Решение по дело №2978/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 284
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310102978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                 15.07.2020 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2978 по описа за 2018 г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК.

      Ищецът А.Г.П., в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.П. – Нанси“ със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, чрез пълномощника адвокат М.И., твърди, че с ответниците Р.Д.А. и Д. И.А.-И., са съсобственици на подробно описан в исковата молба недвижим имот с идентификатор 00702.519.273, находящ се в Асеновград по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град Асеновград, ул.“Ангел войвода“ № 36, с площ от 324 кв.м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м/, с номер на предходен план 2762, кв. 229, парцел VІІІ-2762, при съседи: 00702.519.280; 00702.519.279; 00702.519.274; 00702.519.501 и 00702.519.272, ведно с построената в същия имот многофамилна жилищна сграда с идентификатор 00702.519.273.3, ведно с находящите с сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.2 с площ от 25 кв.м. – гараж; самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.3 с площ от 16 кв.м. – за склад;  самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.4 с площ от 19 кв.м. – за склад;  ведно с построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: втори етаж – първи жилищен, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор; ведно с построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: трети етаж – втори жилищен, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор. Ищцата твърди, че е придобила своята ½ идеална част чрез покупко-продажба от публична продан на частта от СИО в имота на ответника Р.А. – съпруга на наследодателя И.Т.А., за погасяване на нейни задължения, както че имотът е придобит от съпрузите И.и Р. А.и в режим на СИО, а след смъртта на И.А.: Р.Д.А. и Д. И.А.-И. са негови единствени наследници по закон. Твърди още, че И.А. е придобил собствеността на основание покупко-продажба на недвижим имот по време на брака с Р.А. и приращение – строеж в имота по време на брака. Моли имотът да бъде допуснат до делба между страните, тъй като не могат да го поделят доброволно, при следните квоти: ½ ид.ч за ищцата А.Г.П. и по ¼ ид.ч. за Р.Д.А. и Д. И.А.-И.. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците: Р.Д.А. и Д.И.А.-И., съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Същите оспорват иска за делба като недопустимза което излагат подробно съображения. Заявяват, че спора вече е бил решен по гр.дело № 565/2015 г. по описа на РС Асеновград, а съгласно чл.299 ГПК не се допуска пререшаемост. Ответниците заявяват, че претенцията е за ПИ, спрямо които е налице несъответствие между описанието му в ИМ ведно със сградата, находяща се в него, и описанието по документи за собственост /няма идентичност и на номерацията по регулация и кадастър/. Твърдят, че ищцата никога не е проявявала интерес за доброволно уреждане на спора, а се е опитала под формата на принуда да ги застави да и заплатят сумата от 25 0000 лв., съответстваща на равностойността на дяла и за процесия имот. Молят да се изиска гр.дело № 565/2015 г. по описа на РС Асеновград, воденото между страните, както да им се даде възможност да представят и други доказателства. Ангажират доказателства, претендират за разноски.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № 915, том V, дело № 1420/1994 г. по описа на РС Асеновград, на 11.07.1994 г. наследодателят на ответниците И.Т.А. е закупил дворното място от 312 кв.м., което представлява парцел VІІІ-2763, в кв. 229 по плана на гр. Асеновград, ведно с 2/3 идеални части от построената в дворното място жилищна сграда. Към датата на продажбата, видно от копието на личния регистрационен картон на ответника и представеното удостоверение за семейно положение и членове на семейството, същият е бил в брак с Р.Д.А..

От представения по делото нотариален акт № 397, том ІІ, дело № 1417/1994 г. по описа на нотариус при РС Асеновград, е видно, че наследодателят на ответниците е бил признат за собственик по наследство на 1/3 идеална част от жилищната сграда, построена в парцел VІІІ-2763, в кв. 229 по плана на гр. Асеновград, с площ 312 кв.м, при граници на парцела ул. „Ангел Войвода“, К.Д. П.и Т.Д. Г..

