Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 558 по описа на СГС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е
лицензиран превозвач и с ответника „Т.“ ООД с управител М.Н.С. са страни по
действащ и към момента договор за специализиран превоз на пътници, сключен на
04.01.2016 г. По силата на договора за превоз през периода от 01.11.2017 г. до
18.02.2020 г. извършил превозни услуги за ответника, за които били издадени
фактури на обща стойност 62 532 лева с ДДС, от която 61 594 лева с
ДДС не са заплатени от ответника. Твърди, че услугите представляват превоз на
посочени от ответника лица /персонал/ преди началото на работното време и от
спирки в гр. София, кв. Младост до обекта на ответника – производствено
предприятие в с. Равно поле, Индустриална зона Верила № 1 и обратно по този
маршрут след края на работното време. Посочва, че изпълнил пълно и точно
всичките си задължения по договора за превоз, спазвайки всички изисквания на
Закона за автомобилните превози и приложимите подзаконови нормативни актове и
изискванията за осъществяване на превозните услуги, за което представя
доказателства към исковата молба. Твърди, че дължимото от ответника възнаграждение
е определено в чл. 11 и чл. 12 от договора за превоз, сключен на 04.01.2016 г.
В опит за извънсъдебно събиране на дължимите суми на 08.11.2019 г. изпратил до
ответника „Т.“ ООД покана за доброволно плащане на възнагражденията за
оказаните превозни услуги за периода от 01.08.2017 г. до 31.10.2019 г., като
поканата била получена от ответника на 11.11.2019 г.,
но последният заплатил само сума в размер на 6 868 лева. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба
задълженията на ответника по неплатените фактури възлизат на сумата от
61 594 лева – от сумата 60 362 лева главница, посочена в поканата за
доброволно плащане от 11.11.2019 г. са приспаднати
платените 6 868 лева в периода от 25.11.2019 г. до 30.01.2020 г. и са
прибавени нови задължения в размер на главница от 8 100 лева за периода от
01.11.2019 г. до 18.02.2020 г. вкл. Твърди, че на 03.02.2020 г. между страните
е подписан споразумителен протокол, в който уговарят
погасителен план за издължаване на натрупаните до 31.01.2020 г. задължения на
ответника за главницата по фактури на обща стойност 60 298 лева, който не
е изпълнен от ответника. Общата сума на неплатеното задължение за главница по
издадените фактури за оказани превозни услуги през периода 01.11.2017 г. до
18.02.2020 г., за които са издадени съответните фактури, възлиза на 61 594
лева. Твърди, че ответникът дължи и неустойка за забава, уговорена в чл. 32 от
договора, която за периода от 06.01.2018 г. до 26.03.2020 г. възлиза на
24 828,19 лева. Посочва, че с чл. 2 от споразумителния
протокол ответникът М.Н.С. е гарантирал изпълнението на задълженията на
дружеството и се е задължил да отговоря като поръчител едновременно и солидарно
с длъжника до изплащане на пълния размер на задълженията. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците
да му заплатят при условията на солидарност сумите 61 594 лева главница за
извършени превозни услуги по 28 фактури, издадени в периода от 05.12.2017 г. до
05.03.2020 г. и 24 828,19 лева неустойка за забава за периода от
06.01.2018 г. до 26.03.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите от датата
на подадена на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „Т.“ ООД, призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът М.Н.С., редовно призован – призовката получена лично на 05.04.2021
г., не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, при следните съображения:
Установява
се, че препис от исковата молба е връчен на ответниците,
като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответниците не
подават отговор на исковата молба. Представител на ответника-юридическо лице,
както и ответинкът-физическо лице не се явяват в
първото по делото заседание, за което са редовно призовани – призовките
получени на 19.08.2021 г., като не са направили искане за разглеждане на делото
в тяхно отсъствие. Видно от приложените по делото призовки, на ответниците изрично са указани последиците от неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
При
съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват вероятно основателни.
Предвид
изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки
за това.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът, на който следва да се присъдят разноски в общ размер на 7 965,10
лева, от които 3 456,80 лева за държавна такса и 4 508,30 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Т.“ ООД, с ЕИК: *****, с адрес: *** 7-ми км и М.Н.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят при условията на солидарност
на „Й.1.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, сумата от 61 594 лева /шестдесет и една хиляди
петстотин деветдесет и четири лева/, представляваща неизплатено
възнаграждение за извършени превозни услуги по 28 фактури, издадени в периода от 05.12.2017 г. до 05.03.2020 г., и
сумата от 24 828,19 лева /двадесет
и четири хиляди осемстотин двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща неустойка по чл. 32 от договора за специализиран превоз на
пътници от 04.01.2016 г. за неизпълнение на задълженията за плащане на всяка
фактура за периода от 06.01.2018 г. до 26.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба 01.04.2020 г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т.“ ООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***
7-ми км и М.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „Й.1.“
ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, сумата в размер на 7 965,10 лева
/седем хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и десет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
Решението
е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: