РЕШЕНИЕ
№ 10932
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110101767 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответниците М. Б. З. и Ч. А. З. по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от
по 2631,15 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. №
...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, по 393,62 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2022 г., по 14,61 лева - стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и по 3,04 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
22.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 10.10.2022 г. по ч.гр. дело № 50619/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав, допълнена с определение на съда от 22.05.2024 г. по гр. дело № 1767/2023 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
1
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са
собственици – всеки по 1/2ид. част на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г.,
които са приложими към процесния период, изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците чрез адвокат С., в който оспорват предявените искове. Сочат, че нямат
качеството на потребител на ТЕ, тъй като не се установява нито те, нито техният
наследодател са собственици на топлоснабдения имот. Възразяват за изтекла погасителна
давност. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендират разноски.
Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца ...., ЕИК 1...., старо фиремно
наименование ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 16.09.2022 г. г. срещу М. Б. З. и Ч. А. З., за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
50619/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 10.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, допълнена с определение на
съда 22.05.2024 г. по гр. дело № 1767/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
2
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответниците.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка в конкретния случай не се установява по начин,
покриващ стандарта на чл. 154 от ГПК – без съмнение, че ответниците са били собственици
на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № , с абонатен номер ...., както и не се
установява някой от ответниците да е подал заявление-декларация за откриване на партида
за имота, с което да е сключил договор с доставчика на топлинна енергия по реда на чл. 153
ЗЕ.
Действително от представените и приети по делото писмени доказателства – списък
на броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. , вх. Д в режим на ЕС, се
установява, че за апартамент № като собственик е вписано лице с име Ф З., но това не
доказва по никакъв начин обстоятелството, че същата е имала качеството на потребител на
топлинна енергия, доставяна в описания имот. Това не се установява и от събраните по
3
делото писмени доказателства, постъпили въз основа на издадените от съда съдебни
удостоверения за имот в гр. , тъй като по делото са постъпили и докладвани документи,
касаещи апартамент № , но във вх. на бл. , с което страните са запознати. От друга страна,
копието от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 22.07.1998 г. от Ав З., син на а З., починал на
22.02.2006 г., макар да има характер на признание на неизгоден за страната факт пред
официален орган – данъчната администрация, респективно да е индиция за съществуване на
правото на собственост върху процесния апартамент в партимониума на наследодателя на
ответниците, не е годно при условията на пълно и главно доказване – без съмнение да
установи процесния спорен между страните факт, тъй като по делото не са представени
доказателства, от които да се установи факта на приемане на наследството на З., изрично по
реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН от неговите
наследници М. Б. З. и Ч. А. З..
С оглед изложеното, доколкото не се установи съществуване на облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г. с ответниците, предявените искове са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат
ответниците. Същите са сторили разноски за адвокат в размер на 900 лева, платени в брой
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023 г. (лист 49), който служи за
разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, и следва да им бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от ...., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в ...., срещу М. Б. З., ЕГН **********, с адрес в ...., искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2631,15 лева за главница за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ...., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 393,62 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2022 г.,
14,61 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 16.09.2022 г. до окончателното
4
изплащане на вземането, и 3,04 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 22.08.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.10.2022 г. по ч.гр. дело №
50619/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, допълнена с определение на съда от
22.05.2024 г. по гр. дело № 1767/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от ...., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в ...., срещу Ч. А. З., ЕГН **********, с адрес в ...., искове по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 2631,15 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ...., аб. № ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
16.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 393,62 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2022 г., 14,61 лева
- стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 3,04 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 22.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.10.2022 г. по ч.гр. дело № 50619/2022 г.
по описа на СРС, III ГО, 87 състав, допълнена с определение на съда от 22.05.2024 г. по
гр. дело № 1767/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ...., да заплати на М. Б. З., ЕГН **********, и Ч. А. З., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 900 лева (по 450 лева на всеки) - разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК 1...., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5