Съгласно одобрените КК и КР със заповед № 300-5-33/15.05.2004 г. на ИД на АГКК, видно от представената скица, която съдържа отбелязване на нотариален акт № 915, том V, дело № 1420/1994 г., относно правата на наследодателя И.А., имотът представлява поземлен имот с идентификатор 00702.519.273, по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Асеновград, ул. „Ангел войвода“ № 36, площ на имота - 324 кв.м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 2762, квартал 229, парцел VІІІ-2762, при граници и съседи: 00702.519.280, 00702.519.279, 00702.519.274, 00702.519.501, 00702.519.272, ведно с построената върху същия имот многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 00702.519.273.3, със застроена площ от 184 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна.

От представения по делото нотариален акт с вх.рег.№ 743/22.02.2007 г., № 89, том ІІ, дело № 498/2007 г. по описа на К. Б.- нотариус с район на действие РС Асеновград, е видно че наследодателят И.А. и съпругата му Р.А. са се разпоредили в полза на Д.М.К., със самостоятелен обект от жилищната сграда, а именно магазин-самостоятелен обект в сграда № 3, с идентификатор 00702.519.273.3.1, с площ от 64 кв.м, по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Асеновград, ул. „Ангел войвода“ № 36, с предназначение – за търговска дейност, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: 002, 003, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за същата, построена върху  ПИ с идентификатор 00702.519.273.

С постановление от 02.08.2012 г. по изп. дело № 20137590402790 по описа на ЧСИ Никола Видев – с районна действие ОС Пловдив, влязло в законна сила на 10.06.2013 г., ищецът А.П., в качеството си на едноличен търговец „А.П.-Нанси“, е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00702.519.273, с площ от 324 кв.м, ведно с построената в същия имот многофамилна жилищна сграда с идентификатор 00702.519.273.3 с площ 184 кв.м., по КК и КР на гр. Асеновград, находящи се в гр. Асеновград, ул. „Ангел войвода“ № 36. От представените жалби и решения на ПОС по гр.дело № 1564/2013 г. и гр.дело № 1563/2013 г., производства по реда на чл. 435 и сл. от ГПК се доказват твърденията на ищеца, че постановлението за възлагане на спорния имот, е било обжалвано по отношение на  неговата законосъобразност както от наследодателя на ответниците И.А., така и от неговата съпруга Р.А. – длъжник по изпълнителното производство. И по двете образувани дела съдът е постановил, че жалбите са неоснователни. Така постановлението за възлагане на имота е влязло в законна сила.

От приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. М.Г., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3 е многофамилна жилищна сграда, отразена в КК като едноетажна. Съгласно издадено разрешение за строеж № 20/2.01.1997 г. за съществуващата сграда в УПИ VІІІ-2762 в кв.229 по рег.план на Асеновград /по КК имот 00702.519.273.3/, състояща се от приземен и един жилищен етаж е разрешено пристрояване и надстрояване с магазинна част. По одобрения проект в приземния етаж /първи надземен етаж/ съществуващото самостоятелно жилище-апартамент се пристроява, а на втория и трети жилищни етажи /трети и четвърти надземни етажи/ се обособява жилище-тип мезонет. По искане на И.Т.А. през 2007 г. е изменена кад.карта за имот 00702.519.273, като съгл.Заповед № КД-14-16-59/01.02.2007 г. на Н-ка на СГКК Пловдив се заличават сгради 00702.519.273.1 и 00702.519.273.2 и се нанася нова сграда 00702.519.273.3 с четири самостоятелни обект в нея: 1. 00702.519.273.3.1 с площ 66 кв.м. – за търговска дейност, 2. 00702.519.273.3.2 с площ 25 кв.м. – гараж в сграда, 3. 00702.519.273.3.3 с площ 16 кв.м. – за склад и 4. 00702.519.273.3.4 с площ 19 кв.м. – за склад. Тези самостоятелни обекти съответстват на обектите по архитектурния план на приземния етаж. С НА от 22.02.2007 г. СО 00702.519.273.3.1 е продаден/прехвърлен на Д.М.К.. Доказателства какво е представлявала сградата към 2010 г. вещото лице не може да представи, а от Street View на Google maps от м.март 2012 г. се установява, че сградата е в незавършен вид, като са построени първи, втори и трети надземни етажи. Към момента на огледа – 27.03.2019 г. сградата все още не е завършена, не е изграден четвърти надземен етаж /втори ниво на мезонетно жилище/, а сградата е покрита с временен покрив. В груб вид са втория и третия надземни етажи. След проверка по КК на Асеновград и рег.план, одобрен със Заповед № 698/1993 г. на Кмета на Общината се установява, че имота описан в НА № 615, т.5, дело 1420/1994 г. като „парцел VІІІ-2763 в кв.229“ е един и същи с имота, отразен в КК на Асеновград с идентификатор 00702.519.273, в разрешение за строеж № 20/29.01.1997 г. строежът е разрешен в парцел VІІІ-2763 в кв.229 – т.е. отнася се за този имот. На стр.103 и 104 е показана архитектурно заснемане на съществуващото към 1996 г.  разпределение на помещенията в сградата, които са били на приземния /първи надземен/ етаж и на първи / втори надземен/ етаж. На стр.105 и 106 е показано бъдещото разпределение на  помещенията  след пристрояване към тези два етажа. От чертежите е видно, че в обема на старата жил.сграда попадат СО 00702.519.273.3.2 с предназначение гараж в сграда, СО 00702.519.273.3.3 с предназначение за склад и 00702.519.273.3.4 с предназначение за склад – находящи са на първия /приземен/ етаж в сграда 00702.519.273.3. Съгласно одобрения архитектурен проект /стр.106, 107 и 108/ предназначението на обекта на втори етаж /първи жилищен/ е за жилище-апартамент, а предвидените  за надстрояване трети  и четвърти /втори и трети жилищни/ етажи представлява един обект: жилище-апартамент на две нива. От огледа на место, извършен от вещото лице на 27.03.2019 г. е установено, че строителството на четвъртия етаж не е извършено, поради което мезонетното жилище не би могло да се отрази в КК като СО, докато жилището на втория /първи жилищен/ етаж, което е в груб вид може да се отрази в КК. Квадратурата на това жилище, изчислена по данните на архитектурния проект възлиза на 135 кв.м. В изготвената схема проект жилището на втория /първи жилищен/ етаж вещото лице е означило с проектен номер 5.  В постановление от 02.08.2012 г. на ЧСИ Никола Видев и в материалите по изп.дело 790/2012 г. са визирани: 1. ПИ  отразен в КК и КР, одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК с ИД 00702.519.273, адрес на имота гр. Асеновград, ул.“Ангел войвода“ № 36, стар идентификатор 2762, кв.229, парцел VІІІ-2762, площ 324 кв.м.,, трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи: 00702.519.280, 00702.519.279, 00702.519.274, 00702.519.501, 00702.519.272;  2. Сграда с ИД 00702.519.273.3 по КК и КР, одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК и последно изменение на КК и КР, засягащо сградата – Заповед № КД-14-16-59/01.02.2007 г. на Н-ка на СГКК гр.Пловдив, адрес на сградата гр. Асеновград, ул.“Ангел войвода“ № 36, с площ от 184 кв.м., брой етажи 1 , предназначение жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена  в ПИ 00702.519.273.

С ИМ е поискано  да се допусне до делба ПИ с идентификатор  00702.519.273, ведно с построените в него многофамилна жи.сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3, ведно с находящите се в същата сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.2 с площ от 25 кв.м. – гараж; самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.3 с площ от 16 кв.м. – за склад;  самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.4 с площ от 19 кв.м. – за склад, ведно с построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: втори етажпърви жилищен етаж, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор, ведно с построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: трети етажвтори жилищен етаж, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификаторкато, а от делбеното производство е поискано  да бъде изключен СО 00702.519.273.3.1. Описанието на имота и сградата  е аналогично на описанието  в постановлението на ЧСИ.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

          Предявения иск за делба е допустим. Разгледан по същество, същия се явява частично основателен. Не е спорно по делото, а и това се установява от ангажираните доказателства, че ищцата А.П. е закупила на публична продан 1/2 ид.ч. от процесния имот, собственост на ответника Р.А. и нейния съпруг И.Т.А. – починал на 10.05.2016 г., която е била длъжник в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане на 1/2 ид.ч. от недвижим имот. От представените нотариални актове е видно, че наследодателят И.А. е придобил по време на брака си с ответницата Р.А. поземления имот, предмет на производството, ведно с 2/3 идеални части от построената в него жилищна сграда. Тъй като купувачът И.А. е бил в брак с ответницата Р.А., по време на действието на разпоредбата на чл. 19 от СК 1985 г. (отм.), то те са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност, което обстоятелство  не е спорно. Ето защо за  придобития по време на брака недвижим имот - дворното място от 312 кв.м., което представлява парцел VІІІ-2763, в кв. 229 по плана на гр. Асеновград, ведно с 2/3 идеални части от построената в дворното място жилищна сграда е възникнала съсобственост при режим на съпружеска имуществена общност. Тя е прекратена с изнасяне на имота на публична продан и извършената продажба на имота за лични задължения на единия съпруг – ответника Р.А.. Съгласно чл. 506 от ГПК при изпълнение върху вещи съпружеска общност, дяловете на съпрузите са равни. Поради това и при прекратяването на съпружеската имуществена общност върху имота за наследодателя И.А. е останала в собственост 1/2 ид.ч. от поземления имот, както и 1/2 идеална част от построената в имота жилищна сграда. При приключила публична продан на вещ СИО, съсобствеността се прекратява по време на брака, само на основание, че принудителното изпълнение за личен дълг на съпруга е приключило с публичната продан на вещ, която попада (изцяло или отчасти) в режим на бездялова съсобственост на съпрузите. За фактическия състав на чл. 27, ал. 4 СК е без значение дали принудителното изпълнение е проведено при зачитане на правата на съпруга-недлъжник, признати в глава 44 ГПК.

През 1994 г. наследодателя на ответниците И.Т.А. е признат за собственик в/у недвижим имот, придобит по наследство, а именно: 1/3 идеална част от жилищната сграда, построена в парцел VІІІ-2763, в кв. 229 по плана на гр. Асеновград, с площ 312 кв.м, при граници на парцела ул. „Ангел Войвода“, К.Д. П.и Т.Д. Г.. С изготвените по делото СТЕ и доказателства към същата се установява твърдението на ищеца, че жилищната сграда е построена в имота след придобиване на собствеността върху парцела, поради което е била съсобствена при равни права по приращение за двамата съпрузи, към датата на изнасянето и на публична продан. От представените писмени доказателства се установява, че в имота има една жилищна сграда – многофамилна /състояща се от няколко СО/, като част от нея е била предмет на разпореждане преди изнасянето и на публична продан – СОС в сграда с идентификатор № 00702.519.273.3.1 с площ 64 кв.м., с предназначение търговска дейност, продаден през 2007 г. от Р. и И.А.и на Д.М.К.. От представените нотариални актове  множество писмени доказателства се установява, че собствеността върху построената в имота жилищна сграда е придобита чрез покупко-продажба, по време на брака на Р. и И.А.и, по отношение на 2/3 ид.ч. от нея, а по отношение на останалата 1/3 ид.ч. от жилищната сграда, още към датата на придобиване на имота е била собственост на наследодателя на ответниците И.А. по наследство, видно от представения констативен нотариален акт. Тази 1/3 ид.ч. от жилищната сграда е придобита от ответниците по наследство, след смъртта на наследодателя И.А., а многофамилната сграда в имота е придобита чрез приращение от съпрузите Р. и И.А.и след придобиване на парцела. Върху имота и многофамилната сграда е възниквала съсъбснтвеност, която да бъде прекратена с извършената публична продан.

            Ищецът А.П. се легитимира с постановление на ЧСИ Видев /влязло в сила/ за възлагане на 1/2 ид.ч. от недвижим имот и построената в него жилищна сграда, а ответниците с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на 1/2 ид.ч. от парцела и 2/3 идеална част от жилищната сграда, а с констативен нотариален акт за право на собственост по наследство, за останалата 1/3 ид.ч. от жилищната сграда – след смъртта на наследодателя И.А..

         Постановлението за възлагане е оспорвано от наследодателя на ответниците И.А., както и от ответницата Р.А., което след осъществен съдебен контрол от Пловдивския ОС е влязло в сила. Никъде във въпросните жалби на се оспорвали квотите на съсобственост, такова оспорване не е направено и с отговора на ИМ.  От изготвените по делото основна и допълнителни СТЕ се установи, че сградата с идентификатор № 00702.519.273.3 представлява триетажна /многофамилна/ жил.сграда, състояща се от приземен жил.етаж – пригоден за живеене, въпреки различното му предназначение отразено в КК, както първи и втори жилищни етажи, като сградата е покрита с временен покрив. От доказателствата се установи, че строителството на сграда е реализирано по време на брака на Р. и И.А.и, като сградата е била в режим на СИО – преди извършване на публичната продан и издаване на постановлението за възлагане. Този факт не е спорен, тъй като се потвърди и от ответницата Р.А. в съдебно заседание. В режим на СИО е придобит и ПИ, върху които е построена сграда.

           При възлагане на недвижим имот в рамките на изпълнително производство, съгл.практиката на ВКС, преобретателят придобива всички права на длъжника в имота, без значение на факта дали е налице или не разминаване в описанието на имота, дали то е пълно или не – Решение № 34/14.05.2018 г., постановено по дело № 1414/2017 г. на ВКС – ГК ІІ г.с.

            Установи се, че е налице грешка/непълнота в КК при заснемането на жилищната сграда, тъй като същата в действителност е триетажна, а е отразена в АГКК като едноетажна, въпреки че строителство е реализирано преди доста години. Съгласно решение № 102/04.10.2019 г. , постановено по дело № 4736/2017 г.а на ВКС, одобрените по реда на ЗКИР КК и КР имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и отсъствието или наличието на запис/записи в КР не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по големи от тези на актовете за собственост. Дали застроен обект е СО на вещни права или не е, се определя от нормативно уредените строителни правила и норми, а не от обстоятелството дали същия има идентификатор по КК.

          Предмет на съдебна делба могат да бъдат само вещни права, а когато се иска делба на определен самостоятелен застроен обект, същия се допуска до делба заедно със своите принадлежности съгл.чл.98 от ЗС. Когато в І-ва фаза на делбата бъде повдигнат спор или съдът въз основа на събраните доказателства констатира, че принадлежност към СО на вещни права е отразен в КК с отделен идентификатор или сграда с повече от един СО е отразена като еднофамилна  и с един идентификатор, респ.несамостоятелни помещения, съставляващи част от СО,  са отрезени с отделни идентификатори, в решението следва да се отрази констатираната грешка. Отразяването на изводите на съда, относно наличието на грешка в КК по отношение на застроен обект се извършва чрез посочване на действителния му юридически статут, като съдът следва да допусне до делба съсобствения застроен обект на вещни права, съобразявайки се с установеното по делото, а не с начина на отразяване в КК.

       Както е изяснено в мотивите към Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено на 26.06.2015 г. от ОСГТК на ВКС, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Следователно купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик, след влизане в сила на постановлението за възлагане. В настоящото производство се установи извършване на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане за 1/2 ид.ч. от имота и сградата за ищеца. Съгласно чл. 496 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. От тази разпоредба на закона води основанието си категоричната съдебна практика, че публичната продан е деривативен способ за придобиване на права. Проданта прехвърля собствеността на продадения от съдебния изпълнител имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил собственик на имота, тъй като никой не може да придобие от праводателя си повече права, отколкото последният е имал. Съгласно цитирания вече чл. 496, ал. 2 ГПК, от влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Поради изложеното съдът приема, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от имота и сградата в същия, а ответниците са собственици на останалата 1/2 ид.ч. – или по 1/4 ид.ч. за всяка от тях по отделно. Поради това и искът за делба е основателен, тъй като имотът е съсобствен между страните по делото, а съсобствеността не е прекратена доброволно между тях. Ето защо следва да се допусне до делба, при установените квоти: 1/2 идеална част за ищцата и по 1/4 ид.ч. за ответниците от:

