РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Радомир, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ЕВТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231730100611 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от „М.“ ЕАД – София, чрез прокурист,
с която срещу С. З. А., ЕГН ********** е предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр.
чл. 233, ал. 1, изр. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на
ответника да опразни и върне ползването на имот, собственост на ищцовото
дружество, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..
Ищецът „М.“ ЕАД – София твърди, че между него и ответната страна – С. З. А.
на 30.09.2020 г. е сключен договор за наем на имот, собственост на ищцовото
дружество, находящ се в гр. Радомир, ж. к. Т., бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. С писма изх. № 93-
00-788/02.06.2021 г. и изх. № 93-01-224/11.10.2021 г. дружеството твърди, че е правило
опит да уведоми ответника за дължими суми за наем и за прекратяването на договора.
След липса на действия от ответната страна и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Договора за наем, поради настъпила забава на наемателя при плащането на наемната
цена, с Нотариална покана с изх. № 13373/21.12.2022 г. по описа на Нотариус Р.Б., с
peг. № .и район на действие - гр. София, ответникът бил потърсен на 18.01.2023 г. и на
30.01.2023 г. с цел уведомяване за прекратяването на договора, размера на
задълженията му по него, като му е бил даден едномесечен срок да заплати дължимите
суми и да предаде имота обратно на „М.“ ЕАД. С. З. А. не изплатил дължимите суми за
наем за периода 11.2021 г. - 02.2023 г. Излага се, че ответникът е имал задължение да
опразни наетия имот и да върне владението на ищеца след прекратяване на договора
помежду им, но го държи без правно основание. По тези съображения ищецът иска
ответникът да бъде осъден да опразни процесния имот и да му предаде владението на
същия.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба не
е постъпил. Ответната страна в съдебно заседание оспорва иска. Излага, че по лични
1
причини финансово не е могъл да си позволи да заплаща наема и заявява готовност да
заплаща задълженията по наема занапред.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.09.2020 г. между страните е сключен договор за наем за временно и
възмездно ползване ДМА, собственост на „М.“ ЕАД, находящ се в гр. Радомир, ж.к.
„Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .при уговорен месечен наем, платим от ответника в размер на
50,28 лв., със задължение наемателят да заплаща стойността на изразходваните
консумативи на съответните доставчици, като си открие партиди на свое име. Срокът
на договора е от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г.
По делото са приети адресирани до А. два бр. писма изх. № 93-00-788/02.06.2021
г. и изх. № 93-01-2245/11.10.2021 г., от които е видно, че дружеството е уведомило
същия за дължими от негова страна суми в размер съответно на 402,24 лв. – неплатен
наем за месец октомври 2020 г. – май 2021 г. и сума в размер на 603,36 лв. – неплатен
наем за дванадесет месеца. И с двете писма ищецът е поканил ответника да заплати
сочените суми и е отправил предизвестие за прекратяване на договора в случай на
неплащане. Няма данни за получаване на писмата от ответника.
Изпратена е Нотариална покана с изх. № 13373/21.12.2022 г. по описа на
Нотариус Р.Б., с peг. № ...и район на действие - гр. София, с която ответникът е
уведомен за прекратяването на договора, размера на задълженията по него, както и му
е бил даден едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно
на „М.“ ЕАД.
По делото са представени 29 бр. копия от фактури, издадени от ищеца, с
получател ответника, видно от които на последния са начислена услуга наем на
жилище в периода октомври 2020 г. – февруари 2023 г. С кредитно известие е нулирана
данъчната основа за доставката на услугата наем на жилище за месец февруари 2023 г.
От Справка за вземания на клиент, изготвена от ищцовото дружество за С. А. се
установява, че ответникът е платил на 29.06.2022 г. сумите от 50 лв. по фактура №
**********/16.10.2020 г. и 50 лв. по фактура № **********/03.11.2020 г., в които
фактури са обективирани задължения съответно за месец октомври и месец ноември
2020 г. По другите фактури, издаден до месец февруари 2023 г. плащания не са
регистрирани.
