№ 8016
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110123580 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че ответниците С. В. К. и С. П. К., в
качеството си на собственици на процесния имот, за процесния период били
клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
На 24.01.2023г. дружеството депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 18641 срещу С. В. К. и С. П. К.,
но последвало възражение, поради което се води настоящия установителен
иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на С. В. К. и С. П. К. в условията на разделност при
квоти както следва: за С. В. К. – ½, за С. П. К. – ½, да заплатят на „Т“ ЕАД
сумата от *** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
1
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на *** лева за периода от 15.09.2020г. до
11.01.2023г., както и **** лева главница за услугата „дялово разпределение“
за периода от м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за
забава в размер на **** лева за периода от 31.01.2020г. до 11.01.2023г., като
претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника С. В. К., в
който отговор оспорва предявения иск като неоснователен, оспорвайки
основанието за дължимост на сумите, както и размера в погасителната
давност.Противопоставя се срещу назначаването на експертиза.
Заявява, че издаването на последваща изравнителна фактура не променя
началната дата, от която започва да тече давностния срок.Посочва, че
удължаването на погасителната давност е забранено с императивна норма и
ищецът няма право да определя от кога започва да тече давността.
Твърди, че не е потребител на енергия, тъй като няма вещни права върху
топлоснабдения имот.
Оспорва дължимостта на претендираните суми за лихва, тъй като
ищецът не е установил изпадането в забава на ответниците за процесния
период.Заявява, че съгласно ОУ, дължимостта на месечно дължимите суми
настъпва в 30-дневен срок от публикуването на задълженията, като длъжникът
изпада в забава, ако при неизпълнение на задължението си за заплащане
цената на ТЕ в 30 дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
доказателства намира иска за недоказан по основание. При изричното
възражение на ответниците, че не притежават вещни права върху имота и не
са потребители по закон, ищецът следваше да представи доказателства, в
обратен смисъл и за конкретния исков период. Ищцовата страна е представила
доказателство, че ответниците са придобили имота през 1993г. С оглед
изтеклото време, това доказателство е недостатъчно. При това самият ищец е
представил доказателство, че през 2016г. частта на ответника С*** К. е била
възбранена за дълг към трето лице. Това конкретно доказателство не подкрепя
2
тезата на ищцовата страна, че ответниците са притежавали вещно право върху
топлоснабдения имот през процесния период. Независимо от доказателствата,
касаещи действително потребената енергия ищецът не е представил
доказателство за основно за казуса правоотношение и следва да понесе
материалните последици от процесуалното си бездействие. Иска следва да се
отхвърли, като разноските на ищеца останат за негова сметка. Адвокатът на
ответниците претендира за себе си на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв. общо *****
лева възнаграждение – по ***** лева за всеки от ответниците отделно в
заповедното и в исковото производства. Ответникът е направил възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед правната и
фактическа сложност, продължителността на производството и обема на
предоставената правна помощ, съдът намира, че на адвокат И. А. Н. САК
следва да се присъдят **** лева възнаграждение в заповедното производство
и **** лева в исковото или общо **** лева. Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на „Т“ ЕАД за признаване за установено
по отношение на С. В. К. ЕГН ********** и С. П. К. ЕГН ********** в
условията на разделност при квоти както следва: за С. В. К. – ½, за С. П. К. –
½, да заплатят на „Т“ ЕАД сумата от *** лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на *** лева за
периода от 15.09.2020г. до 11.01.2023г., както и **** лева главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода от м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
мораторна лихва за забава в размер на **** лева за периода от 31.01.2020г. до
11.01.2023г.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на адвокат И. А. Н. САК общо **** лева на
основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на
ищеца – „Т**** с******“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4