 поземлен имот с идентификатор 00702.519.273, находящ се в Асеновград по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град Асеновград, ул.“Ангел войвода“ № 36, с площ от 324 кв.м

многофамилна жилищна сграда с идентификатор 00702.519.273.3, ведно с находящите се в същата сграда: самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.2 с площ от 25 кв.м. – гараж; самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.3 с площ от 16 кв.м. – за склад;  самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.4 с площ от 19 кв.м. – за склад; 

ведно с построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: втори етажпърви жилищен, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор.

Тъй като посочените СО не са отразени в КК а са налични /сградата е заснета като едноетажна, а в действителност е многофамилна/ ситуирания и наличен в същата сграда СО № 00702.519.273.3.1 – за търговска дейност, които е отчужден през 2007 г. /продаден от съпрузите И.и Р. А.и на Д.К./, преди влизане в сила на Постановлението за възлагане и не е съсобствен между страните, то същия следва да бъде изключен от предмета на спора.

Предявения иск за делба по отношение на построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: трети етажвтори жилищен, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор е неоснователен. Съдът приема, че процесната жилищна сграда не е завършена в груб строеж по отношение на тези етажи. По проект е предвидено изградждане на трети и четвърти етаж /мезонетно жилище/втори жилищен, с предназначение жилище-апартамент. Към момента на огледа – 27.03.2019 г. сградата все още не е завършена, не е изграден четвърти надземен етаж /втори ниво на мезонетно жилище/, а сградата е покрита с временен покрив. В груб вид са втория и третия надземни етажи. Не е изграден четвърти надземен етаж, които е свързан функционално с трети надземен – предвидени за едно жилище – мезонет, а в/у последния е монтиран временна покрива конструкция – нямаща нищо общо с изпълнение на проекта и сочеща намерението за бъдещо продължаване на строителните работи. Завършването на сградата в груб строеж предполага преди всички изграждането на постоянния и покрив, а не времена покривна конструкция, неотговаряща на проектните изисквания. По отношение на този етаж няма възникнал обект на правото на собственост, тъй като същия не е изграден. Той е различен от предвидения по проект като мезонет, липсва покрив – наличния е временен.

            Мотивиран от изложените съображения АРС

 

Р       Е       Ш      И:

 

          ДОПУСКА извършването на съдебна делба между: А.Г.П., ЕГН **********, в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, ЕИК *********, с адрес гр. Асеновград, ул. „Хан Аспарух“ № 51, Р.Д.А.,  ЕГН ********** и Д.И.А.-И., ЕГН ********** ***, по отношение на следния недвижим имот:

          поземлен имот с идентификатор 00702.519.273, по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Асеновград, ул. „Ангел войвода“ № 36, площ на имота - 324 кв.м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 2762, квартал 229, парцел VІІІ-2762, при граници и съседи: 00702.519.280, 00702.519.279, 00702.519.274, 00702.519.501, 00702.519.272, ведно с построената върху същия имот многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 00702.519.273.3, със застроена площ от 184 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна,

ведно с находящите се в същата сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.2 с площ от 25 кв.м. – гараж; самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.3 с площ от 16 кв.м. – за склад;  самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.4 с площ от 19 кв.м. – за склад; 

ведно с построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: втори етажпърви жилищен етаж, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор;

            ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална част за А.Г.П., ЕГН **********, в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, ЕИК ********* и по 1/4 идеална част за Р.Д.А.,  ЕГН ********** и Д.И.А.-И., ЕГН ********** ***,

           с изключение на магазин-самостоятелен обект в сграда № 3, с идентификатор 00702.519.273.3.1, с площ от 64 кв.м, с предназначение – за търговска дейност, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: 002, 003, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за същата,

  като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по отношение на  построения в сграда с кад.идентификатор 00702.519.273.3: трети етажвтори жилищен етаж, с предназначение жилище-апартамент, без кадастрален идентификатор,

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: