О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ І- 2031 20.07.2020 год. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на двадесети
юли две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана
Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно частно
гражданско дело № 1714 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274,ал.1 ГПК и е образувано по повод частната жалба на И.Г.Х., ЕГН **********
и С.З.Х., ЕГН **********, двамата с адрес:, чрез адв.Татяна Янева-БАК, , със
съдебен адрес: гр.Поморие ул.,,Солна“№42,, против Определение №218 от
11.06.2020г. по гр.д.№232/2020г. по описа на Районен съд- Поморие, с което е
било прекратено производството по делото.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Навеждат се доводи за
наличие на правен интерес от
предявяване на иска с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване
неистинността на удостоверение за
търпимост№1935-Д/07.12.2010г., издадено от Гл.архитект на Община Поморие.
Моли
се за отмяна на обжалваното определение.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от
правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт
и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния
жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е подадена искова молба от частните жалбоподатели в
качеството им на собственици на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор №57491.507.22 по КК, с адрес: гр.***, на площ от 528 кв., ведно с
построената в северозападната част на дворното място еднофамилна двуетажна жилищна сграда/северен близнак/ със застроена
площ от 56 кв.м, с идентификатор№57490.507.22.1(НА №*, рег.№**, дело №*/20**г.
на нотариус Христо Ройдев, рег.№389, район на действие- ПРС).
Ищците са изложили твърдения, че без тяхно съгласие от южната страна на
гореописаната жилищна сграда, Д. Х. (****
на ищеца) изградил постройка, представляваща имот с идентификатор
№57491.507.22.3 по КК на гр.Поморие. Заявяват, че по повод незаконното изграждане подали жалба до Община Поморие, като
впоследстие били уведомени от общината за издадено удостоверение за търпимост
№1935-Д/07.12.2010г. Посочили са, че отразеното в процесното удостоверение не
съответствало на действителното фастическо положение, тъй като строежът на
процесната едноетажна постройка започнал след 2002г. и завършил едва през
2006. Изложени са подробни съображения в
тази насока.Наведени са доводи за наличие на правен интерес от оспорване на
удостоверението за търпимост като документ с невярно съдържание.
Като е анализирал представените по делото
доказателства, районният съд е констатирал, че ищците нямат правен интерес от
предявяване на иска по чл.124 от ГПК, поради което е прекратил производстото по
делото.В мотивите си съдът е приел, че удостоверението за търпимост има
единствено удостоверителен характер в точно определена сфера (прехвърлителна
сделка), не засяга права и законни интереси на трети лица, в това число и на
ищците. Позовал се е на Определение №10470/08.09.2009г. по адм. дело
№9868/2009г.,ІІ- ро г.о. на ВАС.
С оглед изложеното,
съдът намира подадената жалба за допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Искът за установяване неистинността на
документ е установителен иск за факт, който изрично е предвиден за
допустим от закона. Чрез установителния иск по по чл.124,ал.4 ГПК надлежно легитимираната страна /всеки, който
има интерес от установяването на действителното правно положение/ може да иска
установяване неавтентичност или невярност на документа, т.е. оспорване
авторството на обективираното в подписания документ изявление или оспорване на
съответствието между удостоверените в
официален свидетелствуващ документ факти и действителното фактическо положение.
Целта на иска по чл.124,ал.4 ГПК е разрешаване на въпроса относно истинността на документа, който би
могъл да се ползва при реализиране на правото, обективирано от него като по
този начин се постига яснота в отношенията между страните във връзка с
реализиране на защитата по считаните за накърнени техни субективни материални
права.,
За да бъде допустим предявеният
установителен иск, следва да бъдат налице
предпоставките за предявяването му. Такава предпоставка е
правният интерес от предявяване на иска, която е от категорията на абсолютните
за предявяване на иска, за които съдът следи служебно.
В конкретния случай правният интерес от
установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на
документа би бил налице,
ако неистинността може да се противопостави на трети лица за решаване на друг
правен спор.
Удостоверението за търпимост, издадено на
основание § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на
територията /ПР на ЗУТ/ представлява административна услуга по см. на § 8 от
ПЗР на АПК, а волеизявлението за издаването, респективно отказът да се издаде
представлява административен акт.
Основните функции на
удостоверението за търпимост са следните: предпазва сградата от възможността тя да бъде принудително
премахната; разрешава нейното нотариално прехвърляне; дава възможност
за изготвяне на проекти за пристройка/надстройка. Изискванията за издаване са
законово определени, а именно: сградата да е построена преди 31.03.2001 година; изграждането й да е
било допустимо по разпоредбите, които са действали по времето на строителството
или по действащите в момента разпоредби.(ПРЗ, ЗУТ, §..127-1: ,,Строежи, изградени до 31
март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”).
Следва да се има предвид, че
правните последици, свързани с търпимостта на определен строеж не възникват
след удостоверяването му като такъв от компетентния орган, а по силата на
закона.
В гражданскопроцесуалното право, понятието
истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински -
неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е
авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било
направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е
съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред
свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря
на удостовереното с него фактическо положение. Свидетелстващите официални
документи, съгласно чл.179,ал.1 ГПК, съставляват доказателство за направените
пред съответното длъжностно лице изявления и за извършени от него и пред него
действия.
В тази връзка следва да се
отбележи, че удостоверението за търпимост установява само благоустройствената допустимост
на строежа от гледна точка на
обществения интерес, но когато засяга правата на трети лица, те могат да се
защитят с негаторен иск, при
преценката за чиято основателност удостоверението не може да послужи като
безусловно основание за запазване на строежа и съответно за отхвърляне на
негаторния иск.
От
друга страна ищците
твърдят, че е накърнено тяхното субективно право на собственост. За да бъде допустим така предявеният установителен иск, следва след успешното му провеждане и
установяване със сила на пресъдено нещо дали е налице неистинностт на
документа, същият да може да бъде използван в друг процес между страните за реализиране на субективни
права на собствениците, накърнени от документа.
В конкретния случай, горните твърдения
могат да бъдат предмет на друго производство по Закона за собствеността, като истинността на процесното
удостоверение не би рефлектирала върху
твърдяното нарушаване на правата на ищците
в качеството им на собственици.
Още повече, че съгласно практиката на
Върховния административен съд –Определение №10470/8.9.2009,
ВАС по адм. дело № 9868/2009г.,правното значение на
удостоверението за търпимост е „да удостовери факт с правно значение и то точно
в определена сфера, поради което неговата наличност не е обвързваща за
органите на ДНСК в производството по установяване и премахване на незаконен
строеж. В това производство, включително и в съдебната фаза по обжалване на заповед
за премахване на незаконен строеж на самостоятелно основание, се изследва търпимостта на строежа по §16 на
ПР на ЗУТ“.
Следователно, за жалбоподателите в настоящото производство не е налице правен
интерес от водене на иска с правно основание
чл. 124, ал. 4 ГПК за
установяване неистинност на процесния документ- административен акт, с оглед именно обстоятелството, че наличност
на издаденото удостоверение за търпимост не е обвързваща за органите на ДНСК
в производството по установяване и премахване на незаконен строеж, от което
следва, че това удостоверение не е пречка за реализиране на претендирани права
на ищците(жалбоподатела) досежно законността на процесния имот.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира обжалваното определение на първоинстанционния съд
за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение№218 от 11.06.2020г. по
гр.д.№232/2020г. по описа на Районен
съд- Поморие.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:1/
2/