Безспорно е, че ответникът след завеждане на делото е продължил да ползва
наетото помещение, видно от връчването на този адрес на исковата молба и липсата на
твърдение за противното.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.
233, ал. 1, изр.1 ЗЗД.
За уважаване на настоящата претенция е необходимо установяването на
следните факти, възложени в тежест на ищеца с определение от 08.09.2023 г.: между
страните е възникнало правоотношение по договор за наем, че е настъпил
фактическият състав, пораждащ прекратяването на договора, както и че имотът се
намира в държане на ответника.
Приетият по делото договор за наем от 30.09.2020 г. е сключен за срок от една
година и е със срок на валидност до 01.10.2021 г. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД ако след
изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
Като съобрази твърденията на ищцовата страна и обстоятелството, че ответникът
обитава процесния апартамент, съдът приема, че се установява по безспорен начин
2
наличието на наемно облигационно отношение между страните, съществуващо по
силата на писмения договор за периода от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., който договор
неформално е продължен за периода от 02.10.2021 г. до прекратяване на договора.
Допълнително от доказателствата по делото се установява, че страните са запазили
правоотношението помежду си във вида и обема, уреден в писмения договор, сключен
между тях, в т. ч. наемната цена.
Задължението на наемателя да заплаща наемната цена произтича както от
договора от 30.09.2020 г., така и директно от закона (чл. 232 ЗЗД). В чл. 4 договора
страните са уговорили наемната цена да се заплаща на 10 число на текущия месец. В
случая от доказателствата по делото се установява, че ответникът е заплатил
задълженията си единствено за първите два наемни месеца, а именно м. октомври и м.
ноември 2020 г., респективно за задълженията по договора от м. декември 2020 г. до
прекратяването му плащане по делото не се твърди и не се доказва.
Това обстоятелство на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от договора е породило право
за наемодателя да развали договора, без да е необходимо писмено известяване.
Ищцовото дружество е изпратило Нотариална покана с изх. № 13373/21.12.2022 г. по
описа на Нотариус Р.Б., с peг. № ..и район на действие - гр. София. Видно от
приложените известия за доставка на пратка от 18.01.2023 г. и 30.01.2023 г. С. А. не е
получил пратката и тя е била върната на 07.02.2023 г. като непотърсена. Редовността
на връчването се преценява според така избрания способ на връчване от нотариуса – в
случая чрез пощенска пратка. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Закона за
пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят
според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията. В чл. 4, ал. 2 на Общите правила са разписани действията,
които следва да извършат пощенските служители, когато непрепоръчаната пощенска
пратка не е предадена при посещение на адреса, като броят на служебните известия е
не по-малък от две. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на
адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от
правилата. Специалните правила за доставянето на пощенските пратки са спазени.
Съдът приема, че ищецът е отправил валидно предизвестие до ответника за
прекратяване на договора на предвидено в договора основание и при съобразяване с
чл. 238 ЗЗД, който урежда, че ако договорът за наем е без определен срок, всяка от
страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано.
С оглед изложеното се установява кумулативното наличие на предпоставките,
предполагащи основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1,
ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че не са ангажирани от страна на ответника
доказателства да е предал имота на ищеца, а напротив – същият е продължил да ползва
наетото помещение и след завеждане на исковата молба, съдът приема, че предявеният
иск за връщане на държания без основание имот се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца претендираните и направени разноски по делото в размер на 100
лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА С. З. А., ЕГН **********, адрес: гр. Радомир, ж.к. „Т.”, бл. ., вх. ., ет.
., ап. ., да опразни и върне на „М.“ ЕАД – София, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София 1797, район „И.“, ул. „Л. С.“ № ., на основание чл. 310, ал. 1, т. 2
от ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху следния недвижим имот, нает
по договор за наем от 30.09.2020 г., а именно: гр. Радомир, ж.к. „Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап.
..
ОСЪЖДА С. З. А., ЕГН ********** да заплати на „М.“ ЕАД – София, ЕИК ...на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок, който тече от 10.10.2023 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4