Р Е Ш Е Н И Е № 268

гр. Сливен, 11.12.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на втори декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                                             Радостина Желева                      и с участието на прокурора               Христо Куков                                                            като разгледа докладваното от                     съдията        административно  дело № 430       по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано по искова молба от П.Т.Д., с правно основание на иска чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,  против Национална агенция по приходите гр. София. В исковата молба се твърди, че с наказателното постановление на Директора на ТД на НАП офис Сливен му било наложено административно наказание в размер на 50 лева. С Решение № 64/13.02.2019 г. по АНД № 1557/2018 г. на Районен съд – Сливен  това наказателно постановление е било отменено. Против решението на СлРС била подадена жалба и с Решение № 65 от 05.06.2019 г. по КАНД № 46/2019 г. било оставено в сила. В производството пред касационната инстанция Д. ползвал услугите на адвокат и заплатил възнаграждение в размер на 300 лева. Счита, че следвало да бъде обезщетен за направените по делото разноски, поради което предявява настоящия иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника НАП да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихвата, считано от 05.06.2019 г., както и разноски в настоящото производство за адвокатска услуга в размер на 400 лева и 8,10 лева направени по делото разноски за издаване на заверен документ по делото.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Х. ***, поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна – Национална агенция по приходите гр. София, в писмено становище от пълномощника юрисконсулт Д., счита иска за неоснователен. Заявява, че ищеца бил извършил административното нарушение, за което му е наложено административно наказание, но същото било отменено поради маловажност. Счита платеното възнаграждение за завишено и несъразмерно на оказаната правна помощ по посоченото дело. Претендира за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че предявеният иск за неоснователен и недоказан. Липсвали доказателства, от които може да бъде направен извод за извършен разход за адвокатска услуга и от друга страна по делото било установено виновно поведение от страна на ищеца, което било основание да започне това производство. Моли съда да приеме, че са налице условията на чл. 5 от ЗОДОВ и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.06.2018 г П.Т.Д. подал по Интернет с КЕП в ТД на НАП-Сливен декларация образец 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски за календарната 2017 г. в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъл на чл.5, ал.2 от КСО. При проверка в системата на ТД на НАП за лицата, които не са изпълнили това задължение в срок, актосъставителката констатирала, че едно от тези лица е именно жалбоподателят Д.. На същия била изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН, тъй като декларацията му била подадена на 19.06.2018 г., а законоустановения срок бил изтекъл на 30.04.2018 г. На 08.08.2018 г. на ищеца бил съставен АУАН за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр.чл.3, ал.3, т.2, б.”А” от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г.

Въз основа на този АУАН било издадено НП № F399059 от 31.08.2018 г. от Директор офис – Сливен на ТД на НАП-Бургас, с което на П.Т.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр.чл.3, ал.3, т.2, б.”а” от Наредба Н-8/25.09.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Това наказателно постановление е обжалвано от Д. и във връзка с тази жалба в РС Сливен е образувано АНД № 1557/2018 г. по описа на съда. Делото е разгледано и с Решение № 64/13.02.2019 г., съда е отменил НП № № F399059 от 31.08.2018 г. на Директора на офис Сливен при ТД на НАП-Бургас, като неправилно и незаконосъобразно. Против решението на СлРС била подадена жалба от ТД на НАП Бургас и с Решение № 65 от 05.06.2019 г. по КАНД № 46/2019 г. било оставено в сила.

Видно от представен по КАНД № 46/2019 г. по описа на АдмС Сливен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г. (л.21 от това дело), ищеца е заплатил за адвокатска защита по АНД № 1557/2018 г. на РС Сливен и по това дело сумата от 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Национална агенция по приходите. Налице е незаконосъобразен акт - НП № № F399059 от 31.08.2018  г. на Директора на офис Сливен при ТД на НАП-Бургас, което е отменено с влязло в законна сила - Решение № 64/13.02.2019 г. по АНД № 1557/2018 г. по описа на РС Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Национална агенция по приходите, която е юридическо лице съгласно чл.2 ал.2 от Закона за НАП и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК и чл.19 ал.1 от ЗНАП.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Настоящият състав на АдмС Сливен приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Д. не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Д. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание, което тя е считала за незаконосъобразно наложено. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС)

Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ "ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи". В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите действие, а още по-малко като причиняване на увреждането по изключителна вина на увредения. Въпросът, дали увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия при изследване на обстоятелството, има ли извършено нарушение от страна на санкционираното с отменено НП лице, не следва да се обсъжда в производството по ЗОДОВ. След като е налице отменено наказателно постановление, наличието на извършено нарушение, както и основанието, поради което е отменено НП, не подлежат на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК.

Адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното НП издадено от орган на ответника се явява причинена вреда за Д. поради издадения незаконосъобразен акт.

В случая е неоснователно и възражението на ответника по делото, за прекомерност на платното адвокатско възнаграждение. В производството по обжалване на НП не е предвидена възможност на страните да претендират за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. (Решение № 5174 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2016 г., III о.)

Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по АНД № 1557/2018 г. на СлРС следва да е в размер на 300 лв., колкото е заплатено по делото. Ето защо възражението на ответника е неоснователно.

От изложеното до тук следва извода, че предявения иск против НАП следва да бъде уважен до предявения размер от 300 лв.. Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от влизане в сила на решението от 05.06.2019 г.. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 05.06.2019 г..

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Доказателства за заплатен адв.хонорар са представени само за 400 лв., за която сума следва да се уважи претенцията на ищеца. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за сумата 8,10 лв., която е заплатена на РС Сливен, но от представения документ не става ясно от кой и за какво е заплатена и каква е връзката на това плащане с производството по делото.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на П.Т.Д., ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. (триста лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № F399059 от 31.08.2018 г.  на Директора на офис Сливен при ТД на НАП-Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2019 г. до окончателното и изплащане..

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на П.Т.Д., ЕГН **********,***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: