№ 420
гр. Стара Загора, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Емилия Ат. Д.
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20255530200863 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от Х. К. К., ЕГН **********
като законен представител на „СТРЕГА-НЕРА“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Свети Патриарх
Евтимий" 23а, ет. 1, ап. 2 , чрез адв. П. К. от АК Стара Загора, против
Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К № 5264424 на ОДМВР
– Стара Загора, с който на Х. К. К. - представител на „СТРЕГА-НЕРА“ ЕООД,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лв.
Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната
му. Сочи, че е изтекла абсолютната давност за налагане на административно
наказание, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Моли да бъде отменен
обжалвания електронен фиш, тъй като е изтекла абсолютната давност за
наказателно преследване.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
мл.адвокат К. Д., надлежно преупълномощена от адв. П. К..
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. От същата е постъпила писмена защита, с която се
изразява становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният
ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени
конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е
видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства,
удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат
и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че
жалбата е депозирана в срок. Само за пълнота трябва да се отбележи, че в
разпечатка от АИС - АНД /лист 58 от делото/ е посочено, че фишът е съставен
на 19.09.2021 г. и е връчен на 05.03.2025 г. В същото време жалбата е била
подадена в ОД МВР Стара Загора на 18.03.2025 г. /според ССЕВ/, което
означава, че ако действително датата на връчване е 05.03.2025 г. /за което
обстоятелство няма представени доказателства в административната
преписка/, то жалбата се явява също депозирана в срок.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. ал. 1 от
ЗДвП.
В него е отразено, че на 12.09.2021 г., в 16:07 часа, в Обл. Стара Загора,
Общ. Стара Загора на път I-5 км. 219+600 с посока към гр. Стара Загора, при
ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън населено място лек автомобил „
Мерцедес С 350 Блутек“ с рег. № *** е извършил нарушение на скоростта,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH
CAM S1. Отразено е, че разрешената скорост е била 90 км/ч, а установената
такава от 120 км/ч, с което превишената скорост е от 30 км/ч. Установено е, че
собственик на автомобила е „СТРЕГА-НЕРА“ ЕООД, а жалбоподателят Х. К.
К. е негов законен представител, поради което с обжалвания фиш му е
наложена глоба в размер на 100 лева.
По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. 13 от
делото), че въпросното превозно средство, е собственост на „СТРЕГА-НЕРА“
ЕООД.
За доказване на извършеното нарушение е приложено извлечение от
клип № 11443В2/0178194 от 12.09.2021 г., заснет в 16;07;12 часа. На снимките
от клипа се вижда регистрационния номер на автомобила. Отразено е, че
измерената скорост на движение на автомобила била 124 км/ч, при
ограничение на скоростта на движение 90 км/ч. Отразени са и географски
координати.
По делото са представени писмени доказателства, обосноваващи
изправността на техническото средство, с което е била засечена скоростта на
2
движение на превозното средство. Представено е Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., издадено от
Български институт по метрология, със срок на валидност до 07.09.2027 г. за
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ARH CAM S1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126. Представен е също и протокол №11-С-
ИСИС/08.03.2021 г., който удостоверява, че в периода 01.03.2021г.-04.03.2021г.
е извършена последваща проверка на мобилната система тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11443В2. Изложеното сочи, че техническото средство, с което е било
установено нарушението е било одобрено и изправно.
От приложена справка от автоматизирана информационна система КАТ
за датата на съставяне на ЕФНГ и датата на връчването му, се установява, че
процесния ЕФНГ е съставен на 19.09.2021 г. и е връчен на 05.03.2025 г.
Приложен е Протокол от 12.09.2021 г. за използване на АТСС на същата дата.
Приложени са заверени копия на Заповед с рег.№ 8121з-172/29.02.2016г.
относно утвърдени образци на електронни фишове, както и Заповед с рег. №
8121з-515/14.05.2018г. относно длъжностни лица от МВР определени да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Приложен е снимков материал, на който ясно се вижда изображение на
лекия автомобил описан в процесния ЕФНГ и регистрационния му номер.
Мястото на извършване на нарушението се установява от приложения
Протокол за използване на АТСС от 12.09.2021 г. В същия е посочено, че
посоката на движение на контролираните МПС е от север към юг.
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от
измерената скорост от 124 км/ч е приспадната допустимата грешка при
измерването от 3 % и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на
движение на автомобила от 120 км/ч.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
3
заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми
от чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, включително дата и място на нарушението.
Налице е яснота относно елементите от неговия състав. Описанието на
нарушението е достатъчно ясно и от него се установява, че административната
санкция е наложена за управление на описания в ЕФНГ лек автомобил при
въведено ограничение на скоростта на движение до 90 км/ч със скорост от 120
км/ч.
В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба,
извлечените снимки от клип № 11443В2/0178194 от 12.09.2021 г., заснет в
16;07;12 часа се явява годно доказателствено средство в процеса. От същите се
установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е
засечена скоростта на движение.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - за превишение на
разрешената максимална скорост на движение извън населено място с между
21 и 30 км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изрично сочи стойностите
на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да
превишават в населено, извън населено място, по скоростен път и
автомагистрала. В случая за жалбоподателя е ясно, че е наказан за управление
на МПС с превишена с между 21 и 30 км/ч скорост извън населено място,
което следва и от приложената санкционна норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП.
По направеното възражение от жалбоподателя за изтекъл давностен срок
за налагане на административно наказание, съдът намира следното:
За извършеното нарушение е предвидено административно наказание
„глоба“. Този вид административно наказание, налага при преценката за
изтичане на срока на давността да се приложи съответната в НК, съобразно
чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давностният
срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията на НК изм. с
ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за наказателно
преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл. 81,
ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на
наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен
въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала
4
да тече от момента на извършване на нарушението – 12.09.2021 г. Именно от
таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
12.09.2024 г., като през този период не се събраха доказателства да са били
извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 05.03.2025 г. Следователно изтеклият срок
е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от
ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е
налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това
основание.
Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години
и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са
извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не
бяха установени по делото макар съдът да изиска от ОДМВР – Стара Загора
да представи всички налични писмени доказателства относно извършените
действия от АНО във връзка с връчването на обжалвания електронен фиш на
жалбоподателя.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на
разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
присъдени разноски, като съгласно представения по делото списък с разноски
(л. 46 от делото) същите са в размер на 600,00 лева, поради което съдът
намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
5
разноските, посочено в придружителното писмо (л. 21 от делото), е
основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00
лева, като до претендирания размер от 600,00 лева, следва да се отхвърли,
като неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 6, вр. ал. 2, т. 3, вр.
чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К №
5264424 на ОДМВР – Стара Загора, с който на от Х. К. К., ЕГН **********
като законен представител на „СТРЕГА-НЕРА“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Свети Патриарх
Евтимий" 23а, ет. 1, ап. 2 , за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 100 лв. /сто лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати в полза на Х. К. К.,
ЕГН **********от гр. Стара Загора, разноски размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 600,00 (шестстотин) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Стара Загора в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6