О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./28.04.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 28.04.2016 г., в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 689 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248
от ГПК, инициирано по молба вх.№7414/12.03.2016 г. на адв. В.П., в качеството
на пълномощник на евентуалния ответник по делото Й.И.М..
С решение №129/18.02.2016 г.
съдът се е произнесъл по главния от евентуално съединените искове като е уважил
иска на наследниците на пострадалия срещу застрахователя по чл. 226 КЗ /отм./
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и оставил по същество без разглеждане
евентуалния иск срещу делинквента на основание чл.45 от ЗЗД.
С решението си съдът се е
произнесъл по разноските като поради уважаване на иска на ищеца се следват
сторените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Същевременно поради
уважаване на иска, застрахователят е осъден да заплати дължимата държавна такса
по сметка на ВОС на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
С молба от 12.03.2016 г.
адв. В.П., в качеството на пълномощник на евентуалния ответник по делото Й.И.М.
е направил искане за допълване на решението в частта за разноските, като бъдат
присъдени сторените такива от евентуалния ответник, на основание чл. 38 от ЗА.
В сроковете за отговори не
са постъпили такива от насрещните страни.
Съдът преценява молбата с
правно основание чл. 248 ГПК за допустима – подадена е в предвидения за това
срок и от надлежна страна, която е направила искане и е представила списък по
чл.80 ГПК.
Разгледана по същество,
съдът намира молбата за основателна поради следното:
В производството са били
предявени от Е.Ж.А. и Г.Ж.Г. първоначално субективно
активно и пасивно евентуално съединени искове срещу двама ответници:
застрахователя и делинквента. Ищците са насочили главния иск спрямо
застрахователното дружество като при отхвърляне на същия поддържа евентуален
иск срещу втория ответник. Независимо, че съдът се е произнесъл по главния иск
като е уважил същия, с което не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск, в процеса е участвал ефективно и евентуалният
ответник. Това означава, че съдът /при участието на страните/ извършва всички
процесуални действия и по евентуално предявеният иск. По същество с
положителното произнасяне по главния иск, съдът оставя без разглеждане
евентуалния. При липса на присъждане в полза на евентуалния ответник на
разноските сторени в производството, съдът намира, че се нарушава принципа на
равнопоставеност на страните, изменя се на целта на разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Последната предвижда съобразно изхода от спора компенсиране на страната за
сторените от нея разноски от страната, която е предизвикала спора /процеса/. В
този смисъл са и цитираните от молителя Определение № 82/19.02.2009 г. на Първо
т.о. ВКС и Определение № 89/22.01.2010 г. на същото отделение на ВКС. При
претенция за разноски от евентуалния ответник, в случай на оставяне без
разглеждане на евентуалния иск, право на разноски има и ответникът по
евентуално субективно съединен иск, до разглеждането на който не се е стигнало
поради уважаване на главния иск.
Молбата е основателна и
поради това, че страната е направила искане по чл.78 ГПК, представила е
своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК, в представения от
пълномощника договори за правна защита и съдействие е отбелязано, че
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, като е посочено конкретно
основание от кръга на визираните в т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗА, при които
законът допуска уговаряне на
безплатна адвокатска защита по делата. В чл.38, ал.1, т.2 ЗА е уредена
възможността адвокатът да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица, а съгласно ал.2 съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата
страна да го заплати.
С оглед интереса по
предявените искове следва да се присъди в полза на адв. В.П. в тежест на ищците
по делото съответно : на Е.Ж.А. - сумата
от 4779.12 лева и на Г.Ж.Г. – 4732.28 лева.
По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
Решение №129/18.02.2016г., постановено по т.д. №689/2015г.
на ВОС, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Е.Ж.А. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на адв.
В.Л.П., ЕГН **********, от САК, със служебен адрес: ***, в качеството му на
пълномощник на евентуалния ответник по делото Й.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 4779.12 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляващи сторените от ответника разноски по делото по
предявения срещу него евентуален иск, на основание чл.38 от ЗА вр. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на адв.
В.Л.П., ЕГН **********, от САК, със служебен адрес: ***, в качеството на
пълномощник на евентуалния ответник по делото Й.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 4732.28 лева /четири хиляди
седемстотин тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляващи сторените от ответника разноски по делото по
предявения срещу него евентуален иск, на основание чл.38 от ЗА вр. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: