0,51 промила, поради което на Г. бил издаден талон за медицинско изследване, в който бил отразен час на връчване-10,25ч. на посочената дата, като били вписани и указания, че водачът следва да се яви за даване на кръвна проба във ФСМП-[населено място] чифлик до 40 минути от часа на връчване. С оглед данните от техническото средство, на ответника бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, в който били обективирани фактическите констатации около извършването на установеното деяние и била дадена правна квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения.

В 11,00 ч. на процесната дата ответникът дал кръвна проба за химическо изследване, което отново установило наличие на алкохол в кръвта му от 0,51 промила.

Писмени възражения срещу акта не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и след изтичането му било издадено оспореното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на жалбоподателя наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на ответника на 09.12.2024г. На 11.12.2024г. той депозирал жалба срещу него, в която инкорпорирал и искане да бъде назначена повторна СХЕ на контролната кръвна проба.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е счел за достатъчни приложените писмени доказателства, предвид изявлението на процесуалният представител на ответника, че не оспорва фактическите констатации на наказващия орган, а само приетото в НП количество на алкохол в кръвта на водача. С оглед направеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание искане, съдът е назначил повторна съдебно-химическа експертиза, която да установи концентрацията на алкохол в контролната кръвна проба, иззета от санкционираното лице. Назначеното вещо лице изготвило заключение, в което приемало, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника възлиза на 0,49 промила.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение на правото на защита на жалбоподателя; същото е и обосновано, правилно и законосъобразно. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. След анализ на относимата нормативна уредба и при съобразяване на данните от назначената в хода на съдебното производство СХЕ обаче е достигнато до извод за несъставомерност на деянието, като е счетено за доказано, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,49 промила. С тези съображения и поради формирано заключение за неправилно приложение на материалния закон, ВРС отменил изцяло наказателното постановление.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За изчерпателност съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН и е достигнат до правилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административонаказателното производство. Настоящият съдебен състав споделя това становище, като констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Правилно въззивният съд е счел за недоказано по безспорен начин на извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. Не е спорно по делото, че техническото средство Алкотест Дрегер 7510 е отчело наличие на 0,51 промила алкохол в издишания въздух на водача. При извършено по негово искане химическо изследване отново била определена концентрация на алкохол в кръвта му от 0,51 промила. Според заключението на назначената от въззивния съд СХЕ обаче концентрацията на алкохол в кръвта на ответника възлиза на 0,49 промила. Посоченото заключение и изключително близките до границата от 0,5 промила резултати на предходните две изследвания разколебават административнонаказателното обвинение до степен, в която същото не би могло да бъде счетено за доказано по несъмнен начин, а отговорността на лицата може да бъде ангажирана само за безсъмнено установени нарушения. Настоящият състав намира, че при субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, като събраните в хода на съдебното производство данни са довели до разколебаване на фактическите твърдения на наказващия орган, при което правилно е формиран извод за недоказаност на извършването на нарушението.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Основното възражение на касатора е в насока оспорване достоверността на заключението на повторната СХЕ, като се привеждат доводи, че въззивният съд не е следвало да го кредитира, както и че в обжалваното решение не са изложени мотиви в тази насока. Настоящият съдебен състав не констатира обжалваното решение да страда от подобни пороци. Районният съд е изложил обосновани съображения за становището си, че искането за повторно изследване на контролната проба е направено по надлежния за това ред и в рамките на предвидения срок по чл.27, ал.3 от Наредба №1 /19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, които се споделят и от касационния състав. Действително, в решението не са изложени изрични мотиви за кредитирането именно на това експертно заключение, но такива не са и необходими, предвид нормативната уредба и установената съдебна практика по прилагането й. В съдебните си актове съставите на ВАдмС трайно приемат, че след като законодателят е допуснал провеждането на контролно изследване по чл.27, ал.3 от Наредбата, то не може да не бъдат зачитани резултатите от него и да бъде давана вяра на първото изследване. Последователно е и виждането, че по аргумент от чл.27, ал.2 и ал.3 от Наредбата резултата от повторната СХЕ на контролната кръвна проба е окончателен и с него се опровергава резултата, получен при първоначалната СХЕ, ако изследването на контролната кръвна проба е извършено по искане на изследваното лице, направено в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, с което то узнава за резултата от първото изследване. /В този смисъл са напр. Решение №1552/23.11.2022г. на АдмС-Варна по к.а.н.д. №2245/2022г. и Решение № 831/15.06.2023г. на АдмС-варна по к.а.н.д. №1674/2022г./.

При тази нормативна уредба не е било необходимо районният съд да излага специални мотиви за кредитирането на резултатите от повторното изследване, тъй като искането за извършването му е направено в посочения по-горе срок и следователно същите следва да бъдат счетени за окончателни. Искането за извършване на повторно изследване, съдържащо се във въззивната жалба също така е направено в срока по чл.26, ал.4 от Наредбата. Доколкото нормата на чл.27, ал.3 от Наредбата поставя изискване в този срок да е направено само искането, но не и самото изследване, следва да се приеме, че нормативните изисквания в случая са били спазени, при което възраженията на касатора относно изтеклият период от време от вземането на пробата до изследването следва да се счетат за неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросният период от време е обусловен от датите съответно на издаване и на връчване на наказателното постановление, които зависят от самия наказващ орган. При положение, че забавянето на повторното изследване не се дължи на причини, свързани с поведението на ответника, това забавяне не би могло да бъде отчетено в негова вреда.

С оглед всичко изложено настоящият състав намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат направените в настоящото производство разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /видно от приложения договор за правна защита и съдействие-л.16 от делото/ и следва да бъдат присъдени изцяло.

Водим от горното, касационният състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 514 от 28.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204976 по описа на Варненски районен съд за 2024 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР -Варна да заплати на Й. С. Г. от [населено място], обл.Варна, [ЕГН], сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща извършени в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.